Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
гр. Русе, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 151 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от С.М.В. *** против решение № 1040-17-27/02.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 171-00-2539-2/23.12.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 171-00-2539-1/27.09.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на С.М.В.. Релевират се доводи за противоречие с материалноправни разпоредби при издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Иска се отмяна на оспорения акт и потвърденото с него разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът в
производството – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата като неоснователна. Оспорва твърдението за неправилно
приложение на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Сочи в подробни
писмени бележки, че административното производство е проведено законосъобразно,
тъй като актът на ръководителя на ПОБ се основава на нови факти,
материализирани в официален документ с обвързваща материална доказателствена
сила. Изрично посочва, че при извършване на проверка по разходите на ДОО на
осигурителя, страна в административното производство, респ. в производството по
обжалването на констативния протокол/предписанията, е само проверяваният
осигурител и само той може да бъде адресат на административния акт като този
акт не се връчва на други лица, тъй като контролният орган не е имал задължение
да уведомява В. и да изисква доказателства от нея. Сочи, че административният
орган е действал при условията на обвързана компетентност и последният е длъжен
да зачете волеизявлението, материализирано в правопораждащия официален документ
– предписания. Според ответника зачитането или незачитането на осигурителен
стаж не е в правомощието на гражданските съдилища.
След като съобрази
събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от
тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 146 от АПК, Административният
съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване
в настоящото производство е решение № 1040-17-27/02.03.2023 г. на директора на
ТП на НОИ - Русе, с което е потвърдено разпореждане № 171-00-2539-2 от
23.12.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на
основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 171-00-2539-1
от 27.09.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а
от КСО на С.М.В.. Решението е връчено лично на жалбоподателката на 10.03.2023
г., видно от известие за доставяне на л. 7 от преписката. Жалба пред АдмС –
Русе срещу решението е подадена чрез органа на 17.03.2023 г. (л. 3 от делото).
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена от лице- адресат
на индивидуален административен акт, който акт засяга неговата правна сфера
неблагоприятно и има право на жалба. Жалбата е подадена и в срока по чл. 118,
ал. 1 от КСО.
От съдържащите се в
приобщената към делото административна преписка писмени доказателства се
установява, че С.М.В. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл. 54а от КСО вх. № 171-00-2539 от 14.09.2016 г. след
последно прекратено трудово правоотношение, считано от 12.09.2016 г. с „Фешън
Трейд – Онлайн“ ЕООД (л. л. 14 и 15 от преписката).
След извършена
проверка в Регистър трудови договори, било установено, че С.М.В. е била по трудово
правоотношение на длъжност „Офис мениджър“ от 02.06.2015 г. до 12.09.2016 г.
във „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД.
Предвид
представените от С.М.В. документи към заявлението за отпускане на ПОБ и данните
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, налични към 27.09.2016 г. в регистъра на
осигурените лица и регистър трудови договори, ръководителят на осигуряването за
безработица е отпуснал парично обезщетение за безработица с разпореждане №
171-00-2539-1/27.09.2016 г. за времето от 12.09.2016 г. до 11.06.2017 г.
Впоследствие е
осъществен нов контрол относно изплатени парични обезщетения, при който били
установени нови обстоятелства относно осигурителя „Фешън Трейд — Онлайн“ ЕООД,
а именно:
На основание чл.
108, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с постъпил Сигнал вх.
№ 1043-21-260#5 от 17.06.2019 г., относно постъпил Сигнал вх. № 1043-21-260#5
от 17.06.2019 г. от Дирекция ОКП ЦУ на НОИ по повод сигнал на ТП на НОИ -
Перник, относно съмнения за злоупотреби с фондовете на ДОО вх. № 4005-21-1500
от 04.12.2019 г. на контролен орган в ТП на НОИ - София град е възложено
извършване на анализ и проверка по разходите на ДОО във „Фешън Трейд — Онлайн“
ЕООД за периода 25.03.2014 г. - 16.01.2018 г., което е обявено в
несъстоятелност на 29.11.2019 г. Софийски градски съд, Търговско отделение, IV-23 състав, с Решение № 2158 от 29.11.2019 г., по молба на
едноличния собственик на капитала и управител Й. В. В., е обявил в
несъстоятелност дружеството „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД, с дата на неплатежоспособност
31.12.2015 г.
Видно от Констативен
протокол № КВ-5-21-00743389 от 07.04.2020 г. (л. л. 56 – 58 от делото) при
извършената проверка в информационната система на НОИ и Регистър на осигурените
лица, има подавани данни на основание чл. 5, ал. 4 от КСО, след вписването на Й.
В. като едноличен собственик на капитала и управител на 26.02.2016 г. за 18
лица.
След обстойна
проверка, както в информационната система на НОИ, така и в получения отговор от
НАП, декларираното от лицата липса на обекти и липса на регистрирани касови
апарати, било установено, че през 2016 г., 2017г. и 2018 г. „Фешън Трейд – Онлайн“
ЕООД не е извършвало реална търговска дейност. Прието е, че данните подадени по
чл. 5, ал. 4 от КСО от 01.01.2016 г. до 16.01.2018 г. са били с цел материално
облагодетелстване на лицата с подадени уведомления по чл. 62 от КТ, чрез „Фешън
Трейд – Онлайн“ ЕООД. Събраните доказателства са наложили извода, че след 01.2016
г. „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП
за осигуряване с декларация обр. 1 на физически лица с висок размер на
осигурителен доход, без да се внасят дължимите осигурителни вноски с цел
неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО. Предвид установеното и на
основание чл. 9 от КСО на проверяваните физически лица не следвало да бъде признато времето след 01.2016 г. за осигурителен
стаж, както и произтичащите от това права. Предвид така установеното и на
основание цитираните разпоредби са били издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-21-00743402 от 07.04.2020 г. (л. л.
22 и 23 от преписката) за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за периода от 01.2016 г. до
01.2018 г. за всички лица. Предписанията са влезли в сила и данните са
заличени на 03.08.2020 г., включително и за С.М.В.. Последното обстоятелство,
според ръководителя на осигуряването за безработица, се явявало от съществено
значение за правото, размера и срока на изплатеното ПОБ.
Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ
- Русе е узнал горепосоченото обстоятелство през декември 2022 г. и е приел, че
е налице предпоставката на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО - представени са нови
документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера
и периода на паричното обезщетение за безработица. Последвало е издаването на Разпореждане
№ 171-00-2539-2 от 23.12.2022 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе е отменил
Разпореждане № 171-00-2539-1 от 27.09.2016 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а на С.М.В..
Разпореждане № 171-00-2539-2 от 23.12.2023 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица е било обжалвано по административен
ред (л. 8 от преписката). С обжалваното в настоящото производство решение,
горестоящият орган е отхвърлил оспорването, като е приел, че оспореното пред
него разпореждане е законосъобразно и обосновано. Мотивите на органа в тази
насока се изразяват в това, че при заличени данни
за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо
ръководството по осигуряването за безработица като административен орган,
действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с
новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да
приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Направената промяна задължава длъжностното лице да направи нова преценка на правото на ПОБ
по подаденото от В. на 14.09.2016 г. заявление за отпускането му. Така, предвид
наличието на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО само за 6 месеца и 19 дни от
изискуемите 9 месеца, правилен и обоснован се явявал изводът, че лицето не е
осигурено при посочения осигурител за периода, за който са заличени данните и
няма право на ПОБ. (л. л. 1 и 2 от преписката)
След издаването на Разпореждане
№ 171-00-2539-2 от 23.12.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане
№ 171-00-2539-1 от 27.09.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО на С.М.В., е последвало издаването на Разпореждане
№ 171-00-2539-3 от 05.01.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 10 от КСО е
отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО на С.М.В. по нейно Заявление за
отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО вх.
№ 171-00-2539 от 14.09.2016 г. след последно прекратено трудово правоотношение,
считано от 12.09.2016 г. с „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД (л. 10 от преписката),
както и Разпореждане № 171-00-2539-4 от 05.01.2023 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка
с чл. 114, ал. 1 от КСО е разпоредил С.М.В. да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода от 12.09.2016 г. до
11.06.2017 г. в размер на 7 315, 38 лева - главница и 4 359, 16 лева - дължима
лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване
на разпореждането (л. 9 от преписката). И тези две последващи разпореждания са
били оспорени по административен ред (л. 8 от преписката), като решаващият
орган е отхвърлил жалбите като неоснователни и е потвърдил разпорежданията (л.
л. 3 – 6 от преписката). На съда е служебно известно, че и тези решения –
съответно Решение № 1040-17-28 и Решение № 1040-17-29 от 02.03.2023 г. на
Директора на ТП на НОИ - Русе са обжалвани пред АдмС – Русе, като по повод на
тези обжалвания са образувани съответно адм. дело № 166/2023 г. и адм. дело №
167/2023 г. по описа на съда.
Пред настоящата
съдебна инстанция, жалбоподателката представя заверени преписи на влязло в
законна сила решение № 1317 от 21.09.2023 г., постановено по гражданско дело №
892/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, V-ти
граждански състав, потвърдено с Решение № 454 от 04.12.2023 г., постановено по
въззивно гражданско дело № 709/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което се
признава за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ, гр. Русе,
ул. „Асен Златаров“ № 26, представлявано от директора И. Х. Д., че С.М.В., с
ЕГН **********,***, за времето от
03.06.2015 г. до 12.09.2016 г. е работила във „ФЕШЪН ТРЕЙД-ОНЛАЙН“ ЕООД, с ЕИК
*********, на длъжност „Офис мениджър“, което време следва да се зачита за
трудов и осигурителен стаж (л. л. 136 – 140 от делото).
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за
безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и
възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Съгласно нормата на чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в
сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат
значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица; 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или
неправилно е отказано отпускането му. В настоящия случай, потвърденото с
оспореното решение Разпореждане № 171-00-2539-2 от 23.12.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Русе, е издадено на основание чл. 54ж,
ал. 2, т. 1 от КСО – когато са представени нови документи или доказателства, които
имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение
за безработица, по-конкретно с оглед наличната информация за заличени на
03.08.2020 г. данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.2016 г. до
01.2018 г., подадени от осигурител „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД за всички лица, с
които е имал сключени трудови договори през този период, включително и за С.М.В.,
конкретно по отношение на нея - за периода от 01.01.2016 г. до 11.09.2016 г. По делото няма спор, че разпореждането е издадено от компетентен по място,
материя и степен орган, съобразно хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или
неправилно определяне, изменяне, спиране и прекратяване на обезщетенията за
безработица, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл. 117,
ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С
оглед това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган - директорът на ТП на НОИ - Русе, в рамките на предоставените
му по закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок, при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на
чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително
с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, т.е. не са налице
нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на
оспорения административен акт. Съдът не констатира и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение приложението на материалния закон, съдът намира следното:
По делото се спори за това дали жалбоподателката
има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3
от Допълнителните разпоредби на КСО за периода, когато са заличени данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД след 31.12.2015 г. и съответно
има ли право на парично обезщетение за безработица, по-конкретно - до наличието
на осигуряване във Фонд „Безработица“ за 9 месеца от последните 15 месеца преди
прекратяване на осигуряването, считано от 12.09.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО,
в относимата редакция /Изм. - ДВ, бр. 98 от
2015 г., в сила от 1.01.2016 г./, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са
внесени или дължими осигурителни вноски във Фонд „Безработица“ най-малко 9
месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1/. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/. не са
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България
или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен
стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл.168;
3/. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда или законодателството на друга държава.
Едно от кумулативно изискуемите условия за
възникване право на парично обезщетение за безработица е за лицето да са
внесени или дължими осигурителните вноски във Фонд „Безработица“ най-малко 9
месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.
Легално определение на понятието „осигурено
лице“ се съдържа в § 1, т.3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – т.3
и т. 5. Следователно, за да придобие право на изплащане на парично обезщетение
за безработица, жалбоподателката следва да е осигурено лице по § 1, т. 3 от ДР
на КСО. Последното обстоятелство е правопораждащ елемент от фактическия състав
за претендираното от лицето плащане от ДОО.
Последните 15 месеца преди прекратяване на
осигуряването на В., считано от 12.09.2016 г. обхващат периода от 12.06.2015 г.
до 11.09.2016 г., включително. В този период, ръководителят на осигуряването за
безработица, както и директорът на ТП на НОИ – Русе приемат, че за нея са
налични данни за осигуряване за всички осигурителни случаи и за Фонд
„Безработица“ за периода от 12.06.2015 г. до 31.12.2015 г. вкл. (6 месеца и 19
дни).
Посочено е, че за времето от 01.01.2016 г. до
11.09.2016 г. включително, за което са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД за С.М.В. от контролните органи на ТП на НОИ
- София град са дадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00743402 от 07.04.2020
г. за заличаването им. След приключили процесуални действия за служебно
заличаване на данните по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от
03.01.2020 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и самоосигуряващите се лица, подадените данни за 18 лица по чл.5,
ал. 4, т. 1 от горепосочения осигурител, включително и за С.В. са заличени на
03.08.2020 г.
Според ръководителя на осигуряването за
безработица, както и директора на ТП на НОИ – Русе, при заличени данни за
осигурителен стаж и осигурителен доход длъжностното лице, осъществяващо
ръководството по осигуряването за безработица като административен орган,
действащ при условията на обвързана компетентност е длъжно да се съобрази с
новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да
приложи чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО. Посочено е, че направената
промяна задължава длъжностното лице да направи
нова преценка на правото на ПОБ по подаденото от С.М.В. на 14.09.2016 г.
заявление за отпускането му. Предвид наличието на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО само за 6 месеца и 19 дни от изискуемите 9 месеца, АО е счел, че правилно
и законосъобразно от ръководителя на осигуряването за безработица е направен
изводът, че лицето не е осигурено при посочения осигурител за периода, за който
са заличени данните и няма право на ПОБ.
Още в приобщената към делото административна преписка, обаче, се съдържат
данни за това, че жалбоподателката е упражнила дадената й правна възможност да
установи осигурителните си права досежно спорния период от 01.01.2016 г. до
11.09.2016 г., включително при осигурител „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД по общия съдебен ред при условията и реда на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, предявявайки установителен иск по реда
на чл. 124, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 3, във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от ЗУТОССР (л. л. 32 и сл. от преписката). Така, към момента на приключване на устните състезания по настоящото
съдебно-административно производство се явява настъпило ново съществено обстоятелство по смисъла на
чл. 142, ал. 2 от АПК
- с влязло в сила Решение № 1317 от 21.09.2023
г., постановено по гражданско дело № 892/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе, V-ти граждански състав, потвърдено с Решение № 454 от 04.12.2023
г., постановено по въззивно гражданско дело № 709/2023 г. по описа на Окръжен
съд – Русе, по отношение на Териториално поделение на НОИ, гр. Русе, ул. „Асен
Златаров“ № 26, представлявано от директора И. Х. Д., е признато за установено,
че С.М.В., с ЕГН **********,***, за
времето от 03.06.2015 г. до 12.09.2016 г. е работила във „ФЕШЪН ТРЕЙД-ОНЛАЙН“
ЕООД, с ЕИК *********, на длъжност „Офис мениджър“, което време следва да се
зачита за трудов и осигурителен стаж. Именно за периода от
01.01.2016 г. до 11.09.2016 г. по отношение на жалбоподателката е налице
информация за заличени на 03.08.2020 г. данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО,
подадени от осигурител „Фешън Трейд – Онлайн“ ЕООД. Съгласно ал. 2 на текста установяването на нови факти
от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Нормата има предвид факти от значение за законосъобразността
на административния акт, които променят съществувалото към момента на
издаването му правно положение, какъвто е и настоящият случай. Касае се за
установително съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо установява в
отношенията между страните, че фактите за положения от жалбоподателката труд са
такива от момента на тяхното възникване, съответно до момента на прекратяване
на трудовото правоотношение, т.е., че те са съществували към момента на
издаване на оспорените актове, а не са новосъздадени или нововъзникнали
обостоятелства без предвидено обратно действие. Въз основа на закона, преди
процеса и независимо от него, са възникнали юридически факти, които са от
значение за материалните отношения между спорещите, като съдът е призован да ги
издири, а не да ги създаде или измени, и именно в това се състои
правоустановяващата (декларативната) страна на влязлото в законна сила решение
на Районен съд - Русе, което е задължително за съда и страните по него. Наличието
на положен през процесния период труд от 01.01.2016 г. до
11.09.2016 г. във „ФЕШЪН ТРЕЙД-ОНЛАЙН“ ЕООД, с ЕИК *********, на длъжност „Офис
мениджър“, което време следва да се зачита за трудов и осигурителен стаж, е установено със съдебното решение по ЗУТОССР, поради което то следва да
бъде взето предвид при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК. След прибавяне на
установения с него трудов и осигурителен стаж, следва да се приеме, че по отношение на
жалбоподателката е налице
осигуряване във Фонд „Безработица“ за 9 месеца от последните 15 месеца преди
прекратяване на осигуряването, считано от 12.09.2016 г., поради което липсва
фактическо и правно основание за отмяна на Разпореждане № 171-00-2539-1 от 27.09.2016г.,
с което й е било отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
С оглед горното Решение
№ 1040-17-27 от 02.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Русе и потвърденото с него Разпореждане № 171-00-2539-2 от 23.12.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Русе
следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
За пълнота на изложението съдът
счита за нужно да изложи, че принципно споделя логиката на изложеното в
писмените бележки на ответника – относно надлежно проведено производство и
направени волеизявления при условията на обвързана компетентност в следствие на
изпълняем административен акт – предписания.
На първо място следва да се посочи,
че предвид общата разпоредба на чл. 35 от АПК индивидуалният административен
акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за
случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и
организации, ако обаче такива са дадени, съответно направени. Доколкото
волеизявлението се материализира въз основа на преценка е възможна хипотеза, в
която относими и правнорелевантни факти са установени след приключване на
административната фаза – именно такава хипотеза е предвидена в разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от АПК, даваща възможност на съда да установява факти относно
спорното право към момента на приключване на устните състезания, а не към
момента на издаване на административния акт – в отлика от ал. 1.
С диспозитива на влязлото в сила
решение гражданският съд е установил наличието на осигурителен стаж, а не само
на трудов, за спорния период. Диспозитивът на съдебното решение има изпълняема
сила, а влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил,
и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България – чл. 297 от ГПК
(вж и решение № 6744/22.05.2018 г. по адм. д. № 2009/2018 г. на ВАС, решение №
7542/22.06.2021 г. по адм. д. № 3011/2021 г. на ВАС и др.). В този аспект са
неотносими допълнително представените доказателства за фиктивно осигуряване от
осигурителя. Въпросът, дали гражданският съд е компетентен да реши този спор,
каквито са част от доводите на ответника, е разрешен индиректно от въззивната
инстанция, която с решението си е потвърдила както правилността, така и
валидността на съдебното решение на РС.
В конкретния случай настоящият
състав счита, че решаващият орган не е можел да установява нови факти в
различие от установените такива с дадените предписания. Последните
представляват стабилен и изпълняем административен акт. Установяването на
различни от установените факти в административното производство биха довели до
застрашаване на принципа на правната сигурност, а доколкото тези предписания са
били предмет и на съдебен контрол аналогично повторно установяване се явява в противоречие
с влязъл в сила съдебен акт - актове и действия на административния орган,
извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки
заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да
я обяви – чл. 177, ал. 2 АПК.
Споделят се съображенията на
ответника, че доколкото работникът не е адресат на предписанията, а такъв е
осигурителят, то актът се връчва само на последния. Това не означава обаче, че
разпоредителното му действие не засяга жалбоподателя.
Съобразно чл. 120, ал. 2 от КРБ гражданите
и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат, освен изрично посочените със закон. Безспорно задължителните
предписания засягат негативно правната сфера на жалбоподателя тъй като касаят
негови законни интереси. Независимо, че той не е адресат на административния
акт правото на жалба му се дава от закона с оглед както на цитираната по-горе
конституционна разпоредба, така и с разпоредбата на чл. 147, ал. 1, предл.
трето от АПК, която също така не поставя
изрично условие заинтересованият субект да е адресат на административния акт
(защото е мислима и възможност в която адресатът на акт да не е засегнат от
хипотезите, визирани в чл. 147 от АПК, т.е. да няма право на жалба).
Останалите неблагоприятно засегнати
субекти (в случая работниците) освен адресата, според настоящия състав,
разполагат със самостоятелно право на жалба, тъй като те не се конституират
служебно от съда. Най-сетне, до колкото на тези субекти не се съобщава и
волеизявлението, за да могат да встъпят в съдебния процес, то неупражняването
на това право не може да се категоризира като виновно поведение на работника.
Втората алтернативна хипотеза за
защита на тези права е във възможността за допускане на оспорване истиността на
правопораждащите факти, независимо от обстоятелството, че са били предмет на
отделен съдебен спор, тъй като на работника не е била гарантирана възможността
да участва в него.
При този изход на спора на жалбоподателката се следват направените в
производството разноски в общ размер на 1 010 лева, от които 10 лева платена
държавна такса за образуване на дело (л. 45 от делото) и 1 000 лева - платено
от нея в брой адвокатско възнаграждение за оказаната й правна помощ и
процесуално представителство по делото (вж. договор за правна защита и
съдействие № 0024718 на л. 53 от делото). Деловодните разноски, на основание § 1,
т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Националния
осигурителен институт, който има качеството на юридическо лице съгласно чл. 33,
ал. 2 от КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във
връзка с чл.172, ал. 2, пр. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-17-27
от 02.03.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане
№ 171-00-2539-2 от 23.12.2022 г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане
№ 171-00-2539-1 от 27.09.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО на С.М.В..
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт -
гр. София да заплати на
С.М.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1 010 лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: