Решение по в. гр. дело №42/2020 на Окръжен съд - Търговище

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                                      11.02.2020 година                гр.Търговище

Търговищкият окръжен съд                                            гражданска колегия                                         

На единадесети февруари                                             2020 година

В закрито съдебно заседание в състав:

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                       

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир Петков 

                                                                 Членове: Милен Стойчев

                                                                                  Бисера Максимова

 

 Като разгледа докладваното от Б.Максимова

 в.гр.д. № 42/2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

      Производството е образувано по реда на чл.437 от ГПК.

       Постъпила е въззивна жалба от А.М.С. ***, понастоящем в Затвора в гр. Плевен, против действията на ЧСИ Анелия Загорова по изпълнително дело №20197690401283, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

       Жалбоподателят твърди, че производството следва да се прекрати на това основание, тъй като по предходни образувани срещу него дела с различен предмет – заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за издръжка, ДСИ към Поповския районен съд и ДСИ към Търговищкия районен съд са прекратили тези дела на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради което счита, че и изпълнително дело № 20197690401283, образувано при ЧСИ Анелия Загорова също следва да се прекрати, още повече, че изпълнителният лист, въз основа на което е образувано това изпълнително дело, е издаден преди повече от 5 години.

       Ответните по въззивната жалба страни и взискатели по изпълнителното дело не изразяват становище по постъпилата  въззивна жалба.

       В постъпилите от ЧСИ Анелия Загорова обяснения се изразява становище за неоснователност на въззивна жалба по съображения, че изпълнителното дело е образувано преди да изтекат 5 години от издаване на изпълнителния лист. Същото е образувано през 2019 година и няма как да се приложи разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.

       Съдът, след преценка на доказателствения материал по делото, счита подадената въззивна жалба за ДОПУСТИМА, но намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

       Изпълнително дело № 20197690401283 година по описа на ЧСИ А.Загорова с peг. №769 и район на действие Окръжен съд гр. Търговище е образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на 29.10.2014 г. от ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВИЩЕ по гражданско дело № 19 от 2010 г. на ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВИЩЕ . Изпълнителното производство е образувано на 11.09.2019 г., като с образуването на изпълнителното дело е изпратена призовка за доброволно изпълнение до длъжника, ведно със запорно съобщение до Затвора Плевен. Поканата е получена на 27.09.2019 г. Видно от молба от 02.10.2019 г., длъжникът счита, че са налице основанията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като на взискателя е изпратена същата за становище и такова е дадено по ел.поща от 08.10.2019 г. На длъжника е изпратено съобщение от 08.10.2019 г., че няма основание за прекратяване на изпълнителното производство  поради изтекла давност, тъй като изпълнителният лист е издаден на 29.10.2014 г., а изпълнителното производство е образувано на 11.09.2019 г. т.е не са изтекли пет години, а по повод възражението  за изтекла давност по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не са изтекли две години от последното изпълнително действие, поискано от взискателя, което условие също не е налице.

        При тези данни по делото е видно, че подадената жалба е неоснователна. Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20197690401283, е от 29.10.2014 година. Издаден е въз основа на Определение  

№ 341от 16.10.2014 година на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, по гр.дело №2176/2013 година, с което е осъден жалбоподателя да заплати на НБПП  сумата 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ от адвокат от Адвокатска колегия – Търговище, в производството по гр.д. № 2176/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., на основание чл.78, ал.7 ГПК.

       Изпълнително дело №20197690401283 е образувано въз основа на молба от НАП-София като оправомощено лице за събиране на публични задължения на 11.09.2019 година. Изпълняемото право не е погасено по давност, тъй като не са изтекли 5 години от възникване на задължението до образуване на изпълнителното дело.

          Що се отнася до възраженията на жалбоподателя, че изпълнителното дело следва да се прекрати на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, съдът приема следното:

        Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК. За прекратяване на изпълнителното дело е ирелевантно дали по делото са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия пречат делото да бъде перемирано съгласно изричната и ясна норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Условие за ненастъпване на прекратяването на изпълнителното производство по силата на закона е поискването по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство – т. 10 на ТР – 2 – 2015 -ОСГТК. За хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантно е единствено искането от страна на взискателя извършването на конкретно изпълнително действие.

          В разглеждания случай, в контекста на гореизложеното, и с оглед доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на изпълнителното производство, не се установява и няма как да бъде установен период  по-дълъг от две години, в който да няма искане от страна на взискателя за извършване на изпълнително действие, тъй като самото изпълнително производство е образувано преди 5 месеца. Изложените съображения дават основание на съда да приеме жалбата за неоснователна и като такава да я остави без уважение.

          Без значение са фактите, че други изпълнителни дела, образувани срещу длъжника, са били прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Всяко изпълнително дело е индивидуалано, с различни взискатели и не може да се прави общ извод за настоящото дело с оглед развитието на предходни изпълнителни дела срещу него.

          Що се отнася до наведените доводи за дължимите такси в дадено изпълнително производство, то делото по желание на взисателя е образувано при ЧСИ и в такива случаи се прилага съответната Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ. Разноските по изпълнението винаги са за сметка на длъжника.

         Водим от горното,  съдът

 

                                          Р  Е  Ш  И     :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А.М.С. ***, понастоящем в Затвора в гр. Плевен, против действията на ЧСИ Анелия Загорова по изпълнително дело №20197690401283, изразяващи се в отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като неоснователна.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя за сведение.

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                           

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

        

                             ЧЛЕНОВЕ:    1.                                                         2.