Р Е Ш
Е Н И Е
01.03.2019 г.
№ гр. А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН
СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица
Марковска
като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 708 по описа за
2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.З.З. с ЕГН ********** и съпругата му З.М.З. с ЕГН **********,
предявена срещу В.Н.Т. – А. с ЕГН ********** и М.Н.Т. с ЕГН **********, с която
ищците искат да бъдат признати за собственици на имот, както следва: нива от
3 200 кв.м., находяща се в строителните граници
на гр. А., местността Т., част от имот пл. № 65 по кадастралния план на града
от 1958 г., понастоящем представляващ дворно място от 3035 кв.м., съставляващо
имот пл. № 4489, парцел № VII в кв.8а по действащия план на гр. А..
Поддържа се, че имотът се владее от ищците, които са го придобили по силата
на давностно владение, упражнявано от 2008 г. до
настоящия момент. Ползва се като паркинг и в него ищците отглеждат животни. Ответниците имат констативен нотариален акт за правото на
собственост на имота като реституиран по реда на ЗСПЗЗ поземлен имот, но никога
не са го ползвали и никога не са разполагали с фактическа власт върху него,
като нямат достъп до него, тъй като през май 2008 г. ищецът Д.З. го оградил и
от тогава го владее несмущавано и непрекъснато.
В срока за отговор от ответниците В.Н.Т. – А. и М.Н.Т.
са постъпили отговори, с които оспорвата исковата
претенция като неоснователна. Сочат, че разполага с титул за собственост,
въведени са във владение на реституирания им имот още през 1997 г., като ответниците няма как да са придобили имота, тъй като не са
упражнявали фактическа власт на правно основание. Нещо повече, твърди се, че
под отношение на имота е имало сключени договори за наем през годините, като
самият ответник ползва съседен имот, собственост на ответниците,
за който има сключен договор за наем с тях. Поддържа се, че е останал с
погрешно впечатление, че ползва и спорния имот, но това не е така, тъй като
същият не му е отстъпван никога.
От събраните по делото доказателства от фактическа и
правна страна се установи следното:
Безспорно е, че
с констативен нотариален акт № 42, том първи, рег. № 817, н.д. № 154 от
01.03.2000 г., е признато правото на собственост на ответниците
В.Н.Т. – А. и М.Н.Т. върху реституиран по ЗСПЗЗ поземлен имот – нива от
3 200 кв.м., находяща се в строителните граници
на гр. А., част от имот пл. № 65 по кадастралния план на града от 1958 г., а
понастоящем дворно място от 3 035 кв.м., съставляващо имот пл. № 4489, УПИ
VII в кв.8А по действащия план на гр. А..
От заключението
на вещото лице И.Б. се установява, че процесният имот
представлява част от имот пл. № 65 от кадастрален план на гр. А. от 1958, който
е представлявал лозе, а понастоящем е дворно място от 3 035 кв.м., съставляващо имот пл. №
4489, УПИ VII в кв.8А по действащия план на гр. А., предвиден за
„За озеленяване“. За процесния имот е сключен договор
за наем от 20.02.2008 г. от ответната страна със свидетеля Г. П. К. със срок на
действие от 10 години, като договорът за наем е бил надлежно вписан още същия
месец в Службата по вписвания при РС-А.. Свидетелят Г. К. е разпитан като
свидетел по делото, като обяснява, че мястото не е било трасирано и оградено и
всичко наоколо се нуждаело от почистване. Наложило се да извика геодезист от
общината, който замерил мястото и той го оградил въз основа на замерването.
Съсед му бил ищеца Д.З., който наел съседния имот. Именно неговите действия по
изкопаване на канали за захранване на съседния имот с ток станали причина
свидетелят да прекрати наемните отношения. Освободил имота през 2011 г., а през
2012 г. съдействал за установяване на наемните отношения със свидетелката К. К.,
която свързал с ответната страна, за да се договорят относно условията за
ползване на имота.
Съгласно
заключението на вещото лице останалата част от бившия имот пл. № 65 съставлява
съседния поземлен имот № 175008 с площ от 12 740 кв.м. по КВС на землището
на А.. Този имот е отдаден под наем от ответниците на
ищеца Д.З.З., за което по делото е представен договор
за наем от 03.04.2008 г., по който ищецът е поел редица задължения, между които
бракуване и изкореняване на съществуващи трайни насаждения, маркиране и
ограждане на наетия имот, снабдяване на имота с ел. енергия, вода и
канализация, изграждане на пътна връзка с главния път и пътната мрежа,
засаждане на трайни насаждения, изграждане на стопански постройки и др.
Безспорно е установено по делото от представения предварителен договор и
заключението на вещото лице, че в изпълнение на задълженията си ищецът с
предварителен договор от 24.06.2008 г. е присъединил обект „Стапанска
сграда“ в имот № 175008 към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР АД КЕЦ К.
от съществуващата на място разпределителна касета *** ТП „***“, която се намира
в края на регулацията на гр. А.. С разрешение от 31.03.2009 г. ВиК ЕАД гр. Б. е разрешила включване на имот № 175008 към
тяхната мрежа. Вещото лице на приложената към заключението комбинирана скица с
пунктир е показало трасетата на ел. захранването и водоснабдяването на
постройките в имот № 175008 до съществуващите в имота ел. табло и шахта, вкл.
отклонение към строежа на сграда в съседния процесен
имот пл. № 4489, УПИ VII в кв.8А по
действащия план на гр. А..
По делото са
събрани гласни доказателства както от ищцовата
страна, така и от ответната страна, като всички свидетели са категорични, че през
2008 г. двата съседни имота са представлявали едно общо непочистено място, което
кореспондира с данните по заключението на вещото лице, че се касае до бивш общ
имот с пл. № 65 по стария кадастрален план, който е едва в последствие е
обособен на двата съседни имоти – процесния в
регулация и поземлен имот № 175008. Гласните доказателства, съпоставени с
писмените доказателства, между които двата вписани договора за наем, обосновават
извод, че фактическото обособяване на имотите на място и ограждането им съобразно
предвижданията на плана е станало едва през 2008 г., когато било отдадено под
наем от ответната страна в качеството на собственик на общия имот на две различни
лица – единия имот на Г. К. въз основа на договора за наем от 20.02.2008 г. и
другия имот на ищеца Д.З. въз основа на договора за наем от 03.04.2008 г.
При установените фактически данни, съдът намира, че предявеният установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК е
неоснователен, като съображенията на съда са следните:
Съобразно общия принцип
за разпределение на доказателствената тежест в тежест на ищците е да установят релевантните за спора факти
съобразно сочения придобивен способ – изтекла в тяхна полза
придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, от които да може да
се установи твърдяното им право на собственост
върху процесния имот. Който се позовава на този придобивен
способ следва да докаже кумулативното
наличие на неговите предпоставки - спокойно,
явно, несмущавано, непрекъснато упражняване на фактическа власт
върху вещта като своя в рамките
на установения от закона десетгодишен срок. Събраните доказателства
не мотивират извод за доказаност на исковата
претенция при условията на пълно и главно доказване, каквото дължат ищците по
делото. От
показанията на свидетелите Г. К. и К. К., се установява, че процесният
имот е стопанисван от тях – първия свидетел въз основа на сключения с ответната
страна договор за наем за периода от сключване на договора през 2008 г. до 2011
г., когато се прекратили наемните отношения и втората свидетелка за няколко месеца през 2012
г., за което съдействал именно свидетелят Г. К.. Договорът за наем е надлежно
вписан в СВ при РС-А., като подкрепя показанията на свидетелите Г. К. и К. К..
Същите са трети лица, които излагат впечатленията си от имота за времето, през
което са го ползвали. Не се намират във връзка с ответната страна, която да
поставя под съмнение достоверността на техните показания, поради което съдът
няма основание да не ги възприеме. Нещо повече, свидетелят Г. К. споделя, че по
това време съседният имот, собственост на ответниците,
е бил отдаден под наем на ищеца Д.З.З., който
предприел изкопни действия във връзка със снабдяване на съседния имот с ток и
вода. Именно изкопаните канали станали причина за влошаване на отношенията с
общите наемодатели, съответно довели до прекратяване на наемните отношения от
свидетеля Г. К.. Каналите били прокопани до имота, нает от свидетеля Г. К.,
което попречило на плановете, които имал за имота, съответно същият го изоставил
през 2011 г., като междувременно свързал свидетелката К. К. с ответната страна,
за да могат да уредят отношенията по повод имота по съответния ред. Данните,
които споделя свидетеля Г. К. са подробни, ясни и следват хронологията на
писмените доказателства, представени от двете страни, поради което съдът приема
категоричната достоверност на неговите показания. Факт, категорично установен
от този свидетел е, че имотът е стопанисван от него за периода от 2008 г. до
2011 г. въз основа на договора за наем с ответната страна, което категорично
изключва твърдението на ищците за владение продължило по отношение на имота
повече от десет години.
Що се касае до гласните
доказателства ангажирани от ищеца чрез разпит на свидетелите Р. Р. и Ф. П.,
съдът намира следното:
Безспорно свидетелите са
последователни в показанията си що се касае до ограждането на имота,
построяването на стопанската сграда в имота, снабдяването на имота с ток и
вода, като всички тези действия са започнали според тях през май 2008 г.
Показанията на свидетелите, съпоставени с писмените документи по делото, сочат
повече от ясно, че се касае до действия, извършени в съседния имот № 175008,
отдаден под наем на ищеца с договора за наем от 03.04.2008 г. Всички предприети
строителни и облагородяващи действия кореспондират с поетите от ищеца
задължения по договора за наем, сключен по същото време, когато са започнали
строителните и изкопните работи, за които разказват свидетелите. Самите
свидетели твърдят, че познават мястото, за което разказват, като съдът няма
основание да не им даде вяра относно предприетите строителни мероприятия и действия
за облагородяване на имота (ограждане, прокарване на ток, вода), но следва да съобразят
данните по заключението на вещото лице, че двата съседни имота на практика са били
част от един голям общ имот, заснет по стария кадастрален план на гр. А. с пл.
№ 65, като е безспорно че към 2008 г. този имот не е бил ограден и обособен в
отделни имоти, както е по действащите планове. В тази връзка са данните по
показанията на всички свидетели, които познават имота към 2008 г., както
водените от ищцовата страна, така и водените от
ответната страна. За разлика
обаче от показанията на ищцовите свидетели, които са
твърде общи що се касае до конкретното местоположение на имота, в който са били
повикани да работят от ищеца, доколкото през 2008 г. то е било част от общото
непочистено място на бивш имот с пл. 65, показанията на свидетеля Г. К. са
конкретни относно имота, за който свидетелства, тъй като същият е имал договор
за наем за процесния имот и същевременно е предприел
мерки за определяне на неговия обхват и местоположение, ползвайки геодезист към
2008 г. Анализът
на писмените и гласните доказателства, вкл. заключението на вещото лице, в
тяхната съвкупност обосновава категоричен извод, че към 2008 г. цялото място от
бившия имот пл. № 65 е било неоградено и се е нуждаело от почистване, в която
връзка са показанията на всички свидетелите по делото. Самото място не е било
маркирано и съответно разделено в отделни самостоятелни имоти, както е
предвидено по действащите планове на гр. А.. Поради това след отдаването под
наем с двата договора свидетелят Г. К. предприел действия по трасиране на имота
си, за да го отдели от съседния, отдаден под наем на ищеца Д.З.З.. Същото задължение е поел ищецът въз основа на договора
за наем на съседния имот, като очевидно е предприел действия в тази посока,
което става ясно от показанията както на водените от него свидетели Р. Р. и Ф. П., така и на свидетеля
Г. К.. Ако изобщо е било възможно пълно завладяване на имота от ищцовата страна, то това е станало след 2011 г. – 2012 г.,
когато са преустановени действията на останалите наематели по повод процесния имот и няма данни собствениците в лицето на ответниците да са проявявали повече интерес към него. Писмени
доказателства в полза на ищцовата страна не са
събрани относно процесния имот, като всички
представени по делото касаят съседния имот № 175008, а
анализът на гласните доказателства не обосновава извод за осъществен фактически
състав на придобивната давност в полза на ищците,
изискващ не просто субективно отношение към имота като към свой, но и
осъществяване на обективния признак – фактическа власт, упражнявана лично или
чрез другиго за период от поне 10 години. Такива доказателства не бяха събрани
по делото, а показанията на свидетелите на ищеца не са достатъчни за
обосноваване на извод в исканата насока, доколкото при съпоставянето им с
писмените доказателства по делото не обосновават категоричен извод, че касаят процесния имот, а по-скоро съседния такъв, отдаден под наем
на ищеца по същото време, за което свидетелите имат впечатления.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният установителен
иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
В тежест на ищците следва да се възложат разноските, направени от ответната
страна и поискани още с писмения отговор, към който е приложен договор за
правна защита и съдействие - в размер на 500 лева адвокатско възнаграждение (л.47
от делото).
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищците Д.З.З. с ЕГН ********** и съпругата му З.М.З. с
ЕГН **********,***, срещу ответниците В.Н.Т. – А. с
ЕГН ********** и М.Н.Т. с ЕГН **********, и двете с адрес ***, с който ищците
искат да бъдат признати за собственици на имот, както следва: нива от
3 200 кв.м., находяща се в строителните граници
на гр. А., местността Т., част от имот пл. № 65 по кадастралния план на града
от 1958 г., понастоящем представляващ дворно място от 3035 кв.м., съставляващо
имот пл. № 4489, парцел № VII в кв.8а по действащия план на гр. А..
ОСЪЖДА Д.З.З. с ЕГН ********** и съпругата му З.М.З. с ЕГН **********,***,
да заплатят на В.Н.Т. – А. с ЕГН *********** и М.Н.Т. с ЕГН **********, и двете
с адрес ***, сумата от 500 лева съдебно деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Районен съдия……………………….