О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………../……….10.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на петнадесети отомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Т.
Кръстев
в.ч.т.д.
№ 1630/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба вх. № 69303/26.09.2019 г., подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, срещу
разпореждане № 39667 от 10.09.2019 г. по гр.д. № 14304/2019 г. по описа на ВРС,
в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу длъжника П.Х.Ч. за сумата от 394.40 лева – неустойка по договора за непредоставяне на
обезпечение.
В частната жалба се твърди, че разпореждането
е неправилно. Сочи се, че в рамките на заповедното производство не се извършва
проверка дали вземането съществува, тъй като неговата основна функция е да се
установи дали това вземане е спорно между страните. В този смисъл се поддържа,
че заповедният съд е излязъл извън законовите си правомощия. Твърди се също, че
не са налице сочените от заповедния съд основания да се приемат за нищожни
договорните клаузи, въз основа на които са начислени претендираните вземания,
поради което липсва основание за отказа на съда да бъде издадена заповед за
изпълнение. Според жалбоподателя неравноправността на отделни договорни клаузи
е особен вид недействителност, който не попада в общите хипотези на
противоречие със закона или с добрите нрави. Излага аргументация за същността
на неустоечното задължение. Сочи, че съобразно
разясненията дадени с ТР № 1/15.06.2010 г., т.д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС,
неустойката не може да бъде нищожна само поради противоречие с добрите нрави,
както е възприел ВРС. По същество отправя искане за отмяна на разпореждането и
издаване на заповед за изпълнение за сумите предмет на атакуваното разпореждане
в отхвърлителната му част.
В хипотезата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от
частната въззивна жалба не е връчван на длъжника.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред ВРС, е образувано по
заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу П.Х.Ч.
за сумите, както следва: 581.10 лева, представляваща незаплатена главница по
Договор за паричен заем № 2669957/28.10.2016 г., сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, като задължението е прехвърлено
на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД на 02.05.2019
г. с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 05.09.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението; 22.62 лева – договорна лихва за периода от 04.11.2016 г. до
23.06.2017 г.; 394.40 лева – неустойка по договора за непредоставяне на
обезпечение; 126.68 лева – лихва за забава за периода 24.06.2017 г. до
27.08.2019 г. Претендират се и направените по делото разноски за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
За да постанови атакувания съдебен акт в частта
касаеща вземането за неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на
обезпечение, първоинстанционния съд е приел, че разглежданата клауза от
договора противоречи на добрите нрави и клаузата от договора се явява нищожна.
При произнасянето си по подаденото заявление,
съдът извършва преценка, както на наличието на положителните предпоставки, закрепени
в разпоредбата на чл. 410, ал. 1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните,
съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предвижда, че заявлението следва да съответства на изискванията на чл. 127,
ал. 1 ГПК, т.е. следва да е налице пълна и ясна индивидуализация на вземането,
което се претендира, както и изложение на фактите, от които то произтича, така щото длъжника да прецени дали да
възрази срещу заповедта за изпълнение или не. Тази преценка съдът следва да
извърши преди преценката по съществото на всяко едно вземане.
В случая, съдът намира, че вземането за
неустойка срещу длъжника не е индивидуализирано в достатъчна степен.
Претенциите в заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по
начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в
исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу
заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство
и е необходимо да е налице идентичност между двата предмета, която се преценява
въз основа на заявлението и исковата молба (така
О № 744/28.10.2010 г., по ч.т.д. № 731/2010 г., на ВКС).
В т. 9 от сезиралото първоинстанционния съд
заявление е посочена сума, претендирана като неустойка, а в т. 12 е пояснено,
че поради неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на обезпечение
на длъжника е била начислена неустойка в размер на 1652,40 лв., след изтичане
на тридневния срок за предоставянето му. Посочено е, че неустойката по своя характер не мораторна такава, и е била
начислена еднократно от момента на допускане на неизпълнението. Обезпечението
се изразява в учредяване на поръчителство като са посочени кумулативните
условия, на които следва да отговаря лицето – поръчител. Липсват обосновани
допълнителни твърдения относно начина на определяне на размера на неустойката,
както и кога и по какъв начин настъпва изискуемостта на това задължение на
длъжника, на какво основание е разсрочено плащането на това задължение,
респективно дали е част от погасителния план. Още повече, че последният се
подписва при подписване на договора, към който момент няма как да е изтекъл
срокът за изпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави
обезпечение (по твърдения в заявлението за тридневен срок от сключване
на договора). Отделно от посоченото, прави впечатление, че размерът
на претендираната неустойка е близък по размер с главницата по кредита. Не е
посочено, обаче, как е формиран този размер и какви вреди следва да компенсира.
Изложените мотиви важат и по отношение на посоченото като евентуално
обезпечение – банкова гаранция, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора за целия срок на договора, то поначало също е неясно уговорено –
липсва посочване на конкретна сума или суми, а отделно от това е и неизпълнимо
в границите на предоставения тридневен срок и също е налице нарушение на
принципа за добросъвестност при договарянето, доколкото поначало банковата
гаранция обхваща само главницата по кредита и за да обхване пълния размер на
задължението е необходимо предоставянето на допълнителни обезпечения пред
Банката от страна на заемополучателя, съобразно
нейните условия.
Задължение на заявителя е да индивидуализира
надлежно претенцията си по основание и размер, още повече, че в производството
по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз
основа на представени такива (така ТР № 4/18.06.2014
г., т.д. № 4/2013 г. на ВКС). След като законът
не изисква към заявлението да са представени доказателства за вземането, то
именно в заявлението, което очертава и предмета на спора, следва да е изложена надлежна
конкретизация на претенциите, както по основание, така и по размер, което в
случая не е сторено. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които пораждат
вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и начина на формиране на размера
на претенцията към него, то той бива поставен в невъзможност да упражни
адекватно правата си.
По изложените съображения се налага извода,
че депозираното заявление не отговаря на формалните изисквания на закона,
поради което и въззивната частна жалба, подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенния
съд е постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде
потвърден.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 39667
от 10.09.2019 г. по гр.д. № 14304/2019 г., по описа на ВРС, в обжалваната му
част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.