РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Я., 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330102737 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба и допълнителна /поправена ИМ/ от Г. Т.
Р., А. Г. Р. и Е. Г. К., против М. Т. И., Д. И. Д. и М. И. Д., като се поддържа, че ищците са
наследници по закон на Й.Д.Р., починала на *** г., а ответниците са наследници по закон на
И. Д. И., починал на *** г.
Починалите Й.Д.Р. и И. Д. И. били *** и ***, на свой ред наследници по закон на
М.А.М. и Д.И.М..
Последните с нотариален акт за собственост на недвижим имот били признати за
собственици на ½ ид.ч. от дворно място в гр. Я., което отговаря по сега действащата КК на
ПИ с идентификатор № ***.543.197 по КККР на гр. Я., целият с площ от 496 кв.м., с
административен адрес: гр. Я., ул. „***.
След тяхната смърт, Й.Д.Р. дарила на *** си И. Д. И. със съответен нотариален акт за
дарение притежаваната от нея ¼ ид.ч. от така описаният имот.
След смъртта на Й.Д.Р., починала на *** г. и открИ.е на нейното наследство, ищците
имали имуществени претенции към описаният имот, тъй като са нейни законни
наследници и след смъртта й не са получили наследство от нея.
С това по същество ищците обосноват правният си интерес да предявят иск, с който и
на осн. чл.30, ал. 1 от ЗН, искат от съда да постанови решение, с което да намали дарението,
извършено от Й.Д.Р. в полза на И. Д. И., извършено с нотариален акт за дарение № ***, том
***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на *** с рег. № *** на НК, относно имот,
представляващ ПИ с идентификатор № ***.543.197 по КККР на гр. Я., целият с площ от
1
496 кв.м., с административен адрес: гр. Я., ул. „***, като се възстанови запазената част на Г.
Т. Р., с претендираната от него ¼ ид.ч., на А. Г. Р. с претендираната от него ¼ ид.ч., и на Е. Г.
К. с претендираната от нея ¼ ид.ч. от наследството оставено от съпругата му от
горепосоченият имот.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който предявеният иск
се оспорва изцяло като неоснователен.
По същество се поддържа, че с процесният имот не се изчерпва наследството на
наследодателя на ищците.
Твърди се, че същата е притежавала идеални части и от недвижими имоти - земеделски
земи, находящи се в землището на гр. Я., а именно: нива в местността „***“ с площ от 8,500
дка, съставляваща имот № ***; нива в местността „***“ с площ от 6,801 дка, съставляваща
имот № ***; нива в местността „***“ с площ 3,052 дка, четвърта категория, съставляваща
имот № *** и овощна градина в местността „***“ с площ от 3,069 дка, четвърта категория,
съставляваща имот № ***.
Освен горепосоченото дарение се твърди, че ищцата е извършила и други такива:
На 02.10.1997 г. заедно със съпруга си Г. Т. Р. дарили на Е. Г. В. дворно място,
находящо се в с. Ч., заедно с построената в него вилна сграда от 43 кв.м.;
На 30.11.1998 г. заедно със съпруга си Г. Т. Р., Б. И. Г. и Н.Д. Г. са дарили на Е. Г. В.
полумасивен навес от 30 кв.м., находящ се в дворно място в гр. Я., ул. „***, с площ от 370
кв.м., а на 04.12.1998 г. наследодателката заедно със съпруга си Г. Т. Р. са дарили отново на
Е. Г. В. недвижим имот: южната половина на сутерен, състояща се от гараж от 18 кв.м. и 2
броя мазета от 12 кв.м. в жилищна сграда, находяща се в гр. Я., ул. „***.
На следващо място се сочи, че повече от 1 година от открИ.е на наследството на
наследодателката на ищците и преди вписване на ИМ е било учредено право на строеж
върху недвижимият имот в полза на „***, за който ищците именно претендират
възстановяване на запазените части.
На следващо място по същество твърди, че не са налице материално-правните
предпоставки за уважаване на Исковата претенция, тъй като ищците не са приели
наследството оставено им от техния наследодател по опис.
На следващо място се сочи, че дори и да се приеме, че процесният имот изчерпва
наследството на наследодателя, Исковата претенция отново е неоснователна.
Сочи се, че наследодателката на ищците освен дареният на наследодателя на
ответниците имот, се е разпоредила с дарения на още три недвижими имоти, поради което
се поддържа, че следва да се формира наследствената маса по реда на чл.31 от ЗН, за да се
определи как да се приложат разпоредбите на чл. 32-36 от ЗН.
Сочи се, че съдът следва да извърши преценка и за приложимостта на правилото
визирано в разпоредбата в чл.37 от ЗН, а именно, че отмяната на последващите
2
разпоредителни сделки е невъзможна, тъй като са извършени след като е изтекла една
година от открИ.е на наследството и преди да е била вписана ИМ за намалението,
възстановяването на запазената част може да бъде извършено само в пари, като претенцията
следва да се насочи към приобретателят на имуществото.
Поддържа се, че в тази насока е и установената съдебна практика.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание в качеството на процесуален представител по пълномощие на
ищците се явява адв.Б. В.-А. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
исковата претенция. По делото е депозирана и писмена молба от ищците /вх.№ *** год./ с
която и на подробно изложените в еня основания се иска от съда да възстанови запазените
им части като наследници на Й.Д.Р., защото били най-ощетени те и най-вече А. Р., който не
бил получил нищо. Изслушана в съдебно заседание ищцата Е. К. заявява още, че не знаела за
процесното дарение, че майка и е дарила на *** си същия, както и че този двор за нея няма
само материална стойност, а и емоционална. Не знаела и за започнатия строеж, не знаела че
има сделка, сочи че молбата и била входирана преди да започне строежа.
В съдебно заседание за ответниците в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв.Д. С. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея
основания се поддържа, че исковата претенция е не основателна и се иска нейното
отхвърляне.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото констативен нотариален акт № ***, том ***, дело №
*** год., М.А.М. и Д.И.М. били признати по покупко-продажба и съдебна делба за
собственици на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от дворно място застроено и незастроено,
цялото от 474 кв.м., съставляващо парцел *** по плана на гр.Я..
По делото са представени удостоверения за наследници от които се установява, че
М.А.М. е починала на *** год., а Д.И.М. на *** год. Установява се още, че от кръга на
техните наследници са лицата: И. Д. И. – техен син и Й.Д.Р. – тяхната дъщеря.
Видно от представения по делото НА за дарение на недвижим имот № ***, том ***,
дело № *** год., Г. Т. Р. /ищец по делото/ и Й.Д.Р. /наследодател на ищците/ са дарили на
дъщеря си Е. Г. В. /Г.-ищца по делото/ следния свой недвижим имот: дворно място в с.Ч. с
площ от 925 кв.м., урегулирано от 1035 кв.м., заедно с посторената в дворното място вилна
сграда със застроена площ от 43 кв.м.
Видно от представения по делото НА за собственост на недвижими имоти
възстановени по ЗСПЗЗ № ***, том ***, дело № *** год., Й.Д.Р. и И. Д. Р., за едно с трети
лица, били признати за собственици по наследство на следните недвижими имоти: нива в
местността „***“ с площ 8.500 дка, парцел № *** от масив № ***, съставляващ имот № ***;
3
нива в местността „***“ с площ 6.801 дка, парцел *** от масив № ***, съставляващ имот №
***; нива в местността *** с площ 3.052 дка, парцел № *** от масив № ***, съставляващ
имот № *** и овощна градина в местността „ ***“, с площ 3.069 дка, парцел № *** от масив
№ ***, съставляващ имот № ***.
Видно от представения по делото НА за дарение на недвижим имот № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № *** год., Г. Т. Р. /ищец по делото/ и Й.Д.Р. /наследодател на ищците/ са
дарили на дъщеря си Е. Г. В. /Г.-ищца по делото/, заедно с трети лица, следния свой
недвижим имот: полумасивен навес с площ от 30 кв.м. построен в дворно място в гр.Я., на
ул.“***, с площ от 370 кв.м.
Видно от представения по делото НА за дарение на недвижим имот № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № *** год., Г. Т. Р. /ищец по делото/ и Й.Д.Р. /наследодател на ищците/ са
дарили на дъщеря си Е. Г. В. /Г.-ищца по делото/ следния свой недвижим имот: южната
половина от сутерена състояща се от гараж със застроена площ от 18 кв.м. и два броя мазета
всяко с по 12 кв.м., представляващи част от масивна жилищна сграда построена в дворно
място в гр.Я., на ул.“***, с площ от 370 кв.м.
Видно от представения по делото нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело №
*** год., Й.Д.Р. е дарила на *** си И. Д. И. своята 1/4 ид.ч. от следния съсобствен недвижим
имот, находящ се в гр.Я., ул.“***, а именно: ПИ с идентификатор ***.543.197 по КК на гр.Я.,
с площ 496 кв.м., с номер по предходен план – ***. Видно от представената скица и
удостоверение по чл.264 ДОПК, ПИ е по КК и КР на гр.Я. одобрени със Заповед № *** год.
на ***, с предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, и данъчна оценка 11 160 лева.
Установява се също от представените удостоверения за наследници, че И. Д. И. е
починал на *** год. като е оставил за свои наследници по закон, лицата/ответници по
делото/: М. Т. И. – съпруга; Д. И. Д. – син и М. И. Д. – дъщеря, както и че Й.Д.Р. е починала
на *** год., като е оставила за свои наследници по закон, лицата/ищците по делото/: Г. Т. Р.-
съпруг, А. Г. Р.-син и Е. Г. К.-дъщеря.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото СТЕ,
справедливата пазарна стойност на ПИ с идент.№ ***.543.197 по КККР на гр.Я., с площ
496,00 кв.м., находящ се на ул.“*** гр.Я., към *** год., възлиза на 132 700 лева.
По делото съдът е допуснал, изслушал и приел допълнителна СТЕ /оценителна/, видно
от заключението на вещото лице по която: Към *** год., справедливата пазарна стойност на
недвижимите имоти /земеделски земи/ находящи се в землището на гр.Я., ЕКАТТЕ ***,
община Я., обл.Я., от НА № ***, том ***, дело № *** год., възлиза на 51 255 лева; Към ***
год., общата справедливата пазарна стойност на недвижими имоти представляващи дворно
място и вилна сграда, находящи се в с.Ч., обл.Я., описани в НА за дарение на недвижим
имот № ***, том ***, дело № *** год., на *** Т.Д., находящ се на ул.“***, с.Ч., общ.Т.,
обл.Я., ПИ 84 с площ 925 кв.м. дворно място – възлизащо на 15 558 лева, заедно с вилна
сграда /2МЖ/ със ЗП 43 кв.м. и РЗП 86 кв.м., възлизаща на 27 997 лева, възлизат общо на 43
4
555 лева; Към *** год., справедливата пазарна стойност на полумасивен навес със ЗП 30
кв.м., възлиза на 10 221 лева; Към *** год., общата справедливата пазарна стойност на
недвижимите имоти вписани в НА № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** год., гараж със ЗП
от 18 кв.м.-15 897 лева и два броя мазета всяко от по 12 кв.м.-21 195 лева, възлизат общо на
37 092 лева.
От правна страна:
Предявения от ищците осъдителен иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, съдът
намира за допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна, при
липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
И това е така, тъй като съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави
низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез
дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния
размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до
размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените
в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1
ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно
субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материално-правно
легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето,
което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от
наследодателя.
Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 29, ал. 1 и ал.3 ЗН
запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете e
1/2 от имуществото на наследодателя, а когато наследодателя е оставил низходящ и съпруг
/какъвто е настоящия случай/ , запазената част на съпруга е равна на запазената част на
всяко дете, като в този случай разполагаемата част при две деца е равна на 1/4, следователно
в конкретната хипотеза запазената част на ищците е както следва: 1/4 ид.ч. за Г. Р., 1/4 ид.ч.
за А. Р. и 1/4 ид.ч. за Е. К., респ. разполагаемата част на наследодателя е била 1/4.
В конкретния случай наследствения имот е бил дарен на лице, което не попада в
кръга на наследниците по закон на наследодателя Й.Д.Р., а именно на нейния *** – И. Д. И.
починал на *** год., наследодателя на ответниците.
Даренията, които наследодателят е направил, произвеждат правното си действие,
независимо дали с тях е накърнена запазената част на наследниците, а за наследника,
засегнат от накърнението, възниква само правото да иска възстановяване на запазената част
чрез отмяна или намаляване на тези дарения.
Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е
приел наследството по опис. Под термина "наследници по закон" по чл. 30, ал. 2 ЗН трябва
да се разбират наследниците, които в конкретен случай са призовани да наследяват, а не
всички лица, указани в чл. 5 - 10 ЗН, независимо от това, дали са призовани или не към
наследяване (решение № 28 от 02.04.1962 г. по гр. д. № 21/1962 г. на ОСГК на ВКС).
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗН приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено
пред районния съдия в тримесечен срок, откакто наследникът е узнал, че наследството е
открито. Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца. Приемането
се вписва особена за това книга.
С т. 4 на ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС е дадено
тълкуване, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо
надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите е разяснено, че наследственото
имущество се обособява като отделна съвкупност с цел да бъде извършена преценка, дали с
оглед разпоредбите на чл. 28, чл. 29 и чл. 31 ЗН, призованото към наследяване лице в
качеството си на универсален правоприемник на наследодателя следва да удовлетвори
заветите изцяло /т.е. дали същите са извършени от наследодателя в рамките на
разполагаемата му част от наследството/, както и дали извършените приживе от
5
наследодателя дарения не накърняват признатото му от закона право на част от
наследственото имущество /запазена част/. С оглед посоченото тълкуване следва да се
приеме, че нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН се прилага в случаите, в които за преценката
превишават ли извършените разпореждания разполагаемата част на наследодателя, е
необходимо формиране на наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН. Практиката на ВКС
/например решение № 82/16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г., ІІ г. о./ приема, че
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която
разпореждането е било извършено с универсално завещание, тъй като в този случай
обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в
наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил
запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта
на наследодателя не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Аналогична на хипотезата на
разпореждане с универсално завещание е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт
в полза на едно лице с цялото, включено в наследството имущество, при което след смъртта
на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви. И в този случай
липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл. 30,
ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез
дробта по чл. 28 или чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Следователно
нормата на чл. 30, ал. 2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на
един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. В
този смисъл е и решение № 28 от 21.02.2014 по гр. д. № 825/2012 на ВКС, II г. о.
Съгласно чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта. Към този момент се
преценява и кои лица от посочените в чл. 5 до чл. 10 ЗН са призовани да наследят
починалия, а съответно и дали заветник или надарен е наследник по закон /ТР № 1 от
04.02.2005 г. по т. д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС/. В случаите, когато заветник или надарен
не е призован към наследяване към момента на отрИ.е на наследството и за преценка дали
разпореждането накърнява запазената част на лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН и е необходимо
формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, е необходимо наследството да се прието по
опис.
В конкретния случай се установява, че процесното дарение обективирано в
нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** год., с който наследодателката на
ищците - Й.Д.Р. е дарила на *** си И. Д. И. собствената си 1/4 ид.ч. от недвижим имот,
находящ се в гр.Я., ул.“***, а именно: ПИ с идентификатор ***.543.197 по КК на гр.Я., с
площ 496 кв.м., с номер по предходен план – ***, не е единственото имущество като
наследство, съответно с него не се изчерпва нейното наследство. Установява се че
наследодателката е притежавала към смъртта си и съответните ид.части от земеделски земи
в землището на гр.Я., като освен това приживе е извършвала и дарения на собствените си
идеални части от други недвижими имоти в полза на ищцата Е. Г..
В случая не е била изпълнена основната материална предпоставка за предявяване на
иска, а именно приемането на наследството по опис, което е формален акт и се реализира по
описания в чл. 61, ал. 1 ЗН начин.
Наследодателката на ищците-Й.Д.Р. е починала на *** год. и при липса на фактически
данни за противното, съдът приема и че това е началната дата от която ищците са узнали за
нейната смърт, като исковата молба е подадена в съда на 03.09.2024 год., т.е почти две
години след нейната смърт, т.е. след изтичане на установените от закона преклузивни
срокове за приемане на оставеното от нея наследство по опис.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследник упражнява своето право
да иска намаляване на дарение до размера на запазената си част от наследството спрямо
лица, които не са наследници по закон /призовани да наследят, с оглед задължителната
съдебна практика, отразена в ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС/, то той следва да е приел
наследството по опис. В предвидения в разпоредбата на чл. 61 ЗН тримесечен срок за
приемане на наследството по опис /с възможността той да бъде продължен, но не с повече
от още три месеца/, който за наследника тече от узнаването за открИ.ето на наследството,
наследникът ще следва да установи има ли извършени разпоредителни безвъзмездни сделки
от неговия наследодател и негова е преценката, следва ли да приеме наследството по опис,
предвид евентуално предявяване на иск с правно основание чл. 30 ЗН.
При приемане на наследство по опис след предвидения в чл. 61 ЗН срок, за
6
надарения или наследника по завещание съществува процесуалната възможност, по
предявен срещу него иск с правно основание чл. 30 ЗН, да направи възражение за
неспазването на предвидения законов срок за приемане на наследството по опис, с оглед
разпоредбата на чл. 61 ЗН. След изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 61
ЗН, за наследникът остава възможността да приеме наследството, но губи своето право да
стори това по опис, каквато възможност законодателят е ограничил със срок, с всички
неблагоприятни за него правни последици. В този смисъл е решение № 135 от 06.07.2011 г.
по гр. д. № 1482/2010 г. на ВКС, ІІ г. о.
Установената по делото фактическа обстановка обосновава извод, че с имота предмет
на дарствената сделка не се изчерпва наследството, оттук и липсата на вписано по
предвидения в закона ред на заявление за приемане на наследството по опис, води до
неоснователност на иска за възстановяване на запазената част от наследството на
наследодателя против ответник, който не е призован към наследяване надарен и не може да
се приеме, че чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят
е изчерпал цялото си наследство.
На горните съображения съдът намери, че следва да отхвърли предявения иск, както
и че безпредметно в случая се явява разглеждането и на другите възражения на ответниците
срещу предявения иск, като само за пълнота следва да се посочи, че те се споделят от
настоящия съдебен състав, доколкото действително се установява, че с НА № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № *** год. /преди депозиране на исковата молба/ и повече от година след
открИ.е на наследството, ответниците са учредили в полза на трето неучастващо по делото
лице право на строеж в процесиня имот, то и евентуалното възстановяване на запазена част
на наследник може да бъде само в пари, като в случая липсва такава претенция насочена
към приобритателя.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва ищците да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците сторените от последните разноски по делото в общ
размер на 3 000 лева, от които: заплатено адв.възнаграждение в размер на 1 500 лева, и
заплатено възнаграждение на вещо лице – 1 500 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Я.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***, А. Г. Р. с
ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** и Е. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***
против М. Т. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***, Д. И. Д. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., ж.к.“*** и М. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***, всички в
качеството на наследници на И. Д. И., иск с правно основание чл.30 ЗН, да бъде намалено
дарението, извършено от Й.Д.Р. в полза на И. Д. И., извършено с нотариален акт за дарение
№ ***, том ***, рег. № ***, дело № *** от *** г. на *** с рег. № *** на НК, относно имот,
представляващ ПИ с идентификатор № ***.543.197 по КККР на гр. Я., целият с площ от
496 кв.м., с административен адрес: гр. Я., ул. „***, като се възстанови запазената част на Г.
Т. Р., с претендираната от него ¼ ид.ч., на А. Г. Р. с претендираната от него ¼ ид.ч., и на Е. Г.
К. с претендираната от нея ¼ ид.ч. от наследството оставено от техния наследодател Й.Д.Р.
починала на *** год. от гореописания недвижим имот, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Г. Т. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ул.“***, А. Г. Р. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“*** и Е. Г. К. с ЕГН **********, с
7
адрес: гр.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Т. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***,
Д. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“*** и М. И. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“***, сумата от 3 000 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8