№ 20894
гр. С., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110143717 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД
срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.09.2023 г. около 14:20 часа в гр. С., ул. „М.Б.“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „*****“ с рег. № *****, управляван от М.
М. И., и т.а. „******“ с рег. № *****, управляван от И. М., при следния
механизъм: водачът на л.а. „*****“ е бил спрял, изчаквайки да направи ляв
завой по ул. „ПБЛ“, като в този момент т.а. „******“ е предприел маневра по
изпреварване от лявата му страна с намерение да завие надясно по ул. „ПБЛ“,
при което с дясната си странична част е ударил предна лява част на л.а.
„*****“, в причинна връзка с което на последния са причинени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „*****“ с рег. № ***** е бил
застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица
№ ******** със срок на валидност: 04.02.2023 г. – 03.02.2024 г. Твърди, че в
качеството на застраховател е определил застрахователно обезщетение в
размер на сумата 4 936, 94 лв., която е изцяло погасена – сумата 4 040, 63 лв. –
чрез плащане, а остатъкът – чрез прихващане с дължимата от застрахования
вноска № 4 от застрахователна премия.
Счита, че с погА.ване на задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в
качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 4 936, 94 лв.
С регресна покана, връчена на ответника на 21.11.2023 г., е предоставил
1
30-дневен срок за изплащане на регресното вземане.
Ответникът е платил сумата от 1 158 лв., след приспадане на която е
налице непогасен остатък от 3 778, 94 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати, както следва:
сумата 3 778, 94 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сумата 844, 01 лв., представляваща мораторна лихва за периода
22.12.2023 г. – 15.08.2025 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП със сочения от
ищеца механизъм. Оспорва да е налице виновно и противоправно поведени от
страна на водача на т.а. „******“, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. Оспорва настъпването на твърдените вреди в
причинна връзка с виновно и противоправно поведение на водача на т.а.
„******“. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на другия автомобил
– л.а. „*****“, който е престоявал на спирката, намираща се в непосредствена
близост до кръстовището на ул. „М.Б.“ и ул. „ПБЛ“. Тъй като водачът на т.а.
„******“ е искал да премине кръстовището, е предприел маневра, с която е
навлязъл в лявата лента, за да заобиколи престояващия л.а. „*****“. В същия
момент водачът на последния е потеглил в опит за завой наляво, без да се
огледа и да пусне сигнал за предприетата от него маневра. В условията на
евентуалност се позовава на съпричиняване от страна на водача на л.а.
„*****“. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 05.09.2023 г. около 14:20 часа в гр. С.,
ул. „М.Б.“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „*****“ с рег. № *****,
управляван от М. М. И., и т.а. „******“ с рег. № *****, управляван от И. М..
Установи се от ангажираните писмени доказателства и заключението на
АТЕ, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 05.09.2023 г,, около
14:20 часа, в гр. С., т.а. „******“ с рег. № ***** се движи по ул. „М.Б.“ и при
кръстовището образувано с ул. „ПБА“, водачът навлиза в насрещната лента за
движение и предприема маневра за завой надясно. В същото време и посока
л.а. „*****“ с рег. № ***** се движи по ул. „М.Б.“ и на същото кръстовище,
водачът предприема маневра за завой наляво. Вследствие на предприетите
маневри, траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар
между тях. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка причина за
настъпване на произшествието е поведението на водача на т.а. „******“, който
е предприел маневра за изпреварване, навлязъл е в лентата за насрещно
2
движение и след това е предприел маневра за завой надясно, като е пресякъл
траекторията на движение на л.а. „*****“.
Безспорно е между страните, че към 05.09.2023 г. л.а. „*****“ с рег. №
***** е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Каско“, полица № ******** със срок на валидност: 04.02.2023 г. – 03.02.2024
г.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
07.09.2023 г. ищецът е уведомен за настъпване на застрахователното събитие,
във връзка с което е образувана щета № *********.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ е погасил задължението си за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на сумата 4 936, 94 лв.
Безспорно е между страните, че към 05.09.2023 г. гражданската
отговорност на водача на т.а. „******“ с рег. № ***** е била застрахована при
ответника.
Безспорно е между страните, че ответникът е извършил плащане в полза
на ищеца по процесната щета в размер на сумата 1 158 лв.
Установява се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата 4 104, 52
лв., а по цени на официалния представител – 5 482, 96 лв. Към датата на ПТП
автомобилът е бил в експлоатация 3 години 7 месеца и 20 дни, считано от
датата на първоначална регистрация.
Пред СРС е разпитан свидетелят М. М. И., който депозира показания, че
си спомня да е участвал в ПТП на 05.09.2023 г. при управление на л.а. „БМВ в
гр. С., на ул. „М.Б.“. Заявява, че е бил спрял на светофар и е чакал да направи
ляв завой, при което е потеглил, а до него от лявата му страна е имало бус,
който е искал да завие надясно и са се ударили. Заявява, че се е опитал да
избегне удара, но не е успял; че за него ударът е бил в предна лява част, в
областта на калник, фар и броня, както и че са съставили протокол за
произшествието, като потвърждава, че това е предявеният му констативен
протокол за ПТП, намиращ се на лист 8 от делото. Заявява, че в неговата
посока на движение по тази улица е имало една лента за движение; че бусът, с
който е настъпило произшествието, се е намирал зад него и се е изнесъл, за да
го изпревари. Депозира показания, че е чакал първа кола на червен светофар
да светне зелено и в момента, в който е потеглил, бусът вече е бил до него,
като свидетелят не е обърнал внимание дали е бил непосредствено зад него,
или се изнесъл някъде от колона отзад. Заявява, че преди да настъпи
произшествието, не е спирал за престой или паркиране и не е престоявал на
намиращата се в близост спирка.
Пред СРС е разпитан свидетелят И. В. М., който депозира показания, че
си спомня да е участвал в ПТП през м.09.2023 г. в гр. С. в кв. „О“ при
управление на т.а. „И“, в светлата част на деня. Заявява, че е бил тръгнал за
заявка и е бързал; че преди светофара на ул. „М.Б.“ и ул. „ПБА“ е искал да
3
завие надясно в посока „В“, пред него е имало кола, която се е движела много
бавно, светофарът е бил зелен и свидетелят е решил да я заобиколи. При
извършване на изпреварването е тръгнал на дясно и със задната част на
управляваното от него камионче е закачил другия автомобил. Заявява, че за
него ударът е бил в задна дясна част близо до задните гуми., както и че са
съставили протокол, като потвърждава, че това е предявеният му констативен
протокол за ПТП, намиращ се на лист 8 от делото. Свидетелят заявява, че той
е виновен, защото е предприел изпреварване на място, на което изобщо това
не е било разрешено. Депозира показания, че другият автомобил се е движел,
но доста бавно, поради което свидетелят е помислил, че може да спира и
затова е предприел това изпреварване, защото е бързал, светофарът е светел,
това се е случило преди кръстовището.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.411 КЗ:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, представените по делото писмени доказателства,
заключението на АТЕ и събраните гласни доказателства.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представените писмени доказателства, заключението на АТЕ и
показанията на свидетелите И. и М.. Като е предприел маневра за
изпреварване, навлизайки в лентата за насрещно движение, и след това
маневра за завой надясно, пресичайки траекторията на движение на л.а.
„*****“ с рег. № *****, водачът на т.а. „******“ с рег. № *****“ е осъществил
противоправно деяние, в причинна връзка с което са нанесени щети на
4
застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по
вина на водача на т.а. „******“. Тежестта за установяване на елементите от
фактическия състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по
отношение на която нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, като в случая
с оглед ангажираните по делото доказателства тази презумпция не е оборена.
Ответникът е заявил възражение за съпричиняване. Твърди, че водачът
на л.а. „*****“ е престоявал на спирката, намираща се в непосредствена
близост до кръстовището на ул. „М.Б.“ и ул. „ПБЛ“, което е наложило водачът
на т.а. „******“ да предприеме маневра по неговото заобикаляне през лентата
за насрещно движение, за да премине кръстовището, при което в същия
момент водачът на л.а. „*****“ е потеглил в опит за завой наляво, без да се
огледа и да пусне сигнал за предприетата от него маневра. Твърденията не се
подкрепят от събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на водача
на т.а. „******“, който заявява, че е бързал и тъй като другият автомобил се е
движел пред него, но по-бавно спрямо неговите възприятия, го е изпреварил
през насрещното, за да мине на зеления сигнал на светофара. По изложените
съображения възражението за съпричиняване се явява неоснователно. Не се
установява поведение на водача на л.а. „*****“, с което обективно да е
допринесъл за настъпване на произшествието.
Установи се настъпването на щетите на застрахования при ищеца
автомобил в причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ е погасил задължението си за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на сумата 4 936, 94 лв.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
5
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата 4 104, 52 лв.
Тази сума е в размер, по-малък от изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата от общо 4 104, 52 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е извършил плащане в полза
на ищеца по процесната щета в размер на сумата 1 158 лв., с оглед на което е
налице неизплатен остатък в размер на сумата 2 946, 52 лв.
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до
пълния предявен размер от 3 778, 94 лв. искът следва да се отхвърли.
По иска по чл.86, л.1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг, забава на
длъжника, както че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило
вредата на застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този
застраховател, като прилага доказателствата, с които разполага. В случая
ищецът е отправил към ответника регресна покана, връчена на 21.11.2023 г., с
която е предоставен 30-дневен срок за плащане, изтекъл на 21.12.2023 г., с
оглед на което от следващия ден 22.12.2023 г. ответникът е в забава, като за
периода 22.12.2023 г. – 15.08.2025 г. е налице вземане за мораторна лихва в
размер на сумата 658, 11 лв., определен по реда на чл.162 ГПК посредством
електронен лихвен калкулатор на НАП (https://portal.nra.bg/embed/interest-
calculator/main.html).
До посочения размер искът се явява основателен, а над тази сума до
пълния предявен размер от 844, 01 лв. искът следва да се отхвърли.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 104, 03 лв. разноски по делото, съобразно уважената
част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 88, 11 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част
от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********
да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 2 946, 52 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане по щета № ********* във връзка с ПТП, настъпило на 05.09.2023 г. в
гр. С., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 15.08.2025 г. до
окончателното изплащане, както и
сумата 658, 11 лв., представляваща мораторна лихва за периода
22.12.2023 г. – 15.08.2025 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата над 2 946, 52 лв. до пълния
предявен размер от 3 778, 94 лв., както и иска за мораторната лихва за сумата
над 658, 11 лв. до пълния предявен размер от 844, 01 лв. – като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********
да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата 1 104, 03 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78,
ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 88, 11 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7