№ 458/2.6.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. ДИЯНА
ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Радослава
Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун
Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
к.н.а.х. дело № 267 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик против Решение № 99/12.02.2022 г., постановено по н.а.х.
дело № 748/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №
13-002572/26.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на „Лулчев-55“ ЕООД гр. Пловдив за нарушение на чл. 62, ал.
1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във
вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в
размер на 1600 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд
е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се да бъде отменено решението
на районния съд и да се потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4205/11.05.2022
г., в което по изложени съображения процесуалният представител на касатора моли
съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение, съответно потвърди
издаденото наказателно постановление. Претендира разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Ответникът по
касационната жалба – „Лулчев-55“ ЕООД, редовно уведомен, се представляват от
адв. Я., която по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената касационна жалба и потвърди оспореното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява
становище за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на
Районен съд гр. Пазарджик е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Моли се да бъде уважена касационната
жалба, като се отмени атакуваното решение на Районен съд - Пазарджик и се
постанови ново такова, с което да се потвърди наказателното постановление.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид доводите
на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни
изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Пазарджик е отменил Наказателно
постановление № 13-002572/26.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пазарджик, с което на „Лулчев-55“ ЕООД гр. Пловдив за нарушение на
чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл.
416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер на 1600 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно, че „Лулчев-55“ ЕООД гр. Пловдив, в качеството му на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа на 14.12.2020 г. лицето Й.
В. Б. в птицеферма рег. № 4454-0050 за отглеждане и угояване на патици, намираща
се в стопански двор на с. Тополи дол, да извършва трудова дейност „работник
угояване на патици“, без да е уредил отношенията си с него по предоставяне на
работна сила като трудови, т.е. без да е сключил трудов договор в писмена
форма. Нарушението е установено на 14.12.2020г. при проверка на горепосочения
обект, по повод постъпил сигнал на тел. 112 за станал инцидент – поразена от
електрически ток жена, където е заварено лицето Й. В. Б. да извършва трудова
дейност на обекта. Нарушението е констатирано на 17.12.2020г. в ДИТ Пазарджик,
при преглед на представената фирмена документация.
В резултат на това е съставен АУАН и е издадено наказателно
постановление за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че не е осъществен съставът
на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. В мотивите
на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е отменено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че Й. В. Б. не е работил по трудово правоотношение с
„Лулчев – 55“ ЕООД. Между тях не е имало уговорка за работно време, работно
място и трудово възнаграждение, като основни елементи на трудово правоотношение.
Установено е, че Й. В. Б. е била регистрирана като земеделски производител и е
имала договорни отношения с „Лулчев – 55“ ЕООД. Престираният от Й. В. Б. труд,
не е извършван със знанието или по договорка с „Лулчев – 55“ ЕООД. Ето защо за
дружеството не е възникнало задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ, като същото не
е имало качеството на работодател по §1, т. 1 ДР от КТ, по отношение на лицето Й.
В. Б., а са били налице облигационни отношения с последната. Оттук следва, че Й.
В. Б. е престирал труд за собствена сметка, т.е. дружеството – ответник по
касационната жалба не е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1
от ДР от КТ към 14.12.2020 г. спрямо нея.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
При този изход на делото на ответника
ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева. Неоснователни са
направените възражения за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение доколкото същото е договорено и изплатено в размер близък до
минималния.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр.
1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/12.02.2022 г., постановено по
н.а.х. дело № 748/2021 г., по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ №15 А, ет. 3, да заплати на „Лулчев – 55“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Капитан
Бураго“ № 10, направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)