Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. С., 08.11
.2019 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С.
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри
граждански състав в публично заседание на двадесет и девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2364/2019 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В
исковата молба се сочи, че на 31.01.2019 г. ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд С. за вземанията си към К.П.Т. в размер на 314, 29 лв. По този
повод е бразувано ЧГД № 382/2019 г. и е издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47,ал. 5 ГПК, поради което дружеството
подава настоящата искова молба на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
Сочи
се, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите
общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.
Съгласно
чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на
доставчика на електроенергия.
Обектите
на К.П.Т. са присъединени към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, на чиято лицензионна територия се намират.
Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп, на крайния снабдител/доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28,
ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. В
този смисъл е и чл. 42 от общите условия на „ЕВН България Електроразпределение”
ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределение Юг" ЕАД), одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008 г., които обвързват потребителите, без да
е необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от Закона за
енергетиката.
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР,
мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел. енергия
и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните от
клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащат от всички потребители,
чийто обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор, като в
правилата няма разграничение според това, чия собственост са присъединителните
съоръжения - собственост на оператора на мрежата, на потребителя или на трето
лице. От гореизброените услуги цената за достъп се заплаща върху предоставената
мощност. Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетения период.
К.П.Т.
има качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същата ел. енергия
е за небитови нужди с оглед вида на обект на потребление с ИТН 2249526 - обект
за търговска дейност. Същият е присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно
представените по делото фактури.
Цените
за мрежови услуги се определят и заплащат на основание решения на КЕВР,
постановени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от Закона
за енергетиката, като същите не подлежат на договорна свобода. По силата на чл.
7, т. 1 от общите условия на ищцовото дружество и по силата на чл. 11, т. 1 от
общите условия на оператора на разпределителната мрежа двете дружества са се задължили
съответно да снабдяват с ел. енергия и предоставят мрежови услуги до следните
обекти на ответника:
- обект с ИТН 2249525, находящ се в гр. С., бул. „Панайот
Хитов” № 19, ет. 1, ап. 1.
- обект с ИТН 2249526, нахоядщ се в гр. С., бул. „Панайот
Хитов” № 19 и представляващ обект за търговска дейност.
К.П.Т.
е с открит клиентски номер **********.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката за периода 09.08.2017 г. - 08.09.2018 г. ищецът е
доставил до обектите на ответника ел. енергия, а операторът на
електроразпределителната мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност
290, 16 лв., които до този момент не са заплатени. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница К.П.Т. дължи законна лихва в общ размер от 24, 13 лв.
за периода 28.09.2017 г. - 30.01.2019 г. Законна лихва за забава се дължи по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство.
Предвид
изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че К.П.Т. дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД сумите, както
следва:
-
290, 16 лв., представляващи стойността на консумирана от обектите на
потребителя електрическа енергия и начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа за периода 09.08.2017 г. - 08.09.2018 г.;
-
24, 13 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
28.09.2017 г. -30.01.2019 г.,
законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 31.01.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението
Претендират
се направените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор на
исковата молба от особения представител на ответника, в който се счита иска за
допустим, но се оспорва неговата основателност.
В
с.з. ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. Постъпила е
молба от процесуалния му представител, с която моли да се даде ход на делото
при липса на процесуални пречки за това. Поддържа исковата молба. Заявява, че
от отговора на особения представител на ответника, не става ясно какво точно
оспорва и моли същият да уточни в с.з. какво оспорва и с оглед становището му,
по преценка на съда да бъдат назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи. По същество моли съда да постанови решение, с което да уважи
исковете и присъди на ищцовото дружество разноските, съгласно списък, който
представя.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в с.з. Представлява се от назначен особен
представител, който моли съда да постанови съдебен акт в съответствие с
представените по делото доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е
прието като доказателство препис- извлечение от сметка на клиетски номер **********
с потребител К.П.Т. ***. Дължимата сума за ел енергия е в размер на 290.16 лева
глъвница за периода от 09.08.2017 г. до 30.01.2019 г. и мораторна лихва в
размер на 24.13 лева, начислена за периода от 28.09.2017 г. до 30.01.2019 г.
Издадени са за
процесния период и 16 бр. фактури, които са приети като доказателство по делото
и не са оспорени в предвидения в ГПК ред.
На
31.01.2019 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд С. за вземанията си към К.П.Т.
в размер на 314, 29 лв. По този повод е образувано ЧГД № 382/2019 г. и е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.
47,ал. 5 ГПК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е основателен по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По този иск ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
неговият размер. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното
и оспорено право.
К.П.Т.
има качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същата ел. енергия
е за небитови нужди с оглед вида на обект на потребление с ИТН 2249526 - обект
за търговска дейност. Същият е присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно
представените по делото фактури. К.П.Т. е с открит клиентски номер **********.
В изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от
Закона за енергетиката за периода 09.08.2017 г. - 08.09.2018 г. ищецът е
доставил до обектите на ответника ел. енергия, а операторът на
електроразпределителната мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност
290, 16 лв., които до този момент не са заплатени. Поради забава в заплащане на
горепосочената главница К.П.Т. дължи законна лихва в общ размер от 24, 13 лв.
за периода 28.09.2017 г. - 30.01.2019 г. Законна лихва за забава се дължи по
всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на
образуване на настоящото производство.
Ищецът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си на краен снабдител,
съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурява снабдяването
с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. До този момент ответникът не е упражнил правото си на промяна на
доставчика на електроенергия.
Съгласно
чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от
ДКЕВР, мрежовите услуги се заплащат от потребителите върху използваната ел.
енергия и/или предоставената мощност. Съгласно ал. 3 на същия член заплащаните
от клиентите мрежови услуги са достъп до електропреносната мрежа и пренос по
електропреносната мрежа, достъп и пренос по електроразпределителната мрежа и
други мрежови услуги. Посочените услуги се заплащат от всички потребители,
чийто обекти са присъединени към мрежата на съответния оператор.
Не
се установи в производството ответницата да е изпълнила задължението си за
заплащане на начислените количества потребена ел. енергия.
Предвид
изложеното съдът следва да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД сумите, както следва:
-
290,16 лв., представляващи стойността на консумирана от обектите на потребителя
електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за
периода 09.08.2017 г. - 08.09.2018 г.;
-
24,13 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
28.09.2017 г. - 30.01.2019 г.,
законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 31.01.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Ответницата
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищцовото дружество направените
разноски в производството в размер на 75 лева д.т., 100 лева юриск. възнаграждение
и 150 лева – внесен депозит за особен представител, както и 25 лева д.т. и 50
лв. юриск. възнаграждение в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на К.П.Т. с ЕГН **********
***, че ДЪЛЖИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 сумите, както следва:
-
290,16 лв., представляващи
стойността на консумирана от обектите на потребителя електрическа енергия и
начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 09.08.2017 г. -
08.09.2018 г.;
- 24,13
лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
28.09.2017 г. - 30.01.2019 г.,
законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 31.01.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.П.Т. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Христо Г. Данов” № 37 направените в настоящото производство разноски в
размер на 75.00 лева д.такса., 100 лева юриск. възнаграждение и 150 лева – внесен депозит за особен
представител, както и направените разноски в производството по ч.гр.д. № 382/2019
г. по описа на РС С. в размер на 25,00
лева д. такса и 50 лева юриск. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: