В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Невена Калинова

при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1320 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, от ищеца ЕТ „Ими –Попанастасов-Иван Иванов“ гр.Кърджали, срещу ответника „Сервис Инвест“ ЕООД с ЕИК *********.

Ищецът ЕТ „Ими -Попанастасов“гр.Кърджали, представляван от физическото лице търговец И.М.И., чрез упълномощен адвокат, излага твърдения, че продава движими вещи, описани по вид, количество и стойност, с включен ДДС, във фактура N **********/26.03.2019г. и ги предава на ответника.Същите са на обща стойност 51 176.69 лв., от която ответникът плаща 29 316.54 лв. на 10.05.2019г. с общо преведена сума от 75 000 лв. за плащане на стари задължения по предходни фактури, 10 000 лв. на 02.07.2019г. и 5 000 лв. на 23.08.2019г., и дължима по фактурата е сумата 6 855.15 лв., като с оглед датите на частичните плащания, ищецът претендира по съответни периоди общо обезщетение за забава в размер на 2 689 лв., от което 2 117.94 лв. върху сумата 51 171.69 лв. за периода от 27.03.2019г. /деня, следващ падежа/, до 10.05.2019г.-деня на извършеното частично плащане на сумата 29 316.54 лв.; 321.75 лв. върху сумата 21 855.15 лв./остатък след плащане на сумата 29 316.54 лв. на 10.05.2019г./ за периода от 11.05.2019г. до 02.07.2019г.-деня на частичното плащане на сумата 10 000 лв.; 171.24 лв. върху сумата 11 855.15 лв./остатък след частичното плащане на сумата 10 000 лв. на 02.07.2019г./ за времето от 03.07.2019г. до 23.08.2019г.-деня на частичното плащане на сумата 5 000 лв., и 78.07 лв. върху сумата 6 855.15 лв./остатък след всички частични плащания/ за времето от 24.08.2019г. до 03.10.2019г. включ., както и претендира законната лихва върху неплатената главница от 6 855.15 лв., считано от предявяване на иска на 04.10.2019г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете и претендира за уважаването им.

Ответникът „Сервис Инвест“ ЕООД с.Конево, общ.Кърджали с отговора по чл.131 от ГПК чрез адвокат пълномощник оспорва предявения главен и акцесорния му иск при възражение, че не дължи процесната сума по посочената в исковата молба фактура и към датата на предявяване на иска сумата е изцяло платена. Сочи, че не е вярно твърдението, че на 10.05.2019г. от преведената на ищеца сума от 75 000 лв., са погасени 29 316.54 лв. по фактура N **********/26.03.2019г. и не е вярно твърдението, че към 10.05.2019г. ответникът има задължение в размер на 15 813.31 лв. по фактура N **********/08.03.2019г./каквато фактура не е посочена в исковата молба/.Твърди, че по фактура N **********/08.03.2019г. на стойност 55 815.45 лв. от ответника на 20.03.2019г. е преведена сума от 50 000 лв. и следователно не е вярно, че към 10.05.2019г. ответникът има задължение към ищеца по същата фактура в размер на 15 813.31 лв. и не е вярно заключението, че на 10.05.2019г. ответникът е платил 29 316.54 лв. по фактура N **********/26.03.2019г., с оглед на което ответникът претендира за отхвърляне на предявените главен и акцесорен иск като неоснователни и за разноските по делото.

Наред с отговора на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК ответникът предявява насрещен иск, който се основава на обстоятелството, че с ищеца е постигнато съгласие за доставка на 40 155 кг арматура на стойност 55 815.45 лв., за което е издадена фактура N **********/08.03.2019 г., която е платена изцяло на ищеца, но от уговорените фактурирани и платени килограми арматура са доставени 37 148 кг. и не са доставени 3 007 кг. на стойност 4 178.53 лв., като ищецът по главния иск и ответник по насрещния иск многократно е канен да достави изцяло договорените количества, и тъй като това не е сторено, се претендира осъждането му за сумата 4 178.53 лв. с ДДС, представляваща цената на 3 007 кг. недоставена арматура по доставката по фактура N **********/08.03.2019 г.

Ищецът по главния иск, в качеството си на ответник по насрещния иск, оспорва последния при възражение да не е вярно твърдението на ответника по насрещния иск, че не му е доставил в пълен обем арматурата по посочената с фактура N **********/08.03.2019 г., стока, за което сочи, че са налице писмени доказателства, а именно експедиционен лист N **********/08.03.2019 г., съгласно който стоката е приета изцяло и без забележки, но въпреки това, предвид изявени от ответника претенции за липсващи елементи, вероятно изчезнали в резултат на лошо съхранение или на неправомерно посегателство, и поради добрите отношения между двете дружества, повторно са доставени на ответника елементи около 300 кг по стокова разписка от 23.03.2019 г., като по получените стоки не е правено възражение за вида и количеството, а в случай, че се прави възражение относно представителната власт на получилите стоката лица, се релевира приложение на чл.301 от ТЗ, както и се прави възражение, че доставеното количество стока вече е вложено, и твърдението, че доставката не е в пълен обем, както и твърдението в исковата молба по насрещния иск, че ответникът по насрещния иск е канен многократно да изпълни в пълен обем доставката са неоснователни.Претендира се отхвърляне на насрещния иск и разноските по него.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Съгласно фактура N *********/26.03.2019 г. ищецът ЕТ „Ими Попанастасов - Иван Иванов“ гр.Кърджали доставя на ответника „Сервис Инвест“ ЕООД с.Конево, общ. Кърджали, 36 771 кг. „арматура ст3, 235, 275“ на стойност 42 593.07 лв., транспортна услуга на стойност 16.67 лв. и транспортна услуга на стойност 33.33 лв., общо 42 643.07 лв. без ДДС и 51 171.69 лв., със срок на плащане 26.03.2018г. и начин на плащане по посочена банкова сметка.***я не са оспорени от ответника, възражението на който, по твърдението на ищеца по същата да е дължима сума от 6 855.15 лв., е за пълно плащане на стойността на доставката.

От първоначалното и повторното заключение по назначените съдебно-счетоводни експертиза на в.л. Д. Н. се установява, че фактура N *********/26.03.2019 г. на стойност 51 171.69 лв. е осчетоводена от ищеца, включена е в дневник продажби за данъчен период м.март 2019г., с подадени данни в ТД на НАП Пловдив-офис Кърджали на 12.04.2019г., както и е осчетоводена от ответника, включена е в дневник покупки за данъчен период м.март 2019г., с подадени данни в ТД на НАП Пловдив-офис Кърджали на 11.04.2019г.Установените по фактурата плащания, след проверка на хронологичните записвания по банкови сметки на двете дружества, са в размер на 44 316.54 лв. както следва:-на 10.05.2019г. сума от 29 316.54 лв.; на 02.07.2019г.-сума от 10 000 лв. и на 23.08.2019г. сума от 5 000 лв., като в платежните нареждания за кредитен превод, когато ответникът посочва номерата на фактурите, по които се извършва плащане, преведената сума е отнесена към посочената фактура, а при липса на посочен номер, страните разпределят сумата по реда на възникване на задълженията, и неизплатеното задължение по фактура N *********/26.03.2019 г. е в размер на 6 855.15 лв.За тези свои изводи и двете вещи лиса проследяват издадените между страните фактури в периода от м.август 2018г. до м.август 2019г., отразени в счетоводната им документация, датите на издаване на фактурите, плащанията по тях и датите на плащанията, както и неизплатените суми.Към издаване на фактура N *********/26.03.2019 г. непогасени са остатък от 15 813.31 лв. по фактура N **********/08.03.2019г. на стойност 55 815.45 лв. /със срок на плащане 08.03.2018г. и начин на плащане по посочена банкова сметка/, ***лза на ищеца за сумата 50 000 лв., с посочено основание „арматура“ са погасени частично задължението по тази фактура до сумата 40 002.14 лв., с остатък от 15 813.31 лв., както и задължения по по-рано издадени фактури с дати 26.11.2018г., 17.12.2018г. и 07.03.2019г..На 10.05.2019г. ответникът нарежда банков превод в полза на ищеца на сумата 75 000 лв. с основание за плащане „арматура“, от което 15 813.31 лв. е отнесено за погасяване на остатък от 15 813.31 лв. по фактура N **********/08.03.2019г., 200.15 лв. по фактура N **********/15.03.2019г., 29 670 лв. по фактура N **********/15.03.2019г. и 29 316.54 лв. по фактура N **********/26.03.2019г., при липса на други задължения между страните, възникнали по-рано, които да не са погасени към 10.05.2019г., освен посочените, с които са погасени суми изцяло, а по процесната до посочения размер, и остатъкът за плащане по която след 10.05.2020г. възлиза на 21 855.15 лв.На 02.07.2019г. ответникът нарежда в полза на ищеца банков превод за сумата 10 000 лв., а на 23.08.2019г. и сумата 5 000 лв., с основание „арматура“, отнесени за погасяване на единствено съществуващо и частично непогасено задължение на ответника към ищеца по фактура N **********/26.03.2019г., с остатък след двете плащания от 6 855.15 лв..На 20.09.2019г. ответникът нарежда банков превод в полза на ищеца за 27.12 лв., с посочено основание фактура N **********/23.08.2019г., отнесено за погасяване на задължението по тази фактура, и към 23.08.2019г. частично непогасено остава задължението на ответника към ищеца по фактура N **********/26.03.2019г. за сумата от 6 855.15 лв..Този извод се подкрепя както от изследването на вещите лица, така и от представените по делото платежни нареждания, дневник на сметка 411/1, с ан.с-ки с движение за период от 01.03.2019г. до 30.09.2019г. на ищеца, за контрагент Сервис Инвест ЕООД по фактура N **********/26.03.2019г..В действителност на 20.03.2019г. ответникът е наредил в полза на ищеца банков превод от 50 000 лв., с посочено основание „арматура“, но това нареждане е преди възникване на задължението по процесната фактура по главния иск, и сметката на ищеца по превода е заверена със сумата 50 000 лв. на 21.03.2019г./срв. стр. 60 и 34 от делото/, след плащането на която експертизите установяват непогасено задължение по издадената фактура N **********/08.03.2019г., в размер на 15 813.31 лв., погасено с последващото плащане на сумата 75 000 лв., получено от ищеца на 10.05.2019г. и погасяващо възникнали по ред задължения, посочени по-горе, в т.ч. задължението по процесната фактура до сумата 29 316.54 лв., и верен е изводът, че преди плащането на 10.05.2019г. задължението по по фактура N **********/08.03.2019г. е 15 813.31 лв. и задължението по фактура N **********/26.03.2019г. е изцяло непогасено, противно на твърденията на ответника в отговора на исковата молба, както и верен е изводът, че с плащането от 10.05.2019г. е частично погасено задължението по фактура N **********/26.03.2019г., до размер от 29 316.54 лв. като последно възникнало във времето задължение, отнесено към датата на плащането 10.05.2019г., както и верни са твърденията на ищеца, че следващите две плащания на ответника за сумите 10 000 лв. и 5 000 лв., получени от ищеца на 02.07.2019г. и на 23.08.2019г. погасяват частично задълженията на ответника по фактура N **********/26.03.2019г., до дължими размери съответно от 11 855.15лв. и до 6 855.15 лв., което погасяване изцяло съответства на правилото на чл.76, aл.2 от ЗЗД с оглед посочените в преводните нареждания основания за плащане, а именно при няколко еднородни задължения и недостатъчност изпълнението да погаси всичките, и непосочване от длъжника кое от тях се погасява, се погасява най-обременителното/напр. при конкуренция между лихвоносно и нелихвоносно задължение/, и ако всички са еднакво обременителни, както в случая по арг. от 294, ал.1 от ТЗ, се погасява най-старото, освен ако всички са възникнали едновременно, когато погасяването е съразмерно.И тъй като не се установява плащането по посочените от страните фактури, както и по всички изследвани от вещите лица фактури, да е уговорено на дата, различна от издаване на фактурите, то задължението по всяка от тях възниква на датата на издаването й съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, и погасяването е по реда на възникване на задължението, с оглед на което и плащането на сумата 50 000 лв. от ответника на 20.03.2019г., получено от ищеца на 26.03.2019г., не може да бъде отнесено като плащане на невъзникналото към 21.03.2019г. задължение по търговската доставка по фактура N **********/26.03.2019г., при наличие на други възникнали и непогасени задължения на ответника към ищеца.С оглед на така установеното, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца по главния иск частично неплатената цена по търговската доставка, материализирана с фактура N **********/26.03.2019г., възлизаща на 6 855.15 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 04.10.2019г. до окончателното й изплащане.Приемането на частичното изпълнение от кредитора, което е негово право съгласно чл.66 от ЗЗД, не го лишава от правото му да претендира обезщетение за забава върху неплатената цена на търговската доставка с оглед частичните й плащания, тъй като всяко едно частично плащане е забавено и между търговци лихва се дължи, освен ако друго не е уговорено.За процесните периоди и суми, обезщетенията за забава съгласно заключенията на вещите лица възлизат както следва:

625.43 лв. върху сумата 51 171.69 лв. за периода от 27.03.2019г. /деня, следващ падежа по фактурата/, до 10.05.2019г.-деня на извършеното първо частично плащане на сумата 29 316.54 лв., при претендирани от ищеца 2 117.94 лв.

321.75 лв. върху сумата 21 855.15 лв./остатък след плащане на сумата 29 316.54 лв. на 10.05.2019г./ за периода от 10.05.2019г. до 02.07.2019г. /до 01.07.2019г. включ./включ., като процесният период е от 11.05.2019г. до 01.07.2019г. включ., за който съдът чрез Калкулатор за законна лихва на НАП установява размер на законна лихва от 315.75 лв., при претендирани 321.75 лв.,

171.24 лв. върху сумата 11 855.15 лв./остатък след частичното плащане на сумата 10 000 лв. на 02.07.2019г./ за времето от 02.07.2019г. до 22.08.2019г. включ./до 23.08.2019г./-деня на частичното плащане на сумата 5 000 лв., като процесният период е от 03.07.2019г. до 22.08.2019г. включ., за който съдът чрез Калкулатор за законна лихва на НАП установява размер на законна лихва от 167.96 лв., при претендирани 171.24 лв.,

и 79.98 лв. върху сумата 6 855.15 лв./остатък след всички частични плащания/ за времето от 23.08.2019г. до 03.10.2019г. включ., като процесният период е от 24.08.2019г. до 03.10.2019г. включ., за който съдът чрез Калкулатор за законна лихва на НАП установява размер на законна лихва от 78.08 лв., при претендирани 78.07 лв.,.

С оглед на горното, акцесорният иск е основателен и доказан за сумата 1 187.21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва в периода от 27.03.2019г. до 03.10.2019г. включ., от която 625.43 лв. върху сумата 51 171.69 лв. за периода от 27.03.2019г. до 09.05.2019г. включ., 315.75 лв. върху сумата 21 855.15 лв. за периода от 11.05.2019г. до 01.07.2019г. включ., 167.96 лв. върху сумата 11 855.15 лв. за периода от 03.07.2019г. до 22.08.2019г. включ., и 78.07 лв. върху сумата 6 855.15 лв. за периода от 24.08.2019г. до 03.10.2019г. включ., и за разликата над сумата 1 187.21 лв. до пълния му предявен размер от 2 689 лв. подлежи на отхвърляне.

По насрещно предявения иск по чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД за платена цена за неизпълнена в пълно количество доставка, ответникът ЕТ „Ими –Попанастасов-Иван Иванов“ гр.Кърджали установява, че изпълнява точно в количествено отношение задължението да достави на ищеца по насрещния иск „Сервис Инвест“ ЕООД с.Конево, общ. Кърджали, посочените количества арматура във фактура N **********/08.03.2019 г., при липса на спор между страните, че доставката е изцяло платена и липса на доказателства доставеното на ищеца количество арматура да е несъответно на материализираното във фактурата, с оглед доказаното посредством всички събрани писмени и гласни доказателства, както и заключенията на вещите лица по назначената първоначална и повторна съдебно-счетоводни експертизи, че доставката е приета без възражение, осчетоводена е надлежно от ищеца като покупки ДДС с упражнено право на данъчен кредит и доставеното по нея количество е осчетоводено като вложено в обект на ищеца, а посоченото в експедиционен лист от 08.03.2019 г. лице за получател е предало стоката на ищеца по възлагане на ответника по насрещния иск.За доставката ответникът издава на ищеца фактура N **********/08.03.2019 г. на стойност 55 815.45 лв., по която ищецът прави две плащания, с които погасява задължението-на 21.03.2019г. до размер от 40 002.14 лв. и на 10.05.2019г. до размер от остатъка от 15 813.31 лв. Посоченото във фактурата количество арматура от 40 155 кг. е заприходено от ищеца като получени материали, с последвало допълнително счетоводно записване, че материалите са вложени в строителството.Ответникът признава, че ищецът е изявил претенции за липсващи елементи, по която причина първият отново ги изработва и доставя на втория по стокова разписка от 23.03.2019г., за която доставка ищецът възразява, че не касае договорените количества по доставката по фактура N **********/08.03.2019 г. За доставката по процесната по насрещния иск фактура и изпълнението й свидетелства св.Т.Н., която организира и контролира доставките на ответника, и сочи, че количеството по фактурата е изработено и натоварено от ответника, и доставено чрез служител на ЕТ „Ружди“, без да е правено от ищеца възражение за липса на 3 007 кг., но допълнително ищецът поискал фусове 300 кг., които били му доставени, и въпреки установено на място на обект на ищеца, че същите са вложени, ответникът отново ги изработва и доставя на ищеца, без допълнителна фактура, които обстоятелства се установяват идентично и от св.Р.Н., отговарящ за производството при ответника, и от св.М.П., анализатор пазари и мениджър корпоративни клиенти при ответника, и които трима свидетели посещават обект на ответника и се уверяват, че няма липса на доставени количества.За доставката на фактурираната арматура е представен експедиционен лист N **********/08.03.2019г., по който стоката е получена от Д.Р., който разпитан като свидетел сочи, че работи в транспортна фирма „Руди-98“ ЕООД с управител Р.К., и на 08.03.2019г. прави четири курса с по 10 тона, чрез които натоварени при ответника железа, разтоварва при ищеца, като същите са приети от Е., който е бригадир при ищеца.Св.Е.Н., който контролира строителството на обекти на ищеца, сочи, че липса на желязо по позиции е констатирана в процеса на работа на Сграда 2-през м.март при полагане на основите, когато представители на ответника идват на обекта и възразяват, че железата са доставени, след който случай ищецът и ответникът преустановяват отношенията си.Св.Е.Н. отрича транспортната фирма на „Ружди“ с шофьор Д.Р. да е доставял желязо до обекта.

Липса на твърдяното от ищеца количество арматура не е отразено и в представените от него, по искане на ответника, заповедни книги за обекта, за който са предназначени/сграда 2 според ищеца/ , както и в дневник за бетонови работи, в които няма записвания за изменения в строителството поради липса на материали.Така не е установена липса на конкретно доставено количество и този извод не се опровергава от обясненията на управителя на ищеца, за да може да се разсъждава евентуално какво заместващо количество материали е доставено от трето лице по представенaтa от ищеца фактурa N **********/27.04.2019г., противно на която управителят на ищеца сочи, че железата от друг доставчик е получил и до 15.04.2019г. е положил бетон на основите на двете сгради на обекта, при липса на цялото уговорено количество с ответника за основи на сграда 2 при кота -7, на която управляваното от него дружество е строител изпълнител.Обясненията на управителя се опровергават от представените заповедни книги и дневник на бетоновите работи, в които полагане на армировка на основи на сграда 2 прието на 03.04.2019г. за кота -7.3 - кота -6.10 за кофраж и армировка, когато е разрешено и полагането на бетон.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за изпълнена и приета работа, като в случая приемането се доказва от осчетоводяването на фактурата по процесната по насрещния иск доставка с влагане на материалите по нея.

Възражението на ищеца по насрещния иск, че СМР са извършени с нова доставка от трето на делото лице, заместваща липсата при доставката на ответника, тълкувано с оглед подлежащите на доказване факти, не може да се възприеме, тъй като насрещното доказване е проведено успешно от ответника, в т.ч. с доказателства, които не са в негово държане-счетоводната и строителната документация на ответника, и липса на какъвто и да е документ, установяващ твърдяната липса към датата, когато е констатирана. Съгласно трайната съдебна практика упражняването на правата на търговеца, свързани с използването на данъчен кредит с оглед нормите на ЗДДС, е доказателство за наличието на съответната правна сделка и нейното изпълнение.Включването на процесната фактура в дневника за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея от ищеца, представлява недвусмислено признание на задължението за дължимата цена на материализираната с фактурата доставка и доказва неговото съществуване, което задължение ищецът изпълнява към ищеца на 21.03.2019г. и на 10.05.2019г..

С Решения N 198/13.05.2016г. по т.д. N 2741/2014г. и N 121/21.07.2016г. по т.д. N 3210/2015, I т.о., ВКС, по правния въпрос за правното значение на осчетоводяването на фактурата по покупко-продажба от купувача, включването й в дневниците за покупки и ползването на данъчен кредит от купувача относно факта на приемането на стоките, предмет на договора за покупко-продажба, приема, че по аргумент от разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, е прието, че упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода/респ. предаването им, предвид, че както фактурата, така и експедиционния документ са издадени в един и същи ден, което задължение на ищеца е да прояви грижата на добрия търговец при приемане на доставката, в противен случай в негова тежест е да понесе санкция за небрежността си съгласно чл.264, ал.3 от ЗЗД, че ако не направи възражения за неправилно изпълнение при приемане на работата, тя се счита за приета, защото недостатъците, за които се възразява с насрещния иск, не са такива по чл.264, ал.2 от ЗЗД, а такива за количествено изпълнение, които подлежат на установяване при самата доставка.

При неоснователност на твърденията на ищеца по насрещния иск, същият подлежи на отхвърляне.

С оглед крайния изход на делото и в приложение на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от главните искове, и в пълен размер по насрещния иск, а ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от главните искове, в частност акцесорния иск.По настоящото производство ищецът прави разноски от 381.77 лв. за държавна такса, 1 280 лв. за адвокатско възнаграждение, 5 лв. за обезпечителна заповед и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице по първоначалната ССчЕ, от които има право на 1 573.03 лв., както и на 680 лв. за адвокатско възнаграждение по насрещния иск, като няма право в настоящото производство да претендира адвокатско възнаграждение по развилото се пред съдебен изпълнител обезпечително производство по издадената по делото обезпечителна заповед, тъй като разноските в същото не са съдебни разноски, а разноски по изпълнението.Ответникът прави разноски от 400 лв. за адвокатско възнаграждение/без в пълномощното за това да е разграничено възнаграждението по главните и по насрещния иск/, от което съразмерно на цената на всички искове и предвид частичното отхвърляне на акцесорния главен иск, ответникът има право на 43.76 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, като останалите разноски за държавна такса от 167.14 лв., 100 лв. за възнаграждение на вещо лице по първоначалната ССчЕ и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице по повторната ССчЕ, са в негова тежест, предвид неоснователността на насрещния иск и неоснователното оспорването на заключението на вещото лице по първоначалната ССчЕ.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сервис Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Конево, общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати на ЕТ „Ими-Попанастасов-Иван Иванов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Сан Стефанов N 17, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 6 855.15 лв., представляваща частично неплатена цена на доставка по ДДС по фактура N **********/26.03.2019г., ведно със законната лихва от 04.10.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата 1 187.21 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на цената по доставката, в размер на законната лихва в периода от 27.03.2019г. до 03.10.2019г. включ., от която 625.43 лв. върху сумата 51 171.69 лв. за периода от 27.03.2019г. до 09.05.2019г. включ., 315.75 лв. върху сумата 21 855.15 лв. за периода от 11.05.2019г. до 01.07.2019г. включ., 167.96 лв. върху сумата 11 855.15 лв. за периода от 03.07.2019г. до 22.08.2019г. включ., и 78.07 лв. върху сумата 6 855.15 лв. за периода от 24.08.2019г. до 03.10.2019г. включ., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над сумата 1 187.21 лв. до пълния му предявен размер от 2 689 лв..

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сервис Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Конево, общ.Кърджали, обл.Кърджали, срещу ЕТ „Ими-Попанастасов-Иван Иванов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Сан Стефанов N 17, общ.Кърджали, обл.Кърджали, насрещен осъдителен иск за сумата 4 178.53 лв., представляваща цената на недоставени 3 007 кг. арматура по доставка по ДДС по фактура N 0000024314/08.03.2019г..

ОСЪЖДА ЕТ „Ими-Попанастасов-Иван Иванов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.Сан Стефанов N 17, общ.Кърджали, обл.Кърджали, да заплати на „Сервис Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Конево, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 43.76 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия:

Номер на акта:	260035
Дата:	21 септември 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия:	Невена Калинова Калинова

Дело:	20195140101320
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	4 октомври 2019 г.

Решение по дело №1320/2019 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА