Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29 Година 10.01.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: И.
Г.
Прокурор: Дарин
Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 2632 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Бургас против решение № 592/05.10.2021г., постановено по
н.а.х.д. № 2998 по описа за 2021г. на Районен съд Бургас. Решението се обжалва като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Не
споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е отменено наказателното
постановление и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Иска
се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателното
постановление.
Ответникът – „Бенмар“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Карнобат, Промишлена зона, представляван
от управителя Бенчо Георгиев Бенчев, редовно уведомен, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас
дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас
е отменил наказателно
постановление № 22-0000352/11.06.2021г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“, гр.Бургас, с което за
нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвтП и на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвП на „Бенмар“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. За да постанови
решението, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са нарушени разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Преценил е, че нарушението за което е ангажирана
отговорността на търговеца е неясно, липсва конкретика във фактическото
описание и позоваване на препращащата норма без достигане до нормата, регламентираща
изискванията към водачите, което води до фактическа невъзможност да се установи
дали водачът отговаря на тях и нарушава правото му на защита.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се
установява, че след извършена комплексна проверка за периода 01.06.2020г. –
30.04.2021г., приключена на 07.06.2021г., дружеството „Бенмар“ ЕООД с лиценз № 09470
за обществен превоз на товари на територията Р България, в качеството си на
превозвач е допуснал извършване на обществен превоз на товари с товарен
автомобил марка МАН с рег.№А8205ВР, с водач С.С., който не отговаря на
изискването за квалификация на водача и за проверявания период лицето е без карта
квалификация на водача от съответната категория, което обстоятелство е
установено след извършена справка в система DQC карти на ИА „АА“. Нарушението е квалифицирано по чл.7б,
ал.1, изр.1 от ЗАвтП и за допускането му дружеството е санкционирано на
основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП.
Съгласно
чл.7б, ал.1 от ЗАвП лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от
категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за
квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Санкцията за
нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП, съгласно
която който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер 3000 лева.
В
случая, съгласно представената по делото справка
в система DQC карти на ИА „АА“, на която се
позовава и касатора, се установява, че С.Г.С.има издадена карта за квалификация
на водач на 08.06.2017г. С оглед датата на издаване на картата
и предвидения в нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП пет годишен срок на валидност,
по принцип тази карта е валидна до 08.06.2022г., тоест и към момента на
извършване на процесното нарушение – 28.04.2021г. Действително в справката е
посочено, че картата е „блокирана“, но по делото не се установява какво е
вложено в това понятие. Съответно, в ЗАвП и в приетата на основание чл.7б, ал.9
(предишна ал.5) от ЗАвП Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, не е дадено легално определение на понятието „блокирана“ и не е предвидена правна възможност за такова действие.
Ето защо, след като срокът на действие на картата на водача е нормативно
установен, не е изтекъл към 28.04.2021г. и по делото не се установява, че тя не
е била валидна или отнета по някаква причина, то извършването на
административното нарушение не е безспорно доказано и правилно е отменено
издаденото наказателно постановление.
С оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното
решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас,
ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 592/05.10.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 2998 по описа за 2021г. на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.