РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Бургас, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело №
20232100900249 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано
от Петя Димитрова и Димитър Шумаров, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес: град София, ул. „Неофит Рилски“ № 57, ет.
1 против Държавата, представлявана от Министъра на финансите, с адрес за
призоваване град София, ул. „Георги С.Раковски“ № 102 за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, дължими по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL41147, а именно: 13 086.05 евро - главница; 3
712.30 евро[1]възнаградителна лихва за периода от 04.09.2019 година до
19.04.2023 година; 923.36 евро - мораторна лихва за периода от 04.10.2019
година до 19.04.2023 година; 180, евро - такси по договора за периода от
06.09.2019 година до 19.04.2023 година; 164.07 евро - такси по договора за
периода от 04.10.2019 година до 19.04.2023 година; 58.60 евро - обезщетение
за заплатени застрахователни премии за периода от 07.10.2019 година до
19.04.2023 година, законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 04.10.2007 година между „Юробанк и Еф Джи
България“ АД със сегашно наименование „Юробанк България“ АД от една
страна в качеството му на кредитодател и М. Г. А., ЕГН **********, от друга
страна в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за кредит за
1
покупка на недвижим имот HL41147. По силата на чл. 1, ал. 1 от този договор
банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 14 400 евро,
от които 1 750 евро за покупка на дворно място, находящо се в ***, заедно с
построените в него масивна жилищна сграда на един етаж и половина с площ
от 491 кв. м. и масивна стопанска сграда, а останалата част от 12 650 евро - за
други разплащания. От своя страна кредитополучателят се задължил да върне
така предоставения му кредит в срок от 420 месеца, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и условията, уговорени със сключения договор.
Ищецът твърди, че кредитополучателят М. А. е починал на 30.06.2019
година и че по договора е допуснато просрочие при изпълнение на
задълженията му.
Поддържа се, че банката инициирала процедура по чл. 51, ал. 1 от ЗН за
установяване наследниците на починалия М. А., във връзка с което било
образувано гражданско дело № 222/2021 година по описа на Районен съд -
Средец. В хода на това производство били установени всички законни
наследници на починалия М. А., в това число неговите братя Д. А. и М. Г. и
неговата братовчедка М. И. Ж.. Тримата наследници се отказали от
наследството на своя наследодател. Твърди се, че починалият А. не е оставил
други наследници и поради това, съгласно чл. 11 от ЗН, правата и
задълженията по процесния договор за кредит са преминали върху Държавата.
С исковата молба ищецът е отправил покана до Държавата в едноседмичен
срок от получаването й да погаси задълженията по процесния договор.
Заявено е и нарочно изявление, че в противен случай и на основание чл. 18, ал.
1 от договора, банката ще счита договора за изцяло предсрочно изискуем
преди настъпване на крайния срок за погасяването му.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се
доказателства.
Ответникът е депозирал отговор, с който изразява становище за
недопустимост на исковете, а при условията на евентуалност за
неоснователност. Изтъква липсата на доказателства, установяващи
призоваване към наследяване на наследниците на починалия
кредитополучател до шеста степен по съребрена линия включително, съгласно
правилото на чл. 8, ал. 4 от ЗН, както и наличие на отказ от наследство на
всички роднини на починалия. Освен това, не се установявало преминаването
към Държавата по опис на определено по вид и по стойност имущество
поради липса на наследници на починалия или поради отказ от наследство на
всички лица с право на наследяване. Липсвали, също така, доказателства, че
към Държавата било преминало имущество, останало незаето от общината,
която се ползвала със законово предимство пред нея за посочените в чл. 11 от
ЗН активи. В този смисъл и поради това твърди, че не бил осъществен един от
2
елементите от фактическия състав на нормата, с които законът свързвал
настъпването на правоприемство по отношение на Държавата и по-специално
приемането на наследството от нейна страна по опис след неговото
индивидуализиране и посочването на размера му.
В съдебно заседание оспорването се поддържа, ангажират се
доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна е безспорно, че между банката-ищец и М. Г. А.,
ЕГН **********, от друга страна в качеството му на кредитополучател бил
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот HL41147. От
представените доказателства се установява, че ищецът е изпълнил поетото
задължение за предоставяне в заем на уговорената сума.
От заключенията на вещото лице Хаджиатанасов се установява, че
последната вноска по разплащателната сметка за обслужване на кредита е
постъпила на 08.08.2019 год. и съответно на това последните погасявания са
от дата 08.08.2019 год. и 04.09.2019 год. Задължението за главница по кредита
към 04.09.2019 год. е било 13 086,05 евро, от които 13 -70,96 евро редовна
главница и 15,09 евро просрочена главница.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че
кредитополучателят е починал на 30.06.2019 год.
По силата на чл.11 от ЗН Държавата придобива качеството на
универсален правоприемник на починалия когато няма лица, които могат да
наследяват съгласно разпоредбите на ЗН или когато всички наследници се
откажат от наследството или изгубят правото да го приемат.
В конкретния случай починалият е оставил наследници, поради което на
ищеца е било указано с определение №1050/14.11.2023 год., че следва да
докаже отказ от наследство от всички роднини по съребрена линия до шеста
степен включително или изгубване от тяхна страна на правото да приемат
наследството.
В хода на делото е установено, че наследството на починалия
кредитополучател е било прието по опис от двама наследници по съребрена
линия от четвърта степен. Представено е решение рег. №41/05.05.25 год. по
ч.гр.д.№101/25 год. по описа на РС Средец, с което са вписани на осн.чл.61
ал.2, вр.чл.49 ал.1 от ЗН в особената книга, водена от СРС, извършеното от К.
П. М. приемане по опис на наследството, оставено от М. Г. А., ЕГН
**********, състоящо се от актив – ½ ид.ч. от УПИ V-2090, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка и пасив ½
3
ид.ч. от парично задължение по договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL41147, както и извършеното от В. П. С. приемане по опис на
наследството, оставено от М. Г. А., ЕГН **********, състоящо се от актив –
½ ид.ч. от УПИ V-2090, ведно с построените в него масивна жилищна сграда и
стопанска постройка и пасив ½ ид.ч. от парично задължение по договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL41147. Приемането на наследството е
осъществено след като от наследството на починалия преди това са се били
отказали неговите братя Д. Г. А. и М. Г. Г., както и братовчедката му М. И. Ж..
Приемането на наследството на починалия от двамата наследници по
съребрена линия изключва преминаване на задълженията по процесния
договор в партимониума на Държавата като универсален правоприемник по
чл.11 от ЗН. Претенцията против ответника за осъждането му на осн.чл.11 от
ЗН да заплати дължимите суми по договора за кредит е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди
претендираното от него възнаграждение на юрисконсулт.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище град София и адрес на управление район „Витоша“, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от Петя Димитрова и Димитър
Шумаров, против Държавата, представлявана от Министъра на финансите, с
адрес за призоваване град София, ул. „Георги С.Раковски“ № 102 за осъждане
на ответника да заплати на ищеца суми, дължими по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL41147, а именно: 13 086.05 евро - главница; 3
712.30 евро[1]възнаградителна лихва за периода от 04.09.2019 година до
19.04.2023 година; 923.36 евро[1]мораторна лихва за периода от 04.10.2019
година до 19.04.2023 година; 180, евро - такси по договора за периода от
06.09.2019 година до 19.04.2023 година; 164.07 евро - такси по договора за
периода от 04.10.2019 година до 19.04.2023 година; 58.60 евро - обезщетение
за заплатени застрахователни премии за периода от 07.10.2019 година до
19.04.2023 година, законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище
град София и адрес на управление район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ №
260, представлявано от Петя Димитрова и Димитър Шумаров, да заплати на
Държавата, представлявана от Министъра на финансите, с адрес за
призоваване град София, ул. „Георги С.Раковски“ № 102, разноски в
4
първоинстанционното производство в размер на 300 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5