№ 11
гр. Сливен, 07.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230104992 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по Молба на И. С. Г. срещу съпруга й П. К. Г., двамата от
гр. Сливен, с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за
незабавна защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие,
извършен на 09.12.2025 г. в гр. София от ответника спрямо молителката на
работното й място, изразил се в упражняване на психическо и емоционално
насилие чрез отправяне на обиди, че молителката е „курва“, че го е напуснала
заради други мъже и заплахи, че ще я убие ако не е с него, след което ще се
самоубие.
По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 78 от 11.12.2025
г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителката и е забранил на извършителя да
приближава молителката на разстояние по-малко от 50 м., както и жилището
й.
В съдебно заседание молителката, редовно призована, се явява лично и
със своя пълномощник - адвокат. Поддържа депозираната молба, моли да бъде
уважена и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва, че е
посетил работното място на молителката на процесната дата, но заявява, че
1
молителката не се нуждае от заповед за защита, тъй като той е оставил на нея
решението дали да са заедно и не би я притеснявал отново.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и след
преценка на събраните в хода на производството доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4 ЗЗДН.
Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице.
Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
Разгледана по същество, молбата се явява и основателна.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат ответникът и молителката. От дефиницията, дадена в
чл. 2 от закона, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на
закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а
конкретният твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време,
място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността
на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
Безспорно е между страните, че молителката и ответникът са съпрузи.
От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се
установява, че на 09.12.2025 г. в гр. София ответникът извършил акт на
домашно насилие спрямо молителката, изразил се в упражняване на
психическо и емоционално насилие чрез отправяне на обиди, че молителката е
„курва“, че го е напуснала заради други мъже и заплахи, че ще я убие ако не е
с него, след което ще се самоубие.
Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо
молителката е доказан посредством подадената от нея декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено
2
средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед
специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е
предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на
други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие
само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направено
оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да
проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в
декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона
доказателствена сила.
Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе
проведено от ответника. Напротив, ответникът не оспорва, че на процесната
дата е посетил работното място на молителката, като признава, че я е обвинил
за това, че го е напуснала и е заявил, че без нея и дъщеря им няма живот за
него.
Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДН при
разглеждане на делото и постановяване на решението съдът взема предвид и
актовете на насилие, извършени преди срока по чл. 10, ал. 1 от закона, ако има
доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5,
ал. 1.
В случая служебно известно е на съда, че такива предни актове са
налице, като по гр. д. № 3007/2025 г. по описа на СлРС е имало издадена
заповед за незабавна защита в полза на молителката, с която ответникът е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея.
Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо
молителката следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи,
за да гарантира тяхната защита.
Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката.
3
Съдът намира, че е подходяща и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а
именно да се забрани на ответника да доближава молителката на разстояние
по-малко от 50 м., както и жилището й, като мерките, след извършено
приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за
незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат наложени за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта
на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на
страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на
бъдещите им извънпроцесуални отношения.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен за сведение.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати на молителката И. Г. направените от нея разноски по делото. Видно от
договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на ищцата е оказал
безплатно адвокатска помощ. Размерът на адвокатското възнаграждение в
случая, определено по реда на чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 306,78 €. Ето защо, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата сумата от 306,78 € -
адвокатско възнаграждение по делото.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото
в размер на 12,78 € по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. К. Г., ЕГН: **********, с
4
адрес гр. Сливен, ................... е осъществил спрямо И. С. Г., ЕГН: **********,
с адрес гр. Сливен, .................... на 09.12.2025 г. в гр. София, на работното й
място, акт на домашно насилие, изразил се в упражняване на психическо и
емоционално насилие чрез отправяне на обиди, че молителката е „курва“, че
го е напуснала заради други мъже и заплахи, че ще я убие ако не е с него, след
което ще се самоубие.
НАЛАГА на П. К. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................
следните мерки за защита от домашното насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя П. К. Г., ЕГН: ********** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо И. С. Г., ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на П. К. Г., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на
разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителката И. С. Г., ЕГН:
**********, както и жилището й на адрес гр. Сливен, ...................., за срок от
12 /ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, считано от датата на постановяване на
решението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на гр. Сливен, .................... с
цитираните по-горе мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя П.
К. Г., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА П. К. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. И. Х., с персонален № ********** от АК -
Сливен, с адрес гр. Сливен, .......................... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 306,78 € /триста и шест евро и седемдесет
и осем евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН П. К. Г., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ................... да заплати по сметка на Районен съд - Сливен
сумата от 12,78 € /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ - държавна
такса за производството по делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на
страните и на РУ МВР - Сливен за сведение. При необходимост връчването на
заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на
5
полицейските органи или кмета.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в
7-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6