МОТИВИ към присъда № 22/30.11.2017г. по НОХД
№ 318/2017год.
по описа на
Районен съд -Раднево
Районна
прокуратура – Р. е внесла обвинителен акт срещу Р. М. А., ЕГН ********** по
обвинение за това, че в периода от 01.10.2016г. до 31.08.2017г. в с.К. общ. Р.,
след като е осъдена със Решение № 259/07.05.2015г. по гр. дело №1072/2005г. по
опис на Радневски районен съд, влязло в законна сила на 04.06.2015г. да издържа
свои низходящи – децата си Б.К.Г., ЕГН ********** и Н.К.Г. ЕГН **********,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни
вноски, а именно 11 месечни вноски по 90,00 лева за всяко дете на обща стойност
1980,00 лева, като деянието е извършено повторно-извършила е престъплението
след като е била осъдена с влязла в сила присъда по НОХ № 32/2016г. и по НОХ №
384/2016г. на РС гр.Р. за друго такова престъпление - престъпление по чл. 183,
ал. 4, във вр. ал. 1 от НК, във вр.
чл.28, ал. 1 от НК.
Прокурора
поддържа обвинението. В хода на съдебните прения прокурорът изразява мнение, че
са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление по чл. 183, ал. 4,
ал. 1 от НК, във вр. чл.28, ал. 1 от НК от подсъдимата. Моли съдът да признае
подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение, като и наложи наказание по
вид пробация с максимален срок на пробационните мерки.
Подсъдимата
Р. Михайлова А., редовно призована не отрича, че не е заплащала издръжка на
децата си, изявява желание да плаща издръжка и при всяка удобна възможност ще
стори това, като моли за минимално наказание пробация. Посочва, че тя не отрича
ангажимента си, но е в обективна невъзможност да заплаща своевременно месечната
издръжка така, както е постановил Районен съд – Раднево. Назначения служебен
защитник адв.Ж. моли съдът да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й
обвинение, като определи наказанието по привес на смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Производството по делото се гледа по реда на
съкратено съдебно следствие.
Съдът, като взе под внимание събраните и
приобщени по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата
Р. М. А. е родена на ***г. в гр.Б.,
с адрес за призоваване с.К., обл.Я., ул.”Р.”
№ 1, бълг.гражданка, начално образование, безработна, неомъжена, осъждана, ЕГН **********.
С присъда № 8/21.04.2016г. по НОХД №32/2016 г. по
описа на РС – Р., влязла в сила от 10.05.2016 г., е призната за виновна, за
това, че за периода от 04.06.2015г. до 31.01.2016 г.
в с.К. общ.Р., след като е осъдена с Решение № 259/07.05.2015 г. по гр. дело №
1072/2014 г. по описа на Радневски районен съд, в сила от 04.06.2015 г. да издържа
свои низходящи – децата си - Б.К.Г., ЕГН ********** и Н.К.Г. ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно осем месечни вноски по 90,00 лева за всяко дете
на обща стойност 1440,00 лева, за което и на основание чл.183, ал.1 от НК и
чл.54 от НК, е била осъдена на „пробация“ - „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 8 месеца, при следната периодичност - два пъти
седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 8
месеца, като наказанието е изтърпяно на 27.02.2017г. С присъда № 9/23.03.2017 г. по НОХД №384/ 2016 г. по описа на РС-Р.,
влязла в сила от 08.04.2017г., е била призната за виновна в това, че за периода
от 01.02.2016 г. до 30.09.2016г., в с.К., общ.Р., след като е осъдена с Решение № 259/07.05.2015 г. по гр. дело № 1072/2014 г. по
описа на Радневски районен съд, в сила от 04.06.2015 г. да издържа свои
низходящи - децата си - Б.К.Г., ЕГН ********** и Н.К.Г. ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно осем месечни вноски по 90,00 лева за всяко дете
на обща стойност 1440,00 лева, като деянието е било извършено повторно – извършила е престъплението, след
като е била осъдена с влязла в сила
присъда по НОХД № 32/2016 г. на Радневски районен съд, за друго такова престъпление, за което и
на основание чл. 183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, я осъжда на
„пробация“ - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1
год. и 6 мес., при следната периодичност - два пъти седмично; „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 год. и 6 мес., като към
настоящия момент, наказанието не е изтърпяно.
От проведеното разследване и от събраните по делото
доказателства, приех за установена, следната фактическа обстановка:
През месец януари 2011г.,
обвиняемата А. заживяла на съпружески начала със св.К. ***. От съвместния им
живот, имат две малолетни деца - Б.К.Г., роден на *** г. и Н.К.Г., роден на ***
г. След раждането на второто дете, обвиняемата го напуснала окончателно. По искова молба на св.К., с
правно основание чл.127 ал.2 от СК, в РС – Р. било образувано гр.д.№ 1072/2014г.
По делото, съдът се произнесъл с Решение № 259/07.05.2015г., с което
предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетните Б.К.Г. и Н.К.Г.
на техния баща св.К., като определил на обвиняемата, режим на свиждане с децата
Б. и Н. и я осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лева за всяко от
тях, като сумите да изплаща на св.К. в качеството на техен баща и законен
представител. Решението е влязло в сила на 04.06.2015 г. Към настоящия момент обвиняемата А., видно от
приложената справка за съдимост, е осъждана два пъти за неплащане на издръжка
на малолетните си деца. С последната присъда №9/23.03.2017 год. на РС
гр.Раднево в сила от 08.04.2017 г.,
обвиняемата А. е призната за виновна за това, че в периода от 01.02.2016 г. до 30.09.2016
г. не е изплатила 8 месечни вноски на всяко едно от децата си. След това ѝ
осъждане, тя продължила да не плаща, предвид което св.К. ***. Така за периода
от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г. , след като е осъдена с горецитираното
съдебно решение да издържа децата си, обвиняемата не е изплатила нито една
месечна издръжка в размер на 11 месечни вноски по 90 лева за всяко едно дете.
Видно от показанията на св.К., за инкриминирания
период от време, а и преди това, обвиняемата А. не е привеждала или давала на
ръка пари за издръжка на децата, не им е правила подаръци и не се е грижила за
тях. Обвиняемата А., в обясненията си е потвърдила това обстоятелство,
оправдавайки се, че причина за това ѝ поведение е липсата на доходи.
Изискана е информация от Агенция по вписванията, ТД на
НАП П. и Община С. за притежавани движими и недвижими вещи от страна на обвиняемата
А. и за трудовия ѝ статус. Видно от приложените писма от цитираните
органи, тя не притежава недвижими имоти и превозни средства, не е извършвала
сделки с такива и няма регистриран действащ трудов договор. В изпълнителна
служба при районен съд гр.Раднево, срещу А. има висящо изпълнително дело
№20155520400085.
В хода на разследването не
са установени фактически данни за обективни причини, непозволяващи упражняване на
трудовите права на обвиняемата А. и получаване на парични доходи, съответно
препятстващи заплащане на дължимата на децата си издръжка. Въведеният от
Семейния кодекс принцип, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, без оглед на тяхната
работоспособност и дали могат да се издържат с имуществото си, задължава
родителят да направи необходимото, за да осигури минималните изисквания за
нормален живот на децата си. В конкретния случай, в пълно отрицание на този
принцип е поведението на обвиняемата А., тя не само за инкриминирания период,
но и в периода след фактическата раздяла със св.К. през 2014 г., не се е грижила за
двете си деца, не е привела поне една месечна вноска за издръжка, чрез която да
е демонстрирала желание да изпълнява задължението си, точно обратното, с
поведението си тя е обективирала нежеланието си за това, така както именно е
заявил и св.К. в хода на предварителната проверка, че при разговор с нея тя му
казала ,че може да му плаща по 180 лева на месец но няма да го прави за да не
го облагодетелства .
Така описаната фактическа обстановка се
установява от доказателствата, съдържащи се в материалите по делото :
постановление за привличане на обвиняем и вземане на МН (л.33), протокол за
разпит на обвиняем (л.34), справка за съдимост (л.35-л.36), протоколи за разпит
на свидетел ( л.40), ксерокопия на удостоверения за раждане (л.14,л.15), характеристична справка (л.27),
справки от Община С. Агенция по вписванията, ТД на НАП П., ДСИ (л.23,л.25,л.26),
решение №259/07.05.2015 г. по описа на РС Р. (л.10-13)., актуална справка за
съдимост № 460/28.11.2017г. на РС Р. и удостоверение от 01.11. 2017г. от
Кметство с.К. обл.Я.
С
гореописаното деяние, обвиняемата Р.А. е осъществила от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
За
осъществяване състава на престъплението по чл.183 от НК е необходимо да са
налице кумулативно две предпоставки - влязло в сила съдебно решение, по силата
на което единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка на
свой низходящ, и втората предпоставка
– тази издръжка да не е плащана
за повече от 2 месеца. Т.е. престъплението се консумира чрез бездействие, като
законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особения и
специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва
да бъде отделено на
мало-летните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от
необходимите за издръжката им средства след развода /раздялата/ на родителите
им. Не се предпоставя изпълнението на състава на престъплението от други
фактори - като наличие на имущество у обвиняемия, възможност за завеждане на
изпълнително производство, наличие или липса на желание за плащане или други
подобни. С бездействието си по отношение на вмененото и с влязло в сила съдебно
решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своите низходящи, дължима
за горепосочения период, след като е била осъдена да ги издържа, обвиняемата А.
е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. В
случая е налице повторност на извършеното престъпление, тъй като след като е
била осъдена с влязла в законна сила присъда за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, тя отново не заплащала дължимата издръжка и по този начин
осъществила квалифицирания състав на чл.183, ал.4 от НК.
Деянието е осъществено в условията
на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Престъплението по чл.183 НК е
типично продължено престъпление. Същото се осъществява с едно деяние, във форма
на бездействие и е трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото
на това престъпление е след изтичане на срока, от който насетне осъдения да
заплаща издръжка, е станал нередовен длъжник най-малко за две месечни вноски.
Престъплението е довършено в момента, от който нататък дееца изпълни
задължението си в цялост и/или от момента, в който задължението за издръжка
бива погасено по предвидени в закона основания. Именно поради обстоятелството,
че престъплението е продължено, то когато същото е започнало преди влизане в
сила на друга присъда (която би имала значение като квалифициращо
обстоятелство), но е завършило след влизане на присъдата в сила, то съгласно
правната теория и съдебната практика цялото престъпление се счита за извършено
след влизане в сила на предходната присъда.
От субективна страна деянието е
осъществено при условията на пряк умисъл
– обвиняемата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Обвиняемата е имала
представа относно факта, че е осъдена да издържа двете си деца, че веднъж вече
е осъждана за неплащане на издръжка, и че отново не изпълнява това си
задължение.
На досъдебното производство подсъдимата А. не признава
вината си, но същевременно потвърждава, че не е плащала пари на св.К. за
издръжка на децата си през инкриминирания период.
Наказателната
отговорност следва да се реализира при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, с оглед немалкия брой дължими вноски и демонстрирана престъпна
упоритост. Смекчаващи отговорността
обстоятелства няма.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 4, във вр. ал.1 от НК се свързва с
наличието на съдебно решение без да съществува изискване да е образувано
изпълнително производство за събиране на вземанията. Съдебните решения относно
заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията,
посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни
гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на
издръжка от родител на дете като е осигурена наказателноправна защита на
интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия
за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на
родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. За да е
съставомерно едно деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълнено съзнателно
от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е
формално и продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време. Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от
който нататък осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник
най-малко за две месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се
държи наказателноотговорен този, който като е осъден да заплаща издръжка на
свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски.
Подсъдимата
Р. М. А. се е задължила да заплаща ежемесечна издръжка на децата в размер по на
90,00 лева за всяко дете. Съзнателно обаче тя не е изпълнявала задължението от
01.10.2016г. до 31.08.2017г. – 11 месечни вноски по 90 лв. за всяко дете на
обща стойност 1980лв. Необходимият минимум от неплатени поне две месечни
вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК
очевидно е налице.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.
Няма
значение, че подсъдимата А. не работи по трудово правоотношение. Съгласно
съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от
обективна и субективна страна са без значение трудовият
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е изискуема
през течението на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване
на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. От събраните доказателства се установява, че
подсъдимия не е изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички
съставомерни признаци от обективна страна на чл. 183, ал. 1 от НК.
За извършеното от подсъдимата престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация.
Не са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като
чл. 78а от НК не може да се приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
защото издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди
/Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
При определяне
на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата съдът се ръководи от
разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на наказанието, съобразявайки
предвиденото от закона наказание за извършеното престъпление, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Поради
това и на основание чл. 183, ал. 4, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.372, ал.4, във вр. чл.371, ал.2 от НПК и чл.58 а ал.4 от НК като взе предвид подбудите на подсъдимата за
извършване на деянието, установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съдът й определи наказание пробация, изразяваща се в пробационни
мерки към минимума, а именно: на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично; на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ОСЕМ МЕСЕЦА.
Съдът
намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни целите на
наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимата, да й се окаже
необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Воден от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: