№ 16087
гр. С, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Л М
при участието на секретаря Д Т
като разгледа докладваното от Л М Гражданско дело № 20231110130700 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД с ЕИК ***** и адрес гр.
С, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
срещу М. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, общ. С, обл. С (столица) за сумата
1882,09 лева (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 09 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периодa от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, *****, аб.№ *****, ведно
със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 337,25 лева
(триста тридесет и седем лева и 25 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2019 г. до 08.12.2021 г., 17,50лева (седемнадесет лева и 50 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.12.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата 2,97 лева (два лева и 97 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
01.12.0201 г. до 08.12.2021 г., , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72514/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от третото лице помагач. Предвид липсата
на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител, да е налице облигационно
отношение с ищеца, да е налице основание за заплащане и на претендираните суми за
дялово разпределение и лихви. Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕООД не взема становище по
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен
договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради,
се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното
право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
2
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (
чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.
В случая е налице последната от посочените хипотези – постигнато съгласие между
ищцовото дружество и ответника, въз основа на депозираната от ответника заявление-
декларация от 12.02.2014 г., с която ответникът е изразил желание за откриване на партида
съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като е
декларирал, че ще ползва имота за жилищни нужди на 3-членното му домакинство.
Установява се от представената Заповед № НД-77-00-2/17.041.2014 г., че имотът е общинска
собственост и в него е настанен ответникът със семейството му /съпруга и дъщеря/, като е
сключен и нарочен договор за наем от 31.01.2014 г., с който е предоставено ползването на
имота.
Следователно между ищеца като топлопреносно предприятие и ответникът като
клиент на ТЕ е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент №3 , находящ се на
адрес за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, *****, с аб.№ *****, като
неоснователни са възраженията в отговора на исковата молба, че облигационно отношение
между страните не съществува доколкото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че така възникналата облигационна връзка е била прекратена преди или повреме
на процесния период.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
3
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил
топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, не са оспорени и
представените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени
доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема, че на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно и е на стойност 1882,09 лева за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
По възражението за изтекла погасителна давност
Своевременно ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в
полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска,
което следва да се счита на основание чл. 422 ГПК от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 17.12.2021 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.07. 2018 г., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
4
останали вземания за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими като техният
размер на основание чл. 162 ГПК съдът при отчитане неоспорения размер на претенеция и
при съобразяване с представените изравнителни сметки от трето лице помагач и общите
фактури, издадени от ищеца определя на сума в размер на 1847,89 лева. До този размер и за
този период се установява възникването в полза на ищеца на непогасени по давност
вземания, като не се твърди и не се установява същите да са изплатени от ответника, поради
което до този размер предявеният иск за стойност на ТЕ следва да се уважи, а за разликата
над него и за останалата част от периода да се отхвърли поради погасяван по давност
правото на принудително изпълнение.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията. а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана,
каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
5
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
17,50 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 120,59 лева за исковото
производство от общо 144,80 лева (44,80 лева за държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение) и в размер на 78,95 лева за заповедното производство от общо 94,80 лева
/44,80 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
На адвоката, предоставил на ответника безплатна адвокатска помощ в исковото и в
заповедното производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 66,87 лева от общо определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв.
възнаграждение в размер на 400 лева, а за заповедното 8,36 лева от общо възнаграждение в
размер на 50 лева съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително
реализираната от адвоката работа. Общите размери на възнагражденията, от които се
присъжда съответна на отхвърлената част от исковете, са определени без съдът да дължи
съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
6
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато
настоящото не се отличава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че М. К. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ***** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1847,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периодa от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С, *****, аб.№ ***** и сумата 17,50лева (седемнадесет лева и 50 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва считано от 17.12.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 72514/2021 г. по описа на СРС, 118 състав
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86
ЗЗД за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер 1847,89 лв до пълния
предявен размер от 1882,09 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.07.2018 г. поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, а за мораторна лихва в
размер на 593,60 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 26.11.2020 г. и за мораторна лихва в
размер на 6,21 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г. поради недоказаност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК М. К. М. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК *****, сумата 120,59 лева – разноски за исковото
производство и 78,95 лева разноски за заповедното производство производство по ч. гр. д.
№ 72514/2021 г. на СРС, 118 състав съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 и чл. 38, ал .2 Закон за адвокатурата „Т С“ ЕАД,
ЕИК ***** да заплати на адвокат И. А. Н. – САК с адрес: гр. Ботевград, ул. Свобода 3В, ет.
1, офис 6 сумата 75,22 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на М. К. М. в исковото и в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Т С“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7