№ 2169
гр. София, 16.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:К. Пл. К.
като разгледа докладваното от К. Пл. К. Частно гражданско дело №
20231110171526 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „..... срещу Р. А. Г., Д. Г. Г. и А. Г. П. за дължи от тях суми за
предоставени услуги за имот, находящ се в ......
Заявлението първоначално е било подадено пред Районен съд- Пловдив, като е било
образувано ч.гр.д. № 17248/2023г. по описа на същия съд. С определение №
13521/28.11.2023г. решаващият състав е прекратил производството по делото като
неподсъдно нему с мотива, че настоящия адрес на длъжника е в гр. София, и е изпратил
делото за разглеждане на компетентния според него по правилата на местната подсъдност
първоинстанционен съд – Софийски районен съд.
Настоящият съд намира, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд.
Заявлението на „..... е насочено към трима длъжници, двама от които имат регистриран
постоянен и настоящ адрес в гр. Пловдив, а само длъжника А. Г. П. има регистриран
постоянен адрес в гр. Пловдив, но настоящ адрес в гр. София.
Несъмнено съгласното действащата понастоящем редакция на разпоредбата на чл. 411,
ал. 1 ГПК заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира
настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Лицата, срещу които е
насочено заявлението по чл. 410 ГПК, имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т.
1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, поради което
компетентен да разгледа заявлението по чл. 410 ГПК е съдът по настоящия адрес на
длъжниците.
В случая обаче един от длъжниците има регистриран настоящ адрес в различен съдебен
район. Възникналата хипотеза не е уредена със специално правило в заповедното
производство, поради което по аналогия приложение следва да намери текстът на чл. 166
ГПК. Според тази норма, иск срещу ответници от различни съдебни райони се предявява по
1
избор на ищеца в съда на един от тези райони. Заявителят е направил своя избор, като е
депозирал заявлението си пред Районен съд-Пловдив. Избраната от него подсъдност
обвързва сезирания съд и той не може да препрати делото на другия алтернативно
компетентен съд. Зачитането на направеният избор следва и от обстоятелството, че
регистрираният настоящ адрес на двама от общо тримата длъжници е в съдебния район на
Районен съд – Пловдив, поради което избора на заявителя да предяви заявлението си в един
от тези районни съдилища не поставя потребителите в неравностойно положение един
спрямо друг, след като това му право произхожда от закона. В този смисъл са Определение
№ 664 от 19.09.2023 г. на ОС - София по в. ч. гр. д. № 570/2023 г., Определение № 739 от
28.08.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 566/2023 г., Определение № 273 от 31.05.2023
г. на ОС - Враца по в. ч. гр. д. № 216/2023 г., Определение № 3337 от 24.09.2021 г. на ОС -
Варна по в. ч. гр. д. № 2287/2021 г.
С оглед изложеното, настоящият съд намира, че следва да повдигне спор за подсъдност,
който съгласно чл. 122 ГПК следва да бъде решен от Софийски градски съд.
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 71526 по описа за 2023 г. на СРС, ІI ГО,
55 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОСЪДНОСТ между Софийския районен съд и Районен съд -
Пловдив относно местно компетентния първоинстанционен съд да разгледа подаденото от
„..... срещу Р. А. Г., Д. Г. Г. и А. Г. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с вх. № 107646/27.11.2023г.
ИЗПРАЩА делото за произнасяне на Софийския градски съд по разрешаване на спора
за подсъдност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2