Определение по дело №1017/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 41
Дата: 8 април 2021 г. (в сила от 13 април 2021 г.)
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20215530201017
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Стара Загора , 08.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Чиликов
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Частно наказателно дело №
20215530201017 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за вземана на МН „Задържане под стража“ и
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ПОДПИСКА“ на обвиняемия И. А. М., ЕГН **********
по досъдебно производство № 8245 зм 768/2020 година по описа на Второ Районно
управление град Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване в три дневен срок от днес пред Окръжен съд –
Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Съдът, като обсъди становището на страните и събраният на досъдебното
производство доказателствени материал след тайно съвещание приема за установено
следното:
Обвиняемият М. е привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.2 НК и чл.296, ал.1 НК, тоест за умишлени
престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода.
Обвинението не е голословно, а е подкрепено с доказателства, установени с
доказателствени средства – показанията на свидетелите Т.Т, И.И, Т М.а, Т.И,
съдебномедицинско удостоверение на живо лице, разпечатки от кореспонденция с мобилни
телефони, експертно заключение на съдебномедицинска експертиза, протокол за
предупреждение, експертно заключение на психолог0-психиатрична експертиза.
Макар и недостатъчно убедителни посочените доказателствени средства водят до
извода, че съществува обосновано предположение относно главния факт в процеса, че
обвиняемият М. е извършител на престъпленията в които е обвинен. На този етап от
наказателното производство, събраните до момента доказателства са достатъчни да
обосноват, обоснованото предположение за извършените престъпления.
Престъпленията в които е обвинен, обвиняемият М. не са тежки умишлени по
смисъла на чл.93, т.7 НК, но за тях се предвижда наказание лишаване от свобода, тоест
налице е първата предпоставка на чл.63, ал.1 НПК.
Не са налице обаче, останалите предпоставки на чл.63, ал.1 НПК за взимане на най-
тежката МН.
Доказателствата по делото и процесуалното поведение на обвиняемия сочат, че не
съществува реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление, а тази
опасност е само хипотетична.
Престъплението е извършено на 14.09.2020 година и повече от 6 месеца по-късно са
извършени първите процесуални действия, спрямо обвиняемия и е привлечен към
наказателна отговорност. Видно от призовката за това процесуално действия, обвиняемият е
намерен на адреса на който живее и се е явил лично и доброволно. От извършването на
престъплението до привличането на обвиняемия като такъв същият не е извършвал никакви
противообществени прояви, спрямо същия няма образувани други досъдебни производства
/справка от УИСС/, а така също и не е предприемал никакви действия, спрямо пострадалата
/показанията на свидетелката Т М.а/. Същата твърди, че от 14.09.2020 година не е виждала
обвиняемия.
Следователно съдът приема, че пред един продължителен период от време от
извършване на престъплението до настоящия момент, обвиняемият М. е бил на домашния си
адрес, не се е укривал, не е попречил за разкриване на обективната истина по делото и не е
извършвал никакви противообществени прояви. Явяването му лично пред органите на ДП и
на фона на направените до тук изводи, не налагат шест месеца по-късно да бъде вземана
най-тежката МН.
Съдебното минало на обвиняемият М. /не е осъждан за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НПК/ е само едно обстоятелство, което характеризира
личността му, но в никакъв случай не променя направените до тук изводи, относно
опасността да се укрие или да извърши друго престъпление, които остават само
хипотетични.
1
Следователно съдът приема, че не са налице кумулативно всички предпоставки на
чл.63, ал.1 от НПК, поради което не следва да се вземе мярка за неотклонение – „Задържане
под стража”, а следва да се определи най-леката такава – „подписка“, която към настоящия
момент е в пълно съответствие с целите на чл.57 НПК.
2