РЕШЕНИЕ
№ 1290
гр. Пловдив, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20235300501584 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на „РАМИНА” ООД, ЕИК ********* чрез
пълномощника адв. Д. К. против решение № 940 от 02.03.2023г., постановено по гр. д. №
12157 по описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, ХХ с., с което се осъжда „РАМИНА”
ООД, ЕИК ********* да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 515, 36 лв. главница – стойност на топлинна енергия, доставена в обекти на
потребление, находящи се в. гр. Пловдив, ул. „***, с ИТН ***, ***; ИТН ***, магазин;
ИТН***, лекарски кабинет, за периода от 01.07.2019г. до 30.09.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.08.2022г. до
окончателното й изплащане и сумата от 80, 54 лв. обезщетение за забавено плащане за
периода от 03.09.2019г. до 23.08.2022г., като отхвърля предявения иск за главница за
разликата над уважения размер от 515, 36 лв. до пълния претендиран размер от 595, 90
лв.Осъжда „РАМИНА” ООД, ЕИК ********* да заплати на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 484, 51 лв. направени по делото разноски.Осъжда „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на „РАМИНА” ООД, ЕИК
********* сумата от 53, 60 лв. направени по делото разноски.
С въззивната жалба решението се обжалва в осъдителната му част, като се твърди че в
тази част то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като не били ангажирани
доказателства в първоинстанционното производство съгласно разпределената
доказателствена тежест от съда, че ответникът е бил клиент на ищцовото дружество през
процесия период.Изводът на районния съд в тази насока се оспорва като неправилен,
некореспондиращ на събраните по делото доказателства и доклада по делото.Освен това
ищцовото дружество не сочело за кои конкретно имоти претендира заплащане на топлинна
1
енергия.Поддържа се, че дружеството-жалбоподател, не е имало качеството на потребител
на топлинна енергия за процесните имоти през процесния период, като през същия период
между страните не е съществувало облигационно правоотношение, по което да е налице
неизпълнение от страна на ответника.Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени до пълния претендиран размер.Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
С писмения отговор на въззиваемия се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.Моли се същата да бъде оставена без уважение, а оспорваното решение
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от страна с правен интерес,
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо и следва да се произнесе по съществуващия
между страните правен спор.
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца главница в
размер на 595, 90 лева, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за
периода 01.07.2019г. – 30.09.2021г. и обезщетение за забавено плащане в размер на 80, 54
лева за периода 03.09.2019г. – 23.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Към исковата молба са представени като писмени доказателства справки за доставена
топлинна енергия за претендирания период по количество и стойност за процесните обекти,
заявление за сключване на договор за продажба на топлинна енергия от „Рамина“ ООД,
Пловдив, нот. акт за учредяване право на строеж № 159, том III, рег. № 3776, дело №
222/07.04.2004г., договор № 880 за продажба на топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване в сгради – етажна собственост на стопански потребители от 17.05.2010г.,
сключен между страните по делото и Приложение № 1 към него, в което са описани 9
обекта, вкл. процесните. Предмет на договора е доставката на топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване за обектите, описани в Приложение № 1.Съгласно чл. 3,
ал. 1 договорът се сключва за неопределен срок.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил предявените искове с
възражение, че от исковата молба не ставало ясно за кои точно имоти на ответното
дружество е доставена топлинна енергия от ищеца и за кой имот каква сума се
претендира.Досежно описаните в справките имоти: лекарски кабинет, находящ се в гр. П.,
ул. „***, магазин и ателие 1, находящи се на същия адрес, ответникът е възразил, че същите
не са собственост на дружеството към момента, за който се претендират процесните суми.
Като писмени доказателства към писмения отговор са приложени заверени преписи на:
постановление за възлагане от 26.03.2019г. на недвижим имот - магазин за промишлени
стоки, постановление за възлагане от 08.01.2018г. на недвижим имот – офис на втори етаж,
постановление за възлагане от 08.01.2018г. на недвижим имот – козметичен център
(преустроен от клинична лаборатория), постановление от 31.01.2018г. за възлагане на
недвижим имот – офис с обща площ от 51, 04 кв. м.
2
Районният съд след цялостен анализ на сърбаните в първоинстнационното
производство доказателства и кредитирайки заключенията на съдебно-техническата и
съдебно-счетоводната експертиза, е направил извод, че исковете са установени по
основание.Относно направеното възражение за погасяване на исковете по давност,
решаващия съд е приел, че към датата на подаване на исковата молба, не е изтекла
тригодишната погасителна давност.Размерът на иска е приет за установен въз основа
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и ангажираните писмени доказателства
по делото.Относно възражението на ответника, че недвижимите имоти – лекарски кабинет,
магазин и ателие 1, не са били собственост на дружеството към момента, към който се
претендират процесните суми, тъй като са били изнесени на публична продан и са
придобити от трети лица преди 01.07.2019г., районният съд е приел, че от приложените към
отговора писмени доказателства това възражение не се установява, тъй като не може да се
направи извод, че недвижимите имоти, предмет на постановленията за възлагане, са тези, по
отношение на които ищцовото дружество претендира заплащане на топлинна енергия.Освен
това от описаните в Приложение № 1 към сключения договор девет броя обекти, ищцовото
дружество претендирало заплащане на топлинна енергия само по отношение на три от тях,
което налагало косвен извод, че промяната в собствеността по отношение на останалите
обекти е отчетена.
Направените изводи от районния съд се споделят и от настоящия състав на съда, като в
допълнение следва да се посочи, че договора за продажба на топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване в сгради – етажна собственост на стопански потребители от
17.05.2010г., е сключен между страните за неопределен срок и няма данни да е отправяно
волеизявление за прекратяването му по отношение за част от обектите, поради прехвърляне
на собствеността.Възражението в писмения отговор, че трето лице имало качеството на
потребител през процесния период, поддържано и пред настоящата инстанция, е за
положителен и изгоден за ответника факт, който той, а не ищеца, следва да докаже.След
като в топлопреносното дружество няма открита партида на друго лице-приобритател на
процесните имоти, липсват и данни за извършен въвод във владение с оглед воденото
изпълнително производство, то няма основание да се приеме, че друго лице дължи
заплащането на услугата.При това положение и след като няма данни за прекратяване на
договорните отношения между двете дружества, страни по делото, изводите на районния
съд се явяват правилни и обосновани.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение, а решението на районния съд като правилно да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемото
дружество следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство, в размер на 150 лева.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 940 от 02.03.2023г., постановено по гр. д. № 12157 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, ХХ гр. с.
ОСЪЖДА „Рамина“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „** да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив ул. Христо Г. Данов № 37 сумата от 150 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4