№ 20198
гр. С., 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110133384 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът А. Г. С. чрез адв. М. Б. е предявил срещу ответниците М. Д. И., С. Д. Б., И.
С. Б., М. С. К. и Д. Р. Б. иск с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот в град С., кв.
Княжево, представляващ УПИ III-95, кв. 15 по плана на град С. от 1967г., м. „*********
– вилна зона“, с площ от 621 кв.м., при съседи улица, УПИ II-102 и УПИ IV-176, заедно
с построена в имота дървена барака, който имот не е отразен в кадастралната карта,
като на негово място е нанесен имот с идентификатор 68134.1891.436 с площ от 1454
кв.м., в който имот притежаваният от ищеца имот попада изцяло.
Ищецът твърди, че е придобил имота по силата на съдебно решение от 1984г., с което
по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между него и Г. С. и А. Т.
предварителен договор за продажба на имота. Продавачите /родители на ищеца/ от своя
страна купили имота през 1969 г. от ТКЗС „Г. Кирков“, като в последствие били уредени и
сметките по регулация. По регулационния план от 2001г. имотът бил УПИ II-436, кв. 13. В
действащата кадастрална карта този имот не бил нанесен. Вместо него бил нанесен имот с
идентификатор 68134.1891.436 с площ от 1454 кв.м., за собственици на който били вписани
ответниците, легитимиращи се като негови собственици по силата на реституция по
ЗВСОНИ и нотариален акт от 2004г. От придобиване на имота до подаването на исковата
молба ищецът владеел имота и сградата в него явно, несъмнено и необезпокоявано, а преди
това го владеели родителите му. Ответниците не владеели имота и никога не го били
посещавали. За претенциите на ответниците разбрал при справка в СГКК и опит за
снабдяване със скица. Освен по силата на посоченото съдебно решение, ищецът твърди, че е
собственик на имота и по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се явява лично или не се явява,
като се представлява от адв. Б., която поддържа исковата молба, включително в хода на
устните състезания. Допълнителни подробни съображения излага в Писмена защита, вх. №
352424/28.10.2025г. на СРС.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. С. Б. е подал Отговор, вх. №
378778/25.11.2024г. на СРС. Заявява, че искът е допустим. Сочи, че липсва спор за
материално право по смисъла на чл. 54 ЗКИР. Заявява, че е собственик на част от имота на
основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и нотариален акт. Описаният от ищеца имот не бил нанесен
в кадастралната карта или регулационния план и нямало изменение, което да го засяга.
Заявява, че е готов на споразумение с ищеца в рамките на съдебния процес или извън него.
За насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява и не изпраща
упълномощен представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. Д. Б., М. Д. И. и Д. Р. Б. чрез адв. Т. Б.
са подали Отговор на исковата молба, вх. № 386601/29.11.2024г. на СРС, с който оспорват
предявения иск като неоснователен. Заявяват, че са собственици на имота по силата на
реституция по реда на ЗВСОНИ. Оспорва се ищецът да е придобил имота по силата на
съдебно решение, като се твърди, че се касае за симулативен съдебен процес, насочен към
заобикаляне на ограниченията на ЗСГ /отм./. Твърдят, че от момента на възстановяването на
собствеността си владеят необезпокоявано имота, като за последните повече от десет години
са го предоставили за стопанисване и под формата на заем за послужване на трето лице,
което го поддържа и прави подобрения в него. Ответниците заплащали данъците и таксите
за него, извършили геодезическо заснемане за поставяне на ограда, подравнили мястото и
премахнали камъни от него, оградили го с метална ограда, от едната страна с бетонен
фундамент. По тяхна инициатива той се косял, като се поддържали и обгрижвали овощните
дръвчета в него. Изградена била и септична яма. Съобразно чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ ищецът
нямал право да се позовава на придобивна давност. В насрочените по делото открити
съдебни заседания не се явяват, като се представлява от адв. Б.. Исковата молба се оспорва,
включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения се излагат в
Писмени бележки, вх. № 347546/24.10.2025г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. С. К. не се е възползвала от
възможността да подаде отговор на исковата молба. За насрочените по делото открити
съдебни заседания не се явява, като се представлява от адв. З. Б. – АК-С., която оспорва
исковата молба, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения
излага в Писмени бележки, вх. № 348907/14.10.2025г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове, становището и възраженията на ответниците,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че притежава право на собственост върху описания в исковата молба
имот към момента на предявяване на иска (ТР 8/2014-2016-ОСГК, т. 4), че границите на
имота на ответниците са нанесени в нарушение на така установеното право на собственост и
не отговарят на действителните. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. И
двете страни по делото се легитимират с титул за собственост. При това положение всяка от
тях следва да докаже своите права на собственост върху имота, съответно обстоятелствата,
които изключват правото на собственост на насрещната страна върху него (арг. ТР 11/2012-
2013-ОСГК).
2
С Нотариален акт № 2/13.10.1969г., т. 24, дело № 4310/1969г. на І Нотариус при
Софийския народен съд, Г. Б. С. и А. В. Т. са закупили от ТКЗС „Г. Кирков“ – С., Горна баня,
недвижим имот - празно място с площ от 621 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 100
кв.м., находящо се в град С., местността „*********“, вилна зона, съставляващо парцел ІІІ,
пл. № 95, кв. 15 по плана на град С., м. „*********“, при съседи: улица и парцели ІV-176 и
ІІ-102. С Нотариален акт № 191/10.04.1970г., т. 6, дело № 1164/1970г. на І Нотариус при
Софийския народен съд, е признато правото на собственост върху придаваемите по
регулация площи.
С Решение от 25.07.1984г. по гр.д. № 10168/1984г. на Софийския районен съд, 33
състав, е обявен за окончателен сключеният на 14.05.1980г. предварителен договор, по
силата на който Г. Б. С. и А. В. Т. продават на А. Г. С. недвижим имот – празно място с площ
от 621 кв.м. в местността „*********“ – Княжево, с уредени сметки по регулация,
представляващо парцел ІІІ-95, кв. 15 по плана на град С., м. „*********“ – вилна зона, при
съседи: улица, парцели ІІ-102 и ІV-176, за сумата от 1242,00 тогавашни лева /лев от 1962г./.
С Нотариален акт от 29.06.1934г. за делба на съсобствен недвижим имот, т. 9, № 104,
регистър 1834, дело № 1739/1934г., съделителят П.Хр.И. е получил в дял недвижими имоти,
сред които „парцел Іб“ – овощна градина от 32000 кв.м., „означена в плана с червена
краска“, при съседи: от изток: Ж. и Р. В. и И.К., от запад: С.В. /не се чете добре/ и К.С., от
север: П.С. и Ж. И., от юг: П.С. и И.К..
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № РСЦ23-УГ01-3109/18.05.2023г. на
Столичната община – Район „Средец“, П.Хр.И., роден през 1874г., е починал на 04.01.1940г.
в град С., като е оставил за свои наследници по закон, както следва:
Е.П.А. /дъщеря/, починала на 22.10.2000г., оставила за свой наследник по закон
дъщеря си М.С.А., починала на 03.11.2006г. /оставила наследници по закон по
съребрена линия/;
С.П.Б. /дъщеря/, починала на 13.08.2001г., оставила за свои наследници по закон
сина си И. С. Б. и дъщеря си М. С. К.;
Ж. Т.М. /дъщеря/, починала на 05.08.1991г., оставила за свои наследници по
закон дъщеря си С. Д. Б., дъщеря си М. Д. И. и внука си Д. Р. Б., последния син на
починалата на 24.04.2001г. нейна дъщеря Т. Д. Б.;
М.П.И. /син/, починал на 03.04.1976г., оставил за наследници по закон своите
сестри, посочени по-горе, и съпругата си Д.Г.И., починала на 28.01.1991г.;
М.Г.И. /съпруга/, починала на 19.04.1958г.
С Акт за държавна собственост № 5568/13.10.1949г. е зает като държавен
отчужденият по реда на ЗОЕГПНС /отм./ недвижим имот – 1/5 идеална част от овощна
градина и ливада от 27260 кв.м. в местност „*********“ – село Княжево, при съседи Р. В.,
наследници на С., път и д-р М.. Имотът е означен като бивша собственост на Ж. д-р Д., а
останалите части от него, видно от графа 6, са на М., С. и Е. А. с 3/5 ид.ч., наследнички на
П.И.. С Акт за държавна собственост № 5574/26.09.1949г. е зает като държавен недвижим
имот – 1/5 ид.ч. от овощна градина от 5450 кв.м. в м. „*********“, село Княжево, и овощна
градина от 27250 кв.м., бивша собственост на М.П.И.. С Акт за държавна собственост №
5557/04.08.1949г. е зает като държавен недвижим имот – 3/14 ид.ч от ливада и овощна
градина в село Княжево, м. „*********“, бивша собственост на М.П.И.. Останалите
съсобственици в графа 6 са посочени като М.И., С. И., Е. И. и М. И..
Със Заповед № РД-57-796/25.07.1996г. на С. С. – Кмет на Столичната община, на
основание чл. 1 ЗВСОНИ и чл. 88, ал. 4 НДИ /отм./ е наредено да се отпишат частично от
актовите книги за държавни и общински имоти 1/5 идеална част от овощна градина и 1/5
идеална част от ливада в м. „*********“ – кв. Княжево, досежно конкретно посочени
недвижими имоти, сред които и парцел ІІІ-95, кв. 15, отразен в новия кадастрален план като
3
имот с пл. № 436, с площ около 700 кв.м. Със Заповед № РД-57-103/22.03.2005г. на С. С. –
Кмет на Столичната община, тази заповед е поправена, но поправката не засяга парцел ІІІ-
95, кв. 15.
Със саморъчно Завещание от 12.07.2004г., обявено на 15.11.2006г. от Нотариус №
053-В.М. /Пом.-Нотариус Г. Т./, съхранявано по нот.д. № 36/2004г. на Нотариус № 053-В.М.,
М.С.А. е завещала на М. Д. И. и М. С. К. цялото си движимо и недвижимо имущество.
С Нотариален акт № 198/19.11.2004г., т. 2, рег. 8331, дело № 330/2004г. на Нотариус №
340 – В. Г., М. Д. И., Т. Д. Б., С. Д. Б., М.С.А., И. С. Б. и М. С. К. са признати при съответно
посочени дялове за собственици на основание наследство и чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ на
съответни недвижими имоти, сред които и дворно място в град С., в.з. „*********“, с площ
от 2145,00 кв.м., представляващо имот с пл. № 425, кв. 20, съставлаващо съобразно
регулационния план от 2001г. УПИ ХVІ-425, кв. 20 с площ от 2130 кв.м.
С Нотариален акт № 6/04.04.2007г., ІІ, рег. № 3187, дело № 186/2007г. на Нотариус №
053-В.М., М. Д. И. и М. С. К. са признати за собственици по силата на завещание на
съответни идеални части от недвижими имоти, сред които 1/3 идеална част от недвижим
имот в район „Витоша“ с площ от 2145,00 кв.м., съставляващ имот с пл. № 425, кв. 20, който
по регулационния план от 2001г. съставлява УПИ ХVІ-425 с площ от 2130,00 кв.м.
По делото като свидетели са разпитани Г. С., С. Д., Й.Д. и Д. М..
Свидетелят С. е брат на ищеца. Познава спорния имот и е ходил там многократно,
като описва местоположението му. За пръв път ходил на място към 1980г., а последно –
1998-1999г. Около 1980г. заедно с баща си правели там ограда и барака от дърво с бетонна
основа. Последно, когато ходил, оградата вече била паднала, но била същата ограда, която
правил с баща си – колове с метална бодлива тел. В имота се влизало, като се разкачала
оградата. Наблизо имало една къща, която била на Г.. Обикновено свидетелят ходел сам, но е
имало случаи да отиде с жена си, с брат си, с тъща си. Чистели са имота, косили са трева,
помагал. Брат му косял с коса – тогава тримери нямало. В мястото имало орехи, не помни за
вишни, но майка му била насадила малини. Когато последно го посетил, не бил чак обрасъл,
но трябвало да се коси. Точно кога е правена бараката не може да каже, но баща му давал
парите, а той бил като общ работник заедно с още двама работника. Откъм дерето нямало
ограда.
Свидетелят Д. е непосредствен съсед на имота. Закупил съседен имот през 2004г. от
Е. и И. Коларски, а преди това негов собственик бил И. Г.. Когато закупил своя имот, в
спорния имот като съсед видял А. С.. Не живеел там, но в мястото имало малка сграда,
необитаема. Идвал долу-горе всяка седмица. Друг човек не е виждал там. Сега имотът бил
ограден, а преди това имало телена ограда, според свидетеля „символична“. Имотът на А.
бил ограден, само откъм дерето нямало ограда. Откъм улицата имало телена ограда, влизало
се през дървена портичка, но по-късно минавали бетоновози и бетон-помпи, които бутнали
оградите и на С., и на свидетеля. В имота имало няколко ореха, диворастящи дървета, стари
плодни дръвчета. С. почиствал, режел клони, доколкото му е възможно. След това оградата
не била поправена, а собственикът изчезнал. Виждал го е на място до около 2015г. За пръв
път видял други хора преди пандемията от корона-вирус, някъде около 2017-2018г., но не е
сигурен. Тогава дошли новите собственици – г-жа Б. и другите, които казали, че са си
реституирали имота. Дори идвали с брокер. Започнали да го поддържат и почистват,
почиствали с багер, сложили ограда, подравнили.
Свидетелят Д. живее на семейни начала с дъщерята на ответницата М. К.. За пръв път
заедно с приятелката си отишли в процесния имот през 2014г., за да видят къде е. Търсили го
по скици и по околни сгради, за да се ориентират. Имотът бил много обрасъл, непроходим.
Ограда нямал, а по земята имало няколко паднали бетонни кола, телена ограда, бодлива тел.
Имало и барака, която почти не се виждала от храсталаците. Съседи не видели. От 2014г.
започнали да ходят постоянно там, да изкарват паднали дървета, да почистват и
4
облагородяват. Купили си резачка. На два пъти викали багер да подравни. Изградили и
септична яма. Ремонтирали бараката. Запознали се със съседите С. и Я., с които се
сприятелили и им помагали – давали им ток и вода. Засадили растения. Чувал е, че някой
има претенции за имота, но на място не е виждал никого. Последно ходил в имота през
есента на миналата година. Знае, че роднини на приятелката му, които имат имоти наблизо,
наглеждали процесния такъв.
Свидетелят М. познава свидетеля Д. и А. К.. Знае за имота им в кв. Княжево и го е
посещавал общо три пъти. Първият път бил към 2017-2018г., когато Йордан го завел само да
го види. Бил много обрасъл, имало някаква барака, като около нея вече било поразчистено и
имало пътечки. Ограда нямало. После ходил пак – помагал да се местят камъни, клони.
Когато последно преди няколко години отишъл пак, мястото вече било подравнено,
терасирано, имало ограда, бараката била постегната. Съседи не е виждал. Никой не е идвал
да се интересува какво правят там. Не знае някои да е предявявал права върху имота.
Между свидетелите Д. и Д. е проведена очна ставка. Свидетелят Д. заявява, че до
2015г. е гледал майка си и живеел постоянно на място, като други хора не са идвали в имота.
След това вече към 2017г. се появили други собственици и водели брокерка, с която гледали
имота. Свидетелят Д. потвърждава показанията си, че от 2014г. ходят в имота и го почистват.
По делото са изслушани заключения на вещо лице по първоначална и допълнителна
съдебно-техническа експертиза, които съдът кредитира изцяло. От първоначалното
заключение на вещото лице се установява, че имот ІІІ-95 по кадастралния план от 1967г. се
съдържа частично в имот с идентификатор 68134.1891.436, заемайки западната му част,
защрихована на приложената комбинирана скица, като зоната на застъпване, графично
изчислена, е към 577 кв.м. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в плана от 1967г. в
имота не е нанесена сграда, но е възможно тя да се е появила в последствие. От
заключението на вещото лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза се
установява, че по делбата от 1934г. П.Хр.И. получава Парцел Іб – овощна градина от 32000
кв.м., парцел ІІб – ливада с площ от 14600 кв.м. и парцел ІІІб – гора с площ от 40000 кв.м. В
архивите на Столичната община в документацията, свързана с Протокол от Комисия на УАГ
от 03.06.1996г. се намира графика /скица/, послужила при съставянето на акта от 1934г.
/представено копие от вещото лице, неприложена по настоящото дело/, в която в червен цвят
са очертани имотите на П.И.. Вещото лице уточнява, че тази графика е непрецизна, има
илюстративен характер, като в нея липсват характерни технически елементи, по които да се
извърши георефериране съобразно другите планове. Въпреки това, при приблизително
рефериране по ръбове на нанесени сгради и идентични топографски елементи може да се
направи заключение, че УПИ ІІІ-95, кв. 15 м. „********* – вилна зона“ по плана от 1967г.
попада в източната част на парцел Іб – овощна градина. Категорично наличие на план от
преди 1967г. вещото лице не е установило. От НАГ-СО му е представен само един план,
който се водел „емисия преди 1956г.“, но той бил идентичен с този от 1967г. Придадените по
регулация части от имоти към парцел ІІІ-95 също попадат в имот Іб – овощна градина.
От Комбинираната скица на л. 23 от делото може да се направи извод, че процесният
имот по актуалния регулационен план от 2001г. попада в УПИ ІІ-436, кв. 13 по плана на град
С., м. „в.з. *********“, както е и означено на скицата на л. 21 от делото.
И ищецът, и ответниците обосновават правото си на собственост върху имота на
съответно правно основание: ищецът на основание влязло в сила съдебно решение, с което е
обявен за окончателен договор за покупко-продажба на имота, а ответниците – въз основа на
настъпила в тяхна полза реституция по чл. 1, ал. 1 ЗСВСОНИ.
По делото безспорно се установи, че процесният имот попада в площта на овощните
градини, паднали се в дял на П.И. при осъществената през 1934г. делба. Нотариалният акт от
13.10.1967г., с който Г. С. и А. Т. са закупили от ТКЗС „Г. Кирков“ имот ІІІ-95, кв. 15 по
плана на град С., м. „*********“, не може да обоснове възникване на право на собственост в
5
техния патримониум, тъй като няма никакви индикации този имот да е бил прехвърлен на
ТКЗС по предвидения за това законов ред, включително след одържавяването му /в актовете
за държавна собственост е вписано предоставянето му на други структури/, нито такива
доказателства бяха ангажирани по делото. С оглед установеното му местоположение няма
как да бъде верно и вписаното в т. 6 и т. 7 от нотариалния акт удостоверяване от ТКЗС, че
този имот е част от земите му и е внесен в ТКЗС от бившите му собственици – наследници
на Тодорин М. и Стойчо Божков. Оттук няма как и обявения за окончателен с решение на
съда предварителен договор от 14.05.1980г. да прехвърли собственически права на ищеца,
нито той да придобие такива по регулация.
Доколкото се касае за недвижим имот в землището на село /сега квартал/ Княжево,
същият представлява градски покрит недвижим имот и е отчужден съгласно чл. 1 ЗОЕГПНС
/отм./ и § 1, ал. 2 и ал. 3 ППЗОЕГПНС /отм./. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ се възстановява
собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС /отм./, които са
собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на
еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са
отчуждени. За да настъпи реституционният ефект на ЗВСОНИ, предпоставките са към
момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините,
обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от
ТЗ, имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, и собствениците да
не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг
равностоен недвижим имот. С оглед съдържанието на Протокол от 06.03.1996г. на
Комисията, назначена от Главния архитект на С. /л. 320-321/, може да се приеме, че
процесният имот попада като обща площ в рамките на идеалните части от овощната
градина, отчуждена от наследниците на П.И.. Имотът съществува реално в размера, в който
е отчужден, няма данни за обезщетяване с пари или друг имот. Доколкото ищецът не може
да се легитимира като собственик въз основа на представените от него нотариални актове и
съдебно решение, то следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ
имотът е бил държавна собственост. Тъй като същият е отчужден на основание проведена
процедура по ЗОЕГНПС /отм./ и не е доказано това да е станало без основание или в
нарушение на закона, то следва да се приеме, че с влизането в сила на ЗВСОНИ през 1992г. е
настъпила реституция в полза на ответниците на основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ /арг.
р.867/04.01.2011г.-гр.д.1796/2009г.-ВКС,Іг.о., р.767/16.11.2010г.-гр.д.1760/2009г.-ВКС,Іг.о./,
като към този момент те са собственици на процесния недвижим имот.
При това положение следва да бъде преценено дали ищецът е придобил спорния по
делото имот чрез реализиране на фактическия състав на придобивната давност.
Чл. 77 ЗС определя, че вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност
или по друг начин, определен в закона. Принцип (с изключение на придобиването по
приращение и при СИО) в гражданското ни законодателство е, че вещните права се
придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е,
както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез
създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната
сигурност. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт,
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на
намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото
състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено
вещно право, в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение
за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на
владението чрез процесуални средства – предявяване на иск или възражение при наличие на
спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
6
проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална карта и
т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено
чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на
позоваване правните последици – придобиване на вещното право, се зачитат от момента на
изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС (ТР 4/2012-2012-ОСГК, т.
2). Владение може да е налице както върху имот, за който владелецът неправилно смята, че е
негов собствен /както в настоящия случай/, така и върху имот, за който владелецът напълно
съзнава, че към момента на установяване на владението е чужд. Този извод е верен, тъй като
чл. 68 ЗС определя владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи /лично или чрез другиго/ като своя. За да е основание за придобиване на
имот по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /да не е скрито, а
да се осъществяват така, че да може обективно да се узнае от лицето-собственик/ и спокойно
/да не е установено/поддържано с насилие/. Смущаване на владението, съответно
прекъсване на придобивната давност, не е налице при заявяване на извънсъдебни претенции,
включително сигнали до прокуратурата, депозиране на възражения до общинските власти и
т.н., а единствено и само в хипотеза на предявяване на иск за собственост или отнемане на
владението по административен или процесуален ред или фактически за повече от шест
месеца. Изрично манифестиране на своителното намерение пред невладеещия собственик е
необходимо само в хипотеза на съсобственост между владеещи и невладеещи
съсобственици, каквато в случая няма. При липса на действия, целящи отблъскването на
установеното владение, и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че владелецът
се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме
като действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, като, с оглед презумпцията на чл. 69 ЗС, се
предполага, че упражняващият фактическата власт държи вещта за себе си и притежава
качеството на владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт.
Ирелевантно е дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието
на елементите на фактическия състав на владението по чл. 68 ЗС и приложението на
презумпцията по чл. 69 ЗС. В тази насока е и практиката на Върховния касационен съд -
Решение № 88/27.07.2016г. по гр.д. № 661/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 376/12.03.2013г.
по гр.д. № 260/2012г. на ВКС, I г.о., Решение № 262/13.07.2012г. по гр.д. № 944/2011г. на
ВКС, I г.о.
В хипотезата, при която се осъществява владение върху реституиран съобразно чл. 1
ЗВСОНИ имот, е налице особеност, въведена с чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, според която изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗВСОНИ,
ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече наново от влизането в сила на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ – 21.11.1997г. Нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ има ретроактивно действие, защото
заличава с обратна сила изтеклата вече давност. Настъпването на юридическия факт, с който
се прекъсва давността, не изключва фактическото господство върху вещта, нито
намерението на владелеца да я свои по-нататък. Само при добросъвестното владение и то в
момента на възникването на юридическото основание, трябва да съществува убеждението у
владелеца, че той придобива вещта, тъй като праводателят му е бил собственик. Именно
поради това, че се прекъсва времевият срок, а не владението, то придобивната давност, която
започва да тече след прекъсване на давността е идентична по вид на давността, текла до
прекъсването ú. Когато заличената придобивна давност е обща, то след 22.11.1997 г. започва
да тече нова обща давност. Ако заличената давност е петгодишна и е започнала да тече при
наличието на правно основание, годно да направи владелеца собственик, и той е
добросъвестен, а той е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го
направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена - чл. 70, ал. 1 от Закона за собствеността, то и новата
7
давност, която започва да тече, е кратката петгодишна давност. Така ТР 10/2012-2012-ОСГК,
р.6/06.03.2018г.-гр.д.1092/2017г.-ВКС,Іг.о.
От показанията на свидетеля Г. С. се установява, че ищецът А. С. от осемдесетте
години на ХХв. владее, ползва и стопанисва имота, като последно е бил свидетел на
подобни дейности до към 1998-1999г., след което свидетелят не е посещавал имота.
Свидетелят Д. сочи, че, когато е закупил своя съседен имот през 2004г., в процесния имот
като съсед е заварил именно ищеца А. С., който съобразно възможностите си го е
поддържал и почиствал до около 2015г., и към този момент докъм 2017г. не е виждал други
хора в имота. Доколкото А. С. владее имота добросъвестно – въз основа на обявен за
окончателен предварителен договор за покупко-продажба, без наличие на ангажирани
доказателства да е знаел, че праводателите му не са собственици, съответно за наличие на
опорочена форма, то съдът намира, че в конкретния случай е приложима краткият
петгодишен срок на придобивна давност. При това положение с изтичането му на
21.11.2002г. ищецът е придобил имота по давност и станал негов собственик.
По делото не са ангажирани доказателства за фактическо присъствие на ответниците
в спорния имот преди 2014г. и най-вече преди 2017г. Свидетелят Д., който е непосредствен
съсед на имота и има трайни и практически ежедневни наблюдения върху него, като
единствен не е житейски и/или персонално-родствено ангажиран с никоя от страните по
делото, сочи, че е виждал в имота А. С. до около 2015г. Ответниците за пръв път видял там
преди пандемията от Ковид, вероятно някъде към 2017-2018г., а преди това не ги е виждал.
Свидетелят Д., живеещ на семейни начала с дъщерята на ответницата К., съобщава, че е
посетил за пръв път имота през 2014г. и оттогава постоянно ходят в имота, започнали да
чупят клони, да изнасят паднали дървета, да облагородяват. Купили си и резачка. От своя
страна свидетелят М., също разпитан по инициатива на ответниците, сочи, че посетил имота
за пръв път през 2017-2018г., когато свид. Д. и приятелката му го завели да го видят. Имотът
бил много обрасъл, имало една барака, около нея вече било поизчистено малко и имало
пътечки. Ако и гаранционната карта на л. 189 косвено да потвърждава, че е закупена машина
„Хускварна“ /без яснота от кого и каква точно/, то това е станало на 22.12.2014г. Ако
действително ответниците чрез свид. Д. и приятелката му са били във владение на имота към
2014г. и са предприемали активните действия по почистване и облагородяване, то същите
неминуемо биха били забелязани от непосредствените съседи на имота, включително
свидетеля Д.. Не съответства на три години почистване и поддържане на имота /2014-2017г./
състоянието, в което го е заварил свидетелят М. през 2017г. Всички представени документи
за закупени материали /които сами по себе си не доказват факт на владение/, ако косвено
могат да подкрепят довода за извършвани в имота дейности от страна на ответниците, са от
2019г. и след това. От страна на част от ответниците не е подаден отговор на исковата
молба. Друга част, ако и да са подали отговор, не са формулирали изрично възражение за
придобиване от тях на имота по давност, като доводи във връзка с владението върху него са
изложили само в насока оборване на твърденията на ищеца, че именно той е владял имота в
съответен период от време. За пълнота следва да се обърне внимание, че заплащането на
местни данъци и такси не може да обоснове извод за наличие на упражнявано владение,
доколкото заплащането на данък е изпълнение на публични задължения в резултат на
административна дейност – откриване на партида, но не е свидетелство за обективна
фактическа власт върху вещта.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната
карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Когато тези
несъответствия не са свързани със спор за право на собственост, поправянето им се
извършва по административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право,
8
те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. Спорът за материално право най-
често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот
или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. По арг. от чл.
2, ал. 5 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри трябва да отразяват вярно
правото на собственост и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да
не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на
отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР следва да се
тълкува в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на
неточното отразяване на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска,
респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се
вземат предвид и тези настъпили или установени след одобряване на кадастралната карта
юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на
правото (арг. ТР 8/2016-2014-ОСГК, т. 4). И, тъй като кадастралните карта и регистри не
отразяват реално нито границите на притежавания от ищеца имот, нито правото му на
собственост върху него, съдът приема, че е налице грешка в кадастралните карта и регистри,
която следва да бъдат отстранена по предвидения за това ред, като съдът в диспозитива на
решението си следва да посочи грешката – ТР 8/2016-2014-ОСГК, т. 4.
С оглед изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъдат частично отменени Нотариален акт
№ 198/19.11.2004г., т. ІІ, рег. № 8331, дело № 330/2004г. на Нотариус № 340 – В. Г., и
Нотариален акт № 6/04.04.2007г., т. ІІ, дело № 3187, дело № 186/2007г. на Нотариус № 053 –
В.М., в установения обхват на припокриване между имота на ищеца, описан в исковата
молба, и имота, за който е констатирано с посочените нотариални актове право на
собственост на ответниците – така ТР 178/30.06-1986г. по гр.д. № 150/1985г. на ОСГК, ТР
3/2012-2012-ОСГК, р.60095/05.10.2021г.-гр.д. № 4023/2020г.-ВКС,Іг.о.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е депозиран и списък по
чл. 80 ГПК.
Ищецът е доказал разноски по делото в размер на общо 8206,92 лева /държавна такса
– 358,15 лева, съдебно удостоверение – 5,00 лева, депозити за вещо лице – 550,00 лева,
200,00 лева и 93,77 лева, адвокатски хонорар – 7000,00 лева/. Налице е възражение за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар от 7000,00 лева. Това възражение
е основателно. Действително делото е с висока фактическа и правна сложност, като по него
е събран голям обем от писмени доказателства, разпитани са множество свидетели,
изслушани са две заключения на вещо лице. Проведени са и няколко съдебни заседания.
Всичко това изисква и предпоставя повишаване на професионалните усилия от страна на
адвоката с цел осигуряване на правна защита по делото. Въпреки това, включително при
отчитане на чл. 7, ал. 2, т. 4 НВАР, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от
7000,00 лева е твърде високо и несъпоставимо дори с особеностите на конкретния спор.
Поради това съдът намира, че адекватно на делото съобразно неговия процесуален ход и
правно-фактически особености е адвокатско възнаграждение в размер на не повече от
4000,00 лева и именно такова следва да се присъди в полза на ищеца. Така в негова полза и в
тежест на ответниците следва да се присъдят разноски по делото в размер на 5206,92 лева,
като всеки ответник заплати по 1/5 част от нея.
С определение от 14.10.2025г. съдът е определил допълнително възнаграждение на
вещото лице С. А. в размер на 283,55 лева, от които 188,90 лева е указал да се заплатят от
ищеца А. С., а 94,45 лева – от ответницата М. К., в седмодневен срок от заседанието. С
9
Молба, вх. № 341447/20.10.2025г. на СРС, ответницата К. чрез адв. Б. е представила
доказателства за заплатени по сметка на Софийския районен съд 94,40 лева. В указания срок
ищецът не е представил доказателства за изпълнение на дадените му указания, поради което
е останал задължен за разноски. Същият на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета сумата от 188,90 лева, която съдът поради непредставяне на
доказателства за внесен депозит и факта, че заключението на вещото лице е прието по
делото, е разпоредил да се изплати от бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на
М. Д. И., ЕГН **********, от град С., С. Д. Б., ЕГН **********, от град С., И. С. Б., ЕГН
**********, от град С., М. С. К., ЕГН **********, от град С., и Д. Р. Б., ЕГН **********,
от град С., че А. Г. С., ЕГН **********, от град С., е собственик на недвижим имот –
празно вилно място, съставляващо парцел ІІІ-95, кв. 15 по плана на град С., м. „в.з.
*********“, одобрен със Заповед № 801/21.04.1967г. на Министерството на
архитектурата и благоустройството, попадащо с графично изчислена площ от 577 кв.м.
в недвижим имот с идентификатор 68134.1891.436 по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
която площ е отбелязана защрихована на скицата, находяща се на л. 133 от делото
(Приложение № 1 към Техническа експертиза, вх. № 63198/21.02.2025г. на СРС, от
вещото лице С. А.), която, електронно приподписана от съдията, е неразделна част от
настоящото решение.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ответниците М. Д. И., ЕГН
**********, от град С., С. Д. Б., ЕГН **********, от град С., И. С. Б., ЕГН **********, от
град С., М. С. К., ЕГН **********, от град С., и Д. Р. Б., ЕГН **********, от град С., и
ищеца А. Г. С., ЕГН **********, от град С., че в кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, е
налице грешка, изразяваща се в това, че недвижим имот – празно вилно място,
съставляващо парцел ІІІ-95, кв. 15 по плана на град С., м. „в.з. *********“, одобрен със
Заповед № 801/21.04.1967г. на Министерството на архитектурата и благоустройството,
в частта си с графично изчислена площ от 577 кв.м., защрихована на скицата,
находяща се на л. 133 от делото (Приложение № 1 към Техническа експертиза, вх. №
63198/21.02.2025г. на СРС, от вещото лице С. А.), която, електронно приподписана от
съдията, е неразделна част от настоящото решение, е заснет и нанесен като част от
имот с идентификатор 68134.1891.436 по кадастралната карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт № 198/19.11.2004г., т.
ІІ, рег. № 8331, дело № 330/2004г. на Нотариус № 340 – В. Г., т. 1, и Нотариален акт №
6/04.04.2007г., т. ІІ, дело № 3187, дело № 186/2007г. на Нотариус № 053 – В.М., т. 8, по
отношение на недвижим имот – празно вилно място, съставляващо парцел ІІІ-95, кв.
15 по плана на град С., м. „в.з. *********“, одобрен със Заповед № 801/21.04.1967г. на
Министерството на архитектурата и благоустройството, в частта с графично
изчислена площ от 577 кв.м., защрихована на скицата, находяща се на л. 133 от делото
(Приложение № 1 към Техническа експертиза, вх. № 63198/21.02.2025г. на СРС, от
вещото лице С. А.), която, електронно приподписана от съдията, е неразделна част от
настоящото решение, заснета и нанесена като част от имот с идентификатор
68134.1891.436 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.
10
ОСЪЖДА М. Д. И., ЕГН **********, от град С., С. Д. Б., ЕГН **********, от град
С., И. С. Б., ЕГН **********, от град С., М. С. К., ЕГН **********, от град С., и Д. Р. Б.,
ЕГН **********, от град С., да заплатят на ищеца А. Г. С., ЕГН **********, от град С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5206,92 лева, представляващи разноски по делото за
производството пред районния съд /гр.д. 33384/2024г. на СРС/, като всеки ответник заплати
по 1/5 част от посочената сума.
ОСЪЖДА А. Г. С., ЕГН **********, от град С., да заплати В ПОЛЗА НА
БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския районен съд на
основание чл. 77 ГПК сумата от 188,90 лева, представляващи невнесени разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11