№ 24
гр. Пещера, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20255240200051 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „КЕМИ-95“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Нова махала, ул. „Калето“ № 6А,
представлявано от управителя Джемали Кямил Аббаз, против Наказателно
постановление № 118/24.06.2024 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което за нарушение на чл. 14б, ал. 2 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии
на основание чл. 272 във вр. с чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) на
жалбоподателя „КЕМИ-95“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 900,00 лв.
В жалбата се развиват съображения, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, оспорват се фактическите твърдения, изложени в него.
Твърди се, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са спазени
изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело
до невъзможност на санкционираното лице да разбере параметрите на
повдигнатото му обвинение. Сочи се още, че е налице нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 2 от ЗАНН, тъй като е посочено, че НП е издадено на 24.04.2024 г., а
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е за
деяние от 2025 г.
1
Твърди се също, че АНО е издал незаконосъобразен акт, тъй като не е
обсъдил възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Наред с това се сочи, че е налице неяснота по отношение на начина, по който е
формиран размерът на наложената имуществена санкция. Направени са
доказателствени искания, претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. П., надлежно упълномощен да го представлява. В
съдебните прения пълномощникът развива подробни съображения за отмяна
на НП, като акцентира, че сгрешената дата на издаване на процесното НП
съставлява съществено нарушение на правилата по издаване на атакувания
акт и същото не може да бъде прието за допусната „техническа грешка“.
Развива съображения, че неправилно е определен размерът на наложената
санкция от 900,00 лв., като не ставало ясно в какъв размер е определено
началното наказание преди да се стигне до налагането му в троен размер.
Счита че съдът следва да извърши преценка и за приложението на чл. 27 и чл.
28 от ЗАНН с оглед наличните смекчаващи обстоятелства – а именно краткото
разстояние, през което автомобилът не е осигурявал непрекъснат запис.
Пълномощникът моли за отмяна на атакуваното НП и претендира
присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт
Христискова, която оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага
съображения за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Моли за
потвърждаване на оспорения акт и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, прави възражение за прекомерност на насрещно
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила Наказателно постановление № 475/02.12.2024 г.
дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение на 14б, ал. 2 от
Наредба основание, като му е наложена имуществена санкция в размер на
300,00 лв.
На 20.03.2025 г. при извършена проверка от свид. Г. Г. – гл. експерт „ИТ“
при РДГ – Пазарджик в информационната система на ИАГ се установило, че
2
на 17.03.2025 г. фирма „КЕМИ-95“ ЕООД, в качеството на собственик на
превозно средство т. а. „МАН 26.281“ с рег. номер РА9687КС, е осъществило
транспорт на дървесина в землището на с. Нова махала, общ. Батак, с издаден
превозен билет № 5354/00042 от 17.03.2025 г., издаден от ТП ДГС – Батак,
отдел 17, подотдел „О“, като същото е снабдено с устройство за
позициониране и проследяване на движението /GPS/, което обаче не осигурява
непрекъснат запис на данните от местоположението и маршрутите на
товарното превозно средство, съответно с дата и час с възможност за
последващо разглеждане на записите. Така установеното било възпроизведено
в доклад с вх. № РДГ09-2459 от 20.03.2025 г.
Съгласно горните констатации свидетелят по делото Д. Е. А. в
присъствието на свидетеля Т. Р. П. – и двамата служители в РДГ – Пазарджик,
съставил на дружеството „КЕМИ-95“ ЕООД АУАН със сериен номер 001293
на 14.04.2025 г. в присъствието на представляващия дружеството и негов
управител Джемали Аббаз. Същият подписал акта без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения.
Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 14б, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и на
основание чл. 272 във вр. с чл. 270 от Закона за горите, била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 900,00 лв.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели – Д.
Е. А., Т. Р. П. и Г. Н. Г. - служители от РДГ – Пазарджик. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелите Д. Е. А., Т. Р. П. и Г. Н. Г., тъй като същите
са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като
по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. От
показанията на свид. Г. се установява, че на същия е възложено по служба да
извършва ежедневна проверка по справка за автомобили, които са
осъществили транспорт и не са регистрирани в джи пи ес регистъра на ИАГ.
Във връзка с тази проверка свид. Г. установил, че на 17.03.2025 г. автомобилът,
собственост на жалбоподателя и регистриран в системата на ИАГ, не е
осигурявал непрекъснат запис на данни за местоположението и маршрута при
издаден превозен билет за същата дата. Наред с това свидетелят допълва, че
3
автомобилът не е осигурявал непрекъснат запис на данни и на 18 и 19.03.2025
г., като на 20.03.2025 г. е възстановен записът на данни, като
местоположението на превозното средство е било на 40 км. разстояние от
последното му установено по джи пи ес местонахождение. От разпита на свид.
Г. се установява още, че собственикът на автомобила разполага с достъп до
системата, в която се записват данните от монтираното джи пи ес устройство,
което му позволява да осъществява непрекъснат мониторинг върху
автомобила. От показанията на свид. Д. А. - актосъставител се установява, че
изготвеният от него АУАН е съставен на основание доклад, изготвен от
служителя Г.. Липсвали данни за местоположението и маршрута на движение
на въпросното МПС за дата 17.03.2025 г., т. е. установено е прекъсване на
записа на GPS-устройство, който трябвало да съхранява. Установява се, че
лично пред него и свид. П. собственикът на дружеството се обадил на
фирмата, която монтира и поддържа GPS-устройството му, от където
потвърдили, че за дата 17.03.2025 г. няма следи от проследяващото
устройство. Свид. А. предявил лично АУАН на нарушителя и го запознал със
съдържанието му, който го подписал без възражения. Показанията на свид. А.
се подкрепят и от показанията на свид. П., присъствал при съставяне и
предявяване на АУАН.
От приложеното към делото заверено копие на свидетелство за
регистрация Част I се установява, че процесното МПС товарен автомобил
„МАН 26.281“ с рег. № РА9687КС е собственост на санкционираното
дружество „КЕМИ-95“ ЕООД.
Видно от приетите по делото като писмени доказателства заверени копия
на удостоверение, издадено от фирма „GPS системи България“, и заявление от
„КЕМИ-95“ ЕООД до Директора на РДГ Пазарджик процесният автомобил
разполага с монтирана и инсталирана GPS система за позициониране и
постоянно проследяване и е заявен за регистриране в интернет базираната
информационна система за следене на автомобили, на които е монтирано GPS
устройство.
От изисканото и приложено по делото писмо от фирма „GPS системи
България“ се установява, че единственият сигнал, получен от монтираното в
МПС с ДКН РА9687КС за дата 17.03.2025 г. е за отпадане на външното
захранване към устройството към 01:47:36 ч., след което устройството спира
4
да работи и на 20.03.2025 г. постъпват първите валидни записани сигнали,
след като е възстановено захранването. От писмото се установява още, че на
дата 17.03.2025 г. не е имало срив в системата за позициониране и системата за
контрол и управление на автопарк „GPS Systems”. Посочено е още, че
фирмата няма задължение да уведомява абоната при липса на движение за
дадено МПС, поради това, че се касае за услуга, при която клиентът е този,
който наблюдава и контролира движението на привързаните към системата
превозни средства. Абонатът има пълен достъп до системата в реално време за
проследяване с възможност за настройка на типове алармени събития, за
които да бъде известяван в случаи, при които GPS устройството спре да
работи или ако захранването му бъде прекъснато. Освен това от писмото се
установява, че фирма „КЕМИ-95“ ЕООД не е подала заявка за сервиз за
проблем с получаването на данни за придвижване на процесното МПС на дата
17.03.2025 г., за да се организира сервиз за диагностика с оглед възможността,
ако е възникнал проблем, същият да бъде отстранен.
В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
възприетата от съда фактическа обстановка по безспорен и категоричен начин
се установява от гласните показания на разпитаните свидетели, които от своя
страна се подкрепят и от писмените доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и от тези, изискани и представени в
съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни и писмени доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти
на извършената проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следните
съображения:
5
При така установената фактическа обстановка настоящият състав на
въззивния съд намира, че дружеството-жалбоподател е осъществило
вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 14б, ал. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Съгласно чл. 14б, ал. 1 от Наредбата товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните
обекти по чл. 206 ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS
устройства).
Разпоредбата на чл. 14б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., предвижда,
че джи пи ес устройството следва да осигурява непрекъснат запис на данните
за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и
мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ, съответните дата и час, с възможност за
последващо разглеждане на записите, като съхраняват данните за последните
90 дни.
Настоящият съдебен състав намира че правилно нарушението е
квалифицирано по чл. 14б ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, доколкото посочената разпоредба е пълна,
ясна и изчерпателна и очертава всички съставомерни признаци на вмененото
обвинение, и не съществува необходимост от привръзката й с разпоредбата на
чл. 148, ал. 12 от ЗГ. Съгласно чл. 148, ал. 12 от ЗГ, редът за предоставяне на
достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с
наредбата по чл. 148, ал. 11 от ЗГ. Подзаконовата норма повтаря законовия
текст, без да внася някакви допълнителни ограничения или изисквания.
В процесния казус, проверката, извършена свид. Г. Г., е осъществена в
рамките на посочения времеви период от 90 дни. Освен това по делото няма
данни да е издаван последващ превозен билет в случаите на възникване на
авария или на други обстоятелства по време на транспортиране на процесната
дървесина, налагащи удължаване срока на транспортиране или промяна на
вписаните в превозния билет данни. Липсата на издаден последващ превозен
билет е косвено свидетелство за факта, че превозът по процесния превозен
билет № 5354/00042 от 17.03.2025 г., е осъществен, за което впрочем не е
налице спор между страните.
Независимо обаче от обстоятелството дали превозът е осъществен или не,
6
се доказва несъмнено по делото, че GPS устройството, монтирано на
моторното превозно средство за превоз на дървесина, на визираната в акта и
НП дата 17.03.2025 г., не е осигурило непрекъснат запис на данните за
местоположението и маршрута на товарното превозно средство. GPS
устройството осигурява възможност за запис и последващо разглеждане на
записа за последните 90 дни, независимо от налично движение на превозното
средство. В случай, че превозното средство не се движи, GPS устройството
следва да подсигурява данни за неговото местонахождение, а в случай, че то се
движи, следва да подсигурява възпроизвеждане на данните за неговия
маршрут. В случая, това не е било обезпечено от
административно-привлеченото лице. Без значение за отговорността на
нарушителя е дали устройството е имало техническа повреда, изразила се в
прекъсване на захранването, както навежда пълномощникът на
жалбоподателя, доколкото задължение на собственика, респ. ползвателя, на
моторното превозно средство, с което ще се транспортира дървесина, е да
следи постоянно и най-вече преди да извърши транспорт на дървесина, дали
монтираното в GPS устройство осигурява непрекъснат запис на данните за
местоположението и маршрута на товарното превозно средство. Като в
случай, че се констатира липса на запис, не следва да се осъществява
транспорт с товарното средство до отстраняване на техническата повреда и
възстановяване на непрекъснатия запис на данни от GPS устройството. Както
се установи по делото абонатът на услугата разполага с възможност да
настрои на телефона си да бъде изрично известяван в случаи, при които GPS
устройството спре да работи или ако захранването му бъде прекъснато, от
което следва, че същият е максимално улеснен да спазва нормативно
въведеното задължение по чл. 14б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. и
обстоятелството дали е разбрал или не дали устройството поради някаква
причина не осигурява запис на данните, е без значение за ангажиране на
отговорността му по посочената разпоредба.
Ето защо, несъмнено се доказа вмененото нарушаване на
административни разпоредби, а именно обстоятелството, че жалбоподателят
„КЕМИ-95“ ЕООД не е осигурил непрекъснат запис на данните за
местоположение и маршрута на товарното превозно средство „МАН 26.281“ с
рег. № РА9687КС на 17.03.2025 г., в нарушение изискванията на Наредба № 1
от 30.01.2012 г. Нарушаването на визираната административна разпоредба е
7
осъществено от юридическо лице и тъй като отговорността на юридическите
лица е обективна и безвиновна, не следва да се обсъжда дали въпросното
нарушаване е осъществено виновно и при каква форма на вината.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени
процесуални нарушения, които да бъдат основание за отмяна или изменение
на процесното наказателно постановление. АУАН е съставен от материално и
териториално компетентно лице – „Главен специалист горски инспектор“ при
РДГ – Пазарджик съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, притежаващ правомощие за това по силата
на Заповед № РД 49-171/23.05.2024 г. на Министъра на земеделието и храните.
При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно и точно, с
отразяване на всички елементи от състава му, така че жалбоподателят напълно
е разбрал за какво негово поведение е бил наказан. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Спазени са
изискванията посочени в чл. 43, ал. 1 и сл. от ЗАНН, като при съставянето на
АУАН, същият е подписан от съставителя и поне един от свидетелите
посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със съдържанието
му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя. Предоставена е
възможност на нарушителя за излагане на възражения.
От пълномощника на жалбоподателя е въведено възражение за допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон при издаване на обжалваното
НП, представляващо основание за неговата отмяна, поради допусната грешка
в датата на издаването му. Действително, както се констатира и от настоящата
инстанция, при издаването на НП е допусната техническа грешка от
използваната бланка, като погрешно е посочена дата 24.04.2024 г., вместо
истинската 24.04.2025 г. Следва да се отбележи, че тази грешка е допусната
единствено в заглавната част на НП, като още на първия ред от първия абзац
на наказателното постановление текстът му започва със следното съдържание:
„Днес, 24.04.2025 г….“, т.е. с посочване на правилната дата. Съдът намира, че
допуснатата грешка не съставлява съществено нарушение на
административно-производствените правила. Видно от всички събрани по
делото доказателства, оспореното НП е издадено въз основа на надлежно
съставен АУАН от 14.04.2025 г., цитиран в самото наказателно постановление,
8
наред с други дати и документи, свързани с извършването на проверката,
всички с дати преди 24.04.2025 г. Доколкото и в самото НП са посочени две
дати – 24.04.2024 г. и 24.04.2025 г. съдът намира, че за жалбоподателя е
станало безспорно ясно че става въпрос за допусната явна фактическа грешка
в НП, която подлежи на изправяне във всеки един момент от
административния орган по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Следва да се
отбележи, че съществените нарушения на административно-производствените
правила са тези, които могат да ограничат или възпрепятстват правото на
защита на нарушителя, а в конкретния случай предвид това, че нарушителят е
разбрал точно и ясно, че издаденото му НП е издадено въз основа на АУАН от
14.04.2025 г., като констатациите в посочения АУАН са напълно идентични с
констатациите в издаденото НП, то съдът намира, че по никакъв начин не му е
ограничено или нарушено правото на защита (в този смисъл и Решение №
4510 ОТ 30.12.2010 г. по адм. д. № 8113/2009 г. на Административен съд –
София град). Нарушението не е съществено, тъй като не е накърнило правото
на защита на санкционираното лице, като е препятствало възможността му да
разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност,
респективно, коя е точната дата на извършване на нарушението, което е негов
индивидуализиращ признак, както и коя е датата на издаване на наказателното
постановление, за да организира адекватно защитата си. В цитираното от адв.
П. решение на касационната инстанция Административен съд - Пазарджик по
КАНД № 1068/2024 г. са изложени мотиви за допуснато съществено
нарушение на производствените правила, довело до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице, изразило се в некоректното посочване на
номер на рама на превозното средство, с което е извършено
административното нарушение, което по естеството си касае обективната
страна на деянието. Процесният казус не е такъв и не касае описание на
елементите от обективната страна на изпълнителното деяние, доколкото
фактическите констатации, изложени в АУАН, са преповторени и в
обжалваното НП, респ. дружеството – жалбоподател ясно е разбрало какви са
обективните параметри на вмененото му нарушение, с което по никакъв начин
не е накърнено правото му на защита. Както вече беше изложено по-горе
допуснатата очевидна техническа грешка в датата на оспореното НП не се е
отразила на правото на защита на наказаното лице, поради което и не
представлява нарушение на административно-производствените правила от
9
категорията на съществените.
По отношение на наложената санкция съдът намира следното:
Съгласно чл. 270 от ЗГ, за други нарушения на този закон и на
подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба от 50 до 500 лв.,
съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание.
Разпоредбата на чл. 272 от ЗГ предвижда, че ако лице извърши нарушение
по чл. 256, 257, 259, чл. 261 – 265, чл. 267 – 271, след като е имало влязло в
сила наказателно постановление за друго такова нарушение в срок от една
година от влизането му в сила, глобата или имуществената санкция е в троен
размер.
В процесния случай се установи, че настоящото деяние е извършено в
срок от една година от санкциониране на жалбоподателя за същото нарушение
– по чл. 14б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии на основание с влязло в сила Наказателно постановление
№ 475/02.12.2024 г., с което му е наложена имуществена санкция в размер на
300,00 лв.
Както съдът вече отбеляза съгласно чл. 270 от ЗГ, за други нарушения на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба
от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание. Налице е относително определена
санкция, в която предвиденото наказание не е точно фиксирано по размер,
поради което същото може да бъде индивидуализирано по размер, съобразно
конкретните особености на случая. Видно от наказателното постановление, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в троен размер, а именно
900,00 лв., от което следва, че АНО е определил санкцията по чл. 270 от ЗГ в
размер на 300,00 лева. Съдът намира, че АНО не е допуснал съществено
нарушение на правилата при определяне размера на наложената санкция, като
не е посочил изрично, че налага санкция в размер на 300,00 лв., а директно е
посочил, че определя санкцията в троен размер от 900,00 лв., доколкото в
крайна сметка определеният краен размер съответства на предвиденото в
приложимите санкционни разпоредби.
Вярно е, че определената санкция в размер на 300.00 лева е над
минималния размер, но попада в рамките на посочените от законодателя
10
размери, като административният орган изрично е изложил обстоятелствата,
които са го мотивирали да наложи санкция над минималния размер, като е
посочил, че в хода на преписката са установени множество нарушения по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като е отчел и
повторността на нарушението. В тази връзка настоящият съдебен състав
намира че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
подобни нарушения, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим. В подкрепа
на този извод съдът отчита и обстоятелството, че жалбоподателят не е
осигурил непрекъснат запис за много дълъг период от време – от 01:47 часа на
17.03.2025 г. до 11:45 часа на 20.03.2025 г., като наред с това е установено, че в
този период превозното средство е изминало маршрут от 40 км., който е
останал неотчетен от проследяващото устройство. Не без значение е и
обстоятелството, че процесното нарушение е осъществено от дружеството
след малко повече от четири месеца, след като жалбоподателят е
санкциониран за абсолютно същото нарушение, което свидетелства за едно
упорито несъобразяване с вмененото му задължение да осигурява
непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрута на товарното
превозно средство. Всичко това води до извода, че АНО правилно е приел, че
размерът на наложената санкция следва да е над минимално предвидения в
санкционната разпоредба, поради което възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за липса на съразмерност и
пропорционалност, съдът намира за неоснователни. Настоящият съдебен
състав счита, че в процесния случай не се установиха смекчаващи
отговорността обстоятелства.
По изложените дотук съображения обжалваното постановление се явява
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл.
27, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт и е направила
своевременно искане за присъждането им. Същото следва да бъде определено
от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лева и 120 лева. Съдът намира, че справедливият размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди
11
възлиза на 80,00 лв., като, за да определи размерът, съобрази вида на
оказаната юрисконсултска защита и съдействие, изразила се в процесуално
представителство в едно съдебно заседание и сравнително ниската фактическа
и правна сложност на делото.
По аргумент от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН разноските следва да се присъдят в
полза на учреждението, чиито орган е издал наказателното постановление,
като в случая това се явява Изпълнителната агенция по горите.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
Районен съд - Пещера
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 118/24.06.2024 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с
което за нарушение на чл. 14б, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии на основание чл. 272 във вр. с
чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) на „КЕМИ-95“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Нова махала, ул. „Калето“ № 6А,
представлявано от управителя Джемали Кямил Аббаз, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 900,00 лв.
ОСЪЖДА „КЕМИ-95“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Нова махала, ул. „Калето“ № 6А, представлявано от управителя
Джемали Кямил Аббаз, да заплати на Изпълнителна агенция по горите сумата
в размер на 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12