№ 73
гр. Бяла Слатина, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Гражданско дело
№ 20221410100741 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от Д. Р. Г. с ЕГН: ********** от с.Т., общ.Бяла
Слатина обл.Враца, ул.”Б.К.” № 38, чрез пълномощника си адв. П. К., с адрес
за съобщения и призовки гр.Казанлък, ул.“Славянска“ № 6, ет.4, офис 10,
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от Изпълнителните
директори С.С.П. и К.Д.К., с която е поискал съдът да постанови решение, по
силата на което да осъди ответника, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.марка „ БМВ 3 ЕР РЕИХЕ “, с
рег.№ ВР 2899 СА, чийто водач С. С. П. с ЕГН ********** от гр.Б.Слатина,
обл.Враца, ул.“М.“ № 6 е виновен за настъпилото ПТП състояло се на
12.02.2022г. около 21:40 ч. в гр.Б.Слатина на кръстовището между ул.“З.С.“ и
ул. „Я.С.“, да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лева /пет хиляди лева/ -
частичен иск от 30 000,00 лева за причинените й неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, вследствие на причинените й телесни
увреждания, както и сумата от 138,10 лева / сто тридесет и осем лева и 10
стотинки /, за причинените й имуществени вреди, във връзка с проведеното
лечение и възстановяване, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от датата на подаване на молба до ответното застрахователно
дружество - 19.02.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените
съдебно деловодни разноски в настоящето производство, вкл. Адвокатски
хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и
чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника ЗД „ БУЛ ИНС
“ АД - София, чрез пълномощника му адв.М. Г. е депозирал писмен отговор
във връзка с предявената искова молба, с който оспорил иска по основание и
1
размер по изложените в него съображения.
Навежда твърдения за съпричиняване от страна на пострадалото лице,
като твърди, че няма никакви медицински документи за претърпените травми,
оспорва продължителността на оздравителният процес, както и изживеният
стрес и душевни страдания.
Не възразява по допускането на СМЕ, като поставя допълнителни задачи
на вещото лице, на които да отговори в заключението си.
Прави искане за допускане на САТЕ, като поставя задачи на вещото лице,
на които да отговори в заключението си.
Желае съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявеният от
Д. Р. Г. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Д.Б.“ № 87, иск за сумата от 5 000,00 лева
/пет хиляди лева/ - частичен иск от 30 000,00 лева за причинените й
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, вследствие на
причинените й телесни увреждания, както и сумата от 138,10 лева / сто
тридесет и осем лева и 10 стотинки /, за причинените й имуществени вреди,
във връзка с проведеното лечение и възстановяване, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на молба до ответното
застрахователно дружество - 19.02.2022г. до окончателното й изплащане,
както и направените съдебно деловодни разноски в настоящето производство,
като неоснователен.
Моли да се присъдят в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД направените по делото
разноски.
Алтернативно желае съдът да намали размера на претендираното
обезщетение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати са и
изслушани САТЕ и СМЕ и СПЕ които заключения не са оспорени от страните
и възприети от съда, като обективни и обосновани.
Съдът като се съобрази с доводите на страните по делото и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата твърди, че на 12.02.2022г., около 21:40 часа в гр.Бяла Слатина на
кръстовището между ул.“З.С.“ и ул.“Я.С.“ водачът на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“
с рег.№ ВР 2899 СА, С. С. П. с ЕГН ********** от гр.Б.Слатина, обл.Враца
ул.“М.“ № 6 при движение със скорост, несъобразена с пътните условия, за да
спре при възникнало препятствие на пътя и предприемайки маневра
„Изпреварване“ блъска с предната част лявата странична част на движещият
се пред него л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ в областта на задната лява
врата, тялото и задния ляв калник, управляван от Д.В. Т. с ЕГН **********,
който предприел маневра „завой на ляво“, като настъпва ПТП-то.
Произшествието е документирано в КП за ПТП с пострадали лица рег.№
248р4227/07.03.2022г., като срещу виновния водач на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“
2
с рег. № ВР 2899 СА е образувано ДП № 248зм-118/2022г. по описа на РУ-
Б.Слатина.
Поддържа се, че вследствие на ПТП-то ищцата която е била пътник на
предна дясна седалка в л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ получила :
мозъчно сътресение; загуба на съзнание; комоцио церибри; психически стрес;
множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло. В резултат на
цитираните увреждания е проводено лечение, за което ищцата е търпяла
разноски за лекарства и потребителски такси в размер на 138, 10 лева.
Въз основа на така описаните неимуществени и имуществени вреди,
ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество, в което л.а. „БМВ 3
ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ВР 2899 СА имал застраховка „Гражданска отговорност“
по полица № BG /02/121003133280 със срок на валидност от 01.11.2021г. до
31.10.2022г., получени от застрахователя на 24.02.2022г., като по случая е
заведена щета № **********, по която застрахователя в законоустановения
срок не е предложил за плащане обезщетение, даже с писмо до ищцата е
отказало всякакво плащане, поради липса на доказателства относно
виновността на застрахователя.
Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от
търсената съдебна защита обективирана в петитумната част на исковата
молба.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД
-София, чрез пълномощника си адв.М. Г. оспорил иска по основание и размер
по изложените в него съображения.
Навежда твърдения за съпричиняване от страна на пострадалото лице,
като твърди, че няма никакви медицински документи за претърпените травми,
оспорва продължителността на оздравителният процес, както и изживеният
стрес и душевни страдания.
Желае съдът да отхвърли предявеният от ищцата Д. Р. Г. иск против
ответното застрахователно дружество, като неоснователен и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Алтернативно желае съдът да намали размера на претендираното
обезщетение.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№
248р4227/07.03.2022г. се установява, че на 12.02.2022г. около 21:40 ч. в гр.Бяла
Слатина на кръстовището между ул.“З.С.“ и ул.“Я.С.“ е настъпило ПТП с
участници: л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА, собственост и
управляван от С. С. П. с ЕГН ********** от гр.Б.Слатина, обл.Враца ул.“М.“
№ 6 (участник № 1) и л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ собственост и
управляван от Д.В. Т. с ЕГН ********** (участник № 2) с видими щети по
двата автомобила и пострадали лица, описани поименно в КП. От протокола
се установява, че ищцата Д. Р. Г. е (участник № 4), с комоцио настанена в
МБАЛ-Бяла Слатина.
3
По делото е приложена преписка от относими материали от образуваното
по случая ДП № 248зм-118/2022г. по описа на РУ-Б.Слатина (л.78 от делото) ,
приключило с Постановление за прекратяване от 28.04.2023г. на РП-Враца,
ТО-Б.Слатина на основание чл.243,ал.1,т.1 от НПК вр.чл.24, ал.1,т.9 от НПК
по искане на пострадалото лице.
От приложените протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбума
по ДП № 248зм-118/2022г. по описа на РУ-Б.Слатина се установява, че ПТП е
настъпило в гр.Бяла Слатина на кръстовището между ул.“З.С.“ и ул.“Я.С.“
вечерта около 22,00 часа, на прав пътен участък с двупосочно движение, при
улично осветление с фенери, сухо време и видимост. Подробно са описани
местоположението на автомобилите, щетите и пострадалите лица.
Не е спорно между страните, че л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899
СА, собственост и управляван от С. С. П. с ЕГН ********** от гр.Б.Слатина,
обл.Враца ул.“М.“ № 6 е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”,
по застрахователна полица № BG /02/121003133280 сключена със ЗД „БУЛ
ИНС" АД, със срок на действие от 01.11.2021г. до 31.10.2022г.
С протоколно определение от 21.02.2025г., по искане на ищцовата страна,
на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал увеличение на иска от 5 000.00
лева на 20 000.00 лева за неимуществени вреди, като частичен от 30 000.00
лева.
По делото са разпитани свидетелите: Севделин Р. П. Д.В. Т. и С. Д. Г..
От показанията на св.С. Г. / майка на ищцата, която пожелала да
свидетелства, въпреки разясненото й право на отказ от съда за свидетелстване
/ заявила, че тя не е пряк очевидец на ПТП-то, но узнала за него от телефонен
разговор, в който Д. и съобщил за настъпилото ПТП. С. по това време била със
съпруга си в с.Т.. След като била уведомена за случилото се, двамата се
отправили към гр.Бяла Слатина. Пътувайки получила второ обаждане от Д.,
който й съобщил, че дъщеря й Д. е откарана в болницата в гр.Бяла Слатина и
да отива направо там.
Св.Г като пристигнала в болницата и отишла направо в бърза помощ,
където видяла дъщеря си на една носилка. Спомня си, че имала на главата
подутина и кръв. Клинът й бил скъсан, поради което забелязала, че има рана
на лявото бедро. Г добавя, че някоя от сестрите в болницата казала, че Д. била
докарана в безсъзнание.
Ищцата била настанена за лечение в болницата, като престоя продължил
четири дни. Св.Г разказва, че била с дъщеря си през цялото време на престоя й
в болницата, тъй като трудно ставала, изпитвала силни болки и имала нужда
от постоянна помощ.
След като ищцата била изписана от болницата св.Г продължила да се
грижи за нея, тъй като Д. не можела да се изправя сама, нощно време се „
изпускала “ и постоянно плачела.
В заключение свидетелката добавя, че след инцидента, през м.февруари Д.
4
разбрала, че е бременна. Въпреки, че имала проблемна бременност, износила
и родила здраво бебе. По думите й към момента здравословното състояние на
Д. не било съвсем добро.
Свидетелят Д. Т. / съжител на семейни начала с ищцата, който пожелал да
свидетелства, въпреки разясненото му право на отказ от съда за
свидетелстване / посочил, че е участник в процесното ПТП извършено на
12.02.2022г. в гр.Бяла Слатина на ул. „З.С.“. Той бил водач на BMW 320 с рег.
№ ВР 2641 СВ, като заедно с него в колата имало още трима души. Той се
движил пред другия автомобил, който също бил марка BMW. Спомня си, че
правел ляв завой и бил подал ляв мигач преди да предприеме маневра „завой
на ляво“. Движил се с около 20 км/час, като бил на кръстовището и почти
спрял, когато усетил удара отзад отляво на заден ляв панел и задна лява врата.
Щетите по неговият автомобил били тотални и всички пасажери в него били
пострадали.
Не е видял изобщо другият автомобил, че е зад него. ПТП-то е
реализирано вечерта около 21:40 - 22:00 ч., при сухо време и сух път, но пътни
знаци не си спомня да е имало.
При удара колата му се завъртяла няколко пъти и се ударила в
железобетонен стълб, след което се върнала отново на пътя. Другият
автомобил бил спрял на около 100 метра и момчетата от него им се притекли
на помощ, като на местопроизшествието пристигнали линейка, пожарна и
полиция. Тествали двамата шофьори за алкохол и наркотици, но пробите им
били отрицателни.
Св.Д. заявил, че след удара, само той от всички пасажери в колата бил в
съзнание. По отношение на ищцата разказва, че само дишала, нищо друго /
била като заспала /. Напръскал Д. с вода и по спомен дошла в съзнание след
около 10-15мин. Своевременно след това свидетелят Т. подал сигнал на на
тел.112, като ищцата била транспортирана до болницата чрез пожарен
автомобил, който пристигнал на място с линейка и полиция. Свидетелят
съобщил за случилото се по телефона и на майката на Д..
Другият свидетел С. П. заявил, че той бил участник в ПТП-то
реализирано вечерта около 21:00 часа на 12.02.2022г. в гр.Бяла Слатина. Бил
водач на л.а.BMW с рег.№ ВР 2899 СА, който е негова собственост и се
движил в посока болницата в гр.Бяла Слатина. В автомобила били четири
момчета.
Св.П. се движил зад другата кола, като имало дистанция между колите
приблизително от 100 до 200 метра. Не си спомня с каква скорост се движил,
но при видимостта на мостче, по което следвало да премине, П. набрал
скорост, за да се изкачи по него и тогава видял колата пред него, като
помислил, че тя ще спира. Тогава той минал в лявата лента на платното, с цел
да заобиколи другият автомобил. В последния момент шофьора на другата
кола предприел маневра „ляв завой“, без да е подал десен мигач за спиране,
респ. ляв мигач за ляв завой или обратен завой. П. натиснал спирачка и
5
завъртял волана на автомобила в дясно, с цел да избегне удара, но въпреки
това ПТП е реализирано, като ударил намиращият се пред него автомобил в
задната му част. При удара аербеците /въздушните възглавници/ на неговият
автомобил гръмнали, като колата спряла сама и загубила спирачната система.
В заключение свидетелят си спомня, че само едно от момичетата от другия
автомобил е било пострадало, но не знае какво точно е било състоянието й.
От заключението на вещото лице инж.Т. по изготвената съдебна
автотехническа експертиза, неоспорена от страните, приета от съда за
компетентно изготвена, се установява, че на 12.02.2022г., около 21:40 часа в
тъмната част на денонощието в гр.Бяла Слатина на плътното за движение на
ул.“З.С.“ към кръстовището с ул.“Ст.Караджа“ се движил л.а. „БМВ 3 ЕР
РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА управляван от С. С. П. със скорост 111 км/час. В
същото време л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ управляван от Д.В. Т. се
движил пред него в района на кръстовището е предприел маневра „завой на
ляво“, без да е подал своевременно ляв мигач. Водачът на л.а. „БМВ 3 ЕР
РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА възприел л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ,
като опасност намирайки се пред него около 70 метра и предприел аварийно
спиране, за да избегне удара. Достигайки мястото на удара, л.а. „БМВ 3 ЕР
РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА, поради липса на време и разстояние е блъснал с
предната част лявата странична част на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ
в областта на задната лява врата, тялото и задния ляв калник. След удара л.а.
„БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ под действието на инерционните сили се
завъртял около 80 градуса посока обратно на часовниковата стрелка и
продължавайки движението си напред и в ляво се блъснал с дясната си
странична част в железобетонен стълб, след което се установил с предната си
част насочена в посока към десният тротоар.
След удара л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА е продължил
движението си напред по посока на огледа на 75 метра, след което се
установил с предната си част насочена по посока на движение.
Експерта изготвил мащабна скица на ПТП-то, приложена към
заключението.
На местопроизшествието няма пътни знаци, нито хоризонтална
маркировка, а има само прекъсната осева линя, която разрешава пресичане и
разрешава ляв завой. По принцип няма забрана и за обратен завой.
Кръстовището има площадка и може да се направи обратен завой.
От техническа гледна точка скоростта на движение на л.а. „БМВ 3 ЕР
РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА преди ПТП-то е била 111 км/час, а в момента на
удара с л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № ВР 2641 СВ е била 89 км/час.
От техническа гледна точка скоростта на движение на л.а. „БМВ 320 Д“ с
рег.№ ВР 2641 СВ преди ПТП-то и в момента на удара с л.а. „БМВ 3 ЕР
РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА е била 16 км/час.
Водачът на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА при движение със
6
скорост 111 км/час не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП, чрез аварийно спиране при своевременно реагиране на
опасността, защото л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ е попаднал в
опасната му зона спиране.
Експерта в заключението и в с.з. обяснил, че причината за настъпилото
ПТП е комплексна: това са субективните действия на водача на л.а. „БМВ 3 ЕР
РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА с органите на управление довели до движение на
автомобила със скорост 111 км/час и субективните действия на водача на л.а.
„БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ, който е предприел маневра „завой на ляво“
в района на кръстовището, без да е подал своевременно ляв мигач, с което
сами са се поставили в невъзможност да предотвратят ПТП-то.
Експерта в с.з. посочил, че аербеците/въздушните възглавници/ при
катастрофа винаги се отварят, независимо дали предпазният колан е поставен
или не. Ако не е поставен предпазния колан, тялото от инерцията тръгва
напред при удар, а въздушната възглавница го подпира и целия удар от
инерцията от теглото на тялото се поема от въздушната възглавницата и се
получава така наречения „камшичен удар“. За това е предвидено при
поставяне на колана, въздушната възглавница да бъде на границата да омекоти
малко, но не изцяло да поеме удара.
От заключението на вещото лице д-р Ф. Т. по изготвената
съдебномедицинска експертиза, неоспорена от страните, приета от съда за
компетентно изготвена, се установява, че спрямо ищцата е проведено лечение
в болница, продължило три дни по повод на процесното ПТП, като получила
леко степенно мозъчно сътресение; охлузване и отток в областта на главата;
кръвонасядания в областта на тялото, които увреждания са й причинили –
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След изписването от лечебното заведение, ищцата по предписание е
приемала обезболяващи, витамини и е използвала гел за възстановяване на
меките тъкани. В заключението по изготвената експертиза е посочено, че
обичайния процес за възстановяване на подобни травми е между 2-3 седмици.
Описаното увреждане по механизъм отговаря да бъде получено от удар
с/или върху твърд тъп предмет и може да бъде получено в условията на ПТП,
т.е. налице е причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилото
увреждане. На следващо място е посочено, че в случая се касае за удар отзад и
в ляво странично и в дясно странично, поради което получените травми не
биха могли да се избегнат, или ограничат дори и при поставен колан.
Поради морфологията на нараняването и изминалият давностен период,
както и че не претендират усложнения, не се налага извършване преглед на
ищеца.
Вещото лице, заключва, че направените разходи от ищцата са в размер на
131.10 лева, като същите не се поемат от РЗОК.
От заключението на вещото лице Ч. М. по изготвената съдебно-
7
психологична експертиза, неоспорена от страните, приета от съда за
компетентно изготвена, се установява, че ищцата изпитва преодолими, с нисък
интензитет страх и тревога при самостоятелно шофиране, като страха е по-
силно изразен от повторно ПТП, което би увредило детето й. Според
изготвеното заключение продължителността на изпитване на негативни
емоции се дължи на факта, че ищцата не е търсила и получавала адекватна
психологична помощ, поради което състоянието й е обяснимо и нормално от
психологична гледна точка.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Фактическият
състав на иска по чл.432, ал.1 от КЗ се свързва с пълното и главно доказване
от ищеца на реализирането на процесното ПТП, виновното причиняване на
същото от деликвента, като вината на деликвента се предполага до
установяването на противното, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между последния и ответното дружество, към момента на
ПТП, претърпените по вид и обем неимуществени вреди /телесни увреждания,
болки, страдания и негативни преживявания/, причинната връзка между тях и
деликта, размера на дължимото обезщетение за тях и изпадането в забава на
ответника.
В тежест на ответната страна е да докаже положителните факти, на които
основава твърденията и доводите си, в това число и възраженията за
съпричиняване, както и евентуално при успешно проведено доказване от
ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените
увреждания.
Обезщетението за неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда по справедливост - след преценка на вида и характера на
увреждането, начин на причиняването му, последиците за здравето,
продължителността на оздравителния процес, причинените морални
страдания.
Съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира за
установено наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ
претендираните права на ищеца.
По произшествието и застрахователната отговорност:
По делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства,
се установява съществуването към 12.02.2022г. - датата на процесното ПТП на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек автомобил
марка „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА, по полица № BG
8
/02/121003133280 със срок на валидност от 01.11.2021г. до 31.10.2022г., което
ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени и имуществени вреди.
Изготвеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица е един от
трите предвидени в чл.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. (заглавие изм.
Д.В.бр.19/2017г.) за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд, способи за документиране факта и последиците от
настъпило ПТП /приложение № 1 от Наредбата/.
При дадената законова регламентация не възниква съмнение, че
протоколът по чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредбата, съставен при условията на
разпоредбата, се ползва с доказателствена и обвързваща застрахователя
стойност. Представеният в случая протокол за ПТП с пострадали лица рег.
№248р-4266/08.03.2022г., който разкрива изискванията на чл.3 от Наредбата,
притежава обвързваща доказателствена сила, до доказване на противното, по
отношение на факта на настъпилото ПТП с пострадали лица, уврежданията по
МПС-та, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно и датата
и часа на тези факти. Относно наличие на причинна връзка между инцидента
и травмите, получени от ищеца е приета автотехническа експертиза,
заключението по която се кредитира от съда в цялост. В нея е описан
механизмът на произшествието. При съвкупния анализ на приобщения по
делото доказателствен материал, съдът намира за доказан заявения в случая
деликтен фактически състав, обезвредата на последиците от който следва да
се възложи в тежест на ответника, предвид безспорното му качество на
застраховател по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с деликвента,
към деня на произшествието.
В този смисъл искът се явява доказан по основание.
Относно размера на неимуществените и имуществените вреди:
Претендира се от ищцата обезщетение в размер на 20 000.00 лв., частичен
иск от 30 000,00 лева за причинените й неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, вследствие на причинените й телесни
увреждания, както и сумата от 138,10 лева / сто тридесет и осем лева и 10
стотинки /, за причинените й имуществени вреди. Когато увреждащото
действие е едно (един правопораждащ факт), а не отделни такива,
предявеният иск е един и за него се дължи едно обезщетение. Критерият за
определяне броя на деликтите не е броят на телесните увреждания, а дали те
са направени (обективирани) по едно и също, или по различно време и място.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
9
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най - пълен начин
да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се
изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното
субективно право - здравето му обект на правото на лична /физическа/
неприкосновеност. Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което
го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на
съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето
на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към
момента на увреждането.
От приложената към исковата молба епикриза на пациент е видно, че след
ПТП на 12.02.2022 г. ищцата Д. Г. е постъпила в МБАЛ гр.Б.Слатина, където
при снемане на анамнезата е приета за болнично лечение, което е продължило
три дни. Отразено е, че имала леко степенно мозъчно сътресение; охлузване и
отток в областта на главата; кръвонасядания в областта на тялото. Изписана е
със лечебна терапия.
В заключението на изслушаната по делото СМЕ, която не е оспорена от
страните по делото е отразено, че описаното увреждане по механизъм
отговаря да бъде получено от удар с/или върху твърд тъп предмет и може да
бъде получено в условията на ПТП, т.е. налице е причинна връзка между
претърпяното ПТП и настъпилото увреждане. Па данни на ищцата, същата не
е била с поставен обезопасителен колан. Увреждането е причинило на Г. болка
и страдание, като оздравителният период е от порядъка на 2-3 седмици, при
липса на усложнение, като няма медицинска документация за извършени
последващи прегледи по повод настъпили усложнения настъпили от травмата.
В случая се касае за незначителна травма на ищеца, която би могла да се
получи и при поставяне на обезопасителен колан, така и при непоставянето
му.
Вещото лице посочило, че ищцата е напълно възстановен, тъй като по
делото няма данни да е провеждано допълнително лечение във връзка с
настъпили усложнения.
Няма данни по делото ищеца да е посещавала психолог във връзка с
оплакванията й, че е стресирана и не могла нощно време да спи спокойно. От
показанията на свидетелката С. Г., която е майка на ищцата се установява, че
дъщеря й Д. не могла да спи спокойно, ставала от сън и плакала. По нейни
данни, Д. още се възстановява физически и психически.
В заключението на изслушаната по делото СПЕ, която не е оспорена от
страните е отразено, че емоционалното състояние на ищцата е нормално от
психологична гледна точка и не възпрепядства обичайното й функциониране.
В съдебна зала, вещото лице, добавя, че проявената тревожност при Д. е
личностна характеристика, има такава предразположеност.
10
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като
преценени във връзка с останалите събрани по делото доказателства, те не са
вътрешно противоречиви, житейски логични са и пресъздават непосредствени
възприятия относно здравословното състояние на ищцата Г. и изживените
след пътния инцидент физически и психически болки и страдания. Като взема
предвид вида на получените от последната травматични увреждания,
свеждащи се до мозъчно сътресение; охлузване и отток в областта на главата;
кръвонасядания в областта на тялото, които увреждания са й причинили –
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; възстановителен
период за тези увреди 2-3 седмици; болничното лечение; преживяната
тревожност; възрастта на пострадалата, която е била на 20 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, което предполага
относително бързо възстановяване от травмите; настъпилото пълно
възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване на
оздравителния процес настъпилите увреждания не биха оказали влияние
върху здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищцата
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 5
000,00 / пет хиляди / лева.
При определянето на този размер съдът отчита и факта, че освен
физическото неразположение, ищцата е претърпяла и негативни психически и
емоционални изживявания – тревожност, дискомфорт, проблеми със съня,
страх при пътуване. Размерът е съобразен и с обществено икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие – 2022 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при подобни травматични увреждания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на
обезщетението, тъй като няма данни за продължително проведено лечение с
медикаменти, касаещи телесните увреждания, не са налице съпътстващи
лечебни процедури и посещения на лечебни заведения, както и
психологически проблеми, налагащи лечение при специалист психолог.
В конкретния случай обезщетение в размер на 5 000,00 лв. е
съответстващо на изискванията на справедливостта.
По отношение на предявения иск за претърпени имуществени вреди,
съдът намира за същият за доказан, а с оглед на горните мотиви дължим се на
ищцата, за сумата от 131.10 лева, посочена от вещото лице в заключението по
приетата СМЕ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че така предявеният от ищцата
иск против ответното дружество за претърпени неимуществени вреди следва
да бъде уважен за сумата от 5 000,00 лв., а за разликата над тази сума до
пълният претендиран размер от 20 000,00 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
11
Предвид гореизложеното съдът намира, че така предявеният от ищцата
иск против ответното дружество за претърпени имуществени вреди следва да
бъде уважен за сумата от 131,10 лв., а за разликата над тази сума до пълният
претендиран размер от 138,10 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба и в срока по чл. 133 ГПК ответникът е
въвел възражение за съпричиняване – твърди, че ищцата била без поставен
предпазен колан при настъпването на инцидента.
Възражението на ответника е основателно, поради следните
съображения:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на
последния не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД. От значение
за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка
между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на
моторното превозно средство, доколкото намаляване обезщетението за вреди
от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при
въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали
конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия
на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда– създали са условия
или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на
последния. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната,
която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването
трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в
правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото този факт е неуспорен от ищцата, напротив. Самата тя
признава, че е била без поставен обезопасителен колан, но вещото лице по
СМЕ в заключението си и е посочило, че в случая се касае за травма на
ищцата, която би могла да се получи и при поставяне на обезопасителен
колан, така и при непоставянето му, поради което съдът отчита в ниска степен
наличието на съпричиняване. Според приетата по делото СМЕ е налице
причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилите увреждания у
ищцата.
Според САТЕ л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ е оборудван с
предпазни колани за всички седалки, като използването на колани при
установения механизъм на ПТП намаляват риска от наранявания и смъртни
случаи за водача и пътниците на предните и задните седалки.
Освен посоченото, съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е
12
налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици,т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. За да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела.
Съдът намира, че застрахователят е доказал при условията на пълно и
главно доказване, направеното от същия възражение за съпричиняване,
поради което и възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е основателно.
Относно искането за присъждане на законна лихва върху дължимата
сума: Върху обезщетението за неимуществени и имуществени вреди следва
да бъде присъдена лихва за забава. В случая обаче лихвата не се дължи от
датата на увреждането, както би била изискуема от прекия причинител на
деликта. Лихвата е дължима с изтичане на 15 - дневен срок от датата на
сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на
пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано).
В конкретния случай ищцата твърди, че е депозирала претенция за
доброволно изплащане на парична сума, получена на 24.02.2022г./л.20 по
делото/, но не е представила всички изискуеми доказателства, указани й с
писма на застрахователя, които писма са изпратени в срока по чл.496,ал.1 от
КЗ, то лихвата върху дължимото обезщетение се определя считано от датата
на предявяване на исковата молба в съда-17.06.2022 год. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата Д. Г. на основание чл.83,ал.2 от ГПК е освободена от
задължението за заплащане на държавна такса и разноски по производството и
не претендира такива, поради което ответното дружество не му дължи
разноски.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Видно от
приложените пълномощно и договор за правна защита и съдействие сключени
между адв. П. К. от САК и ищцата, че е уговорено безплатно процесуално
13
представителство и защита по настоящото дело № 741/2022г. по описа на
БСлРС на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, вр. чл.5,т.1 от
НМРАВ, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в
материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена
безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако насрещната страна дължи
разноски, както е в случая, адвокатът има право на възнаграждение, което
съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.
2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Това е възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се
присъжда в полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и
за да упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите
по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е
налице, което е видно от представените от ищцата документи във връзка с
искането й за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК. В случая, съразмерно на уважената част от иска,
възнаграждението следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което е в размер на 400,00 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 960.00
лева с ДДС на пълномощника на ищцата адв.П. К. от САК.
Ответника ЗД „Бул Инс“ АД претендира разноски по списък по чл. 80
ГПК, от които: 3 720,00 лв. адвокатско възнаграждение, с включено ДДС
съгласно у-ние за регистрация в НАП и 700,00 лв. за САТЕ и СМЕ.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК, но съразмерно с уважената част от исковете (така
Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение
№ 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно, доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна
такса и разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр.чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Бяла Слатина сумата от 200,00 лв. държавна такса и сумата от
137,50 лв. направени от бюджета на съда разноски за възнаграждението на
вещите лица по СМЕ и СПЕ съразмерно с уважената част от иска.
В останалата част разноските за възнагражденията на вещите лица в общ
размер на 412,50 лв. остават за сметка на съда, изводимо от разпоредбата на
чл.83,ал.3 от ГПК.
При отхвърляне частично на иска на ищец, освободен от заплащане на
такси и разноски по производството по реда на чл.83,ал.2 от ГПК, разноските,
14
направени от ответника по иска за събиране на доказателства, допуснати по
негово искане, както и разноските за заплатено от него адвокатско
възнаграждение се дължат на общо основание при приложение на нормата на
чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая иска на ищцата е отхвърлен частично, поради
което и съобразно изхода от делото същият дължи заплащане на ответното
дружество сторените от него разноски по воденето на делото, вкл. и за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид крайния изход на материално правния спор по делото, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да
заплати на ответника, претендираните от последния разноски за адвокатско
възнаграждение за защитата му пред настоящата съдебна инстанция и
направените разноски за възнаграждението на вещите лица и свидетелите,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно – сума от 525,00 лв., за
вещи лица и сума от 2 790,00 лв., за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от
Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Г. с ЕГН:
********** от с.Т., общ.Бяла Слатина обл.Враца, ул.”Б.К.” № 38, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 5 000,00 лв.
/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, при
настъпило ПТП на 12.02.2022г. около 21:40 ч. в гр.Б.Слатина на кръстовището
между ул.“З.С.“ и ул.„Я.С.“, в качеството на ответника на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а.марка „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.
№ ВР 2899 СА, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
17.06.2022г./ датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 5 000,00 лв. до пълният
претендиран размер от 20 000,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от
Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Г. с ЕГН:
********** от с.Т., общ.Бяла Слатина обл.Враца, ул.”Б.К.” № 38, на основание
чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 131,10 лв.
/сто тридесет и един лева и 10 стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, след настъпило ПТП на 12.02.2022г. около
21:40 ч. в гр.Б.Слатина на кръстовището между ул.“З.С.“ и ул.„Я.С.“, в
качеството на ответника на застраховател по застраховка „Гражданска
15
отговорност“ на л.а.марка „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР 2899 СА, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 17.06.2022г./ датата на подаване
на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над 131,10 лв. до пълният претендиран размер от 138,00
лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от
Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. К.
от САК, на основание чл.78,ал.1 от ГПК,вр. чл.38, ал.2,вр. чл.38,ал.1,т.2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 960.00 лева с ДДС /деветстотин и шейсет/,
за безплатно процесуално представителство и защита на ищцата Д. Р. Г., в
исковото производство по гр.д.№ 741/2022г. по описа на РС-Бяла Слатина,
съобразно присъдената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата Д. Р. Г. с ЕГН:
********** от с.Т., общ.Бяла Слатина обл.Враца, ул.”Б.К.” № 38, ДА
ЗАПЛАТИ на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от
Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника му адв.М.Г.
от САК, направените деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция
в общ размер на 3 315.00 лева /три хиляди триста и петнадесет лева/,
съразмерно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от
Изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., чрез пълномощника му адв.М.Г.
от САК ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Бяла Слатина държавна такса в размер на 200,00 лева /двеста лева/,
разноски за възнагражденията на вещите лица по СМЕ и СПЕ в общ размер на
137,50 лева /сто тридесет и седем лева и 50 стотинки / и 05.00 лева /пет лева/
за издаване на изпълнителен лист, при необходимост.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен
срок от уведомяването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
16