Решение по адм. дело №2251/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

Постъпила е жалба от П. П. И., [ЕГН], с постоянен адрес- гр. Варна, [улица], ет.2, подадена адв. Д., съдебен адрес- гр. Варна, [улица], ет.1, ап.2, против заповед № Г-356/21.08.2023г. на заместник–кмет на община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ план-извадка План за регулация и застрояване за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, кв.91 по плана на 28-ми м.р., район Аспарухово, гр.Варна, община Варна /ПИ с ид.10135.5505.72/, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, представляваща неразделна част към заповедта.

Жалбоподателят твърди, че издадената заповед незаконосъобразна, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че издадената заповед не отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, съгласно чл. 59 АПК – не съдържа фактически и правни основания за издаването й, а такива не се съдържат и в административната преписка. Твърди, че в случая не са налице предвидените от закона материални предпоставки на чл. 133 от ЗУТ за издаване на акт със съдържание като процесната заповед. Счита, че при изработване на обжалвания план-извадка не е използвана актуалната кадастрална основа по отношение на притежавания от жалбоподателката ПИ с идентификатор 10135.5505.70, не е посочено в заповедта коя конкретна хипотеза на т.2, ал. 2 на чл. 134 от ЗУТ е послужила като правно основание за издаване на заповедта – имотните граници на урегулираните с плана имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в използваната като основа кадастрална карта. Твърди, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото е пропуснат цял етап от него – не е издадена изрична заповед, с която да е разрешено/допуснато изработването на процесния план-извадка. Твърди, че в нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗУТ процесният план- извадка е изработен без към него да са приложени съответните планове за вертикално планиране, планове-схеми на комуникационно-транспортна схема и др., изрично посочени в същата норма. Твърди, че с оспорения план се предвиждат недопустими ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на оспорващата И. и останалите съсобственици, с оглед на обстоятелството, че транспортният достъп до притежавания от тях ПИ 10135.5505.70 фактически се осъществява през ПИ 10135.5505.72, който е предмет на разработката, и това е единствения възможен вариант за осигуряване на такъв достъп, тъй като лицето на техния имот е към [улица], където има голяма денивелация на терена. Твърди, че това е налагало при изработване на процесния план-извадка да се изследва възможност за обособяване на улица-тупик през ПИ 10135.5505.72 от [улица], където е лицето на този имот, до имота на жалбоподателката. Моли да бъде отменена обжалваната заповед, както и да й се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна – заместник- кмета на община Варна, чрез юрисконсулт И., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че оспорената заповед не страда от посочените в жалбата пороци. Моли съда да отхвърли жалбата и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна С. П. Н. се представлява от процесуалния представител на жалбоподателката адв. М. Д., поради което по същество на спора се споделя становището за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Заинтересованите страни К. Т. Т., В. И. С. и П. А. С., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по спора.

Заинтересованата страна П. С. Д., чрез процесуалния си представител адв. С., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Счита, че от доказателствата по делото категорично се установява, че са налице всички законови предпоставки за издаване на процесната заповед, в т.ч. за промяна на общата регулационна граница между ПИ 10135.5505.72, който е предмет на оспорения план, и притежавания в съсобственост от жалбоподателката ПИ 10135.5505.70, и прокарването на тази граница е в съответствие с кадастралната граница между същите имоти, съобразно актуалната кадастрална карта на гр. Варна. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалва се заповед № Г-356/21.08.2023г. на заместник –кмет на община Варна, с която на основание чл. 133, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 134, ал.2, т. 2 от ЗУТ и представена скица по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ план-извадка План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, кв.91 по плана на 20-ми м.р., район Аспарухово, гр. Варна, община Варна /ПИ с ид.10135.5505.72/, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, представляваща неразделна част към заповедта.

Жалбоподателката П. П. И. се легитимира като съсобственик на ПИ 10135.55.05.70 с административен адрес гр. Варна, [улица], ведно с построените в него сгради, въз основа на договор за доброволна делба от 12.12.2016г., вписан в Агенцията по вписванията под акт № ****; нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане № ****; нотариален акт за замяна на недвижими имоти № ****г. и одобрена от съда спогодба по гр. д. №5479/1953г. от на Сталински народен съд в Протокол от с.з. от 18.06.1953г., вписан под акт ****. Като съсобственик на ПИ 10135.55.05.70 със същите документи се легитимира и С. П. Н.- сестра на жалбоподателката. Не се оспорва между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че ПИ 10135.55.05.70 има обща граница (към дъното, от юг) с ПИ 10135.55.05.72, който е предмет на оспорения ПУП план-извадка ПРЗ.

Производството пред административния орган е започнало по повод постъпило в район Аспарухово, община Варна, заявление рег. № АУ133982АС/31.12.2021г. от С. Д. С., чрез пълномощника му П. С. Д., който по силата на [нотариален акт], том I**** г. за дарение на недвижим имот, е негов правоприемник, както и на Н. Д. С.-съпруга на С. Д. С. и майка на П. С. Д. – заинтересована страна в настоящото производство. Със заявлението е поискано от органа да издаде разрешение за изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 10135.55.05.72. Към заявлението са представени документи, легитимиращи заявителя като един от собствениците на ПИ, придобит в условията на СИО със съпругата му Н. Д. С., за който имот е поискано да се изработи ПУП-ПРЗ; скица на имота, издадена от СГКК; пълномощно и скица-предложение. Със Заповед № 2810/02.08.2018 г. и Заповед № 2811/02.08.2018 г. на кмета на община Варна е прекратена съсобствеността между всеки един от двамата съпрузи от една страна и община Варна от друга страна, върху ПИ 10135.55.05.72, целият с площ от 371 кв. метра, с административен адрес в гр. Варна, [улица]. Въз основа на дадено положително становище от главния архитект на район Аспарухово на 07.11.2022 г. главният архитект на община Варна е издал Заповед № 492, с която искането на Ст. С. е уважено и е разрешено за посочения в заявлението ПИ да се изработи ПУП-ПРЗ, във вид на план-извадка, при съобразяване на Предварителен проект на ПУП-ПРЗ на 28-ми м.р., район Аспарухово, гр. Варна, съгласуван с т. 7 по Протокол № 45/15.12.2015 г., на Експертния съвет по устройство на територията при община Варна.

На 02.02.2023 г. в кметството на район Аспарухово е постъпило ново заявление от С. Д. С. рег. № АУ133982АС_006АС, с което е поискано изработеният вече проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.55.05.72 да се одобри.

От обяснителна записка към проекта за ПУП- план извадка за ПРЗ на ПИ 10135.55.05.72 се установява, че целта на проекта е да се урегулира имота в съответствие с имотните граници на същия ПИ по реда на чл. 133 от ЗУТ. Изрично е посочено, че планът ще е съобразен с разпоредбите на чл. 31, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 от ЗУТ. Предвидено е целесъобразно застрояване на жилищна сграда в имота при съобразяване на специфичните правила и нормативи към ОУП на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ, според които имотът попада в устройствена зона „Жс“ със съответните показатели.

Внесеният за одобрение проект за ПУП-ПРЗ е разгледан от ЕСУТ на негово редовно заседание от 07.02.2023 г., резултатите от което са обективирани в съставения Протокол № 06 от същата дата. С Решение по т. 19 от Протокола колективният общински орган представеният за одобрение ПУП-ПРЗ е приет. Изразено е становище да се издаде заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ план-извадка за ПИ 10135.55.05.72.

С писмо рег. № АУ133982АС_006АС_001АС от 13.03.2023г., заинтересованите страни в административното производство, между които и жалбоподателката, са уведомени за изработване на проекта, като на адресатите е указана възможността да се запознаят с него и да направят своите възражения, предложения и искания в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Не се спори, че писмото е получено от жалбоподателката, от нейната сестра С. Н. и от майка им К. Т..

От констативен протокол от 04.04.2023 г. се установява, че срещу предложения за одобрение ПУП-ПРЗ План-извадка за ПИ 10135.55.05.72 не са постъпили възражения.

На 21.08.2023 г. Х. И. на длъжност заместник- кмет на община Варна е издал Заповед № 356, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ план-извадка План за регулация и застрояване за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, кв.91 по плана на 28-ми м.р., район Аспарухово, гр. Варна, община Варна /ПИ с ид.10135.5505.72/, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, представляваща неразделна част към заповедта.

По делото са допуснати и приети две единични експертизи по допустимостта на жалбата, една допълнителна и една тройна по същество на спора. Същите се кредитират от съда като компетентно и обективно дадени.

Представен е и Подробен устройствен план за регулация и застрояване за 28-ми м.р. и част от 29-ти м.р. (южно от [улица]) на гр. Варна. Между страните не е спорно, че същият е съгласуван от Експертния съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при община Варна на негово заседание, проведено на 15.12.2015 г., съгласно Протокол № 45. Проектът е разгледан като т.7 от дневния ред на заседанието. Заключението на ЕСУТ е, че представеният проект ПУП-ПРЗ е съобразен с ОУП на гр. Варна. Липсват данни, а и не се твърди този ПУП-ПРЗ да е одобрен с издаване на изрична заповед на компетентния орган и в този смисъл същият се явява предварителен проект (не е влязъл в сила).

Въз основа на заключенията на приетите по делото единични експертизи, изготвени от вещите лица арх. инж. Р. С. и арх. Л. П. съдът е приел, че жалбата на П. И. срещу заповед № Г-356/21.08.2023г. на заместник–кмет на община Варна е недопустима, с оглед на обстоятелството, че оспорващата не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на която и да е от посочените в чл. 131, ал. 2 от ЗУТ хипотези. С оглед на тази констатация с протоколно определение № 6953 от 01.07.2024 г. производството по делото е прекратено. Определението е отменено от Върховния административен съд с Определение № 13167 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело № 11120/2024 година. Видно от мотивите към него, касационният състав приема, че, независимо от обстоятелството, че УПИ IХ-1312 /проектен IХ-70/, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5505.70, собственост на жалбоподателката и граничи с ПИ, който е предмет на разработката, не се явява съседен, който е включен с плана в свързано застрояване; с процесния ПУП-ПРЗ не са предвидени намалени отстояния спрямо имота на жалбоподателката като съседен; с процесния ПУП-ПРЗ не се променя предназначението на имота на жалбоподателката или на части от него, както и на имота, предмет на заповедта; не се въвеждат ограничения на режима на застрояване и ползване, включително на жалбоподателката, т.к. предвиденото в него застрояване е илюстративно и не засяга нейния имот, но, противно на приетото от първоинстанционния съд, тя попада в кръга на заинтересованите страни по чл.131 от ЗУТ с оглед на обстоятелството, че оспореният ПУП, поради естеството си, съдържа две съставки – застроителна и регулационна, и след като е установено, че с него се променя общата регулационна граница между двата имота, то в тази част имотът на оспорващата се явява засегнат от предвижданията на оспорения ПУП план-извадка ПРЗ, като за П. И. е доказано наличието на правен интерес от неговото оспорване.

Всички експерти, изготвили заключения по назначените по делото експертизи, са дали единодушно заключение, че за територията, в която попадат процесните ПИ, има издадена и влязла в сила Заповед 115/07.08.1978г. на Председателя на ИК на ГНС Варна, с която е одобрен ЗРП на 28 м.р., гр. Варна. Същият предвижда за площта на ПИ 10135.5505.70 по актуалната КК (ПИ 1312 по КП) и ПИ 10135.5505.72 по актуалната КК (1315 по КП), обособяването на голям урегулиран УПИ VI-1310, 1305, 1311,1312,1316,1296, 1297, 1298, 1299 в кв.89, показан на приложение №15 към тройната СТЕ и на Приложение № 8, където УПИ VI е оцветено в бежово. Със Заповед №Г-91/ 04.11.1998г. на кмета на Община Варна (Приложение №2 от тройната СТЕ, копие от лист 553 и Приложение №3 от същата СТЕ, копие от лист 552, том II) е одобрено частично изменение на застроителния и регулационен план (ЧИЗРП) на част от кв.91, 28 м.р., гр. Варна за УПИ VIII-1311, УПИ IX -1312 и УПИ XI - „за магазин и офиси“. Именно този план към настоящия момент е действащ за имота на жалбоподателката - ПИ 10135.5505.70. Копие от него е представено като Приложения №2 и №3 към тройната СТЕ. За ПИ 10135.5505.72, който е предмет на оспорения план, до издаване на оспорената заповед действащ план е ЗРП, одобрен със Заповед 115/07.08.1978г. на Председателя на ИК на ГНС Варна, на 28 м.р., гр. Варна. Експертите обосновават този свой извод с обстоятелството, че в заповедта за изменение на този план от 1998г. този имот не е вписан в текстовата част. Вещите лица в съдебно заседание поясняват, че доколкото имотът на оспорващата - ПИ 10135.5505.70, тангира в южната си част с ПИ 10135.5505.72, то следва да се приеме, че към момента на издаване на оспорената заповед единствено по отношение на тази обща граница за ПИ 10135.5505.72 действащ е плана (ЧИЗРП) от 1998 година. Именно в тази част е изменението на регулационната граница с оспорения ПУП план-извадка. По отношение на останалите граници на УПИ IX-72 действащ е ПУП-ПРЗ, съгласно Заповед № Г-115 от 1978 година. Вещите лица са категорични, че процесният ПУП план-извадка ПРЗ за 10135.5505.72 е съобразен с предвижданията на Общия устройствен план на гр. Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. (за ОУП и Правила към него) и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012г. (за Специфичните правила към ОУП) на Министъра на РРБ и обявен в ДВ бр.70/14.09.2012 година. Според предвижданията на ОУП, който по отношение на оспорения план-извадка се явява такъв от по-горна степен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, ПИ 10135.5505.72 и ПИ 10135.5505.70 попадат в устройствена зона „Жс“ (Жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване) с устройствени показатели, както следва: максимална плътност 50%; максимален Кинт: 2.0; минимално озеленяване 40%; височина за жилищни сгради до 15 метра, а за обществени сгради до 20 метра. Тези показатели на застрояването са спазени при изработване на оспорения ПУП за ПИ 10135.5505.72, който е предмет на процесната разработка.

Посочените по-горе градоустройствени показатели на ОУП от 2012 г. са спазени и при изработване и съгласуване на предварителния проект ПУП-ПРЗ на 28 м.р., приет с Протокол № 45/15.12.2015г. на ЕСУТ при Община Варна (видно от комбинирана скица дадена като Приложение №6 към тройна СТЕ) и съответстват на действащия ЧИЗРП по Заповед №Г-91/04.11 1998г. за УПИ IX-1312 (видно на Приложения №2 и №3 към тройна СТЕ и комбинирана скица - Приложение №7 към тройна СТЕ). По отношение на предвиденото с оспорения ПУП план-извадка ПРЗ застрояване в УПИ Х-72 се уточнява, че то запазва възприетото по предварителния проект от 2015г., като ограничителните линии на застрояване са разположени на по 3 м. от изток, юг и запад и 6 м. на север, тоест на 6 м. към собствения на оспорващата ПИ 10135.5505.70. С оглед горното, е обоснован извод, че при постановяване на оспорената Заповед №Г-356 / 21.08.2023г. са съобразени разпоредбите на чл. 31, ал. 2, т. 1 и т.2 от ЗУТ. Спазени са и изискванията на чл.14, ал.4 от ЗУТ, като е предвидено лице ( изход на УПИ Х-72) към [улица]на юг при съобразяване предвижданията на предварителния проект, приет през 2015 година.

С предложената промяна на вътрешната регулационна линия (към дъното на имота) на УПИ Х-72 се предвижда отнемане по регулация на част от УПИ IX-70 - 0,9 кв. м., които се придават към УПИ Х-72, и едновременно с това придаване на част от Х-72 към УПИ IX-70 - 6,4 кв. м., както е показано на комбинирана скица Приложение №6 към тройна СТЕ. Според предходния план регулационната линия между двата имота е била права линия, която на посоченото приложение е зачертана със зелени кръстчета, докато с новия план същата представлява начупена линия, като в една част върви по контура на съществуваща сграда на допълващото застрояване в имота на жалбоподателката, която с една част „стъпва“ в имота на заинтересованата страна П. Д., т.е. регулационната граница между двата имота минава през югоизточния ъгъл на сградата. С оспорената заповед общата регулационна граница между УПИ IX-70 и УПИ Х-72 се изменя по начин, който да не засяга сградата на допълващото застрояване в имота на жалбоподателката И.. С оспорената заповед тази обща регулационна граница се поставя и в съответствие с кадастралната граница между същите два имота според актуалната КК на гр. Варна.

Вещите лица са единодушни, че с процесния ПУП, в неговата застроителна съставка (план за застрояване), илюстриран на Приложение №1 към СТЕ, не се предвиждат намалени отстояния спрямо съседните имоти, включително към този на жалбоподателката, както и такива през улицата на юг.

При отговор на поставения въпрос 13 от тройната СТЕ вещите лица посочват, че оспореният ПУП не се съпровожда с допълнителни схеми и планове по чл. 108, ал.2 ЗУТ, тъй като е изработен в пълно съответствие е предварителния проект на 28 м.р., за който са разработени всички необходими планове, които са съгласувани и приети по т.7 от Протокол №45 / 15.12.2015г. на ЕСУТ при Община Варна и са приложени в материалите по делото, том I, лист 236 до лист 271.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въпросът за допустимостта на жалбата е решен с Определение № 13167 от 04.12.2024 г. на ВАС, постановено по Адм. дело № 11120/2024г. по описа на същия съд, поради което не следва да се излагат допълнително мотиви в тази насока.

С оглед изводите на ВАС, при обсъждане на приетите по делото експертизи, съдът ще разгледа само онези констатации на вещите лица, които касаят процесния 10135.5505.72, собственост на заинтересованата страна П. С. Д., и в частност неговата северна граница, която се явява обща с ПИ 10135.5505.70, собственост на жалбоподателката П. И. и на заинтересованите страни С. Н.- сестра на жалбоподателката и К. Т. Т.- майка на П. И. и на С. Н.. В останалата част, относно другите регулационни граници на ПИ 10135.5505.70, които не са засегнати от процесния ПУП, констатациите на експертите няма да се обсъждат от съда, тъй като са неотносими към правния спор, чийто предмет е единствено и само законосъобразността на заповед № Г-356/21.08.2023г. на заместник–кмета на община Варна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материални предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

От заповед № 1340/25.04.2023 г. на кмета на община Варна се установява, че същият, на основание ЗУТ, е делегирал на инж. Х. И. – заместник- кмет на община Варна, свои функции по ЗУТ, вкл. да одобрява или да отказва със заповед одобряването на подробни устройствени планове и техните изменения с оглед предоставената, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, компетентност на кметовете на общини.

Оспорената заповед № 356 от 21.08.2023 г. е издадена от инж. Хр. И. в качеството на заместник- кмет в община Варна, т.е. административният акт е издаден от териториално и материално компетентен орган в хипотезата на предвидено в закона изрично делегиране на правомощия. С оглед изложеното, заповедта не е нито нищожна, нито незаконосъобразна на основание т. 1 от чл. 146 от АПК.

Административният акт отговаря на всички критерии за форма и съдържание, съгласно установеното в чл. 59, ал. 1 от АПК. Заповедта съдържа текстова и графична част, като е налице кореспонденция между тях. Предмет на урегулиране с нея е собствения на заинтересованата страна П. С. Д. ПИ 10135.5505.72 по КК на гр. Варна, УПИ Х-72 „за жилищно строителство“ в кв. 91 по плана на 28-ми м.р. на гр. Варна. Доводите на оспорващата за наличие на формални пороци в заповедта, които са съществени и в този смисъл са основание тя да се отмени като незаконосъобразна, са бланкетни, недоказани и неоснователни.

При издаване на оспорената заповед не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на т. 3 на чл. 146 от АПК. От доказателствата по делото се установява и не е спорно между страните, че за 28-ми м.р. и част от 29-ти м.р. (южно от [улица]), в обхвата на който попадат двата имота, има изработен ПУП-ПРЗ, който е съгласуван от ЕСУТ при община Варна на негово заседание, проведено на 15.12.2015 г., резултатите от което са обективирани в Протокол № 45. В този смисъл същият изпълнява ролята на предварителен проект по чл. 133, ал. 1 от ЗУТ. Причините, поради които не е издадена заповед за одобряването на този план, са ирелевантин към предмета на настоящия правен спор, поради което не следва да бъдат обсъждане. С оглед горното, правилно процесният ПУП е разработван като план-извадка от предварителния проект в хипотезата на чл. 133 от ЗУТ. Това основание е посочено в заданието, с което е възложено изработването на проекта, в Заповед № 492/ 07.11.2022 г., с която е разрешено изработването му, както и в оспорената Заповед № 356 от 21.08.2023 г., с която производството е приключило. Всички заинтересовани страни са надлежно уведомявани за всеки етап на производството, видно от доказателствата по административната преписка. На заинтересованите страни е дадена възможност да участват в хода на производството и да упражнят правата си в пълен обем. Не се спори, че срещу предложения за одобрение проект не са постъпвали възражения, в т.ч. и от оспорващата И.. Към заявлението за одобряване на плана е представена и скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ. Такова производство може да бъде инициирано както служебно, така и по искане на собственик, поради което с подаване на заявлението от 31.12.2021 г. от С. Д. С. – праводател на П. С.. Д., началото на производството е законосъобразно поставено.

Твърденията на И. за процесуална незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е издавана изрична заповед, с която да се разреши/допусне изработването на план с обхват и предмет като оспорения, са неоснователни. Те са категорично опровергани от органа. Както бе посочено, във връзка с депозирано на 31.12.2021 г. заявление рег. № АУ133982АС Главният архитект на община Варна е издал Заповед № 492/07.11.2022 г., с която е разрешено изработването на ПУП План-извадка ПРЗ за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, кв. 91, по плана на 28-ми м.р. при съобразяване на предварителния проект на ПУП-ПРЗ, съгласуван с Протокол № 45/ 15.12.2015 г., т. 7 на ЕСУТ при община Варна.

При издаване на заповедта правилно е приложен материалния закон. Не се спори, че предмет на разработката на плана е само УПИ Х-72, собственост на П. Д.. Доколкото този план съдържа две съставки – относно регулацията на имота и относно неговото застрояване, с оглед наличието на съгласуван от ЕСУТ предварителен ПУП-ПРЗ, за микрорайона, в който попадат имотите на жалбоподателката и на заинтересованата страна П. С. Д., налице са предпоставките за изработване на ПУП-ПРЗ във вид на план-извадка, редът за който е регламентиран в чл. 133, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Именно тези разпоредби са посочени от ответника като правно основание за издаване на оспорения административен акт. В заключенията си всички експерти посочват, че с този план ПИ 10135.5505.70, в който П. И. е съсобственик, се засяга единствено по отношение на неговата южна граница, която е и дъно на този имот, респективно – явява се северна граница и дъно на ПИ 10135.5505.72, чието лице е към [улица].

Всички приети по делото експертизи са непротиворечиви помежду си, поддържат се от експертите при изслушването им в съдебно заседание, поради което при обсъждането им съдът ще се придържа към заключението по приетата тройна експертиза, която се явява допълнение към единичните експертизи и е най-пълна и подробна. Всички доказателства по делото, в т.ч. и приетите по делото експертизи, сочат, че с оспорения план тази обща граница е изменена в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – когато имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните. Съответно, не съвпадат и с кадастралните граници, които в актуалната КК съответстват на имотните граници. С новия план тези несъответствия са отстранени и общата граница между двата имота е поставена в съответствие с данните от актуалната кадастрална карта на гр. Варна и по имотните граници. Заповедта е изработена върху вярна кадастрална основа.

Планът е законосъобразен и в неговата застроителна съставка. Установено е от вещите лица, че застрояването в УПИ Х-72 съответства на предвижданията на устройствената зона, в която попада - „Жс“ (Жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване), съгласно ОУП на гр. Варна от 2012 г., Правилата и нормативите за прилагането му и Специфичните правила и нормативи към окончателния проект за ОУП: максимална плътност 50%; максимален Кинт: 2.0; минимално озеленяване 40%; височина за жилищни сгради до 15 метра, а за обществени сгради до 20 метра. Не се предвиждат намалени отстояния спрямо съседните имоти - ограничителните линии на застрояване са разположени на по 3 м. от изток, юг и запад и 6 м. на север, тоест на 6 м. към собствения на жалбоподателката ПИ 10135.5505.70. От това следва, че при издаване на оспорената заповед са съобразени разпоредбите на чл. 31, ал. 2, т. 1 и т.2 и на чл.14, ал.4 от ЗУТ.

Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед и на одобрения с нея ПУП план-извадка ПРЗ, тъй като към него не са изработени и представени планове за вертикално планиране, планове-схеми на комуникационно-транспортна схема и др., посочени в чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. Съдебната практика е непротиворечива в схващането, че такива планове се изработват в случаите на разработки, които обхващат по-големи територии – микрорайони, квартали или селищни образувания, т.е. когато става въпрос за разработка с по-голям мащаб, които по естеството си са планове от по-горна степен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ спрямо ПУП-ПРЗ за един или само за няколко имота. Такива планове са били изработени при изработване на Предварителния план за ПУП-ПРЗ на 28-ми м.р. на гр. Варна, одобрен с Протокол № 45 / 15.12.2015 година, извадка от който е оспореният в настоящото производство ПУП-ПРЗ. Част от тези разработки са представени от ответника с писмо с.д. № 9155/25.06.2024 г., поради което незаконосъобразен на това основание би бил само план, който не е съобразен с вертикалната планировка, плановете-схеми на комуникационно-транспортната мрежа, ВиК- мрежи и др., които са предвидени с плановете от по-горна степен. В случая не се констатира такъв порок.

Горното мотивира настоящата инстанция да приеме, че обжалваната заповед № Г-356/21.08.2023г. на заместник–кмет на община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ план-извадка План за регулация и застрояване за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, кв.91 по плана на 28-ми м.р., район Аспарухово, гр.Варна, община Варна /ПИ с ид.10135.5505.72/, е законосъобразно издадена, а жалбата срещу нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Основните твърдения на жалбоподателката се основават на това, че с оспорения ПУП-план-извадка ПРЗ не е предвидена възможност за осигуряване на транспортен достъп до имот – ПИ 10135.5505.70, собственост на П.И. и на останалите съсобственици в същия имот. Твърди, че друг вариант за осигуряване на такъв достъп до техния имот няма, освен през процесния ПИ 10135.5505.72. По настояване на процесуалния представител на жалбоподателката пред съда е разпитан свидетелят В. К. Д., от чиито показания става ясно, че дълги години тя и други съседи са паркирали автомобилите си върху площта, която към настоящия момент представлява УПИ Х-72. Тези факти, обаче не влияят на извода на съда за законосъобразност на оспорената заповед. Предоставянето на възможност за осигуряване на транспортен достъп до съседен имот не е посочено от законодателя като условие за изработване на ПУП във вида на оспорвания.

Следва да се има предвид, че както към датата на постановяване на оспорената заповед – 21.08.2023 г., така и към момента на постановяване на настоящото съдебно решение няма издадена и влязла в сила заповед по чл. 190 от ЗУТ в полза на жалбоподателката и на останалите съсобственици в ПИ 10135.5505.70. Напротив! На съда е служебно известно, че от зам.- кмета на Община Варна е издадена Заповед № 1852/30.05.2024 г., представляваща отказ за определяне на трасе на временен път през ПИ 10135.5505.72 до ПИ 10135.5505.70. Тази заповед е оспорена по съдебен ред, във връзка с което пред Административен съд – Варна е образувано административно дело № 1413 по описа за 2024 година, което е приключило с Решение № 5890 от 30.05.2025 г., с което жалбата на П. И. и на С. Н. е отхвърлена като неоснователна. Към настоящия момент касационното производство по обжалване на това решение пред Върховния административен съд не е приключило.

От изявлението на вещото лице Р. С. в с.з. на 22.04.2024 г. се установява, че никога не е имало одобрен и влязъл в сила регулационен план, който да предвижда достъп до ПИ 10135.5505.70 през ПИ 10135.5505.72. Тези изводи на вещото лице не са оборени от оспорващата по съответния ред, поради което следва да се счита, че при изработване и одобряване на оспорения план не са били налице основания регулацията и застрояването в имота на заинтересованата страна П. Д. да се съобразява с възможността за прокарване на трасе за транспортен достъп до УПИ IX-70 (ПИ 10135.5505.70).

От заключенията на приетите по делото експертизи категорично се установи, че ПИ 10135.5505.70 (УПИ IX-70) има лице към [улица]. Верни са твърденията на жалбоподтелката, че между нивото на уличното платно и нивото на имота има голяма денивелация, която се преодолява посредством каменни стълби и в този смисъл до имота няма транспортен достъп.

Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, урегулираните поземлени имоти имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Анализът на тази разпоредба сочи, че законът изисква всеки УПИ да има лице, като са посочени изчерпателно възможните варианти – улица, път или алея (в парк). Не е поставено задължително изискване за осигуряване на транспортен достъп в посочения от оспорващата смисъл. В разглеждания случай лицето на ПИ 10135.5505.70 към [улица]е определено с действащия за него ЧИЗРП по Заповед №Г-91 / 04.11 1998 година. Същият не е оспорен и е влязъл в сила по отношение на този имот – обстоятелство, което също не е било спорно. Освен това, вещите лица дават заключение, че не е единствен вариант за достъп до имота на жалбоподателката временен път през процесния ПИ 10135.5505.72, за който претендира.

Аргументите за липса на транспортен достъп до ПИ 10135.5505.70 (УПИ IX-70) са относими към производството по оспорване на заповедта, обективираща отказ за издаване на позитивен акт по чл. 190 от ЗУТ, но не и към настоящото производство, чийто предмет е законосъобразността на заповед № Г-356/21.08.2023г. на заместник–кмет на община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ план-извадка План за регулация и застрояване за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, кв.91 по плана на 28-ми м.р., район Аспарухово, гр. Варна, община Варна /ПИ с ид.10135.5505.72/, съседен на този на ПИ 10135.5505.70 (УПИ IX-70). Необосновано е чрез оспорване законосъобразността на заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ за съседен имот да се търси решение на въпроса с осигуряване на транспортен достъп до имота на жалбоподателката и на останалите съсобственици в него.

Оспорения акт е издаден от компетентен орган , в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Заповедта е съобразена и с целта на закона, визирани в чл. 1 от ЗУТ.

Не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, с оглед направеното искане, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

На основание чл. 143, ал. 4 от АПК право на разноски има и заинтересованата страна П. С. Д., поради което и следва да бъде осъдена жалбоподателката да му заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. П. И., [ЕГН], с постоянен адрес- гр. Варна, [улица], ет.2, подадена чрез адв. Д. , съдебен адрес- гр. Варна, [улица], ет.1, ап.2, против заповед № Г-356/21.08.2023г. на заместник–кмет на община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ план-извадка План за регулация и застрояване за УПИ Х-72 „за жилищно строителство“, кв.91 по плана на 28-ми м.р., район Аспарухово, гр. Варна, община Варна /ПИ с ид.10135.5505.72/, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част, представляваща неразделна част към заповедта.

ОСЪЖДА П. П. И., [ЕГН], с постоянен адрес- гр. Варна, [улица], ет.2, да заплати на община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА П. П. И., [ЕГН], с постоянен адрес- гр. Варна, [улица], ет.2, да заплати на П. С. Д., [ЕГН], разноски по делото в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му.