Присъда по дело №857/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта:	44
Дата:	12 март 2025 г. (в сила от 28 март 2025 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20242230200857
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	2 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 44
гр. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Х. П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Наказателно дело частен
характер № 20242230200857 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. С. Г. родена на 04.08.1985г. в гр. С.,
живуща в с.гр., българска гражданка, омъжена, с основно образование,
работи, неосъждана, без родство с частните тъжители, ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че на 20.06.2024г. в 20.52 часа публикувала пост в
социалната мрежа „фейсбук“ чрез който разгласила публично позорни
обстоятелства за Д. В. и В. В. и им приписала извършването на престъпления
„кражби“ от собствения им магазин за които обвинявали работниците си, като
създавайки поста използвала снимка на Д. В. и В. В. написвайки следното:
„Внимание!!! Некоректен, невъзпитан, краде собствения си магазин и
обвинява за това работниците си. Не започвайте работа при този работодател“,
поради което и на осн.чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл. 147, ал.1, вр.чл. 54, ал.1
от НК и налага наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, както и наказание
„Обществено порицание“, което да се изтърпи чрез поставяне на присъдата на
информационното табло на Община С. за срок от ЕДИН месец.
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. С. Г. за ВИНОВНА и в това, че на същата
дата 20.06.2024г. е изготвила клип с излъчване на живо във фейсбук в който
обижда Д. В. и я клевети, че несправедливо е обвинила дъщеря й М. Г. в
1

кражба, обижда Д. В., като я нарича „мръсно, долно куче“; „крадливо долно,
гладно миризливо куче“ и „боклук, мърша“, клевети я, че злоупотребила с
предишни нейни служителки, като ги оставила „гладни“ и принудени сами да
се прибират от морето, поради което и на осн.чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр.чл.
146, ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК и налага наказание „Глоба“ в размер на 1000
лева, както и наказание „Обществено порицание“, което да се изтърпи чрез
поставяне на присъдата на информационното табло на Община С. за срок от
ЕДИН месец.
ПРИЗНАВА подсъдимата Р. С. Г. за ВИНОВНА и в това, че на същата
дата 20.06.2024г. е отправила към Д. В. закани, че няма да я остави да работи
спокойно в магазина си, че щяла да стъпи на гърдите и когато я види, което
възбудило основателен страх у Д. В. за осъществяването му, поради което и на
осн.чл. 144, ал.1, вр.чл. 54, ал.1 от НК и налага наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение на осн.чл. 66, ал.1 от НК
ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ години.
На осн.чл. 23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. Р. С. Г. едно общо
наказание, а именно най-тежкото от тях „Лишаване от свобода“ за срок от
ШЕСТ месеца, чието изпълнение на осн.чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за
изпитателен срок от ТРИ години.
ПРИСЪЕДИНЯВА към така определеното общо наказание
наказанието „Глоба“ в размер на 1000 лева, както и наказанието „Обществено
порицание“, което да се изтърпи чрез поставяне на присъдата на
информационното табло на Община С. за срок от ЕДИН месец.
ОСЪЖДА подсъдимата Р. С. Г. да заплати на частния тъжител В. Г. В.
сумата от 812 лева, представляваща направени от него разноски за адвокатска
защита и съдействие, както и държавна такса в размер на 12 лева.
Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред
СлОС.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №44/12.03.2025г. по НЧХД №857/2024г., изготвени на
12.05.2025г.

Постъпила е тъжба от Д. С. В. и В. Г. В. против подсъдимата Р.С. Г. за
извършено от нея престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147 от НК,
за престъпление по чл.144, ал.1 от НК и за престъпление по чл.148, ал.2, вр.
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
С подадената тъжба частните тъжители са предявили срещу
подсъдимата граждански иск за сумата от 5000 лева, 3000 лева за
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК, 1000 лева за
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146 от НК и 1000 лева за
престъплението по чл.144, ал.1 от НК, представляваща обезщетение за
причинените им от престъпленията неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът счете, че гражданският иск е своевременно предявен, но
разглеждането му би затруднило наказателния процес, поради което не го прие
за съвместно разглеждане в него и отхвърли искането на частните тъжители за
конституирането им в качеството на граждански ищци.
В съдебно заседание частните тъжители се явяват лично и с
упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлагат лично и
чрез защитника си подс. Р.С. Г. да бъде призната за виновна и да бъде осъдена
да заплати направените от тях разноски.
Подсъдимата Р.С. Г. се явява в съдебно заседание лично и с
упълномощен защитник. Не се признава за виновна. Дава подробни
обяснения. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдана. Претендира
направените по делото разноски.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Дъщерята на подсъдимата, св. М. Т. Г. работела във фирмата на частните
тъжители „Вацето 2“ ООД с ЕИК ............ Двамата тъжители били съдружници
и управители на търговското дружество. Свидетелката М. Т. Г. работела със
сключен трудов договор и била назначена на длъжност „продавач-
консултант“.
На 20.06.2024г. около 11,10 часа частната тъжителка Д. В. предала на св.
М. Г. сумата от 560,05 лева и й възложила задачата да отиде до офис на
куриерска фирма „Еконт“, находящ се в гр. С. до комплекс „Париж“ за да
заплати и получи пратка. Тя обяснила на св. Г., че пратката е на стойност
510,05 лева, а останалите 50 лева й ги дава, за да разполага с пари в случай, че
1

трябва да се плати нещо допълнително. Свидетелката М. Г. била помолена
като се върне в магазина да даде остатъка от парите на другата работничка, св.
С. С.. Свидетелката М. Т. Г. изпълнила поставената й служебна задача и
отишла да вземе пратката, но предоставила на касиерката сумата от 560,05
лева, а не поисканата й сума от 510,05 лева. Касиерката от своя страна
пропуснала да върне рестото от 50 лева.
След известно време на същия ден частната тъжителка Д. В. се обадила
на работничката С. С. и я попитала дали М. Т. Г. е донесла рестото, но
отговорът бил отрицателен. Частната тъжителка позвънила на М. Т. Г. и я
попитала колко лева е заплатила за пратката и защо не е върнала рестото. Тя
обяснила на М. Г., че не я обвинява в кражба, а само иска да знае какво се е
случило с остатъка от парите. Тогава М. Т. Г. отговорила, че е оставила в Еконт
цялата сума, която й е била дадена първоначално, но касиерката не й е върнала
ресто, а тя забравила да поиска да й бъде върнат остатъка от парите. При това
положение частната тъжителка В. казала на св. М. Т. Г., че ще се обади в офиса
на Еконт и ще помоли да се извърши четене на касата, за да може ако
наистина остатъкът от парите е там той да бъде върнат. Тя се свързала със
служителката от офиса на Еконт, с която работела от години и я помолила да
извърши четене на касата. След като касиерката осъществила проверката
установила, че наистина в касата има 50 лева повече и ще ги предаде на
частната тъжителка. В резултат на случилото се св. М. Т. Г. се почувствала
наклеветена, че е извършила кражба, макар никой да не споменавал такова
нещо. Тя решила доброволно да прекрати трудовото си правоотношение с
фирма „Вацето 2“ ООД.
Още същият ден 20.06.2024г. след като истината относно рестото от 50
лева излязла наяве майката на св. М. Т. Г., подс. Р. С. Г. започнала да звъни по
телефона на частната тъжителка Д. В., но тя не отговаряла на повикванията
защото се грижела за невръстното си дете, страдащо от генерализирано
разстройство в развитието си и било в период на възстановяване от
медицинска операция. Понеже лекарите забранили в присъствието на детето
да има включени екрани- на телевизори, телефони, компютри и т. н. частната
тъжителка В. държала телефона си изключен. Липсата на отговор от нея
очевидно подразнило много подсъдимата Г., поради което вечерта в 20,52 часа
тя публикувала пост в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез който разгласила
публично позорни обстоятелства за Д. В. и В. В. и им приписала
извършването на кражби от собствения им магазин, за които те обвинявали
работниците си. Създавайки поста подсъдимата Г. използвала снимка на
частните тъжители Д. и В. В.и като написала следното: „Внимание!!!
Некоректен, невъзпитан, краде собствения си магазин и обвинява за това
работниците си. Не започвайте работа при този работодател“.
Освен това подс. Г. направила и клип с излъчване на живо във Фейсбук,
в който обижда Д. В. и я клевети, че несправедливо е обвинила дъщеря й М. Г.
в кражба. В този клип подсъдимата обижда частната тъжителка В. като я
2

нарича „мръсно, долно куче“; „крадливо, долно, гладно, миризливо куче“ и
„боклук мършав“. Клевети я, че е злоупотребила с предишни нейни
служителки като ги оставила „гладни“ и принудени сами да се прибират от
морето. Подсъдимата е отправила и закани, че няма да остави частната
тъжителка Д. В. да работи спокойно в магазина си и че щяла да стъпи на
гърдите й, когато я види. Заканата за нанасяне на телесна повреда възбудила у
Д. В. основателен страх с оглед цялото поведение на подс. Г..

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
взети в тяхната съвкупност и поотделно като относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. СА. А., С. М. С.
и Д. Х..- М., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, последователни,
взаимно се допълват и са относими към предмета на делото.
Свидетелката Х. А. е била свидетел на случилото се в салона на
фирмата, управлявана от частната тъжителка В.. На датата 20.06.2024г. тя е
била там, за да си оправи веждите, тъй като й предстоял бал на 24- ти. Тя
твърди в своите показания, че е дошло някакво момиче на име М. и съобщило
на частната тъжителка, че има пратка, а частната тъжителка му дала 560,05
лева за пратката да я вземе от Еконт и да я донесе. Твърди, че частната
тъжителка е казала на момичето да си преброи парите, а то отговорило, че във
въздуха ги е преброило. Казало, че нямало проблем и тръгнало. Св. А.
обяснява подробно, че момичето М. е работничка там, че продава лакове и че
също прави вежди. Тя съобщава, че е видяла видео, където майката на това
момиче е започнала да обижда. Посочва в своите показания, че третият път
като е отишла да си прави веждите в разговор с частната тъжителка е
споменала, че е гледала видеото и какво е чула да я обижда подсъдимата.
Съдът кредитира изцяло показанията и на св. С. М. С., тъй като те се
подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Тя също
подробно описва как частната тъжителка е извикала дъщерята на подсъдимата
и й е дала сума пари, за да получи стока от Еконт и че й е дала 50 лева в повече
за всеки случай, защото понякога се случвали грешки и да има резерва.
Преброила частната тъжителка парите, казала на св. М. Т. Г. да ги преброи,
при което тя отговорила, че във въздуха ги е преброила. Обяснява подробно,
че свид. Г. се е върнала от Еконт, донесла пратката, донесла бележка без ресто.
Св. С. се обадила на частната тъжителка В. и й казала, че ресто няма. Тогава
частната тъжителка се обадила на св. Г. и я попитала за парите, при което
момичето се паникьосало. Обяснява как частната тъжителка се обадила в
Еконт да преброят парите в касата и се установило, че има 50 лева повече, при
което св. М. Г. отишла да вземе парите и ги донесла, след което казала че не се
3

чувства добре и иска да се прибере, а частната тъжителка и казала, че може да
се прибере. Св. С. подробно описва разговора си след това със св. М. Т. Г. как
тя се оплакала, че с големи суми пари не може да се оправя. Обяснява в своите
показания как се е обадила и я е попитала дали ще дойде на другия ден на
работа, при което св. Г. отговорила, че е споделила с майка си и с баща си и
повече нямало да ходи на работа. Описва подробно как на следващия ден е
дошла с майка си и с баща си в магазина. Майка й се развикала на пазара.
Попитала за частната тъжителка, но тя не е била в магазина. Тя също обяснява
в показанията си, че е гледала лайфа във фейсбук, какви обиди са се говорили
и че това е било казано точно от майката на св. Г., подсъдимата Р. Г., която
твърдяла в този лайф, че са обвинили в кражба дъщеря й и обиждала частната
тъжителка. Св. С. обяснява подробно как се получават пратките и че същите
са за магазина, както и че винаги частната тъжителка е давала повече пари,
защото се случвали грешки.
Съдът кредитира и показанията на св. Д. Х..-М.. Нейните показания
също се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Тя
посочва в своите показания, че работи в Еконт, намиращ се в комплекс
„Париж“ и подробно обяснява как се е случило объркването с пари, че
момичето е дошло, платило, а след това частната тъжителка й се обадила по
телефона и й е казала, че е дала повече пари. Тя отговорила че ще провери
касата и ще й върне обаждането, след което й се обадила и казала, че наистина
има повече 50 лева, а в офиса дошло същото момиче и тя му дала сумата. Тя
твърди наистина, че като се е върнала св. Г. да вземе парите била
разтревожена.
Съдът не кредитира в пълен обем показанията на св. Д. М. Г.. От
нейните показания става ясно, че като се е прибрала и е звъннала
племенницата й, св. М. Г. и й казала, че работодателката я е обиждала, че е
крадла. Обяснила и ситуацията как е отишла до Еконт, че служителката
прибрала парите, че получила пратката и се прибрала, а малко по- късно
работодателката я попитала дали е върнала рестото и тя е казала, че парите са
точно, дала ги е на служителката от Еконт и че нямало ресто. Обяснява как
частната тъжителка й казала „как няма ресто, дадох ти 50 лева в повече“, че
детето седяло на тротоара, плачело и всичко това се случило по телефона. Че
детето й казало, че я обижда, че е крадла, а впоследствие след като се
разбрало, че парите са в Еконт й се обадила и казала, че много се радва, че тя
не е взела паричките, че племенницата й е отишла и е взела парите. Подробно
описва, че след това й се обадила майка й, подсъдимата й се оплаквала, че не
можели да свалят стойностите на захарта. Обяснява, че подсъдимата не
можела да се свърже с частната тъжителка, нито на месинджър нито на
телефон и нямало никаква реакция, че подсъдимата била един вид
неадекватна, защото виждала детето си в какво състояние е и си мислела, че
изпраща клип на нея, но направила видеоклип и започнала да й говори.
Реакцията й била такава защото в момента не знаела какво да прави. Обяснява,
че на следващия ден разговаряла с частната тъжителка и се възмущава, че не
4

се е обадила да обясни какво става на родителите, че ако се е била обадила
нямало да се стигне до случилото се в интернет. Тези показания могат да се
ценят дотолкова, доколкото от тях става ясно, че действително св. М. Т. Г. е
била разстроена и й се е обадила по телефона, а така също и за това, че й се е
вдигнала захарта, че са били притеснени нейните родители. Може да се ценят
нейните показания и затова, че следващия ден е разговаряла с частната
тъжителка В.. В тази част показанията й кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства. В останалата част относно съдържанието на
разговора й с племенницата М. Г. не следва да се кредитират, тъй като тези
твърдения на племенницата не се подкрепят от събраните доказателства, че е
била обиждана и била обвинена, че е крадла. Тя е близка с подсъдимата и е
заинтересована от изхода на делото.
Съдът не кредитира показанията на св. М. Т. Г. в пълен обем, тъй като в
голяма част те противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал. Нейните показания могат да бъдат кредитирани дотолкова,
доколкото от тях става ясно какво се е случило преди да донесе пратката от
Еконт, какво се е случило в Еконт, че не е върнала ресто и частната тъжителка
го е разбрала от другата служителка С. С., че парите са били преброени в
Еконт и тя е била изпратена отново да ги вземе. Следва да се кредитират и в
частта като се е върнала и оставила парите на колежката си С., че е поискала
да се прибере защото била с висока захар 22,5 и след като се е прибрала е
звъннала на леля си. Може да бъдат кредитирани показанията й, затова че
вечерта майка й е търсила частната тъжителка и като не се е свързала се
ядосала и заснела филма, който е качила. В останалата част, в която твърди че
на следващия ден пред детската градина се е срещнала с частната тъжителка,
че тя започнала да крещи „който зло мисли, зло му се случва“, че към 2 часа
частните тъжители са звънели на нейния телефон, започнали видеоразговор,
но разговаряли с майка й не с нея, че е започнало викане, крещене, обиждане,
че след това е имало есемес със заплахи, че нямало да получи нито стотинка
от заплатата си не следва да се кредитират, тъй като те противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, че в своите
показания тя посочва, че след 15 минути са звъннали на майка й и казали, че
можела да отиде да си вземе парите от счетоводителя. Не следва да се
кредитират показанията й в частта, че е подписала трудовия си договор, когато
отишла да си вземе последната заплата, а длъжностната характеристика не
била получена, че са били в Слънчев бряг на 29.06.2024г. и частните тъжители
отишли при тях и са започнали обиждания, а от сестрата на частния тъжител
В. имало посягане, че частния тъжител бил приклекнал до баща й, св. Т.
Георгиев и му казал, че ще го съди за много пари, след което си бил тръгнал.
Съдът не кредитира показанията на св. Т.М.Г, тъй като същите
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и са
дадени от заинтересован свидетел, съпруг на подсъдимата, който също цели
нейното оневиняване. Неговите показания могат да се кредитират дотолкова,
доколкото от тях става ясно в какво състояние са заварили в дома си дъщеря
5

им, че са я питали какво е станало и какво тя им е обяснила. Следва да се
кредитират показанията в частта, в която обяснява, че са се опитали да се
свържат с частната тъжителка В. за да питат какво се е случило и изразява
недоволство, че не е намерила 20 секунди да вдигне телефона и да каже, че е
имало някакво недоразумение и че при това състояние на детето жена му
реагирала така. В останалата част, в която твърди за разговори на другия ден с
частните тъжители, че имало крясъци, викове, че затворил телефона и че на
29.06.2024г. се видели в Слънчев бряг на плажа, че сестра му се развикала,
ежела се, а св. Т.ов я възпирал и само клекнал до него и тихичко му казал „теб
ще те осъдя за много пари“ съдът не кредитира, тъй като в тази част
показанията не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства
и са дадени с цел оневиняване на подсъдимата.
Съдът кредитира показанията на св. М. В. Г., тъй като от тях става ясно,
че е съседка на подсъдимата и че не познава лично частните тъжители, но ги
знае от квартала, в който живеят. Нейните показания са основно свързани със
състоянието, в което се е намирала св. М. Т. Г., когато я е видяла в съседната
къща в не добро състояние, прежълтяла и пребледняла. Попитала я какво има
и че св. М. Т. Г. й е казала, че има проблеми в работата.
Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимата в пълен обем, тъй
като те ва по- голямата си част противоречат на показанията на разпитаните
свидетели, чиито показания съдът е посочил по- горе, че кредитира. Нейните
обяснения могат да се кредитират дотолкова, доколкото от тях става ясно, че е
разговаряла с дъщеря си и че тя й е казала, че има инцидент с частната
тъжителка, че се е опитала да се свърже с нея, но не получила отговор цял ден,
че е била бясна, за което съжалява. В останалата част, в която твърди за
полученото обаждане, че се карали по телефона, че имало заплахи, че като
ходели на море частният тъжител и сестра му отишли при тях и започнали
заплахи, обиди, че частният тъжител В. е приклекнал до мъжа й и е казал, че
ще го осъди за много пари. Обясненията й в тази част кореспондират
единствено с показанията на дъщеря й и на съпруга й, а както бе посочено по-
горе те са дадени от заинтересовани свидетели, а и самата подсъдима също е
заинтересована да бъде оневинена.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са
относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.
Съдът кредитира приложеното по делото веществено доказателство
флаш памет с видеозапис качен в интернет в социалната мрежа Фейсбук и от
приложените снимки с надписи, тъй като те кореспондират със събраните по
делото доказателства, показанията на свидетелите които са кредитирани от
съда. От самия запис така наречения лайф на подсъдимата Г. се вижда ясно и
точно, че всичко което е описано в частната тъжба съвпада.

6

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът счита, че следва да направи кратък анализ на престъплението
„Клевета“, а именно: ОБЕКТ на престъплението клевета е престъпното
посегателство срещу обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на честта, достойнството и доброто име на човека в
обществото, на позитивната обществена оценка на личността. Чрез
престъпното деяние се накърнява личното достойнство и честта на
пострадалия, унизява се името на човека, което той е изградил в обществото
чрез труда и поведението си. Неговата обществена и професионална
репутация, накърнява се и се влияе отрицателно на обществената оценка,
която лицето получава в средата, в която работи и живее. Непосредствен обект
на защита е обективната чест и доброто име на човека в очите на хората,
обществената оценка за честта и достойнството на лицето, т. е. накърняват се
обществени отношения осигуряващи неприкосновеността на доброто име на
човека в обществото.
СУБЕКТ на престъплението може да бъде всяко вменяемо физическо
лице. В това отношение няма никакви ограничения.
От ОБЕКТИВНА страна изпълнителното деяние на престъплението
клевета се осъществява в две форми, чрез разгласяване на неистински позорни
обстоятелства за другиго или чрез приписване на престъпление, което не е
извършено. Разгласяването включва в съдържанието си довеждане до
знанието на трето лице на позорни факти и обстоятелства.
При осъществяване на първата форма на изпълнителното деяние на
клеветата е необходимо разгласяваните обстоятелства да са позорни за честта
и достойнството на другиго. Обстоятелствата са факти свързани с личността
на пострадалия, конкретни, действителни и достъпни за възприемане в
тяхната индивидуалност. Касае се за човешки деяния (действия и
бездействия), събития, случки, конкретни отношения, принадлежност към
политическа партия, произход от определена раса или етническа група, както
и конкретни качества и то не само физически, но и психически, които да имат
позорящ характер, да засягат обективната чест. Необходимо е разгласяване на
събитие, факт, действие, съзнателни волеви прояви на човека или на редица
такива събития.
Позорността е обратната страна на честта. Както честта, така и
позорността са относителни понятия, чието съдържание се мени в зависимост
от различните условия: обществена обстановка, пол, възраст, професия.
Понятието позорност не изисква действително опозоряване, а е достатъчно
само опасността от опозоряване, разгласеният факт трябва да бъде годен да
опозори засегнатия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването
на определени факти, свързани от дееца с личността на пострадалия, което е
от естество да накърни доброто му име. Позорността означава годност за
представяне в неблагоприятна С.а за обосноваване на отрицателна оценка,
7

която понижава авторитета, накърнява обществения престиж на човека. За да
е осъществен съставът на клеветата е необходимо от обективна страна
позорното обстоятелство да е неистинско или приписаното престъпление да
не е извършено от пострадалия. Неистинността е елемент от състава на
престъплението клевета. В тази насока е и практиката на Върховния
касационен съд. Доказването на истинността на разгласеното обстоятелство
премахва наказуемостта на клеветата. Законът при формулировката на чл.147,
ал.2 от НК- „деецът не се наказва“ има предвид неназакуемост на деянието, а
не на дееца, поради което ненаказуемостта е свързана с установяването на
истинността на разгласеното, което означава, че неистинността е елемент от
състава на престъплението. При отпадане на този елемент отпада и самото
престъпление, поради което дееца следва да бъде признат за невиновен и
оправдан.
Клеветата е резултатно престъпление, тя е довършена щом са
разгласени позорни, неистински обстоятелства или е приписано престъпление
и те са възприети от трето лице. Не е необходимо последния да е повярвал на
дееца или да са настъпили каквито и да било други последици.
От СУБЕКТИВНА страна клеветата е престъпление, което може да се
осъществи само умишлено, както при пряк, така и при евентуален умисъл.
Деецът трябва да съзнава позорния характер на разгласените обстоятелства,
или престъпния характер на приписаното деяние. Деецът трябва да съзнава, че
разгласява неистински обстоятелства, позорни за честта на пострадалия или че
му приписва престъпно деяние, което той не е извършил. Увереността на
дееца, че разгласените обстоятелства са истински трябва да се основава на
обективни факти, да има оправдание от житейско гледище. Вината на дееца
следва да се определи въз основа на съзнанието, което той е имал за
обективните елементи на деянието клевета, когато е разгласил неверните и
позорни обстоятелства или е приписал престъпление, за което знае, че не е
извършил. Деецът действа с пряк умисъл, когато е сигурен, че позорното
обстоятелство е неистинско или че приписаното престъпление не е извършено
от пострадалия като цели твърденията му да стигнат до съзнанието поне на
едно трето лице. Когато клеветата се извърши при евентуален умисъл, деецът
допуска неистинността на разгласените позорни обстоятелства, но не се
въздържа да ги разгласява и също, когато допуска, че неговите твърдения ще
бъдат възприети от трето лице, но се примирява с тази възможност. За да е
налице умишлено деяние при клеветата не е необходимо деецът да е действал
с някаква определена цел и намерение да унизи честта и достойнството на
друг. Достатъчно е той да е съзнавал, че разгласените позорни обстоятелства
са неистински и че като се разгласяват ще унизят честта и достойнството на
лицето. Специалната цел или намерение са от значение при определяне само
на наказателната отговорност.
Съдът счита, че подс. Р.С. Г. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1
от НК, затова че на 20.06.2024г. в 20,52 часа публикувала пост в социалната
8

мрежа „фейсбук“, чрез който разгласила публично позорни обстоятелства за
Д. В. и В. В. и им приписала извършването на престъпления „кражби“ от
собствения им магазин, за които обвинявали работниците си като създавайки
поста използвала снимка на Д. В. и В. В. написвайки следното: „Внимание!!!
Некоректен, невъзпитан, краде собствения си магазин и обвинява за това
работниците си. Не започвайте работа при този работодател“.
Безспорно е авторството на деянието, както и виновното поведение на
подсъдимата Г.. Безспорно е установено, че тя е публикувала в този пост в
социалната мрежа Фейсбук позорни обстоятелства за двамата частни
тъжители. Съдът счита, че действително този надпис „Внимание!!!
Некоректен, невъзпитан, краде собствения си магазин и обвинява за това
работниците си. Не започвайте работа при този работодател“ са унизителни за
честта и достойнството на частните тъжители и тези думи сочат на
съставомерност на деянието от обективна страна по смисъла на чл.148, ал.2,
вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1 от НК. От обективна страна са налице пострадали
физически лица- частните тъжители Д. В. и В. В., които са възприели
отправените в социалната мрежа клевети. Посочват се обстоятелства, които се
доказват по делото, че не са верни, че нито са некоректен работодател, нито са
невъзпитани, нито крадат от собствения си магазин и не обвиняват за това
работниците си.
Доколкото престъплението „клевета“, както бе посочено по- горе е
противоправно деяние и такава е налице, когато някой разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Критерият, въз
основа на който се извършва преценка дали употребените от дееца изрази и
извършените от него действия са с обидно съдържание е обективен и не
зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат.
Налице е квалифициращият признак по чл.148, ал.1, т.1 от НК, тъй като
клеветата е нанесена публично и е станала достояние не само на частните
тъжители, но и на много хора ползващи социалната мрежа Фейсбук.
Деянието подс. Г. е извършила с пряк умисъл, тъй като е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала тяхното настъпване. Тя е разбирала, че като качва в
интернет пространството въпросния пост с написаното в него ще се възприеме
от много хора и по този начин ще ги унижи, ще засегне техните чест и
достойнство, но въпреки това го е сторила.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура и в слабите морално- волеви задръжки на
подсъдимата Г., влошените междуличностни отношения между нея и двамата
частни тъжители.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимата и добрите и характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
9

Съдът счита, че по несъмнен начин се установи от доказателствата по
делото авторството на деянието, че то е извършено точно от подсъдимата Г..
Съдът намира, че това безспорно се доказа от показанията на свидетелите Х.
СА. А., С. М. С. и Д. Х..- М., за които съдът е посочил по- горе, че ги
кредитира напълно. Доказва се авторството на деянието и с приложеното по
делото веществено доказателство флашка с видеозапис, от който се вижда
какво точно е поствала подсъдимата във Фейсбук.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подс. Г. за това престъпление съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е
налице някое от изключително естество, поради което наказанието й следва да
се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. Счита, че е най- подходящо да
й се наложи наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, както и наказание
„Обществено порицание“, което да се изтърпи чрез поставяне на присъдата на
информационното табло на Община С. за срок от ЕДИН месец.
Съдът счете, че с деянието си подс. Р. Г. е осъществила от обективна и
субективна страна и състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1,
вр. чл.146, ал.1 от НК, затова че на същата дата 20.06.2024г. е изготвила клип
с излъчване на живо във Фейсбук, в който обижда Д. В. и я клевети, че
несправедливо е обвинила дъщеря й М. Г. в кражба, обижда Д. В. като я
нарича „мръсно долно куче“, крадливо долно, гладно миризливо куче“ и
„боклук, мърша“, клевети я, че злоупотребила с предишни нейни служителки
като ги оставила гладни и принудени сами да се прибират от морето.
Авторството на деянието се доказа по несъмнен начин както от
показанията на посочените по- горе свидетели, кредитирани от съда, така и от
вещественото доказателство флашка с видеозапис, от който видеозапис е
видно какво точно е казала в предаването на живо в социалната мрежа
Фейсбук, че всички тези думи описани в обвинението действително са
изречени от подсъдимата Г.. Всички тези епитети са позорящи за св. В. и
действително подсъдимата не е следвало да ги изрича във видеообръщението
си в социалната мрежа Фейсбук, но го е сторила и следва да понесе своята
отговорност за това.
Деянието подсъдимата е извършила с пряк умисъл, тъй като е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на неговите
общественоопасни последици и тя е целяла те да настъпят.
Относно наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата за това
престъпление съдът счете, че то също следва да се определи при условията на
чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи
отговорността й обстоятелства, а така също не е налице и някое изключително
такова. Ето защо съдът й определи като най-подходящо наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева, както и наказание „Обществено порицание“, което да се
изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло на Община
10

С. за срок от ЕДИН месец.
Със своето деянието подс. Р. Г. е осъществила от обективна и
субективна страна и състава на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, тъй като
на същата дата 20.06.2024г. е отправила към Д. В. закани, че няма да я остави
да работи спокойно в магазина си, че щяла да стъпи на гърдите й когато я
види, което възбудило основателен страх у Д. В. за осъществяването му.
Авторството на деянието се доказа по несъмнен начин от показанията на
посочените по- горе свидетели, както и от видеозаписа приложен по делото.
Видно е, че действително тя е отправила тези закани, че няма да я остави да
работи спокойно в магазина си, че ще стъпи на гърдите й когато я види и по
този начин е възбудила основателен страх у частната тъжителка В..
Деянието подсъдимата Г. е извършила с пряк умисъл, тъй като е
съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е
общественоопасните последици и е искала те да настъпят. Много добре е
знаела, че отправяйки тези закани към частната тъжителка ще я притесни и ще
възбуди основателен страх у нея за осъществяването на тези закани, но
въпреки това го е сторила и действително е възбудила такъв страх у частната
тъжителка за осъществяването му. За това деяние съдът счете, че следва да се
определи наказание също при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като както
бе посочено по- горе не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, нито е налице някое от
изключително естество. Намира, че е най- подходящо наказанието й да бъде
„Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца и тъй като са налице условия
за прилагане института на условното осъждане то следва да бъде отложено за
минималния изпитателен срок от ТРИ години. Видно е от събраните по делото
доказателства, че наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
а именно за срок от ШЕСТ месеца. Тя не е осъждана на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието не е
наложително да го изтърпи.
Съдът счете, че на основание чл.23, ал.1 от НК следва да определи на
подс. Г. едно общо наказание, а именно най- тежкото от трите „Лишаване от
свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1
от НК следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Към това общо
наказание следва да се присъедини наказанието „Глоба“ в размер на 1000
лева, както и наказанието „Обществено порицание“, което да се изтърпи чрез
поставяне на присъдата на информационното табло на Община С. за срок от
ЕДИН месец. Така определените наказания съдът счита за справедливи и
отговарящи в максимална степен на обществената опасност на деянието и на
подсъдимата.
С оглед правилата на процеса, съдът следва да осъди подсъдимата Г. да
заплати на частния тъжител В. Г. В. сумата от 800 лева, представляваща
направени от него разноски за адвокатска защита и съдействие, както и
държавна такса в размер на 12 лева. Няма доказателства за други разноски
11

направени от частните тъжители. Единствено в последното заседание е
представен договор за правна защита и съдействие за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева от частния тъжител В..
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Съобщи за изтекли лични данни