№ 302
гр. Перник, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201198 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Л. С. Г. с ЕГН **********, чрез Адвокатско
дружество „****“, представлявано от адв. П. В., срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К, №1148061,
издаден от ГДНП – София, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба
в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено на 18.07.2015г. на АМ Струма, общ. Перник.
В жалбата се релевира възражение за изтекла абсолютната давност за
административнонаказателно преследване, поради което се моли за отмяна на
обжалвания административнонаказателен акт .
В съдебното заседание жалбоподателката не е участвала лично, не е
участвал и пълномощникът й - адв. В..
Преди съдебното заседание, чрез пълномощника, е депозирано
становище, в което се изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на
доверителя му отсъствие. Поддържа се искането за отмяна на ЕФ поради
изтекла давност и се претендира присъждане на разноските, направени от
жалбоподателя в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Главна дирекция „Национална
полиция“ – София, изразява становище, че глобата, наложена с обжалвания
електронен фиш е заплатена по банков път на 02.03.2016г. от „*****“ ООД,
поради което „административнонаказателното производство се приема за
приключено“. В съдебно заседание представител не е участвал.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.07.2015 г., 11.01 часа, по автомагистрала „Люлин“, в посока от гр.
София към гр. Перник се движело МПС - л.а. “БМВ Х5“, с рег. №****. В
района на тунел Големо Бучино при км. 15+233 на посочения път, с
автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на средна
скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на скоростта
на движещите се моторни превозни средства. Измерването се осъществявало
чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в началото и в
края на тунела/, като скоростомерът автоматично измервал средната скорост
на преминаващите МПС, в стационарен режим, чрез заснемане.
Разрешената скорост на движение била 80/км/ч., въведена с ПЗ В 26. В
11.01 часа през обсега на системата за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
При снемане на записаната информация от стационарно
позиционираното автоматизирано техническо средство системата отчела
скорост на движение в контролираната зона 106км/ч., което превишавало с
26 км/ч. разрешената за пътния участък.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с
което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „*****“ ООД,
представлявано от Л. С.. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
срещу законния представител на дружеството – собственик бил издаден
процесният електронен фиш серия К, №1148061 на ГДНП – София, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП била
наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 18.06.2024г.
Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП
не били подадени.
Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа приетите
писмени доказателства: справка за регистрация и собственост на ППС,
снимков материал, Удостоверение за одобрен тип №14.09.5064, изд. от
Български институт по метрология и приложение към него, Протокол от
първоначална проверка №388-ФМИ/30.09.2014 г. и Протокол от проверка
№290-ИСИ/16.09.2015г. на отдел „Изпитване на средства за измерване “ към
ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, писмо от А”Пътна
инфраструктура”, заведено с входящ номер 328600-21014/11.11.2015г. по
описа на ГД НП с утвърдена схема на организация на движението на АМ
Люлин в участъка от км.14+206 до км.15+237 за посока София – Перник,
Заповед на МВР за утвърждаване на образец на електронен фиш, разпечатки
от АИС – АНД за процесния ЕФ.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Възражението на жалбоподателя за изтекла давност за
административнонаказателно преследване е основателно.
2
Погасителната давност ограничава във времето възможността на
държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила
акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на
наказателната/административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в
сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. №1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на
Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.
Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административнонаказателното производство не само относно абсолютната
давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния
казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл.34
от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е
нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се
отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл.85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване
на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Този закон не установява особени правила и относно институтът на
погасителната давност за административнонаказателно преследване, поради
което по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН са приложими
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ срещу жалбоподателката Л. С., в качеството
и на законен представител на ЮЛ – собственик на МПС, при управлението на
което е констатирано административното нарушение. Това процесуално
действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността,
започваща от довършването на деянието, тъй като има необходимата
предметна и персонална насоченост – предприето е срещу конкретно лице и за
конкретно деяние.
Доказателствата по делото установяват, че електронният фиш е издаден на
23.02.2016г., т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на
нарушението, и е връчен на 18.06.2024г.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието,
прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност, а съгласно
ал.3 на с.р. независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателно
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 – в случая по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност за
3
преследване след действието по издаване на електронния фиш, осъществено
на 23.02.2016г., по делото не са представени, не се и твърди настъпването на
такъв юридически факт. Напротив, в приетата разпечатка от АИС – АНД е
отразено изрично, че давностният срок не е прекъсван.
Нарушението, за което е образувано административнонаказателното
производство е извършено на 18.07.2015г., първото прекъсващо давността
действие е от 23. 02.2016 г., а от тази дата в тригодишния нов срок по чл.80,
ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН друго действие, прекъсващо давността, не е
извършвано. Следователно, давността е изтекла на 23.02.2019 г. - около пет
години преди връчването на акта по чл.58д, т.4 ЗАНН на наказания субект.
При изтекла обикновена давност за преследване, срокът на абсолютната
давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, р. чл.11 от ЗАНН /четири
години и половина/ е неприложим, макар в случая и този срок да е изтекъл.
Изтичането на срока на давността за наказателно преследване има за
последица безусловно погасяване на възможността започналото
административнонаказателно производство да бъде завършено с реализиране
отговорността на конкретно лице за установеното административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 18.07.2015г.
Тъй като в случая давността е изтекла още преди връчване на ЕФ, издаден
срещу законния представител на юридическото лице - собственик на МПС, то
АНО не е имал никакво основание да продължи действията по
производството. Следвало е да упражни правомощието си по чл.54 от ЗАНН и
да прекрати образуваното административнонаказателно производство с
мотивирана резолюция.
Тъй като това не е сторено, единствената законосъобразна последица е
съдът да упражни правомощието си по чл.63, ал.6 от ЗАНН – да отмени акта
по чл.58д, т.4 от ЗАНН и да прекрати административнонаказателното
производство поради изтичане на предвидената в закона давност .
Събрните по делото доказателства за плащане на глобата, наложена с
електронния фиш на 02.03.2016г. не променят горните изводи.
На първо място, плащането е извършено от субект, различен от наказания
с издадения електронен фиш, а именно юридическото лице „*****“ ООД, не
от жалбоподателката Л. С..
От друга страна, доброволното заплащане на глобата в срока по чл.189,
ал.8 от ЗДвП и в намален размер съгласно ал.9 на с.р., няма за последица
влизане в сила на електронния фиш, считано от датата на плащане, и не
обосновава прекратяване на образуваното по жалба на наказания съдебно
производство, в какъвто смисъл е изразено становище от АНО. Към датата на
нарушението и към датата на плащането такава последица не е установена в
закона. Напротив, видно е, че действащата в този времеви период уредба на
възможността за заплащане с намаление на наложената с електронен фиш
глоба, не изключва правото на обжалване. Предвиденото правило в новата
разпоредба на чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП (ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
1.08.2023 г.), а именно, че влизат в сила електронните фишове, които са
платени в срока за доброволно плащане – считано от датата на плащането, е
неприложима в конкретния казус.
По разноските:
4
При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя,
който е направил разноски в производството за заплащане на възнаграждение
на адвокат и своевременно е поискал присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие, сключен на 18.06.2024г. между Л. С. и
адв. П. В., се установява, че страните са договорили възнаграждение 350 лева
за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е
отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези
разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения електронен
фиш.
Адвокатското възнаграждение е определено под минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възражение за
прекомерност не е направено, поради което няма основания за намаляването
му.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.6, вр. ал.2, т.3, вр.
чл.84 от ЗАНН, вр. чл.334, т.4, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ поради изтекла давност Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с АТСС, серия К, №1148061, издаден от ГДНП –
София, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от
Закона за движението по пътищата на Л. С. А., ЕГН **********, е наложена
глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
установено на 18.07.2015г. на АМ Люлин, общ. Перник.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
образувано срещу Л. С., ЕГН **********, за административно нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП от 18.07.2015г., извършено на АМ Люлин, общ.
Перник.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ – София, с адрес гр.
София, бул. Александър Малинов №1, да заплати на Л. С. Г. с ЕГН
**********, с адрес гр. *****, сума от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща направени от нея разноски в производството по а.н.д.
№01198/2025г. по описа на РС – Перник за заплатено възнаграждение на един
адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5