№ 35052
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Гражданско дело №
20231110138557 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 234, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 КТ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на
сумите, както следва: 1 500.00 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за
повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. към трудов договор № 37/16.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
05.04.2023 г. до окончателното плащане, както и 44.17 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 30.12.2022 г. до 04.04.2023 г., за които суми по ч. гр. д. №
4304/2023 г. по описа на РС – Варна, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 24.04.2023 г.
Ищецът „С Б“ ЕООД твърди, че е сключил трудов договор № 37/16.03.2022 г. с
ответника В. С. П., по силата на който последният е бил назначен на длъжността
„ресторантски работник“, с работно място ресторант „Д П М в гр. Варна. Поддържа, че
с цел повишаване на квалификацията на работника дружеството е осигурило и
успешно е провело обучение на същия, за което страните са сключили последващ
договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г., с който ответникът е поел
задължение да не прекратява съществуващата трудовоправна връзка между страните
по време на обучението, както и 18 месеца след завършването му. Съгласно чл.13 от
договора за повишаване на квалификацията, в случай че служителят прекрати
едностранно трудовото си правоотношение преди изтичане на срока по чл.12,
независимо дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на
квалификацията, страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на настоящия
договор и същият дължи на работодателя неустойка в размер на 1500 лв.
В изпълнение на чл. 2 от договора за повишаване на квалификацията от
09.05.2022 г. на ответницата П. е проведен курса „Basic Shift Management Course“
(„Основен курс за управление на смяна“), успешно завършен на 07.07.2022 г. Преди
провеждането на втория курс на обучение – “Advanced Shift Management Course“
(„Курс за управление на смяна напреднали“) В. П. подала заявление от 05.11.2022 г., с
което уведомила ищеца, че считано от 05.11.2022 г. прекратява едностранно трудовото
си правоотношение.
С оглед горното ищецът счита, че в негова полза е възникнало вземане за сумата
от 1 500 лв., представляваща неустойка по договора за повишаване на квалификация,
1
както и мораторна лихва върху същата в размер на сумата 44, 17 лв. за периода
30.10.2022 г. – 04.04.2023 г., за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение от
24.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4304/2023 г. на РС-Варна, срещу която длъжникът е
възразил. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
последният му дължи: сумата 1 500 лв., представляваща неустойка по договора за
повишаване на квалификация, както и сумата 44.17 лв. мораторна лихва върху нея за
периода 30.10.2022 г. – 04.04.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. П. е подала отговор на исковата молба, с
който навежда възражение за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен
съд, като счита, че компетентен да разгледа същия е Районен съд – Варна. В тази
връзка посочва, че се касае за спор във връзка с нейния трудовия договор, поради което
уговорената с договора за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. местна
подсъдност на спора пред Софийски районен съд не намира приложение, позовавайки
се на клаузата на чл. 117, ал. 3 ГПК, според която договорът за избор на съд поражда
действие единствено в случай, че е сключен след възникване на спора, какъвто
настоящият не е. По същество счита исковете за неоснователни, твърдейки, че в
договора за повишаване на квалификация било записано, че неустойка се дължи в
случаите, когато трудовото правоотношение бъде прекратено на основание чл. 327, ал.
1, т. 6 КТ и в период от 6 месеца ответницата започне работа на друго място. Изтъква,
че в настоящия случай тя не е започвала нова работа, а двете условия били
кумулативни, поради което и не дължала неустойката – чл. 15 от договора. Навежда
довод,че договорът за повишаване на квалификация е неразделна част от трудовия
договор и не произвежда сам действие извън действието на трудовия. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски
По възражението за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен
съд:
Посредством категорията договори, към които се отнася и този по чл. 234 КТ –
т. е. касаещи професионалната квалификация и преквалификация, не се уговаря
престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя,
поради което тези договори не са трудови, макар да са уредени от трудовото право, и
уредбата, на която се подчиняват е общият граждански закон (ЗЗД), а не тази за
трудовия договор – в този смисъл са Определение № 507/30.10.2018 г. по ч. гр. д. №
3324/2018 г. на ВКС, IV г. о. и Определение № 339 от 27.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
3679/2019 г., III г. о., ГК. Предвид на последната тяхна особеност въпросите от
съдържанието им, в т. ч. и клаузите в обхвата на чл. 234, ал. 2 и ал. 3 КТ, са
предоставени на договорната свобода на страните (чл. 9 и чл. 20 а, ал. 1 ЗЗД) и са
подчинени на особеностите на конкретния случай. Ето защо, спор, породен във връзка
с този вид договори, не съставлява трудовоправен такъв по смисъла на чл. 357 КТ,
съответно по отношение на него не е приложимо правилото на чл. 117, ал. 3 ГПК,
съгласно което договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове
поражда действие само ако е сключен след възникването на спора – в този смисъл е
Определение № 762/19.01.2023 г. по ч. гр. д. №12451/2022 г. по описа на СГС. Предвид
изложеното, съдът намира, че с оглед клаузата на чл. 19 от договора за повишаване на
квалификацията от 09.05.2022 г., с която страните са предвидили, че споровете във
връзка с изпълнението му се разрешават от съответния компетентен съд в гр. София, то
именно Софийски районен съд, а не Районен съд – Варна, се явява компетентен да
разгледа настоящото дело, поради което релевираното от ответника възражение в
обратния смисъл е неоснователно и следва да се остави без уважение.
По разпределяне на доказателствената тежест: По иск с правно основание чл.
2
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ. В тежест на ищеца е да
установи наличието на следните предпоставки: 1.) валидно сключен договор за
повишаване на квалификацията; 2.) изпълнение на задължението си по договора, при
което за ответника е възникнало задължението да полага труд по трудово
правоотношение за определен период; 3.) валидно неустоечно съглашение за вредите
от неизпълнение на това задължение; 4.) размера на уговорената неустойка, в т. ч. и
сторените разходи за провеждане на обучението в посочения размер/; 5.) едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение от служителя от 05.11.2022 г. преди
изтичане на уговорения срок.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за направените разходи за
провеждане на обучение.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи плащане на претендираната неустойка в случай, че твърди това, както и
останалите основания за недължимост на същата.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на
ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1. главен дълг; 2. изпадане
на ответника в забава и 3. размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже всички свои правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения
По доказателствените искания: Представените от ищеца книжа съдът намира за
относими и необходими, с оглед предмета на спора, а приемането им като писмени
доказателства по делото – допустимо.
Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. д. № 4304/2023 г. по описа на
РС – Варна.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на исковата молба от
ответника В. П. възражение за местна неподсъдност на спора пред Софийски районен
съд.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 4304/2023 г. по описа на РС – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.02.2024 г.
от 10:45 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ.
При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4