РЕШЕНИЕ
№ 875
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300103090 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ул. „********“ №
*, ап.*, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище
гр. София, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 50 000
лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато
срещу него обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната
лихва, считано от 01.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на ******г. е привлечен като обвиняем за това, че на
******г. е причинил на Г. С. Т. тежка телесна повреда – обезобразяване,
изразяващо се в ампутация на дясна ушна мида, престъпление по чл. 128, ал.2
вр. ал.1 от НК, за което е образувано НОХД № 950/ 2011г. по описа на
Районен съд – Казанлък, впоследствие след връщане на делото на друг състав
на Районен съд – Казанлък, в резултат на проведен инстанционен контрол,
делото е преобразувано в НОХД № 626/ 2015г. по описа на Районен съд –
Казанлък. Наказателното производство е приключило през септември 2018г. с
влязла в сила оправдателна присъда. Ищецът твърди, че по отношение на
него е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът твърди, че в
резултат на незаконно повдигнатото обвинение е претърпял сериозно
увреждане на правната му сфера, изразяващо се в следното: преживял тежък
1
емоционален стрес, станал нервен и сприхав, изпитвал страх и тревоги, че
може да бъде осъден, самоизолирал се и се отчуждил от всичките си роднини,
приятели и познати. Твърди, че образуваното срещу него наказателно
производство станало причина за семейни конфликти със съпругата му и с
децата му, влошили се семейните му отношение и се стигнало до развод, а
впоследствие станало причина и за влошени семейни отношения с втората му
съпруга. Твърди, че заради наказателното производство бил освободен от
работа и останал без доходи, засегната била професионалната му реализация,
бил принуден да започне самостоятелна търговска дейност, като поради това,
че наказателното производство срещу него било станало обществено
достояние в гр. *******, срещал сериозни затруднения да развива търговска
си дейност, което наложило ищецът да се премести да живее в гр. *******.
Твърди, че воденото срещу него наказателно производство го злепоставило
обществено, довело до социална изолация на него и семейството му. Твърди,
че наложената му мярка за неотклонение е засегнала ежедневието му,
ограничила му е възможностите за пътуване както във връзка с
професионални ангажименти, така и във връзка със семейни почивки и
събирания с роднини и приятели. Твърди, че воденото срещу Г. Т.
наказателно производство е свързано корелативно с воденото срещу него
такова, че във връзка с наказателното производство срещу Г. Т. е понесъл
психически увреждания, с оглед неравнопоставеното и различно третиране на
ищеца и Г. Т. като обвиняеми.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на
Република България е писмен отговор, с който оспорва иска изцяло – по
основание и по размер. Оспорва като недоказани твърденията на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди във връзка с наказателното
производство, наличието на причинна връзка между наказателното
производство и настъпилите за ищеца здравословни, емоционални и семейни
проблеми, оставането на ищеца без работа и доходи и последвалите
затруднения в професионалната реализация. Оспорва наложената му мярка за
неотклонение „подписка“ да е ограничила възможностите на ищеца за
семейни почивки и пътувания в чужбина, като сочи, че липсват доказателства
за планирани такива, както и се развиват доводи, че в случая се касае за нисък
интензитет на хипотетично причинени вреди, тъй като на ищеца е била
наложена най- леката мярка за неотклонение – подписка, която в най- ниска
степен е засегнала ежедневието му. Релевира възражение срещу размера на
претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Твърди, че същата е изключително завишена и не
е съответна на претърпените вреди. Твърди, че ищецът има изключителна
вина за настъпилия негативен резултат, поради което на основание чл.5
ЗОДОВ ответникът следва да бъде освободен от отговорност, в условията на
евентуалност твърди, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, поради което претендира намаляване на отговорността на основание
чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
2
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие
със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен
правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да
е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като
обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него
бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в
сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството;
претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка
между претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за
уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца
обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са
налице, което се установява от приложените по делото материали по
наказателното производство – НОХД № 626/ 2015г. по описа на Районен съд –
Казанлък, ВНОХД № 1044/ 2017г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и
КНД № 599/ 2018г. по описа на ВКС.
3
От същите се установява, че на ищеца му е повдигнато обвинение за
престъпление за това, че на *****г. в бар – клуб „*****“ в гр. ***** е
причинил на Г. С. Т., тежка телесна повреда – обезобразяване, което
причинява завинаги разстройство на сетивен орган, изразяващо се в ухапване
с ампутация на дясна ушна мида. От материалите по наказателното
производство се установява, че във връзка с инцидента е образувано
досъдебно производство № ЗМ 944/ 2010г. по описа на РУ „Полиция“ гр.
*****, пр.пр. № 2246/ 2011г. по описа на РП – ****. Ищецът е привлечен за
обвиняем с постановление на разследващия орган от дата 03.08.2011г. и по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Образувано е
съдебно производство – НОХД № 950/ 2011г. по описа на Районен съд –
Казанлък, по което е постановена осъдителна присъда № 27/ 04.02.2013г.,
отменена с присъда № 17/ 09.04.2014г., постановена по ВНОХД № 1133/
2013г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, по силата на която ищецът е
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, като е прието, че
деянието не е общественоопасно, тъй като е извършено при неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 12, ал.1 НК. Въззивната присъда е отменена с
решение № 20/ 02.06.2015г. по н.д. № 1686/ 2014г. по описа на ВКС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – **** от стадия на
съдебното заседание. Образувано е НОХД № 626/ 2015г. по описа на Районен
съд – Казанлък, по която е постановена присъда № 105/ 29.11.2016г., по
силата на която ищецът е признат за виновен по повдигнатото му обвинение,
но не му е наложено наказание на основание чл.12, ал.4 вр.ал.1 НК, поради
това, че е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната
отбрана, което се дължи на смущение. Присъдата е отменена и е постановена
оправдателна присъда № 50/ 18.2017г., ВНОХД № 1004/ 2017г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, като ищецът е признат за невинен, тъй като
деянието е извършено при неизбежна отбрана, поради което е оправдан по
повдигнатото обвинение. Въззивната присъда е оставена в сила с решение №
158/ 21.09.2018г., н.д. № 599/ 2018г. по описа на ВКС. Наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила
21.09.2018г. Взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение
„подписка“ е отменена на 29.11.2016г. с определение, постановено по о.с.з. от
29.11.2016г. по НОХД № 626/ 2015г. по описа на Районен съд– Казанлък.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени
4
неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на
ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието
или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че когато
при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в
рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с
незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение
№ 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д.
№ 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав –
като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с
незаконно водения процес се установяват както от показанията на
свидетелите Д. Г.а и Петя Г.а, така и от въведената с цитираната практика на
ВКС житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за
претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от
обичайното за подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаните
по делото св. Д. Г.а– бивша съпруга на ищеца, и св. П. Г.а – съпруга на ищеца,
чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, като отчита
близката връзка с ищеца и съответно евентуалната заинтересованост на
свидетелките, се установява, че обвинението се отразило негативно върху
ищеца– преживял е психически стрес, бил притеснен и напрегнат, станал
затворен и дистанциран.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва
съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС
4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
5
определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед
спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, отнася: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение;
продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът
на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на
извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по
който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му
състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални,
психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и
социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно
производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот,
установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в
този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на
ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.,
ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този
смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Като съобрази горното съдът намира, че при определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства,
установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, т.е. при
осъдителна присъда е съществувала реална възможност на ищеца да бъде
наложено ефективно наказание лишаване от свобода, предвид на което е
нормално да се приеме и не се нуждае от специално доказване, че ищецът е
имал отрицателни стресови преживявания, изпитвал е напрежение и
притеснения по време на продължилото срещу него седем години, един месец
6
и осемнадесет дни наказателно производство.
Наказателното производство е продължило от 03.08.2011г. до
21.09.2018г., т.е. 7 години, 1 месеца и 18 дни.
По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“,
т.е. най- леката възможна такава, като същата е била наложена за периода
03.08.2011г. до 29.11.2016г., т.е. за 5 години, три месеца и 26 дни, и не е била
ограничена съществено личната и имуществената сфера на ищеца. От
събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца,
че наложената му мярка за неотклонение е ограничила възможностите му за
пътувания във връзка с професионални ангажименти, така и във връзка със
семейни почивки и събирания с роднини и приятели. Не се установиха
конкретни случаи, които да са били провалени и нереализирали се
възможности за пътувания, почивки и родови срещи и приятелски събирания.
На следващо място от събраните по делото доказателства не се
установява негативните преживявания на ищеца да се отличават по характер
и интензитет, значително над обичайните за подобни случаи. Безспорно е, че
всяко наказателно производство (особено когато същото е било
безрезултатно), всякога води до негативни преживявания, свързани с
психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред
близки и познати, което обосновава и наличието на негативни изживявания,
които съществено разстройват душевния мир на съответното пострадало
лице. Но в настоящия случай не се установява обвинението да се отразило
крайно негативно върху ищеца с оглед неговата личност и начин на живот, не
се установява да е рефлектирано върху професионалната му реализация, да се
отразило в каквото и да е била степен на общественото доверие и социалните
му контакти. Не се установяват негативни отражения върху здравословното
състояние на ищеца, както не се установява личната емоционалната сфера на
ищеца да е засегната в значителна степен, същият да е претърпял
емоционални, психически и нравствени терзания от особен характер и в такъв
значителен интензитет, отличаващ ги от обичайните такива.
Не се установяват твърденията на ищеца, че воденото срещу него
наказателно производство е станало причина за семейни конфликти и
последвалия му развод. От показанията на св. П. Г.а се установява, че
7
свидетелката и ищецът са започнали да имат отношения през 2012г., т.е. две
години преди ищецът да се разведе, както и че двамата са взели решение да се
преместят да живеят заедно в гр.***** през *****г., когато са се преместили в
гр.****** са започнали да живеят заедно, като първоначално ищецът не се е
бил установил трайно, а е пътувал до ***** и обратно до *****. Установява
се, че ищецът се е развел с първата свидетелка през 2014г. В тази връзка
съдът не кредитира показанията на св. Д. Г.а, че семейните им проблеми са се
влошили в резултат на воденото наказателно производство, което е станало
причина за последвалия развод, както и че причината ищецът да тръгне за гр.
*****е, за да търси нова работа и да изгради ново бъдеще за семейството си –
т.е. за свидетелката и за децата им. Не се установяват твърденията на ищеца,
че воденото срещу него наказателно производство е довело до влошаване на
отношенията му и с втората му съпруга.
Не се установяват твърденията на ищеца, че воденето срещу него
наказателно производство е засегнало професионалната му реализация, че
същият е останал без работа. От показанията и на двете свидетелки се
установява, че ищецът е имал вследствие на инцидента здравословни
проблеми, които са наложили ищецът да спре да работи, да си остане вкъщи,
докато се възстанови, както и продължително време след това да не работи, за
да не удари повторно главата си. В резултат на това ищецът бил в депресивно
състояние, станал нервен и сприхав. Установява се травмата, която е получил
ищецът от инцидента, а именно счупване на черепа, е дала отражения върху
вестибуларния апарат на ищеца, същият е имал световъртежи, повръщания.
Отразила се е трайно на ежедневието му, заради травмата не може да
спортува, да посещева сауни, трябва да се пази от неволни инциденти.
Установява се от показанията на св. Д. Г.а, че преди инцидента са имали цех
за *****, работило се е на машини в цеха, но заради травмата ищецът е
трябвало да спре да работи. Така от показанията и на двете свидетелки се
установява безспорно, че по време на инцидента на ******г. в клуб – бар
„*****“ ищецът е получил травма на главата със счупване на черепа,
вследствие на която е търпял физически болки, влошило се е общото му
здравословно състояние и са настъпили промени в ежедневието му, наложило
се да спре да работи за продължителен период от време, през което време не е
могъл и да реализира доходи, както и се налага за в бъдещи да съобразява
физическите си дейности и активности с претърпяната травма на черепа.
8
Всичко това обаче не е в причинна връзка с воденото срещу ищеца
наказателно производство, така описаните неимуществени вреди са в резултат
на поведението на трето лице, за чиито действия не може да бъде
ангажираната отговорността на ответника. От представената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 48/ 28.08.2010г. /л.18/ се
установява, че същото е прекратено по взаимно съгласие, считано от
28.08.2010г., което е около година преди привличането на ищеца за обвиняем.
Неотносими към предмета спора са твърденията на ищеца, че същият
е понесъл психически увреждания във връзка с воденето наказателно
производство срещу Г. Т., предвид на неравнопоставеното и различно
третиране на ищеца и на Т. като обвиняеми.
В обобщение от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установява да се касае до случай на конкретни и особено силни
отрицателни преживявания във връзка с незаконното обвинение.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав, като съпостави
гореизложените задължителни критерии с установеното от фактическа страна
по настоящето дело, намира, че размерът на паричното обезщетение, който
най-пълно би съответствал на критерия за справедливост е 5000 лв.
Неоснователно е изрично направеното с отговора на исковата молба
възражение на Прокуратурата на РБ за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, което би
довело до отпадане на отговорността на прокуратурата за вреди или
намаляване на техния размер. Съгласно ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004г. на
ОСГК на ВКС държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено
по изключителна вина на пострадалия. Ако единствен каузален фактор е
поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е
допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай. В конкретния случай по делото не се установяват
обстоятелства, които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил
единственият каузален фактор или е допринесъл за повдигане на незаконното
обвинение и за претърпените от него вреди.
Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до сумата от 5000 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
9
С исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 01.12.2018г. Искането е
основателно с оглед основателността на иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, като началният момент, от който ищецът може да
претендира законна лихва за забава е датата на влизане в сила на
оправдателната присъда. В настоящия случай се претендира законна лихва от
датата 01.12.2018г., която дата е последваща влизане в сила на
оправдателната присъда (21.09.2018г.), с оглед на което искането следва да се
уважи.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора – частична основателност на исковата
претенция, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за тяхната направа, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, за платена държавна такси за настоящото производство
в размер на 10 лв., за което са представени доказателства.
По отношение на адвокатското възнаграждение, което се претендира, по
делото не са представени доказателства за уговорено и заплатено такова. Не е
представен договор за правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
ул. „*****“ № *, ап.*, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 128, ал.2 вр. ал.1 НК, по НОХД
№ 626/ 2015г. по описа на Районен съд- Казанлък, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от 01.12.2018г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата
до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
10
ул. „****“ № *, ап.*, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща разноски за
производството по гр. дело № 3090/ 2021г. по описа на Окръжен съд-
Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на Република
България по следната банкова сметка ***********, с титуляр Д. Г. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11