Определение по дело №1358/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1921
Дата: 10 октомври 2019 г. (в сила от 10 октомври 2019 г.)
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20192100501358
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

V-    1921                                               10.10.2019 г.                                          Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V въззивен състав

На десети октомври две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВЯРА КАМБУРОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА                                                                                                                              2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

частно гражданско дело №1358 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „БАНКА ДСК“ ЕАД, представлявана от пълномощника юрисконсулт Л.Чернева, против разпореждане от 26.08.2019г. по ч.гр.д.№7079 по описа за 2019г. на РС- гр.Бургас, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.А.Д.. Жалбоподателят намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Изложени са съображения, че кредиторът добросъвестно е изпълнил необходимите съобразно закона и съдебната практика действия относно обявяването на длъжника за упражненото право да направи кредита предсрочно изискуем преди да подаде заявлението по чл.417 ГПК. Връчването е извършено чрез призовкар при ЧСИ Н.Георгиев, с р-н на действие БОС. Последният извършил три посещения на адреса, при което било констатирано въз основа на данни от съсед, че длъжника живее на адреса, но никой не отварял. Уведомленията били залепени на входната врата, с указание, че книжата могат да бъдат получени в кантората на ЧСИ. Въпреки извършеното уведомяване по постоянен и настоящ адрес съдът отхвърлил заявлението поради това, че нямало данни ЧСИ да е изискал справки от НАП и НОИ за регистрирани трудови договори на името на длъжника. Сочи, че преди подаването на заявлението  била извършена подобна справка от кредитора и било констатирано, че Д.А. е пенсионерка, от което следвало, че към момента на уведомяването нямала регистриран трудов договор и отпадало задължението  за уведомяване на длъжника по месторабота.  

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно заявлението по чл.417 ГПК. Претендира разноски.

Прилага справка от НОИ /л.4/, направена към дата 1.08.2019г., от която е видно, че длъжника е пенсионер от 12.12.2006г., като е определена пожизнена пенсия.

Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице. Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Д.А.Д. от гр.Бургас, за сумите, посочени в заявлението. В т.9, б.”в” от заявлението е посочено, че паричното вземане е за изискуем кредит, предоставен от банката. В т.12 като документ, от който произтича вземането е посочено – договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 28.05.2015г., общи условия към него, извлечение от счетоводните книги. Представени са доказателства, включително съставените от връчителя при ЧСИ Георгиев уведомления и разписки във връзка с връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост.

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че няма данни съдебният изпълнител да е изискал от НАП или НОИ справка за наличие на регистрирани трудови договори на името на длъжника по чл.45, ал.3 ГПК, за да може безусловно да се приеме, че заявителят е уведомил длъжника за упражненото си право да направи кредита предсрочно изискуем, поради което исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист не следва да бъдат издавани- т.18 от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки.

В конкретния случай спорният въпрос е дали е спазена процедурата по връчване на уведомлението от кредитора до длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Въпросът за необходимостта от нарочно изявление за обявяване на предсрочната изискуемост, адресирано до длъжника, като предпоставка за издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е разрешен по задължителен за съдилищата начин с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС- т.18, второ предложение. Според цитираното решение вземането на кредитора става изискуемо, ако същия е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост преди подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Изрично в мотивите на тълкувателното решение е посочено, че „Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й“. Задължителните разяснения на ВКС сочат още, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател.

С оглед изложеното, за да се удостовери изискуемостта (в случая предсрочната) на процесното вземане като предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е необходимо да се докаже, че банката е съобщила (обявила) на кредитополучателя за това, че кредита е предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ.

В настоящия казус от приложените доказателства се установява само изпращането на уведомление до длъжника, но не и достигането на изявлението на банката до него.

От приложените уведомления , за които са налице данни, че са били залепени от връчителя на ЧСИ Георгиев на постоянния и настоящ адрес на длъжника не става ясно, че именно уведомлението за предсрочната изискуемост е бил актът, за който са правени опити за връчване. На второ място, това, че кредиторът е извършил справка в НАП и НОИ преди връчването на уведомлението, не изключва задължението на ЧСИ да извърши такава, при положение, че същия следва да спази процедурата по чл.47 ГПК, включително всички предписани в ал.1 действия за издирване на длъжника с оглед личното връчване на книжата. Това, че адресата на съобщението е пенсионер, не означава, че не би могло да работи, а приложената справка не удостоверява, че на негово име няма регистрирани трудови договори, а единствено, че длъжника е пенсионер. Не на последно по значимост място следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя доводите на ВКС, изложени в решение №25 от 3.05.2017г. по т.д.№60208 по описа на ВКС за 2016г., че изявлението на банката за предсрочната изискуемост не може да бъде връчено на длъжника чрез ЧСИ, понеже разпоредбата на чл.43 от ЗЧСИ касае единствено връчването на призовки и книжа в конкретно принудителното изпълнение осъществявано от съответния ЧСИ, но не дава принципна възможност на ЧСИ да извършва и удостоверява връчване на всякакви книжа с правни последици. Такава възможност е дадена изрично с разпоредбата на чл.42, ал.2 от ГПК, но настоящото връчване не е извършено в тази хипотеза.  

Според чл.418, ал.3 ГПК уведомяването за предсрочната изискуемост може да се установи и с официален документ- например нотариална покана, стига тя да е редовно връчена, каквато по делото няма.

Предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства кредиторът действително да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на вземането, следва да се приеме, че не е настъпило действието на автоматичната предсрочна изискуемост, уговорена в договора за кредит. Не се установява наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу кредитополучателя за сумите, посочени в заявлението, поради което заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, то частната жалба следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, представлявана от пълномощника юрисконсулт Л.Чернева, против разпореждане №6603 от 26.08.2019г. по ч.гр.д.№7079 по описа за 2019г. на РС- гр.Бургас, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д.А.Д..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                               

                                                                                    2.