Р Е Ш Е
Н И Е
№149
гр. Несебър, 10.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание шести август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 768 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Производството е образувано по подадена Е.В.М. и П.М.М. молба за
прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие. Към молбата е
представено постигнато споразумение за прекратяване на сключения между страните
граждански брак. В съдебно заседание молителите лично поддържат молбата и
молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от община Несебър (на л. 7), молителите сключили
граждански брак на 12.09.2015г., за което бил съставен акт за граждански брак №
****/12.09.2015г. От удостоверението се установява, че съпругата се съгласила
да носи фамилно име след брака: М..
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С оглед заявеното от съпрузите в молбата и в съдебно
заседание, следва да се направи извод, че между тях е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без
значение, поради което съдът не следва да ги издирва в настоящото производство.
Представеното по делото споразумение урежда всички въпроси, свързани с
възникналото между страните брачно отношение, намерили отражение в разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 СК.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а
представеното споразумение - утвърдено.
С оглед разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК молителят М. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
стойността на дела, формиран с постигнатото споразумение в частта му относно
уреждане на имуществените отношения (в тази насока е напр. Определение № 686 от
5.10.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 579/2012г., IV г. о., ГК). В случая видно от представеното удостоверение
№ ********** от 20.07.2018г. за застрахователна стойност на процесния автомобил
(на л. 5), делът, който със споразумението се поставя в полза на М. е в размер на 500 лв. Държавната такса, която се дължи е в размер на 2 на сто върху стойността
на дела - в размер на 10 лв.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК молителите следва да доплатят по сметка
на Районен съд Несебър държавна такса в размер на още 15 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения в гр. Несебър
граждански брак между Е.В.М., родена на ***г. в гр. М., с паспорт тип „*”, код „***”, номер № ** *******, издаден на
12.01.2016г. от М. Р.*****, валиден до 12.01.2016г., притежаваща разрешение за
продължително пребиваване № *********, и П.М.М., ЕГН **********, за което е съставен акт за граждански брак № ****/12.09.2015г.
от Община Несебър.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Е.В.М., родена на ***г. в гр. М., с паспорт тип „Р”, код „***”, номер № ** *******, издаден на
12.01.2016г. от М. Р.*****, валиден до 12.01.2016г., притежаваща разрешение за
продължително пребиваване № *********, и П.М.М., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:
1. От брака няма родени
деца, съответно не се дължи издръжка за такива;
2. След развода страните
няма да си дължат издръжка един на друг;
3. След прекратяване на
брака съпругата ще запази фамилното си име – М.;
4. Съпрузите нямат
придобити по време на брака недвижими имоти, както и влогове в банки, освен
следното МПС: лек автомобил, марка „Т.“, модел „А.”, с регистрационен № Е ****
МА, рама/шаси № *****************, двигател № **********, който след прекратяването на
брака остава в собственост на съпруга П.М.М.;
5. Всеки от съпрузите е
взел личните си движими вещи, придобити по време на брака, които е ползвал,
като след прекратяването на брака те стават изключителна негова собственост и
другият няма и няма да има каквито и да било претенции към тях;
6. Семейното жилище,
находящо се в с. Е., община Р., област Б., ул. „Ц.К.” № *, собственост на
родителите на П.М.М., се предоставя за ползване на последния;
7. Страните се
споразумяват, че разноските по делото ще се поемат поравно от тях;
С настоящото
споразумение страните уреждат всички взаимоотношения помежду си и в бъдеще няма
да имат каквито и да е било претенции един спрямо друг.
ОСЪЖДА Е.В.М., родена на ***г. в гр. М., с паспорт тип „Р”, код „***”, номер № ** *******, издаден на 12.01.2016г. от М. Р.****,
валиден до 12.01.2016г., притежаваща разрешение за продължително пребиваване № *********,
и П.М.М., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Районен съд - Несебър държавна
такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 15 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
7, т. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, П.М.М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд гр.
Несебър сумата от 10 лв.,
представляваща държавна такса върху стойността на неговия дял съобразно
постигнатото по делото споразумение относно имуществените отношения.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: