№ 2751
гр. Варна, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110115928 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. А. А. срещу М. АД
установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на
уговорката за заплащане на „неустойка за непредставяне на обезпечение по заема, съгл.чл.10
от договора" по Договор за потребителски кредит № 127309 от 09.04.21г. - поради
накърняване на добрите нрави и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.І ЗЗД,
след изменение на иска за сумата от 45,31 лева, представляваща платена без основание
„неустойка за непредставяне на обезпечение по заема, съгл. чл.10 от договора" по Договор
за потребителски кредит № 127309 от 09.04.21г., ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2024г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че на 09.04.2021г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 127309, по силата на който е предоставена на кредитополучателя
главница в размер на 700 лева. Съгласно чл. 13 от Договора, заемателят дължи неустойка за
непредоставяне на обезпечение по заема.
Ищецът счита, че неустойката в настоящия случай е изгубила присъщата си
обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и
сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха
настъпили единствено при 2 неплатежоспособност на длъжника и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани. Заемодателят не е търсил обезпечение на
вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва, а за
неизпълнено условие за обезпечаване на договора. Предвидено е неустойката да се кумулира
с погасителната вноска по кредита, като по този начин води до скрито оскъпяване на заема и
създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителя, което е в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката
е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън
присъщата обезпечителна функция. Явно кредиторът не е търсил обезпечение, като е
поставил ограничения и е дал неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчител.
Всички тези обстоятелства водят до извода, че неустойката е нищожна като противоречаща
1
на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Общата сума, заплатена от заемателя за погасяване на заема е в размер на 1 139,96
лева, като в общата дължима сума е включена и неустойката, която счита за нищожна. С
оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно,
събирайки неустойката, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на
основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията на договорите (ЗЗД).
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество М. АД е депозирало писмен отговор, в
който навежда доводи за основателност на предявените искове, като ги признава. Представя
доказателства за заплащане на претендираната сума от 200 лв. посочената от ищеца банкова
сметка.
Счита, че не дължи разноски по делото, тъй като с поведението си не е дал повод за
завеждане на иска. В евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение, като счита, че се дължи евентуално за един иск.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Между страните не се спори и съдът е приел за безспорно наличието на
облигационно отношение възникнало по Договор за потребителски кредит № 127309 от
09.04.21г.; че по силата на договора е платил на ответника 200 лв. неустойка.
Видно от Договор за потребителски кредит № 127309 от 09.04.21г., същият е
сключен между „М.“ АД - кредитор, и А. А. - кредитополучател, за предоставяне на сума в
размер на 700 лева при следните условия за издължаване: срок на кредита - 6 месеца,
падежна дата - 09-о число на месеца, фиксиран годишен лихвен процент – 36,99 %, ГПР -
49,65 %. Посочено е, че ГПР се изчислява съгласно ЗПК. В чл. 5, ал. 1 е предвидено, че
погасяването се извършва съгласно погасителен план - Приложение № 1 към Договора,
което обаче по делото не е представено.
С чл. 10 на Договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с
обезщетителен характер в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл. 20 от Договора, като неустойката е в размер на 6,30 лева + 0,300% от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,300% от усвоения размер на кредита
за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Уредено е с чл. 11, че в случай че
кредитополучателят представи обезпечение след срока, описан в чл. 20, неустойката се
дължи само за срока, за който кредитът не е необезпечен. Съгласно чл. 20, ал. 2,
кредитополучателят се задължава в срок от три работни дни от сключването на Договора да
обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора,
отговарящо на изискванията, описани в ал. 3 на същия член. Според последната, поръчител
може да бъде дееспособно физическо лице, отговарящо кумулативно на следните
изисквания: да има брутен осигурителен доход над 1400 лева, да работи по трудов договор с
най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в
Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за кредит,
сключен с „М.“ АД.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
В чл. 143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
2
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Уговорената с чл. 10 на Договор за потребителски кредит № 145626/ 21.10.2021 г.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 20 на същия настоящият
съдебен състав счита за противоречаща на добрите нрави. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В мотивите на т. 3 от ТР №1/2009 г. на
ОСТК е разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В конкретния казус, макар в чл. 10 на Договора изрично да е посочено, че
неустойката е с обезщетителен характер, при анализ на договорните клаузи такъв не се
установява. Уговорената неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение и
не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т. е.
няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не е
нужно да се доказват. Тя е представена като санкционна - при неизпълнение на договорно
задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение, дължи се и когато такива няма и
по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Освен това,
уговарянето на съответната клауза с многобройни изисквания, свързани с набавянето на ред
документи, с изключително кратък тридневен срок за изпълнение, създава само по себе си
предпоставки за неизпълнението на поставените изисквания от кредитополучателя и
начисляване на неустойката, която се явява сигурна печалба за кредитора. Включена към
погасителните вноски, въпросната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита при
заобикаляне на императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
ГПР, като съдът намира, че именно последното е и целта, с която клаузата за нея е въведена
в договора. С оглед на изложеното, тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, както и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради което е нищожна.
Предвид изложеното, посочената клауза от договора за кредит „неустойка за
непредставяне на обезпечение по заема, съгл.чл.10 от договора" е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване добрите нрави.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД:
Предвид установяване на недействителността на клаузата от договора, въз основа на
която се претендира процесната сума от 45,31 лева, предмет на исковата претенция,
основателността на последната е предпоставена от доказване на заплащане на
задължението.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че сумата
от 200 лв. е заплатена от ищеца на ответника, като неустойка. С отговора на исковата молба
ответникът е представил и доказателство за заплащане на сумата от 204.54 лв. пл. нареждане
от 11.02.2025г. /л.19 / и пл.нареждане от дата 22.05.25г./л.65/ за сумата от 150.15 лв., като
възстановена неустойка на ищеца чрез адв. С. К. или общо за сумата от 354,69 лв. По делото
липсват доказателства ищецът А. А. да е заплатил на ответника претендираната сума от
45,31 лв., като неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит № 127309 от
09.04.21г. Видно от представено от ответника извлечение л.79 от делото, А. А. е заплатил на
ищеца общо сумата от 341,47 лв., за неустойка. Ищецът А. А. не доказа по делото да е
заплатил сума по-голяма от възстановената от ищеца по делото, която да обосновава
основателност на иска за сумата от 45,31 лв., поради което и искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с отправеното
3
искане в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от последния разноски за
заплатена държавна такса в размер на 80,18 лева, съразмерно с уважената част от исковете,
като съдът съобразява направеното в хода на процеса плащане, поради което не следва да се
прилага разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на
делото, както и размера на исковата претенция, намира за неоснователно възражението за
прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ищеца в размер на 480 лв. с ДДС. По
делото са предявени два иска, ответникът с отговора на исковата молба признава иска, но
плащане е извършено в хода на процеса. Съобразно уважената част от исковете се присъжда
адв. възнаграждение в размер от 425,63 лв.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП, като съответно следва да се
присъди сумата от 22,65 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на А. А. А., ЕГН **********, с адрес в
гр.В. срещу „М.“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, клаузата за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение на чл. 10 по Договор за
потребителски кредит № 127309 от 09.04.21г., сключен между „М.“ АД и А. А. А., на
основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу „М.“ АД, ЕИК
****, със седалище гр. София за заплащане на сумата от 45,31 лв. представляваща
заплатена при първоначална липса на основание стойност, начислена по Договор за
потребителски кредит № 127309 от 09.04.21г., сключен между „М.“ АД и А. А. А., като
неустойка, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 15.12. 2024г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „М.“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София да заплати на А. А. А.,
ЕГН **********, с адрес в гр.В., сумата от 505,81 лева (петстотин и пет лева и осемдесет
и една стотинки), представляваща сторените разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН **********, с адрес в гр.В. да заплати на „М.“ АД, ЕИК
****, със седалище гр. София сумата от 22,65 лева (двадесет и два лева и шестдесет и
пет стотинки), представляваща направените разноски в производството, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4