Р Е Ш
Е Н И Е № 78
гр.Кюстендил, 19.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева адм. дело № 614 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на осн. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на К.А.Ш. ***, чрез пълномощника му адв. М.У., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Областна дирекция на МВР - Кюстендил, за заплащане на обезщетение в размер на 600,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 392/2019г. по описа на Районен съд – Дупница и по КАНД № 281/2019г. по описа на Административен съд – Кюстендил, по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 18-5310-001908/19.02.2019г., издадено от началник Група „КПДГПА“ към ОД на МВР – Кюстендил. Ищецът иска присъждане на законна лихва върху обезщетението и деловодните разноски, сторени в настоящото производство по приложен списък.
Ответникът Областна дирекция на МВР – Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк Гергана Бучева, изразява становище за оспорване на иска като неоснователен. Твърденията са, че липсва причинна връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди. Отделно, ответникът прави възражение за това, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите в хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото производство.
Заключението на прокурора е, че предявеният иск е основателен и доказан. Приема се, че са налице всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка, прие за установено следното:
С Наказателно постановление № 18-5310-001908/19.02.2019г., издадено от началник Група „КПДГПА“ при ОД на МВР – Кюстендил, на ищеца К.А.Ш. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00лв. на осн. чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, извършено на 24.11.2018год.
Издаденото НП е обжалвано от ищеца пред Районен съд – Дупница, като по депозираната жалба е образувано приложеното НАХД № 392/2019г. по описа на съда. В съдебното производство, жалбоподателят е представляван от адв. М.У. ***, въз основа на надлежно упълномощаване с пълномощно от 07.05.2019г., като между страните е сключен Договор за правна защита и съдействие от 07.05.2019год. Видно от същия, адвокатското възнаграждение за представителство и съдействие, включващо представителство пред Районен съд – Дупница, е уговорено в размер на 300,00лв. и е платено в брой при подписване на договора. С решение № 280 от 25.07.2019год. по НАХД № 392/2019г., съдът е отменил оспореното НП.
Следва касационна жалба от АНО срещу въззивния съдебен акт, по която е образувано КАНД № 281/2019г. по описа на Административен съд – Кюсдтендил. В съдебното производство, ищецът като ответник по касация, е представляван от адв. М.У. ***, като съобразно подписания на 20.11.2019г. Договор за правна защита и съдействие, уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300,00лв. и е заплатено в брой при подписване на договора. С решение № 320 от 26.11.2019г., касационният съд е оставил в сила оспореното въззивно решение.
Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявения иск за допустим, а разгледан по същество - за основателен по следните съображения:
Предмет на исковата претенция е обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. Съгласно т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по тълк. дело №2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания са подсъдни на административните съдилища. Предвид горното, искът е подведомствен, родово и местно подсъден на Административен съд - Кюстендил, който е и съдът по мястото на увреждането, в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ.
Искът е предявен след отмяната на наказателното постановление в съответствие с правилото по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Ищецът е дееспособно физическо лице, което е активно легитимирано да предяви претенция за обезщетяване на причинените вследствие на незаконосъобразното НП, имуществени вреди. Подписалият исковата молба адвокат е надлежно упълномощен. Ответникът – Областна дирекция на МВР – Кюстендил, в чиято структура е АНО, има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, и е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск по правилото на чл.205 от АПК. Исковата молба е редовна.
По основателността на иска, съдът счита следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; вреда в правната сфера на ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.
В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразно наказателно постановление. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характерът на дейността на органа, който е издал акта. В този аспект, НП е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Предвид горните констатации относно характера на дейността на издателя на НП, последното е властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща административна дейност. Следователно, претенцията за обезщетение за вреди от отмененото наказателно постановление следва да се реализира по реда на исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП №2/2014г. от 19.05.2015г. по т. дело №2/2014г. на ВАС и ВКС, а обратните доводи на ответника са неоснователни.
В контекста на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и доколкото са приема, че НП е акт на административен орган, следва да се преценява неговата законосъобразност. В случая незаконосъобразността на наказателното постановление е установена с влязлото в сила решение № 280 на Районен съд - Дупница от 25.07.2019год. по НАХД № 392/2019г., с което е отменено процесното Наказателно постановление № 18-5310-001908/19.02.2019г., издадено от началник Група КПДГПА при ОДМВР – Кюстендил. Осъществен е първият елемент от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди.
Анализът на доказателствата и на приложимите правни норми сочи на доказаност и на другите елементи от фактическия състав на отговорността, както следва:
Предявената претенция е за имуществени вреди в размер на 600,00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 392/2019г. на Районен съд – Дупница и по КАНД № 281/2019г. на Административен съд – Кюстендил, т.е. в производство по съдебно оспорване на издаденото наказателно постановление. Обратно на поддържаното от ответника, съдът счита, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото НП. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждането. Имуществената сфера на ищеца, който е жалбоподател в производството пред районния съд и касационен ответник пред административния съд, е засегната в негативен аспект от плащането на договореното адвокатско възнаграждение. Както се посочи, възнаграждението на адвоката е за осъщественото представителство и защита на ищеца - нарушител в съдебното административнонаказателно производство по обжалване на НП. Следователно имуществените вреди не биха били причинени, т.е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е било издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Обжалването на същото е законово регламентирано и е единственото средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Вярно е, че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство в съдебното производство по ЗАНН, но адвокатската защита представлява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. Това, че адвокатската защита по делата по ЗАНН не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото НП. Действително, основанието за имущественото разместване е договорно, но сключването на договора е породено от необходимостта от процесуално представителство и защита срещу незаконосъобразния акт. Следват изводи за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издаденото НП. В този смисъл е и приетото ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС по т. д. № 2/2016г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл.130, ал.2 от ЗСВ.
Допълнително в подкрепа на горното следва да се посочи, че към датата на съдебно оспорване на НП, е липсвал друг процесуален ред, по който да могат да се претендират за възстановяване като съдебни разноски платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на НП. Видно от ЗАНН в относимата му редакция преди изменението, обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019г., както и от НПК, няма изрична разпоредба, според която сумите за адвокатска защита в рамките на съдебните административно-наказателни производства, да могат да бъдат присъдени като съдебни разноски, т.е. възможният ред за възстановяване на настъпилите вследствие на незаконния акт имуществени вреди е чрез иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Изложеното е и довод за допустимост на иска по арг. от чл. 8 от ЗОДОВ.
Съдът счита предявеният иск за доказан и по размер от представените от ищеца писмени доказателствени средства, които макар и частни документи, не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК. Съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено като съдебни разноски. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие, сключен на 07.05.2019год. между ищеца и адв. У. за процесуално представителство по НАХД № 392/2019г. по описа на РС- Дупница, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 300,00лв., като същото е заплатено в брой при подписване на договора. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие, сключен на 20.11.2019год. между ищеца и адв. У. за процесуално представителство по КАНД № 281/2019г. по описа на Административен съд - Кюстендил, адвокатското възнаграждението е уговорено в размер на 300,00лв., като същото е заплатено в брой при подписване на договора. От преценката на посочените доказателства - договорите за правна защита и съдействие, които в тази част имат характер на разписка, съдът счита за доказано плащането на адвокатско възнаграждение в общ размер от 600,00лв., респ. причиняването на претендираната имуществена вреда в пълен размер.
На последно място, с оглед възраженията на ответника по чл.5 от ЗОДОВ, съдът приема, че липсват основания за приложение на хипотезата на ал.2 на посочената норма. При условията на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ, размерът на претендираното обезщетение за вреди би бил намален, когато увредения недобросъвестно е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат или в случая е създал предпоставки за издаване на незаконосъобразното НП. Такова поведение не се доказва да е осъществено от ищеца по делото.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на предявения иск, който уважава в пълния му размер.
Исковата сума съдът присъжда ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска на 23.12.2019г. до окончателното и изплащане.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на ищеца на сторените деловодни разноски. Съобразно списък на разноските, представен по делото, същите са в размер на 380,00 лв. и включват 10,00лв. държавна такса и 370,00лв. адвокатско възнаграждение. Размерът на последното се оспорва от ответника с доводи за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 от ГПК. Възражението се приема за основателно. Като прецени действителната фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е прекомерно и следва да се намали до минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно на 300,00лв.
С оглед изхода от спора, ответникът няма право на юк възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12 да заплати на К.А.Ш. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 600,00лв. за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по НАХД № 392/2019г. по описа на Районен съд – Дупница и по КАНД № 281/2019г. по описа на Административен съд – Кюстендил, по съдебно оспорване на Наказателно постановление № 18-5310-001908/19.02.2019г., издадено от началник Група „КПДГПА“ при ОД на МВР - Кюстендил, отменено в влязло в сила решение № 280 на Районен съд – Дупница от 25.07.2019г. по НАХД № 392/2019г., ведно със законната лихва, считано от 23.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил, с адрес: гр.Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 12 да заплати на К.А. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 310,00лв., от които държавна такса - 10,00лв. и адвокатско възнаграждение - 300,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: