№ 18762
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110140976 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Ищецът „АУРЕУС ИНВЕСТ“ ЕООД е предявил срещу ответника
„СИМС“ ООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както
следва:
1/ Иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 481.24 лв.,
представляваща дължимо окончателно възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи в сграда „Божур“, находяща се в гр. Несебър, в
к.к. Слънчев бряг, съгласно сключен между страните Договор от 02.11.2018 г.,
описани във фактура от 18.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба /21.05.2024 г./ до
окончателното изплащане на вземането; както и
2/ Иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 13 518.46 лева,
представляваща мораторно обезщетение върху неплатена главница, дължимо
за периода от 25.10.2020 г. до 15.05.2024 г.
Ищецът твърди, че на 02.11.2018 г. е сключил с ответника договор за
извършване на СМР на обект: Сграда „Божур“, находяща се в гр. Несебър, к.к.
Слънчев бряг.
Сочи, че страните се договорили ответникът да заплати част от сумата
по договора авансово, като окончателната сума трябва да бъде заплатена след
приключване на договорените ремонтни дейности.
Сочи, че изпълнителят изпълнявал договорените дейности качествено и
в срок, а възложителят ги приемал и заплащал съобразно договореното.
Твърди, че на 30.03.2019 г. комисия с представители и на двете страни
извършила проверка по отношение на извършените ремонтни работи,
1
качество и обем, както и на заплатените до момента суми. Констатирано било,
че последната изравнителна сума от дължимото възнаграждение възлиза на
22 481.24 лв., за която била издадена фактура на 18.10.2019 г., изпратена до
ответника по имейл.
В уточнителна молба от 19.03.2025 г. пояснява, че незаплатените от
ответника работи включват: полагане на мазилки на стени и тавани; полагане
на замазка подове; полагане на ламинат; поставявне на фаянс; ЧАСТ ВиК:
Доставка на санитария и монтаж; Допълнителни дейности: подмяна на
дограма; и обръщане с мазилкиа; Непредвидени допълнителни дейности; Част
Електро за стаи, общи части и коредори; Част ВиК външно;
Конкретизира, че горните дейности са извършени в периода от
09.02.2019г. до 30.03.2019г., като общата сума на извършените СМР е в
размер на 55 401 лв. с включено ДДС. Сочи, че от нея е приспадната сума
платената авансово сума в размер на 20 000 лв. по фактура от дата 07.11.2018
с номер 212, както и платеният аванс в размер на 16 666,67 лв. по фактура от
05.08.2019 г. с номер 231. Остатъкът от сумата в размер на 22 481, 24 лв. с
включено ДДС /равняваща се по стойност на исковата претенция/ е начислена
във фактура № 237/18.10.2019г.
Допълва, че ответникът многократно бил канен да заплати описаната
сума, но той отговарял уклончиво и не погасил задълженията по последното
изравнително плащане.
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника-възложител да заплати
претендираната сума, равняваща се на последното окончателно плащане по
сключения договор за СМР, дължимо за дейностите описани по вид и обем във
фактура от 18.10.2019 г., за които е издаден акт Образец 19 № 6.
Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника – „СИМС“ ООД, с който оспорва предявения иск като
по основание, така и по размер.
Потвърждава, че между страните е бил сключен договор за СМР за
процесния обект, но сочи, че всички възложени дейности са изпълнение от
ищеца и надлежно и своевременно заплатени от ответника.
По отношение на описаните в исковата молба СМР сочи, че оспорва
същите да са възлагани от ответника; оспорва твърдените от ищеца СМР да са
извършени, поради което намира, че не е налице основание за издаване на
фактурата от 18.10.2019 г. Допълва, че същата е издадена изцяло целите на
настоящото производство. Твърди, че договорените цени и количества в
договора не полежат на промяна и корекция, а представения като приложения
към исковата молба протокол акт образец 19 № 6 от 17.10.2019 г. не съдържа
волеизявления или законен представител на страните, не носи подпис и печат
на дружеството възложител, поради което оспорва истинността на
представения документ.
Твърди, че процесните СМР не са приети от възложителя и същият не е
осчетоводил процесната фактура.
2
В условията на евентуалност, навежда възражение за изтекла
погасителна давност.
Оспорва претенцията за лихва, като сочи, че същата е недължима,
поради недължимост на главния иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1/ наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по Договор за строително-
монтажни работи, по силата на което 2/ ищецът е престирал дължимото във
връзка с изпълнението; 3/ съдържанието на договора, включително 4/
задължението на ответника за заплащане на възнаграждение в твърдения
размер, отговарящ на размера на претенцията; 5/ приемането на работата от
страна на възложителя.
В тежест на ответника, при установяване на горните факти, е да
докаже, че е заплатил възнаграждение за изпълнената и приета работа.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност – в
тежест на ищеца е да докаже наличието на основания за спиране и прекъсване
на давността.
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява се
от представения по делото на л. 106 двустранно подписан Договор за
изпълнение на СМР/услуги от 02.11.2018 г., че ответникът /в качеството му
на възложител/ е възложил на ищеца /в качеството му на изпълнител/
извършване на СМР, описани в приложение № 1 към договора на обект:
Сграда „Божур“, находяща се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг.
Установява се от постигнатите между страните договорки, че
заплащането на стойностите на възложените работи се извършва по банков
път по следния начин: авансова вноска в размер на 30% от сумата за
изпълнение на строителството, без допълнително възникналите непредвидени
разходки, което авансово плащане се приспада пропорционално от всяко
междинно плащане.; както и междинни плащания, които се извършват в срок
до 5 дни след подписване и представяне на Протокол Акт образец 19 за
реално извършени СМР.
Съгласно чл. IV от договора, срокът за изпълнение на договорените
СМР/услуги е 120 дни /т.е. изтича през месец март 2019 г./, като в случай, че
са налице особени непредвидени обстоятелства, възпрепятстващи
строителството срокът се удължава, което обстоятелство се установява с
двустранен констативен протокол. По делото не се твърди и не се представя
документ в горния смисъл, удостоверяващ, че срокът за изпълнение на СМР е
3
бил удължаван.
Така сключения между страните договор, разкрива характеристиките
на договор за изработка.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу
възнаграждение.
Предмет на договора може да бъде, както някаква телесна или
нетелесна вещ, така и някаква услуга, като за постигането на правния резултат
се осъществяват фактически действия, които могат да бъдат резултат, както на
физически, така и на интелектуални усилия.
По своята правна същност договорът за изработка представлява
неформален, консенсуален, двустранен, възмезден договор, със сключването
на който за изпълнителя възниква задължение да извърши уговорената работа
съобразно поръчката в срок, без отклонение и без недостатъци и да я
предаде на възложителя, а за възложителя – да приеме /одобри/
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя /арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 288 ТЗ/.
При изработката изпълнителят винаги предава изработената вещ или
предоставя извършваната услуга на възложителя.
От своя страна, възложителят е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно.
Веднъж приел работата, възложителят прави признание за
съответствие.
Безспорно е на следващо място по делото, че в изпълнение на договора
изпълнителят е извършвал СМР на обекта /в която насока са и депозираните
по делото свидетелски показания/, като по делото са представени
доказателства /л. 114 и л. 115/ за двустранно подписани Протокол Акт Образец
19 № 1 и № 2 – удостоверяващи изрично приемане на част от изпълнените
дейности, както и неоспорени от ответника извлечения от банковата сметка на
ищеца /л. 11-л. 18/, видно от които възложителят е извършил плащания по
сметка на изпълнителя за суми както следва:
24000 лева – аванс по договора, по фактура № 212/07.11.2018 г.
24000 лева и 29873.65 лева – по фактури № 213 и 214/28.11.2018 г. по
Протокол Акт Образец 19 № 1 и № 2
59178.60 лева - по фактура № 216/14.12.2018 г. за СМР по Протокол Акт
Образец 19 № 3
42998.92 лева – по фактура № 218/27.01.2019 г. за СМР по Протокол Акт
Образец 19 № 4
20000 лева – платени на 30.07.2019 г., без посочено основание, но
отнесени от изпълнителя по фактура 231/05.08.2019 г. отново за
погасяване на суми по Протокол Акт Образец 19 № 4
4
64692 лева - по фактура № 220/22.02.2019 г. за СМР по Протокол Акт
Образец 19 № 5
13917.60 лева - по фактура № 222/08.03.2019 г. за СМР по Протокол Акт
Образец 19, Анекс 2.15.02.2019 /непредставен по делото/
Общата сума на извършените плащания възлиза на 278 660.77 лева,
т.е. с 90657.83 лева повече от дължимата цена с ДДС на договорените и
възложени СМР, съобразно двустранно подписаното приложение № 1 към
сключения договор от 2018 г. /като по делото не се твърди и не се представят
доказателства, от които да се установи, че в хода на изпълнение на дейностите
е било налице допълнително възлагане на други СМР/.
Спорен по делото е въпросът дали възложителят дължи плащане по
издадената от изпълнителя и неосчетоводена от ответното дружество фактура
№ 237/18.10.2019 г. /л. 24 от делото пред СГС/, издадена за заплащане на
СМР, обективирани в Протокол Акт Образец 19 № 6.
За доказване на обстоятелството, че възложителят е приел
изпълнените от ответника работи, ищецът е представил два броя идентични
по съдържание, но с различно графично оформление Протокол Акт Образец
19 № 6.
Първият е представен като приложение към исковата молба на л. 22
/от делото, първоначално образувано пред СГС/, обективиран е на 2 страници
и не носи подпис на нито една от страните. Въпреки че в протокола с
напечатен текст е описано, че представители на двете дружества, след
проверка на място са установили, че извършените в периода от 09.02.2019 г. до
30.03.2019 г. СМР на обща стойност 55401.04 лева /без приспадане на
внесения аванс/ подлежат на заплащане, като дата на съставяне на протокола с
ръкописен текст на посочено, че същата е 17.10.2019 г.
Вторият представен по делото Протокол Акт Образец 19 № 6 е
представен от ищеца в изпълнение на дадените от съда указания с молба от
28.03.2025 г. /л. 111 от делото пред СРС/. Макар текстовото съдържание на
документа да съвпада с това на приложения към исковата молба протокол,
същият е обективиран на три страници и носи подпис и печат на двете
дружества на последната страница. Установява се от титулната част на
документа, че с напечатан текст е посочено, че протоколът е съставен на
30.03.2019 г. - в който смисъл са и самите твърдения на ищеца в исковата
молба, изрично сочещ, че на посочената дата /30.03.2019 г./ специална
приемателна комисия на мястото на обекта е извършила проверка на СМР,
като е установила реалното им изпълнение.
Анализирайки горните обстоятелства и съобразявайки наличието на
ръкописни поправки в текста на протокола, представен към исковата молба,
липсата на положени от страните подписи върху него, логическото
несъответствие между периода на извършвани и проверявани СМР /февруари-
март 2019 г./ и сочената като дата на съставяне на протокола „17.10.2019 г.“,
както и твърденията на самия ищец в исковата молба, съдът намира, че
представеният Протокол Акт Образец 19 № 6, находящ се на л. 22 от делото,
не следва да бъде кредитиран.
5
Съдът кредитира обаче представеният с молба от 28.03.2025 г.
екземпляр от Протокол Акт Образец 19 № 6, с посочена дата на съставяне
„30.03.2019 г.“, доколкото същият логически следва момента на приключване
на СМР, които чието изпълнение е било проверявано, носи подпис и печат на
страните, както и отговаря на твърденията на самия ищец в исковата молба,
който признава, че именно на тази дати работата е била приета от
възложителя.
Неоснователни се явяват оплакванията на ответника, касаещи
представителната власт на лицето, положило подпис за дружеството
възложител. Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В
случая по делото не се установява такова противопоставяне да е било налице,
поради което съдът намира, че изпълнените от ищеца дейности, описани в
Протокол Акт Образец 19 № 6, са били надлежно приети от възложителя и
същият дължи заплащането им в размера, удостоверен в протокола /22481.24
лева/.
С оглед на това, съдът намира, че предявеният иск се явява доказан по
своето основание.
С оглед извода за основателност на претенцията, съдът дължи
произнасяне по своевременно релевираното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок, а съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо.
Установява се от постигнатите между страните договорки в раздел III,
чл. 3.1., т. 2, че плащанията по договора се извършват в срок до 5 дни след
подписване и представяне на Протокол Акт образец 19 за реално извършени
СМР.
С оглед на това, съдът намира, че задължението за заплащане на
извършените СМР е с определен падеж, като процесното такова /за работите,
обективирани в Протокол Акт образец 19 № от 30.03.2019 г./, е станало
изискуемо на 04.04.2019 г. /Издаването на фактура с друга дата не би могло да
промени падежа на задължението, като същата, в случай, че бъде изпратеао и
получена от насрещната страна, би могла да има единствено характер на
покана./
Считано от тази дата е започнал да тече и 5-годишният давностен
период, като същият е изтекъл на 04.04.2024 г.
С оглед обстоятелството, че ищецът не ангажира доказателства за
наличието на основания за спиране и прекъсване на давността /чл. 115 и чл.
116 ЗЗД/, съдът намира, че към датата на пощенското клеймо, удостоверяваща
подаване на исковата молба /макар и пред родовонекомпетентният съд/ -
18.05.2024 г., погасителната давност за вземането е била изтекла.
6
Предвид изложеното, предявеният от ищеца главен иск следва да се
отхвърли като погасен по давност.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Доколкото основателността на акцесорната претенция зависи от
изхода на спора по предявения главен иск, искът за заплащане на мораторно
обезщетение върху погасената по давност главница следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът. Последният не е претендирал и доказал
извършването на такива, поради което разноски не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АУРЕУС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу ответника „СИМС“ ООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 22 481.24 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по Договор за СМР от 02.11.2018 г. за обект: сграда „Божур“,
находяща се в гр. Несебър, в к.к. Слънчев бряг, за извършени строително-
монтажни работи съгласно протокол Акт Образец 19 № 6, за които е издадена
фактура № 237/18.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането – като погасен по давност; както и предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 13 518.46 лева, представляваща мораторно
обезщетение върху неплатена главница, дължимо за периода от 25.10.2020 г.
до 15.05.2024 г. – като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7