Решение по дело №284/2018 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 58
Дата: 9 август 2018 г. (в сила от 22 октомври 2018 г.)
Съдия: Катина Миткова Минева
Дело: 20184140200284
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Павликени, 09.08.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на девети август две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТИНА МИНЕВА

                               

Секретар: Ирена Илиева

Прокурор: Атанас Филипов

 

като разгледа докладваното от съдия Катина Минева НОХД № 284 по описа на РС - Павликени за 2018 г., въз основа на закона и доказателствата по делото

Р Е Ш И:

            
            ПРИЗНАВА обвиняемия В.И.С., с ЕГН **********, роден на *** в гр. Л., българин, с българско гражданство, неженен, реабилитиран, с основно образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес *** ЗА ВИНОВЕН в това че, на 22.07.2018 г. в град П., управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № *** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № *** от 11.07.2018 г. за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. д от ЗДвП на младши автоконтрольор в РУ – П. - престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание  чл. 305, ал.5, предложение 3, във вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК във вр. с чл.78а, ал.1 НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1 200 ЛЕВА (хиляда и двеста лева).

 

         Решението подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране в петнадесетдневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд Велико Търново.

                 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: 

 

         Вярно с оригинала!

         И. И.    

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ

по НОХД № 284 по описа на Районен съд Павликени, IV-ти състав, за 2018 година

                      

            Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура П. против В.И.С., с ЕГН ********** за това, че на 22.07.2018 г. в град П., управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № ***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № *** от 11.07.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП на младши автоконтрольор в РУ – П. - престъпление по чл. 343в, ал.3, вр. ал. 1 НК.

            Съдебното производство пред Районен съд Павликени е протекло по диференцираната процедура на Глава XXVIII НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“. 

          Районна прокуратура П., редовно призована се представлява от прокурор Ф., който намира, че безспорно от доказателствата по делото се установява, че С. ***, управлявал МПС – лек автомобил „***“ с рег. № ***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № *** от 11.07.2018 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП на младши автоконтрольор в РУ – П. Посочва, че е осъществен състав на престъплението по чл. 343в, ал.3, във вр. с ал.1 НК, както и че са налице законоустановените предпоставки за приложението на чл. 78а НК, тъй като обвиняемият С. е реабилитиран за престъпление осъществено в миналото. Моли на обвиняемия да бъде наложено наказание към минимално предвидения размер, съответстващо на смекчаващите обстоятелства, а именно младата възраст на обвиняемия, утвърдени трудови навици, съдействие на правосъдието, критично отношение в последствие и тежкото му материално и семейно положение.      

             В проведеното открито съдебно заседание обвиняемият В.И.С., редовно призован, не се явява. Представлява се от служебен защитник- адвокат Г.Г.- ***, назначен на досъдебната фаза на процеса, който не оспорва детерминираната в обвинителния акт на Районна прокуратура П. фактическа обстановка, заема становище, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като намира, че няма спор, касателно авторството на деянието. Твърди да са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на подзащитния му С. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Предвид тежкото финансово състояние на С. моли съда да наложи наказание под визирания законоустановен минимум.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

            Обвиняемият В.И.С., с ЕГН **********, е роден на *** в гр. Л., българин, с българско гражданство, неженен, реабилитиран, с основно образование, безработен е,  с постоянен и настоящ адрес ***. Същият не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, живее на съпружески начала с М. М. И., от която има родено дете С. В. С., родена на ***г.

            В.С. е правоспособен водач на МПС, считано от ***.2009 г. като му е издадено СУМПС за категории „В“, „М“ и "АМ". На същия неколкократно са налагани административни наказания за нарушения на ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

            СУМПС на С. е отнето на основание чл. 171, т.1, б."д" ЗДвП  със ЗППАМ № ***/11.07.2018г., на ОДМВР В. Т., РУ П., връчена му лично на 11.07.2018г., затова че на 11.07.2018г. в 11.00 часа управлявал МПС след като му е наложено наказание "глоба", незаплатена в срока за доброволно плащане до заплащане на дължимата глоба.  

            На 22.07.2018 г., около 23:55 часа, свидетелите М. Х. Й. и Н. Й. Й.- полицейски служители при РУ- П., изпълнявали служебните си задължения и спрели за проверка на ул. "***" в гр. П. срещу № * лек автомобил "***" с ДК № ***, управляван от В.С.. В колата пътували свидетелката С. Ш. В.- *** на С. и *** му С., като се прибирали от празненство по случай навършване 40 дни от раждането на бебето. При проверката С. не представил СУМПС, като заявил на свидетелите М. Й. и Н. Й., че същото му е отнето, тъй като имал неплатени глоби, като им представил ЗППАМ № ***/11.07.2018г., на ОДМВР В. Т., РУ П.. Пред свидетелите С. признал, че знае, че не трябва да управлява МПС, докато не си плати глобите, но въпреки това решил да управлява автомобила и да закара майка си и дъщеря си до дома им. След направена проверка в системата на МВР свидетелите действително установили, че обвиняемият С. е с отнето СУМПС, поради наложена му принудителна административна мярка. Същата вечер С. бил изпробван за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 0,54 промила в издишания въздух. За установените от свидетелите М. Й. и Н. Й. нарушение на В.С. бил съставен АУАН серия Д № *** от 22.07.2018г., който С. подписал без възражения. На място на проверката пристигнал и свидетелят Х. Я., служител на РУ П., който указал съдействие на свидетелите М. Й. и Н. Й.в, като извършил проверка за наличието на неплатени глоби от С. по ЗДвП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Видно от справката е, че С. имал 2 неплатени глоби в общ размер на 40 лева. Обвиняемият съдействал на служителите на реда.

            Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен и категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 378, ал. 2 НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл. 18 НПК – показания на свидетелите С. Ш. В. /л. 2 от ДП/, М. Х. Й. /л. 3 от ДП/, Н. Й. Й. /л. 4 от ДП/, Х. М. Я. /л. 4 от ДП/, обясненията на обвиняемия В.И.С. /л. 8 от ДП/ както и приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства – декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 10 от ДП/, характеристична справка /л. 11 от ДП/, справка за съдимост /л. 13 от ДП/, АУАН серия Д № *** от 22.07.2018г. /л. 21 от ДП/; талон за изследване № *** /л. 22 от ДП/, заповед за прилагане на ПАМ № ***/11.07.2018г., на ОДМВР В. Т., РУ П. /л. 23 от ДП/., справка за наложени административни наказания по ЗДвП с данни за правоспособност на В.И.С. /л. 24-25 от ДП/,

            Този съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, а това обстоятелство не налага неговото детайлно обсъждане /per argumentum a contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК/.

            Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри, както и авторството му, за което бяха получени сведения от разпитите на свидетелите С. В., М. Й., Н. Й., и от обясненията на обвиняемия С.. Показанията на посочените свидетели са подробни, вътрешно балансирани, непротиворечиви, пресъздават логично и последователно хронологията на събитията и кореспондират по еднопосочен начин както по между си, така и с дадените на етапа на досъдебното следствие обяснения на обвиняемия и приобщените по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви.

            От приобщената заповед за прилагане на ПАМ № ***/11.07.2018г., на ОДМВР В. Т., РУ П. се установява, че по отношение на обвиняемия към 22.07.2018г. е била наложена санкция по ч. 171, т.1, б. "д" ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби, препис от която му е връчен лично на 11.07. 2018 г.             

           От цялостния задълбочен анализ на посочените доказателствени източници този съдебен състав достига до безспорен извод за съпричастността на обвиняемия към вмененото му престъпно деяние.  

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

            При така установените фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че поведението на обвиняемия В.И.С. изпълва всички обективни и субективни признаци на престъпния състав по чл. 343в, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК.

            Безспорно и несъмнено е доказано по делото , че от обективна страна на 22.07.2018 год., около 23:55 часа в град П., на ул. "***" срещу № *, обвиняемият С. управлявал моторно превозно средство– лек автомобил „***“ с ДК № ***като деянието е извършено в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, наложена със Заповед № ***/11.07.2018г., на ОДМВР В. Т., РУ П. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, връчена му лично на 11.07.2018 год.

             Видно е от приложената по делото справка за наложени административни наказания по ЗДвП и с данни за правоспособност, че обвиняемият притежава СУМПС № ***, валидно до ***.2019г., което обаче със заповед за прилагане на ПАМ № ***/11.07.2018г., на ОДМВР В. Т., РУ П., връчена му лично на 11.07.2018г., на основание чл. 171, т.1, б. "д" ЗДвП  временно е отнето до заплащане на дължимите глоби.

            В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. В интелектуален аспект обвиняемият е предвиждал извършването на деянието, изразяващо се в управление на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство като е съзнавал, че по този начин накърнява обществените отношения, които гарантират безопасността на движението, осъществявано по пътищата на страната с моторни превозни средства. Във волево отношение същият пряко е целял извършването на инкриминираното от държавния обвинител деяние.            

                               

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

            За престъплението по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК законодателят е предвидил санкция „лишаване от свобода“ до три години и „глоба“ в размер от двеста до хиляда лева.

            Материалноправните критерии, предпоставящи приложение на чл. 78а НК са предопределени от тежестта на престъпното деяние и степента на лична опасност на неговия автор, и са лимитирани изчерпателно в б. б. "А"- "В" на визираната разпоредба. Интерпретацията на същите аргументира установени предели на предвидените санкции в особената наказателноправна норма, при умишлените и непредпазливи престъпления; необходимост от възстановяване на имуществените вреди, причинени с престъпното посегателство; и съблюдаване на определени правни предписания по отношение на съдебното минало на извършителя - да не е осъждан за престъпно деяние от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава осма, Раздел IV НК. Конкретиката по настоящия казус сочи, че за извършеното от обвиняемия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години и „глоба“ в размер от двеста до хиляда лева. Обвиняемият е реабилитран по право на основание чл. 86, ал.1 НК за осъждането му по НОХД № ***/2012г. по описа на Районен съд П., тоест не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и от деянието липсват настъпили съставомерни имуществени вреди, като същевременно не са налице рестриктивните основания ситуирани в чл. 78а, ал. 7 НК.            

            Ето защо обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 НК като на същия се определи административно наказание „глоба“ в рамките от 1 000 до 5 000 лева.

            При индивидуализацията на наказанието на обвиняемия този съдебен състав отчете като смекчаващо отговорността обстоятелства сравнително младата му възраст, трудовата ангажираност, изразеното съжаление за извършеното и признанието на вина в предходната досъдебна фаза, както и семейното му положение. Чистото съдебно минало е отчетено при прилагането на института на чл. 78а, ал. 1 НК и не следва да се съобразява повторно.

          Като отегчаващи факти следва да се съобразят наложените до момента наказания по ЗДвП и подзаконовите актове по неговото прилагане, които характеризират обвиняемия като недисциплиниран водач на МПС, както и че процесното деяние е извършено едва 11 дни след отнемането на СУМПС на С..

          По изложените съображения, съдът намира, че следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но над предвидения минимален размер на санкцията, а именно в размер на 1 200 лева /хиляда и двеста лева/.              

          Индивидуализирано в този вид и размер, определеното административно наказание съответства на принципите на законоустановеност и справедливост на легитимно упражнената държавна принуда, ще изпълни своя поправителен и възпитателен потенциал спрямо обвиняемия С. и ще способства за правилното формиране на неговия мироглед и правосъзнание, както и за повишаване на транспортната му култура при упражняване на визираната дейност, представляваща източник на повишена опасност.

         Що се отнася до релевираното от страна на защитата искане за определяне на наказание под законоустановения минимум на "глобата" предвидена в чл. 78а, ал. 1 НК, действително в разпоредбата на чл. 78а, ал.5 НК законодателят е предвидил, че в изрично определени случаи („Когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба”) определеното от съда наказание не може да надвишава размера на глобата. Разгледана на плоскостта на процесуалната конкретика разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал.1 НК предвижда наказание "лишаване от свобода" до три години и "глоба" от двеста до хиляда лева. С оглед на изложеното настоящият състав, счита, че не е налице възможност за определяне на наказание в размер под законоустановения минимум, тъй като не са налице основанията за приложението на ал. 5 на чл. 78а НК- предвидена е кумулативна санкция, включваща наказанията "лишаване от свобода" и "глоба". В контекста на изложеното неоснователно е искането на адвокат Г.- служебен защитник на обвиняемия С., и поради изложеното наказанието на обвиняемия бе определено по правилата предвидени в чл. 78а, ал.1 НК.

            В хода на наказателното производство не са направени разноски.                    Мотивиран от изложеното, въз основа на изтъкнатите фактически и правни доводи, Районен съд Павликени, IV-ти състав постанови своето решение.

 

 

                          

               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

         Вярно с оригинала!

         И. И.