№ 17314
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110125847 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Н. М., с ЕГН
**********, адрес: гр. С...., срещу К. Р. Я., с ЕГН **********, адрес: гр. С...., с която е
предявен иск за следното:
Да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане в размер от 6000 лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Ищецът М. твърди, че на 18.03.2018 г., около 20:15 ч. в гр. С... бил обект на закана с
убийство от страна на ответника, който насочил пистолет към главата му и тази закана
породила у него основателен страх за осъществяването й. За извършеното деяние
ответникът бил осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 13830/2018 г. по описа на СРС,
потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № 754/2020 г. по описа на СГС, за престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Твърди, че вследствие извършеното от ответника престъпление
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически травми и страдания като
загуба на сън, чувство на притеснение и тревожност за здравето, безопасността и
физическата му сигурност, които го принудили да си закупи средство за самозащита, без
което не излизал навън и до днес. Твърди, че с наближаването на разглеждането на
наказателното дело пред Софийски районен съд посочените симптоми се влошили –
сънувал кошмари, в които отново преживявал травмиращото събитие, събуждал се
неотпочинал и напрегнат, през деня също се появявали плашещи мисли за преживяното,
които било трудно да бъдат прогонени. Ищецът твърди, че на 15.11.2018 г. (8 месеца след
инкриминираното деяние) по направление от личния си лекар посетил медицински
1
специалист-психиатър, който след личен преглед му поставил диагноза, че страда от
посттравматично стресово разстройство, психомоторна тревожност, напрегнатост,
дистимия, хипобулия, реминисценции на описаното травмиращо събитие. За лечението на
състоянието му била предписана медикаментозна когнитивно-поведенческа терапия. При
следващо посещение за вторичен преглед на 13.12.2018 г., лекуващият лекар-психиатър
констатирал, че състоянието на ищеца е без съществена промяна, с продължаващи
тревожност и раздразнителност, трудно сдържане на гняв, намалено желание за общуване и
потиснатост, като предписал продължаване на когнитивно-поведенческа терапия, както и
изследване на функцията на щитовидната жлеза.
Ответникът Я. оспорва изпитаният от ищеца страх за живота му да е бил установен в хода
на наказателното дело. Сочи, че в исковата молба не били посочени обективни факти, които
да подкрепят твърденията на ищеца за продължителността и интензитета на преживения от
него страх за безопастността му. Твърди, че разгледано в цялост, случилото се на 18.03.2018
г. е от такъв характер, че не предполага реална заплаха за живота на ищеца. Ставало въпрос
за спречкване с ескалация на напрежението, при което ответникът извадил пистолета си и го
насочил надолу, но по-скоро като демонстрация на сила, отколкото като реално намерение за
убийство. Причината била размяна на реплики във връзка със спор между страните, които
довели до афектирането на ответника. В случая не ставало въпрос за планиране и
преднамерено извършване на деянието, поради което счита, че ищецът не би трябвало да
предполага и да се страхува, че в последващ момент е възможно да се стигне до фатален
завършек на спора между страните. Твърди, че след случилото се ответникът не е давал
повод на ищеца да продължава да изпитва страх, както и че не го е заплашвал повече нито с
думи, нито с други действия. С оглед изложеното, счита за преувеличени оплакванията на
ищеца, че след случката продължил да се страхува за живота си и да изпитва тревожност в
такава степен, каквато е описана в исковата молба. Твърди, че в момента на инцидента
липсвали признаци или индикации на проява на силен страх у ищеца, поради което било
съмнително доколко впоследствие страхът му продължил да бъде толкова интензивен,
колкото при самата ситуация. В хода на разследването било изяснено, че пистолетът на
ответника е тип „газов“ и не може да причини телесна повреда или смърт, поради което
счита, че би следвало страхът, който ищецът е изпитвал за живота си, да е намалял по
интензитет или да е изчезнал напълно след узнаване, че ответникът не притежава бойно
огнестрелно оръжие. Твърди, че настъпилите неимуществени вреди се дължат до известна
степен и на поведението на ищеца, тъй като той имал роля за ескалация на напрежението в
процесната ситуация, с оглед влошените междусъседски отношения между страните. Затова
моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Предвид изложеното, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищецът
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от извършено от ответникът на
18.03.2018 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – закана с убийство, за което
последният е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 13830/2018 г. по описа на СРС,
2
потвърдена с решение по в.н.о.х.д. № 754/2020 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства описват следната фактическа
обстановка:
С присъда № 290611/02.12.2018г. по н.о.х.д. № 13830/2018 г. по описа на СРС, потвърдена
с решение по в.н.о.х.д. № 754/2020 г. по описа на СГС, влязла в сила на 04.08.2020г.,
ответника К. Я. е осъден за извършено спрямо ищеца Н. М. престъпление по чл. 144, ал. 3,
пр.1, във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 18.03.2018г., около 20:15 часа, ответникът се заканил
на ищеца с убийство, като насочил пистолет към него и това заканване възбудило у ищеца
основателен страх за осъществяването му /породили у него преживяване на силна уплаха и
страх за живота му/.
Разпитаните като свидетели Е М.а и Г К, доведени от ищеца, и П П, доведен от ответника,
познават страните по делото и дават показания, релевантни за казуса, основани на лични
впечатления.
Свидетелката Е М.а е майка на ищеца. Спомня си, че била вкъщи, когато синът й Н.,
звучейки разстроен се обадил и потърсил баща си. Тогава тя разбрала, че съсед от блока му
извадил пистолет и го насочил към него, а той не знае как да реагира. Синът й първоначално
бил много учуден, а след това много стресиран. Е М.а е свидетел на последиците от този
случай. Тя твърди, че тази ситуация дала отражения върху психичното здраве на ищеца,
който е психично здрав, но във връзка с този случай е посетил психиатър за първи път,
защото не могъл да се справи сам с травмата. Сънувал кошмари, че някой влиза в
апартамента. Ищецът не се чувствал сигурен в престоя си в апартамента. В този период,
макар да живеел отделно в ж.к. Овча купел, ищецът често посещавал родителите си в ж.к. Д
и оставал да нощува при родителите си. След този случай ищецът закупил спрей за
самозащита, който винаги бил в джоба му, поради което свидетелката счита, че синът й е
изпитвал сериозни притеснения за личната си неприкосновеност. Тъй като това продължило
дълго време, ищецът посетил психиатър, който му предписал лечение. То се изразявало в
пиене на лекарства по схема, за да се почувства по – добре психически. Свидетелката не
знае синът й да е получавал други заплахи и закани, освен тази за която разказва, а
описаните от нея безпокойства за синът й, продължили дълго - около година и половина или
две години.
Свидетелят Г К познава Н. от 2012 г. и оттогава е приятел с него. В деня, в който ищецът е
разказал за случилото се с него, свидетелят го видял пребледнял, за приятелят му е било
трудно да разкаже какво е преживял. Доколкото свидетелят знае, след забележка за по –
силна музика в кооперацията, в която живее, ищецът и ответникът се засекли във входа и
там ответникът е насочил пистолет към главата му. В последствие, приятелите се виждали
доста пъти и винаги нещата не били същите, както преди въпросната ситуация. Свидетелят
виждал, че ищецът е унил, че не е концентриран. Това продължило поне една година, в която
свидетелят и ищецът се виждали всеки месец.
3
Свидетелят П П до преди три години е бил домоуправител на блока, в който живеят
страните по делото. Той не е свидетел на инцидента между Н. и К.. За ищецът твърди, че е
много конфликтна личност. Дълго време е имал разправии с него. Твърди, че е бил обект и
на лична нападка от негова страна, че ищецът е поставил камера, материали от която били
изпратени до работодателят на свидетеля, с цел да бъде злепоставен. Определя поведението
на ищеца с голяма част от съседите като доста арогантно, а него като доста конфликтен и
агресивен. Сочи, че говори за битовизми от рода на паркиране, вдигане на чистачки.
Свидетелят не мисли, че ищецът е изпитвал някакъв страх, тъй като човек, който изпитва
страх, не би имал поведението, за което говори. Твърди, че ищецът „и до ден днешен вдига
чистачки и затиска с автомобила си съседите“. Свидетелят П се е явявал като свидетел по
дело на страната на подсъдим по дело за извършено престъпление срещу Н. М., доведен от
страна на подсъдимия, но той не е бил ответникът по настоящото дело.
Като доказателствата по делото са приети т.д. № 1835/2021 г. по описа на Софийски
градски съд и т.д. № 938/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, от които се
установява, че са били заведени с крайна цел заплащане на разноските, които Н. М. е
напавил по НОХД № 13830/2018 г. по описа на СРС и по ВНОХД № 754/2020 г. по описа на
СГС.
При установеното във фактическо отношение, съдът счита предявения иск за основателен
и доказан за сума в размер на 5 000 лв., поради следното:
В производството по делото ищецът доказа правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици: виновно извършено от ответника противоправно деяние;
причинените му от него вреди, вкл. вида, интензитета и продължителността на претърпените
болки и страдания; причинно – следствената връзка между деянието на ответника и
настъпилите вреди.
Тъй като в настоящото производство съдът разглежда последиците от деянието,
осъществено спрямо ищецът М., за което ответникът Я. е осъден с влязла в сила присъда по
НОХД № 13830/2018г. по описа на СРС, задължителната сила на влязлата в сила присъда
трябва да се зачете относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, съгласно чл. 300 от ГПК. Т.е. описаното от ищеца деяние от
18.03.2018г. е извършено, както и е виновно, и противоправно по силата на присъда №
290611/02.12.2018г. по н.о.х.д. № 13830/2018 г. по описа на СРС, влязла в сила на
04.08.2020г.
По делото въз основа на събраните доказателства се доказа наличието и на другите
предпоставки за уважаване на иска по чл. 45 от ЗЗД, а именно: осъществената от К. Я.
спрямо Н. М. закана за убийство е причинила на последния неимуществени вреди, които се
изразяват в силен стрес, изпитване на сериозни притеснения, безпокойства, безсъние,
унилост, липса на концентрация. От показанията на свидетелите, които имат преки
впечатления от състоянието на ищеца се прави обоснован извод, че интензитета на тези
негативни изживявания е бил висок и за продължителен период от време от около година и
полвина – две години. Освен това, негативните изживявания от ищецът са му причинили
4
психически проблеми, което наложило медикаментозно лечение, за което сочи не само
свидетелката М.а, но и приетите като доказателство по делото медицински документи.
Всички тези обстоятелства обосновават справедлив размер на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 5 000 лв.
Показанията на свидетелят П пресъздават впечатленията му за това дали ищецът е изпитал
страх от поведението на ответника, но този въпрос е решен в наказателното дело, тъй като
възбуждането на основателен страх за осъществяване на заканата е част от фактическия
състав на престъплението по чл. 144, ал.3, пр.1, във вр. с ал. 1 от НК, за което ответника е
признат за виновен и осъден. Следователно преценката за наличието на страх у ищеца при
осъществяване на деянието вече е осъществена от съда.
Налице е причинно – следствена връзка между деянието на ответника и настъпилите за
ищеца неимуществени вреди, което се доказа от показанията на свидетелите М.а и К, които
свързват изпитаните от ищеца безпокойство, стрес, притеснения, безсъние само с
осъществената спрямо него закана за убийство. Не се събраха доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат за ищеца от негова страна.
При този изход на делото, разноски се дължат и на двете страни. Ищецът е сторил
разноски съгласно представения списък в общ размер на 1475 лв., поради което на осн. чл.
78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от иска, на него се дължат разноски в размер
на 1229, 17 лв.
Ответникът е сторил разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ
размер на 2100 лв., поради което на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената
част от иска, на него се дължат разноски в размер на 350 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. Я., с ЕГН **********, адрес: гр. С.... да плати на Н. Н. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С...., сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от Н. Н. М. неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в
болки и страдания, в следствие на деянието от 18.03.2018 г., за което К. Р. Я. е осъден с
присъда № 290611/02.12.2018г. по н.о.х.д. № 13830/2018 г. по описа на СРС, влязла в сила на
04.08.2020г., по предявения от Н. Н. М. срещу К. Р. Я. иск по чл. 45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 18.03.2018г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като иска за сумата над 5 000 лв. до 6 000 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Р. Я., с ЕГН **********, адрес: гр. С.... да плати на Н. Н. М., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С.... сума в размер на 1229, 17 лв., сторени по делото разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.... да плати на К. Р. Я., с ЕГН
5
**********, адрес: гр. С.... сума в размер на 350 лв., сторени по делото разноски, на осн. чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6