РЕШЕНИЕ
№ 15597
гр. С., 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110118186 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на двадесет и пета „Бързо производство“ на ГПК
Съдът е сезиран с искова молба от малолетните ищци М. В. М., ЕГН **********, С. В. М.,
ЕГН ********** и Й. В. М., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен
представител – И. С. С., ЕГН ********** срещу В. Р. М., ЕГН ********** претенции с
правно основание иск по чл. 150, ал. 1 от СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е задължен по
силата на влязло в сила Решение постановено по гр.д. № 10350/2022 г. по описа на СРС, 84 –
ти състав, да им заплаща месечна издръжка в размер на по 215,00 лева месечно за всеки от
тях. Сочи, че до настоящия момент единственият родител, който отделя цялото си време с
малолетните деца и полага всички необходими грижи за тяхното отглеждане е майката.
Изтъкват се увеличени нужди на тримата ищци с оглед на изминалия период и израстването
им и по конкретно това, че М. е ученичка, а С. и предстои започване на първи клас. Твърдят
се нужди за консумативи, дрехи, храна и извънучебни занятия. Заявява, че определената
издръжка е под официално приетия минимум. Претендира се увеличаване на месечната
издръжка на всеки от ищците от по 215,00 лева месечно на по 350,00 лева месечно за всеки
от ищците.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва претенциите единствено по размер, като счита, че сумата над 234 лева за всяко едно
1
от децата е неоснователна. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, както и че са
родители на малолетните деца. Също така не оспорва, че майката полага грижите за трите
деца, както и че тя им купува дрехи и лекарства, но твърди, че тези разходи се покриват с
парите от редовно заплащаната от бащата издръжка. Заявява, че към настоящия момент е
безработен и не е в състояние да заплаща претендирания размер на издръжката. Също така
твърди, че заплаща и наем в размер на 330 лева, за който в момента му помагат негови
приятели. Посочва, че всяко поискано от ищцата увеличение на издръжката, следва да се
базира на нараснали нужди, като в настоящия случай липсват доказателства, които да
доказват нужди на всяко едно от децата поотделно от по 350 лева за месечна издръжка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищците по делото – М., С. и Й. са малолетни, като и тримата са деца на ответника, видно
от представените три броя удостоверения за раждане (л. 4-6 от делото). Видно от приетия по
делото Договор за наем от дата 11.09.2021 г. на недвижим имот, се установява, че бащата
заплаща 330 лева месечен наем. От представената по делото Заповед № 116 от дата
17.04.2024 г. се установява, че се прекратява трудовото правоотношение по време на
изпитателния срок с бащата В. М., като на същия е изплатено обезщетение на основание чл.
224 от КТ за 7 работни дни в размер на 631,47 лева.От представената по делото
Регистрационна карта на „Агенция по заетостта“, Дирекция „Бюро по труда“ се установява,
че ответникът на дата 22.04.2024 г. е регистриран към „Бюрото по труда“. Видно от
представените по делото Справка за актуално състояние на действащите трудови договори и
писмо на НАП в рамките на периода от 17.11.2022 г. до 13.10.2023 г. майката полага труд по
трудово правоотношение с „Максом Груп“ ЕООД при основна заплата в размер на 720,00
лева, а от дата 12.10.2023 г. към настоящия момент полага труд по трудово правоотношение
с „Кафе Компания“ ООД при основна заплата в размер на 1030,00 лева. Същата е
декларирала месечен облагаем доход. в размер на 2577,39 лева. /л.74-76 от делото/. Видно от
представените по делото Справка за актуално състояние на действащите трудови договори и
писмо на НАП, в рамките на периода от 10.03.2023 г. до 01.12.2023 г. бащата полага труд по
трудово правоотношение с „Автокомплект“ ООД при основна заплата 850,00 лева, а за
периода от 13.12.2023 г. до 17.04.2024 г. има сключен трудов договор с „ДжоМип“ ЕООД и е
получавал основна заплата в размер на 1804,17 лева и деклариран средно месечен облагаем
доход в размер на 1804,17 лева. /л. 77-78 от делото/. По делото е представен и Договор за
потребителски кредит с клиентски номер *********, видно от който на дата 29.11.2022 г.
кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕООД е отпуснал на длъжника – И. С. М. Потребителски
кредит за общо ползване в размер на 1650,01 лева. Видно от представената Справка за
вписвания, отбелязвания и заличавания, бащата В. Р. М. от дата 22.02.2024 г. до 11.03.2024 г.
има наложена възбрана върху недвижим имот. Видно от същата справка на дата 08.11.2023 г.
бащата е сключил договор за Покупко – продажба на недвижим имот на Апартамент 91 с
площ от 45,970 кв.м., находящ се в ж.к. „Люлин“, бл. 001, вх. А, ет. 16, като за периода
2
31.08.2018 г. до 17.10.2023 г. същия имот е имал наложена ипотека с ипотекарни длъжници –
И. М. и В. М..
Общоизвестно е обстоятелството, че децата на възрастта на ищците (съответно на осем,
шест и пет години) имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, обучение, спорт,
както и за почивка и развлечение. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на
издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението
за издръжка представлява първостепенен ангажимент и на двамата родители за
осигуряването на физическото, здравословно и психическо състояние на всяко от двете деца,
на подходяща социална и културна среда, на образование и всестранно развитие. Издръжка
се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза на детето.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата „ или 233,25 лева към момента на
приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае
издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение
за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Съдът
намира, че за издръжката на ищците месечно е необходима сума в размер на 250 лева за
всяко едно от децата. При това положение, съдът, като взе предвид нуждите на ищците
съобразно тяхната възраст, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, както
и обстоятелството, че ответникът е реализирал средно месечен облагаем доход в размер на
1804.17 лева, като от дата 17.04.2024 г. е с прекратено трудово правоотношение. Съдът също
така следва да отбележи, че по делото се установи ответникът да заплаща месечен наем в
размер на 330,00 лева, както и обстоятелството, че същия е регистриран в Бюрото по труда
от дата 22.04.2024 г. По делото не се оспорва обстоятелството, че майката полага грижи за
трите деца, както и че тя е родителят, който покрива техните нужди. От друга страна от
представените справки от НАП се установи, че майката към настоящия е декларирала
средно месечен облагаем доход в размер на 2577,39 лева (видно от приетата по делото
справка на НАП), чиито доход е дори по – висок от този на ответника за периода до
17.04.2024 г. (датата на прекратяване на трудовото му правоотношение). С оглед на
гореизложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че исковете се явяват
частично основателни до сумата от 250,00 лева месечно за всеки от ищците, до който размер
следва да бъдат уважени, а в останалата част – до пълния предявен размер от 350,00 лева за
всяко едно от малолетните деца, следва да бъдат охвърлени.
Относно изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
3
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. Затова в
конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, дори
и без да е направено искане на страните.
Относно разноските: И двете страни в производството са претендирали разноски, като
предвид изхода на спора такива им се следват. На ищцата следва да бъдат присъдени
разноски с оглед уважената част от предявения иск, а на ответника с оглед отхвърлената част
от иска на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Ищцата е претендирала заплащане на
разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800,00 лева, като по делото е
представен списък с разноски и Договор за правна защита на л. 23 от делото. А ответната
страна е претендирала разноски в размер на 500,00 лева за което е представил списък по чл.
80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие на л. 103 от делото. В открито съдебно
заседание процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът по искане на
насрещната страна може да намали адвокатското възнаграждение, ако същото се явява
прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност по делото. В случая съдът счита, че
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно, тъй
като делото не е усложнено от фактическа и правна страна, а точно обратното
производството е приключило в рамките на едно съдебно заседание и не са събирани други
доказателства освен представените писмени такива от страните, поради което настоящия
съдебен състав вземайки предвид минималните размери на адвокатското възнаграждение за
този вид дела съобразно Наредба № 1 от 2004 г. намира, че адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено до размер от 600 лева. С оглед на гореизложеното до тук ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 428,57 лева, а ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 142,86 лева, съобразно
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 540,00 лева по сметка на Софийския районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 от СК В. Р. М., ЕГН **********, да заплаща на М.
В. М., ЕГН **********, С. В. М., ЕГН ********** и Й. В. М., ЕГН **********, действащи
чрез своята майка и законен представител И. С. С., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на по 250,00 лева за всяко едно дете, считано от 01.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху всяка една закъсняла месечна вноска до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 250,00 лева до пълния предявен такъв от 350,00 лева за малолетните М.
В. М., ЕГН **********, С. В. М., ЕГН ********** и Й. В. М., ЕГН **********, действащи
4
чрез своята майка и законен представител И. С. С., ЕГН ********** като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предложение първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на С. Г.То., ЕГН ********** и Б.
Г.Т., ЕГН ********** издръжка
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Р. М., ЕГН **********, да заплати на М.
В. М., ЕГН **********, С. В. М., ЕГН ********** и Й. В. М., ЕГН **********, действащи
чрез своята майка и законен представител И. С. С., ЕГН ********** сума в размер на 428,57
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. С. С., ЕГН ********** да заплати на В. Р.
М., ЕГН ********** сума в размер на 142,86 лева, представляваща разноски за един
адвокат, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК В. Р. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 540,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5