№ 5721
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20211100114655 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от ’’О.Б.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: София,
бул. *******,, против „Д.“ ЕООД, ЕИК *******8, София, ул. ”*******, ап. 9, с правно
основание чл. 403 ГПК за сумата 35 084,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени
вреди заплатени разноски за охрана по изп. д. № 20108000400158 по описа на ЧСИ И.Б., peг.
№ 800 на КЧСИ, район на действие БОС за периода февруари 2019 г. - юни 2019 г.
причинени му вследствие допуснато обезпечение на частично отхвърлен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ от ЗЗД вр. с чл. 10, ал.1 от ЗСТЗ /отм./,
предявен от „Д.“ ЕООД срещу ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените по делото разноски, вкл. юк.
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че, по силата на Договор за банков кредит 117/15.05.2007 г. и
Допълнителни споразумения към него, „ОББ“ АД е предоставила на „БМ Т. – 2010“ АД
/стара фирма „З.Ш.“ АД/ кредитна линия в размер до 3 000 000 евро. Съдлъжници по
кредита са „В.Б.“ ЕООД и „З.Х.-Ш.“ ЕАД.
С Договор за банков кредит 118/15.05.2007 г. и Допълнителни споразумения към него „ОББ“
АД е предоставила на „В.Б.“ ЕООД кредитна линия в размер до 2 500 000 евро. Съдлъжник
по кредита е „БМ Т. – 2010“ АД /стара фирма „З.Ш.“ АД/.
Част от обезпечението по двата договора за кредит е договорна ипотека, учредена от „В.Б.“
ЕООД с нотариален акт за договорна ипотека № 29, том I, peг.№ 1351, дело 1168/02.07.2007
1
г., вписан в СП Средец, върху следния недвижим имот: УПИ XIV-87 с площ 21 500 кв.м. в
гр. Средец, ведно с построените в него 13 броя сгради. Ипотеката обезпечавала вземанията
на „ОББ“ АД и по двата договора за кредит.
С нотариален акт от 14.09.2009 г. кредитополучателят „В.Б.“ ЕООД продал имотите в гр.
Средец на „СИСП-ИН“ ЕООД.
По – нататък в исковата молба ищецът „ОББ“ АД твърди, че, поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателите и съдлъжниците по описаните договори за кредит,
той се е снабдил с изпълнителен лист от 16.03.2010 г., издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 100 от 16.03.2010 г. по ч.гр.д. № 156/2010 г. по описа на PC, гр. Каварна. Въз
основа на издадения изп.лист е образувано изп. дело № 20108000400158 по описа на ЧСИ
И.Б., peг. № 800 на КЧСИ, район на действие БОС, срещу солидарните длъжници “В.-Б.”
ЕООД; “БМ Т. - 2010” АД и “СИСП-ИН” ЕООД /ипотекарен длъжник/.
На 18.05.2010 г. по изп. дело е извършен опис на ипотекирания в полза на „ОББ“ АД
недвижим имот, представляващ: Складова база “Средец”, представляваща УПИ XIV-87
попадащ в кв.150, по плана на гр. Средец, ведно с намиращите се в същия сгради и
съоръжения, съставен е Протокол за опис на недвижимо имущество, а за пазач съдебният
изпълнител е назначил собственика на недвижимия имот и ипотекарен длъжник „СИСП-
ИН” ЕООД.
С Постановление от 20.05.2010 г., във връзка с постъпила молба от взискателя “ОББ” АД,
съдебният изпълнител е присъединил вземането на Банката от солидарните длъжници “В.-
Б.” ЕООД, “БМ Т.-2010” АД и Д.О..П., ЕГН **********, обективирано в изпълнителен лист
от 14.04.2010 г., издаден по гр.д. № 15581/2010 г. на СРС, ГО, 38 с-в.
На 18.12.2014 г. ищецът /и взискател по изпълнителното дело/ е депозирал молба в
кантората на ЧСИ Б. за смяна на досегашния управител на имота, с цел запазване целостта и
състоянието му, като причината е наличието на основателни притеснения за опазване на
имотите. Във връзка с депозираната молба и на основание чл. 486 ал. 2 ГПК, с Протокол от
18.12.2014 г. на ЧСИ Б. е освободен назначеният пазач и е назначен нов такъв - охранителна
фирма „Ю.“ ООД. В протокола от 18.12.2014 г. е определено и възнаграждението на новия
управител на имота в размер 4 500 лв. без ДДС, като е посочено, че същото е дължимо от
взискателя „ОББ“ АД.
Според отразеното в исковата молба процесният недвижим имот е изнесен на публична
продан за периода от 17.06.2015 г. до 17.07.2015 г. С Протокол от 20.07.2015 г. е обявен за
купувач на имота „Д. 94” ЕООД. В законоустановения срок, обявеният за купувач е внесъл
предложената от него цена, с оглед на което е изготвено Постановление за възлагане на
недвижимо имущество от 22.07.2015 г.
На 27.07.2015 г., в кантората на ЧСИ била депозирана молба от страна на ответника „Д.”
ЕООД, в качеството му на трето лице, придобило имота /с нот. акт за покупко-продажба на
недвижим имот, вписан в СВ към АВ при РС, Средец под акт № 94, том 5, дв.вх.рег. №
1162/30.06.2015 г./ след вписана възбрана в полза на „ОББ“ АД. Към молбата е приложена
2
обезпечителна заповед № 240 от 24.07.2015 г., постановена въз основа на определение №
898/22.07.2015 г. по т.д. № 382/2015 г. по описа на ОС, гр. Бургас, издадена след плащане на
гаранция по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК 32 000 лв. С Постановление от 27.07.2015 г. е спряно
изпълнението по изпълнителното дело по отношение на описания по - горе недвижим имот,
поради което собственикът на имота „Д. 94“ ЕООД не бил въведен във владение от ЧСИ.
Ищецът заявява, че, от назначаването на „Ю.“ ООД за управител и пазач на описания имот и
предаването на управлението с Протокол на ЧСИ Б. от 05.01.2015 г., до извършването на
въвод във владение на купувача „Д. 94“ ЕООД на 28.07.2021 г., му заплаща дължимите суми
за охрана, а това задължение произтича и от Решение № 980/21.10.2015 г. на ОС Бургас,
постановено по гр.д.№ 1761/2015 г.
Във връзка с обезпечителната заповед, „Д.“ ЕООД е завел срещу ’’ОББ” АД иск по реда на
чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 от ЗСТЗ /отм./ за обявяване
нищожността на учредената с нотариален акт № 29, том I, peг. № 1391, дело № 1168 от
02.07.2007 г. на РС-Средец договорна ипотека върху СКЛАДОВА БАЗА „Средец“, състояща
се от административна, производствени и други нежилищни сгради. По исковата молба е
образувано т.д. № 382/2015 г. по описа на ОС Бургас. С Решение № 437/10.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 382/2015 г. по описа на БОС е отхвърлен предявеният от ищеца „Д.“
ЕООД иск. Решението на ОС Бургас е обжалвано от „Д.“ ЕООД пред Бургаски апелативен
съд с въззивна жалба, по която е образувано в.т.д. № 117/2019 г., по описа на БАС.
Въззивната инстанция е постановила Решение № 63 от 18.07.2019 г., с което: отменя
първоинстанционното решение само и единствено в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен искът за прогласяване на нищожност на учредената ипотека с нотариален акт
№ 29, том I, peг. № 1391, дело № 1168 от 02.07.2007 г. на РС, Средец, обезпечаваща
вземането на „ОББ“ АД по Договор за банков кредит № 117 от 15.05.2007 г. и го е
потвърдил в останалата обжалвана част, в която предявеният от „Д.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на учредената
ипотека, обезпечаваща на вземането на „ОББ“ АД по втория договор за кредит - Договор за
банков кредит № 118 от 15.05.2007 г. е бил отхвърлен. Решението на Бургаски апелативен
съд е влязло в сила и се ползва със сила на пресъдено нещо за страните по спора.
В резултат на описаните съдебните актове, Банката твърди, че е запазила ипотечните си
права по отношение на описания по – горе имот, който продължава да обезпечава
вземанията й от „В.Б.“ ЕООД и „БМ Т. 2010“ АД, произтичащи от Договор за банков кредит
№ 118 от 15.05.2007 г. Въз основа на посочения в т. 5 по-горе изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 20108000400158 на ЧСИ И.Б., по което е продаден ипотекирания в
полза на „ОББ“ АД имот.
С определение № 261617/14.10.2021 г., постановено по т.д. № 382/2015 г. на ОС Бургас,
връчено на представител на „ОББ“ АД на 08.11.2021 г., съдът е оставил без уважение
искането на „Д.“ ЕООД за възстановяване на определената гаранция от 32 000 лв. и е указал
на „ОББ“ АД, че в едномесечен срок следва да предяви иска си по чл. 403 ГПК.
По молба на взискателя „ОББ“ АД, ЧСИ Б. е издала разпореждане за приемане на разноски
3
от 12.04.2021 г., с което приема като разноски по изпълнението предявените от Банката
платени суми за охрана на назначения пазач „Ю.“ ООД в общ размер 493 715,46 лв., считано
от 26.01.2015 г. до 24.03.2021 г.
В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск срещу ответника за посочената сума,
представляваща обезщетение за претърпените от него вреди вследствие допуснатото
обезпечение, по което искът е отхвърлен, през посочения период, ведно със законните
последици - лихви и разноски.
Представил е писмени доказателства. Поискал е назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан.
Претендира разноски по представен списък. Възразил е по размера на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Ответникът „Д.“ ЕООД оспорва предявения иск изцяло, както по основание, така и по
размер. Претендира разноски и адв.възнаграждение.
На първо място счита, че не може в хипотезата на чл. 403 ал. 1 ГПК, да се претендират като
вреди, разходите за водено друго дело между страните, защото на първо място същите е
допустимо да се търсят и отговорността за тях да се реализира само по висящия процес.
Според ответника, претендираните от ищеца вреди представляват „разноски за охрана по
изп. дело № 20108000400158 по описа на ЧСИ И.Б. за периода февруари 2019 - юни 2019 г.
Тези разноски, съгласно чл. 460 ГПК, във връзка с чл. 136, ал. 1 ЗЗД се ползват с право на
предпочтително удовлетворение при извършване на разпределение. Те са предмет на
самостоятелно облигационно правоотношение, уредено от процесуалния закон. В
конкретния случай, „ОББ" АД е поискала от ЧСИ И.Б. да приеме като разноски по
изпълнителното дело заплатени от банката суми на назначения за пазач на Складова база
„Средец" „Ю." ООД, като с разпореждане от 12.04.2021 г., постановено в производството по
изпълнително дело, ЧСИ е удовлетворила молбата на взискателя „ОББ" АД и е приела като
разноски по изпълнителното дело извършените разноски за пазач в пълен размер и същите
следва бъдат понесени от длъжника.
На следващо място заявява, че ищецът не е претърпял вреда, тъй като, видно от
представените доказателства, всички негови разноски по назначения пазач са признати от
ЧСИ и са заделени средства за репариране на това негово вземане.
Счита, че не е налице хипотезата на отхвърлен иск.
Представил е и е изискал писмени и гласни доказателства.
По същество на делото ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като
4
неоснователен и недоказан. Претендира разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че въз основа на изпълнителен лист от 16.03.2010 г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение № 100 от 16.03.2010 г. по ч.гр.д. № 156/2010 г. по описа на
PC, гр. Каварна, е образувано изп.д. № 20108000400158 по описа на ЧСИ И.Б., peг. № 800 на
КЧСИ, район на действие БОС, срещу солидарните длъжници “В.-Б.” ЕООД; “БМ Т. - 2010”
АД и “СИСП-ИН” ЕООД /ипотекарен длъжник/. По изп. дело на 18.05.2010 г. е извършен
опис на следния, ипотекиран в полза на взискателя и настоящ ищец „ОББ“ АД недвижим
имот: Складова база “Средец”, представляваща УПИ XIV-87 попадащ в кв.150, по плана на
гр. Средец, ведно с намиращите се в същия сгради и съоръжения, като за пазач е определен
собственикът на имота и ипотекарен длъжник „СИСП-ИН” ЕООД.
Доказа се също, че с Постановление от 20.05.2010 по молба на взискателя, по изп. дело е
присъединено вземането на „ОББ“ АД от солидарните длъжници “В.-Б.” ЕООД, “БМ Т.-
2010” АД и Д.О..П., по изпълнителен лист от 14.04.2010 г., издаден по гр.д. № 15581/2010 г.
на СРС, ГО, 38 с-в.
Не се спори, че на 18.12.2014 г. по молба на взискателя на основание чл. 486 ал. 2 ГПК, с
Протокол от 18.12.2014 г. е освободен назначеният пазач и е назначен нов такъв - „Ю.“
ООД, като му е определено възнаграждение в размер 4 500 лв. без ДДС, платимо от
взискателя „ОББ“ АД.
По изп. дело е реализирана публична продан на посочения по – горе имоти с Протокол от
20.07.2015 г. дружеството „Д. 94“, ЕООД е обявено за купувач, а, след внасяне от негова
страна на продажната цена, на 22.07.2015 г. е изготвено Постановление за възлагане на
имота.
Установява се, че с определение № 898/22.07.2015 г. по т.д. № 382/2015 г. по описа на ОС,
гр. Бургас е допуснато обезпечение на предявения от настоящия ответник „Д., ЕООД, н
качеството му на собственик на имота, придобил го на 30.06.2015 г., иск, изразяващо се в
спиране на изпълнението по изп.д. № 20108000400158 по описа на ЧСИ И.Б., peг. № 800 на
КЧСИ, район на действие БОС по отношение на описания по - горе недвижим имот, срещу
внасяне на гаранция в размер 32 000 лв. На 24.07.2015 г. е издадена обезпечителна заповед
№ 240, която с молба от 27.07.2015 г. е приложена по изп. дело. В резултат на спиране на
изпълнителното дело купувачът „Д. 94“, ЕООД не е бил въведен в имота, предмет на
извършената публична продан.
С Решение № 437/10.01.2019 г., постановено по т.д. № 382/2015 г. по описа на БОС е
отхвърлен предявеният от „Д.“ ЕООД против ’’ОББ” АД иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. първо и второ ЗЗД вр. чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./ за обявяване нищожността на
учредената с нотариален акт № 29, том I, peг. № 1391, дело № 1168 от 02.07.2007 г. на РС -
Средец договорна ипотека върху СКЛАДОВА БАЗА „Средец“, състояща се от
5
административна, производствени и други нежилищни сгради., по който обезпечението е
допуснато. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 63 от 18.07.2019 г. по
в.т.д. № 117/2019 г., по описа на БАС, в частта, в която предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожността на учредената с
нотариален акт № 29, том I, peг. № 1391, дело № 1168 от 02.07.2007 г. на РС - Средец
договорна ипотека, обезпечаваща на вземането на „ОББ“ АД по Договор за банков кредит №
118 от 15.05.2007 г. е бил отхвърлен. Решението на БАС е влязло в сила на 27.01.2021 г.,
като с определение от тази дата, постановено по т.д. № 789/2020 г. на ВКС, ТК, Първо
отделение, не е допуснато касационно обжалване.
След влизане в сила на отхвърлителното решение по образуваното т.д. № 382/2015 г. по
описа на ОС, гр. Бургас, с определение от 12.04.2021 г., потвърдено с определение от
07.07.2021 г. по ч.т.д. № 145/2021 т. на БАК, съдът е отменил допуснатото обезпечение,
изразяващо се в спиране на посоченото изп. дело досежно процесния имот.
По делото бе назначена и приета, като неоспорена от страните, съдебно – счетоводна
експертиза.
Според даденото заключение, в хода на изпълнителното производство по изп. дело №
20108000400158 по описа на ЧСИ И.Б., peг. № 800 на КЧСИ, район на действие БОС,
сумите, които са изплатени от ищцовата страна „ОББ“, АД по Договор за охрана от
05.01.2015 г., изменен с Анекс № 1/14.03.2019 г. и Анекс № 2/19.03.2021 г., в полза на „Ю.“,
ООД за пазене и управление на недвижим имот, представляващ Складова база Средец за
периода февруари 2019 г. – юни 2019 г., възлизат общо на 35 084, 86 лв.
От ответната страна бе направено възражение, че претендираните от ищеца вреди
представляват „разноски за охрана по изп. дело № 20108000400158 по описа на ЧСИ И.Б. за
периода февруари 2019 - юни 2019 г., които, ползвайки се с право на предпочтително
удовлетворение при извършване на разпределението, съгласно чл. 460 ГПК, вр. чл. 136, ал. 1
ЗЗД, са предмет на самостоятелно облигационно правоотношение, съобразно ГПК.
Ответникът заявява, че ищецът „ОББ" АД е поискал от ЧСИ да приеме като разноски по
изпълнителното дело заплатени от Банката суми на назначения за пазач на Складова база
„Средец" „Ю." ООД и с разпореждане от 12.04.2021 г., е приела разноските за пазач в пълен
размер като разноски по изпълнителното дело, които следва бъдат понесени от длъжника.
В хода на делото ответникът представи Удостоверение от ЧСИ по посоченото изп. дело, изх.
№ 25676/26.10.2023 г., в което е отразено, че, във връзка с изготвено и предявено влязло в
сила, след проведена публична продан, разпределение от ЧСИ, на взискателя „ОББ“, АД е
разпределена сумата 969 393, 10 лв., преведена му на 20.02.2023 г., с която са погасени
платените по изпълнителното дело авансови такси и разноски, направени разходи за
охрана, наем на техника и др. във връзка със запазването и управлението на процесния
недвижим имот и за частично погасяване на законната лихва. Платени са също дължимите
данъци и такси и таксите, съгласно ТТР към ЧСИ, но те не са предмет на обсъждане в
настоящото производство.
6
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 403 ГПК.
Според нормата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечение, бъде
отхвърлен, ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок или ако делото бъде прекратено,
ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението
вреди.
Същността на отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е деликтна и тя се корени в поетия от
ищеца, респ. молителя по бъдещия иск, риск да бъдат допуснати по негово искане
обезпечителни мерки, ограничаващи правата и интересите на ответника, вкл. и при
съществуваща възможност от причиняване на вреди. Тази отговорност, обаче, за разлика от
отговорността по чл. 45 ЗЗД, е обективна, безвиновна, тъй като направеното искане за
обезпечаване на претенцията е правомерно действие, но, ако то доведе до противоправен
резултат /причиняване на вреди/, е налице основание за възникването на отговорността на
лицето, по чието искане обезпечението е допуснато. Ответникът по иска по чл. 403 ГПК не
може да се освободи от отговорност чрез доказване на положена грижа на добър стопанин.
Пр. 1-во на чл. 403, ал. 1 ГПК, предвижда отговорност за ищеца, чиито иск е обезпечен, при
неговото отхвърляне по същество, т.е. когато с влязъл в сила съдебен акт съдът се произнася
относно претендираните от ищеца материални права, установявайки със сила на пресъдено
нещо, че тези права са неоснователни, недоказани, погасени по давност и т.н.
И това е така, защото ищецът, чрез допуснатото обезпечение на бъдещ иск, е получил
законосъобразно обезпечение за права, които впоследствие не са установени и потвърдени
от съда в исковия процес.
По настоящото дело безспорно се установи, че настоящият ищец е разполагал с
изпълнителен титул по изпълнително дело, по което настоящият ответник се явява трето за
изпълнението лице. В хода на изпълнителното производство е установено, че имотът,
предмет на извършената публична продан, е бил продаден на ответника на 30.06.2015 г., в
хода на изпълнителния процес. Именно във връзка с това е предявен и искът, по който на
22.07.2015 г. е допуснато обезпечение, на 24.07.2015 г. е издадена обезпечителна заповед,
депозирана по изп. дело на 27.07.2015 г. Съдът е спрял изпълнението, впоследствие искът е
отхвърлен и взискателят търси заплатените от него за пазач и охрана на имота, предмет на
изпълнението суми.
Съдът намира, обаче, че, въпреки че за ответника, по чието искане е допуснато
обезпечението, възниква задължението да понесе и отговорността за последиците от
неоснователното засягане на чужда правна сфера от законосъобразното обезпечение на
неговите права, които впоследствие не са установени и потвърдени от съда в исковия
процес, не се доказа настоящият ищец – взискател по изпълнението, да е претърпял вреди
7
във връзка с допуснатото обезпечение. И това е така, защото, видно от представеното
Удостоверение от съдебния изпълнител, разпределение на взискателя „ОББ“, АД, след
проведената публична продан, е разпределена сумата 969 393, 10 лв., преведена му на
20.02.2023 г., с която са погасени платените по изпълнителното дело авансови такси и
разноски, направените разходи за охрана, наем на техника и др. във връзка със запазването
и управлението на процесния недвижим имот и за частично погасяване на законната лихва.
С оглед на това съдът приема, че в хода на настоящото дело бе доказано, че заплатените от
настоящия ищец суми по изпълнителното дело и претендирани в настоящото производство,
представляващи разходи за охрана и пазач на имота, предмет на публичната продан, са му
заплатени, като дължими от длъжника и признати от ЧСИ, не се доказаха твърденията му за
причинени вреди от обезпечението вреди. Да се приеме противното, би означавало ищецът
да получи търсената сума – 35 084, 86 лв., два пъти – веднъж от длъжника в изпълнителното
производство и , втори път, от настоящия ответник.
Предявеният иск е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен,
като, на ответника се дължат разноски, съобразно представен списък. Ищецът е възразил по
размера на адвокатското възнаграждение на ответната страна и съдът, преценявайки
възражението на база Тарифата за адвокатските възнаграждения, визираща техния минимум,
и становището на ищцовата страна, приема, че дължимото адвокатско възнаграждение е
1 900 лв. с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ’’О.Б.Б.” АД, ЕИК *******, София, бул. *******,, иск против
„Д.“ ЕООД, ЕИК *******8, София, ул. ”*******, ап. 9, с правно основание чл. 403 ГПК за
сумата 35 084,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди заплатени
разноски за охрана по изп. д. № 20108000400158 по описа на ЧСИ И.Б., peг. № 800 на КЧСИ,
район на действие БОС за периода февруари 2019 г. - юни 2019 г. причинени му вследствие
допуснато обезпечение на частично отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и второ от ЗЗД вр. с чл. 10, ал.1 от ЗСТЗ /отм./, предявен от „Д.“ ЕООД срещу
ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане и сторените по делото разноски, вкл. юк. възнаграждение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ’’О.Б.Б.” АД да заплати на „Д.“ ЕООД разноски по делото – адвокатско
възнаграждение в размер 1 900 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9