Р Е Ш Е Н И Е
98 07.08.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Двадесет и шести юни 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
и прокурор КРАСИМИР ТАНЕВ
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 87 2020
АНД № по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-0310-000379, издадено на 15.04.2020г.
от П.Ш.-Началник на РУ– П. при ОДМВР – M.
Жалбата
е подадена от И. ***, като в жалбата срещу Наказателно постановление №20-0310-000379/15.04.2020г.,
се сочи, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като
е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон. Жалбоподателят сочи, че на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено администратино наказание глоба
в размер на 50,00лв., за това, че на 11.03.2020г., около 18,32 часа, в град П.,
на ул. „Т.В.“, до дом № **, Ф. е паркирал собствения си лек автомобил – марка „Киа“,
модел „Рио“, с ДР№ ** **** **, върху тротоара, без да е
определено мястото за това от собственика на пътя или от
администрацията. Твърди, че в конкретния случай е допуснато нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.4, предложение второ и чл. 57, ал.1, т. 5,
предложение четвърто от ЗАНН, понеже в АУАН и обжалваното НП не са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които
потвърждават извършването на административното нарушение. Според жалбата, в
процесното НП е налично само и единствено твърдението, че жалбоподателят
паркира собствения си лек автомобил върху тротоара, без да е определено за това
место от собственика на пътя или администрацията. В жалбата на Ф. се сочи, че
нормата на чл. 94, ал.3 от ЗДвП не е от категорията на забранителните, а
съдържа общи правила за престой и паркиране, като в изречение второ се допуска
престой и паркиране върху тротоара, при спазване на посочените в текста й
условия. Жалбоподателят твърди, че в АУАН не е посочено какво е било разположението
на автомобила спрямо оста на пътя, какво е било отстоянието му от страна на
сградите за преминаване на пешеходци, за да се направи извод за
съставомерността на деянието по смисъла на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, тъй като само
по себе си, паркирането върху тротоар не съставлява нарушение на закона.
И.Д.Ф. моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП,
като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят И.Д.Ф., редовно призован, не се
явява. Вместо него се явява процесуалният му представител – адвокат Д.К. от
Бургаска адвокатска колегия.
АНО- РУ П. при ОД на МВР- M=, редовно призовани, не изпращат представител.
В процеса са изслушани
актосъставителят Р.В.В. и свидетелят И.С.А..
От представения по делото АУАН №*** г.,
се установява, че на 11.03.2020г., около 18,32 ч., в град П., на ул. „Т.
В.“ до дом № **, жалбоподателят И.Д.Ф. е паркирал лек автомобил марка „Киа“,
модел „Рио“, с ДР№ ** **** **, собственост на Н.Ф., върху тротоара, без мястото
да е определено за това от собственика на пътя или администрацията. Посочено е,
че АУАН е съставен по преписка рег. №312р-16573/2020г. по описа на РУ П. при
ОДМВР – M= и Декларация по чл. 188 от ЗДвП. От АУАН се вижда, че жалбоподателят
не е възразил срещу съставянето на акта.
По делото е приложено Наказателно постановление № ***г. на Началника на РУ-
П., при ОД на МВР- M=, от което се констатира, че на 11.03.2020г., около 18,32
ч. в град П., на ул. „Т. В.“ до дом №**, жалбоподателят И.Д.Ф. е паркирал паркирал
лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с ДР№ ** **** **, собственост на Н.Ф.,
върху тротоара, без мястото да е определено за това от собственика на пътя или
администрацията. Посочено е, че Наказателното постановление е съставено по
преписка рег. №312р-16573/2020г. по описа на РУ П. при ОДМВР – M= и Декларация по
смисъла на чл. 188 от ЗДвП. Сочи се, че така Ф. е нарушил виновно чл. 94, ал.3
от ЗДвП, заради което, на основание чл. 178 Е от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50,00лв.
По делото е представена Декларация за предоставяне на информация, във
връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, подадена на 06.04.2020г. от
жалбоподателя И.Д.Ф., от която се констатира, че на 11.03.2020г., около 18,32
часа, именно Ф. е управлявал лек автомобил паркирал лек автомобил марка „Киа“,
модел „Рио“, с ДР№ ** **** **.
Видно от приложеното по делото Обяснение от И. U= Ф., същият е изготвил
снимков материал за посочени в обясненията дати относно два автомобила-
процесния лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“, с ДР№ ** **** ** и лек
автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“, с ДР№ ** **** **. От обясненията,
приложени по делото е видно, че на процесната дата, автомобилът, управляван от
жалбоподателя И.Д.Ф. е бил заснет от даващия обясненията И. U= Ф., като същият
твърди в тези си обяснения, че няма претенции към паркирането на автомобил
марка „БМВ“ с непосочен номер.
Видно от приложената по делото Докладна записка рег. №
310р-5870/15.04.2020г., изготвена от актосъставителя Р.В. *** при ОД на МВР M=
е изпратена преписка рег. № 312р-6573/2020г., представляваща писмо от Директора
на ОД на МВР M=- старши комисар И.Т.- за упражняване на правомощията по ЗДвП
или Наредба за поддържане и опазване на обществения ред и общественото имущество
на територията на Община П. и Наредба за организацията и безопасността на
територията на Община П.. Според Докладната записка, актосъставителят е
установил, че Т.Ф. от град П. е
депозирала жалба до министъра на вътрешните работи, в която се съдържат данни,
свързани с неправилно паркиране на МПС на тротоара пред дома й, като е приложен
снимков материал на процесното МПС и е приложен CD- R/52х диск, ведно с разпечатани на хартиен носител изображения.
Актосъставителят сочи в своята Докладна записка, че е указал на дежурните
постове по график в РУ П. при ОД на МВР M=, да извършват обход по ул. „Т.В.“ и
при установяване на неправилно паркирани МПС, да се вземе отношение съгласно
правомощията им по реда на ЗДвП, като се прилага принципът на нулева
толерантност спрямо нарушителите. В Докладната си записка, актосъставителят В. сочи,
че от разпечатаните на хартиен носител снимки не става ясно кога са заснети, на
тях няма дата и час на нарушението. Твърди, че това е било невъзможно да се
установи и от представения от жалбоподателката CD- R/52х диск, поради което актосъставителят В. се е свързал с жалбоподателката,
която му заявила, че снимките са направени от сина й И.Ф., с мобилен телефон.
От Докладната записка на актосъставителя В. се констатира, че обясненията на И.
U= Ф. са дадени на 06.04.2020г., като е описвал снимките, докато е гледал
информацията в мобилния си телефон. На някои от снимките, според докладната
записка, не са били видими регистрационните номера на автомобилите, а други се
преповтарят, като качени на диска и на хартиен носител. По този начин, съгласно
докладната записка, актосъставителят В. е установил, че собственици на
паркираните автомобили от изображенията са Н.С.К.-Ф.- на лек автомобил марка
„Киа“, модел „Рио“, с ДР№ ** **** ** и жалбоподателят И.Д.Ф.- на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Фронтера“, с ДР№ ** **** **. Посредством декларацията на
жалбоподателя, актосъставителят е установил, че именно жалбоподателят е
паркирал автомобилите.
От приложената по делото Справка за нарушител/водач, изготвена за И.Д.Ф.,
се констатира, че същият има съставени 12 АУАН, станали основа за съставяне на
12 наказателни постановления.
Видно от приложената по делото Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. е,
че Началникът на РУ П. при ОД на МВР- M= е натоварен от Министъра на вътрешните
работи да издава наказателни постановления по ЗДвП на обслужваната територия на
РУ.
Изслушан в съдебно заседание, актосъставителят Р.В.В., сочи, че е съставил
АУАН на жалбоподателя Ф., защото на посочените в декларацията му дати, именно Ф.
е управлявал и паркирал автомобилите. Сочи, че на процесната дата, към момента
на извършването, В. не е установил
административното нарушение лично. Сочи, че въз основа на преписка, изпратена в
РУ П. при ОД на МВР M=, във връзка с
жалба, подадена до министъра на вътрешните работи, е трябвало да се вземе
отношение, съгласно правомощията им по реда на ЗДвП. Твърди, че основните
доказателства са били снимките, направени с мобилния телефон на И. U= Ф.. Сочи,
че И. U= Ф. и адвоката му са се явили в РУ П. при ОД на МВР M=, за да изготви Ф.
обясненията си. Установява, че след съставяне на процесните АУАН и НП не е
имало повече подобни нарушения на ЗДвП.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят И.С.А., чиито показания съдът цени
изцяло, като съответстващи на останалите, събрани по делото, доказателства, сочи,
че е присъствал при съставяне на процесния АУАН и на връчването му на
жалбоподателя Ф..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че в РУ П., при ОД на МВР – M= е получена административно-
наказателна преписка рег.№ 312р-6573/31.03.2020г. по описа на ОД на МВР M=,
образувана по жалба на Т.Ф. до ОД на МВР- M=.
Съгласно чл. 57, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, Наказателното
постановление трябва да съдържа: датата
на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя; собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния
му адрес, единен граждански номер и описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават, ведно със законните разпоредби, които са били нарушени
виновно.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че нарушението на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, което било извършено
от жалбоподателя И.Ф., е констатирано от актосъставителя В. не лично и
непосредствено, не на улицата в град П., където се твърди, че е извършено
нарушението, за да се констатира, какво е било положението на автомобила спрямо
пътя, на тротоара ли е паркиран автомобила и какво е отстоянието му до
сградите, възможно ли е преминаването на пешеходци. Нарушението на И.Д.Ф. е
констатирано от актосъставителя по снимков материал, предоставен дори не от
жалбоподателката по административно- наказателна преписка рег.№ 312р-6573/31.03.2020г.
по описа на ОД на МВР M=- Т.Ф., а изготвен от нейния
син- И. U= Ф., който е дал обяснения пред АНО в неизвестно за настоящата
административно- наказателна преписка, качество, тъй като не е жалбоподател по
нито една от двете преписки.
По делото не се установи в какво качество, И.
U= Ф. е изготвил снимковия материал, с какво техническо средство са изготвени
изображенията и изследвани ли са те за евентуални въздействия след изготвянето
им.
По делото безспорно се установи, че след
указанията на актосъставителя В. до дежурните по график в РУ П. при ОД на МВР M=
за извършване на обход и съблюдаване на нулева толерантност относно нарушения
на ЗДвП, те изобщо не са констатирали нарушения по реда на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
По делото се
установи безспорно и категорично, че нито актосъставителят, нито свидетелят А.
са възприели непосредствено и лично извършеното административно нарушение на
процесната дата- 11.03.2020г., а формирането на волята им е осъществено въз
основа на създадени от трето на процеса лице, визуални доказателства, изработени
без съобразяване със законовите изисквания за изготвяне на годни доказателствени
средства, ще рече, при изначална липса на доказателства.
Съдът приема, че декларацията на жалбоподателя Ф., в
която същият потвърждава, че на процесната дата именно той е управлявал
собственото си превозно средство, също не представлява доказателство за
извършване на нарушение по смисъла на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.
Съдът
счита, че следва да отмени Наказателно постановление №20-0310-000379,
издадено на 15.04.2020г. от П.Ш.-Началник на РУ– П. при ОДМВР – M=, с което за
нарушение на чл.
94, ал.3 от ЗДвП,
извършено на 11.03.2020 г., в град П., на ул. „Т.В.“ №**, на И.Д.Ф., с ЕГН- **********,***, е наложена глоба в размер на 50,00лв.
Така мотивиран, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно и неправилно, Наказателно постановление №20-0310-000379,
издадено на 15.04.2020г. от П.Ш.-Началник на РУ– П. при ОДМВР – M=, с което за
нарушение на чл.
94, ал.3 от ЗДвП,
извършено на 11.03.2020 г. в град П., на ул. „Т.В.“ до дом №**, на И.Д.Ф., с ЕГН- **********,***, е наложена глоба в размер на 50,00лв.(петдесет лева).
Решението подлежи
на обжалване и протест пред Административен съд - M= на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: