Р Е Ш Е Н И Е
№233 06.03.2023 г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесети февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2171 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Административното дело е образувано по жалба от „БУРГАСКА БАНИЦА“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Сарафово,
ул. „Комсомолска“ № 5, представлявано от
управителя А.Я.Х., против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-195-0089243/08.11.2022 г. издадена от Д.П.Д., началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ към главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № 3755/20.10.2022 г. и заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г.
на ИД на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-173/23.11.3022 г. на директор
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – закусвалня
„Бургаска баница“, находящ се в гр.
Бургас, ж. к. „Изгрев“, срещу бл. 15, стопанисван от „БУРГАСКА БАНИЦА“ ЕООД,
ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Иска се отмяна на оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна,
издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила,
в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „БУРГАСКА БАНИЦА“ ЕООД, редовно и своевременно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ НАП се
представлява от главен юрисконсулт Станимир Д., който оспорва жалбата и излага
съображения за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсулт.
Съдът,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища
прие за установено следното:
На 05.11.2022 година в 10.39
часа служители на ТД на НАП- Бургас
извършили оперативна проверка в търговски обект на дружеството жалбоподател – закусвалня „Бургаска баница“, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“,
срещу бл. 15, стопанисван от „БУРГАСКА БАНИЦА“ ЕООД. При проверката
била извършена
контролна покупка на един айран на стойност 1,50 лева, заплатени в брой от
проверяващата Станислава Петрова Шикова –инспектор по приходите, преди да се
легитимира. За извършеното плащане не е издадена фискална касова бележка от
монтирано и работещо при проверката в обекта фискално устройство, модел „DATECS
DP 25Х” с ИН на ФУ DT579152 и ФП № 02579152 или касова бележка от кочан.
Плащането на услугата било прието от Николина Янкова
Атанасова – продавач-консултант в обекта. След като се легитимирали органите по приходи от
фискалното устройство в търговския обект бил отпечатан дневен финансов отчет с
№ 0127965/05.11.2022 г. и КЛЕН за същата дата, от които се установява, че
извършената продажба на стока не е отразена, респ. регистрирана чрез издаване
на фискален бон. За извършената проверка
и направените констатации е изготвен протокол - ПИП сер. АА № 0089243/05.11.2022
г. Протоколът бил съставен в присъствието на Николина Янкова Атанасова и Живка
Иванова Вълчанова – продавач-консултанти в обекта, които го подписали без
възражения.
За извършеното нарушение били съставени Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № F685388/17.11.2022
г. и № F685386/17.11.2022 г. Няма
данни за издадено наказателно постановление въз основа на съставените АУАН.
Предвид установените
обстоятелства била издадена оспорената Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-195-0089243/08.11.2022
г. от Д.П.Д., началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас в дирекция
„Оперативни дейности“ към главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със заповед №
3755/20.10.2022 г. и заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ
ОБЕКТ – закусвалня „Бургаска баница“,
находящ се в гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“, срещу бл. 15, стопанисван от
„БУРГАСКА БАНИЦА“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от
14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Заповедта
била връчена на управителя на „БУРГАСКА
БАНИЦА“ ЕООД на 10.11.2022 г., който я обжалвал по
административен ред с жалба вх. № ИТ-00-8648/21.11.2022 г. и същата била
потвърдена с Решение №
ГДФК-173/23.11.3022 г. на директор дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП,
упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП.
Решението било връчено на
управителя на дружеството на 05.12.2022 г., който я оспорил пред
Административен съд – Бургас, с жалба вх.№ 11682/21.12.2022 г., във връзка с
която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 и ал. 3 от АПК и от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се
явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-195-0089243/08.11.2022 г. издадена от Д.П.Д.,
началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас в дирекция „Оперативни дейности“
към главна дирекция „Фискален контрол“ в
ЦУ НАП, упълномощен със заповед № 3755/20.10.2022 г. и заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-173/23.11.3022
г. на директор дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен със
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – закусвалня
„Бургаска баница“, находящ се в гр.
Бургас, ж. к. „Изгрев“, срещу бл. 15, стопанисван от „БУРГАСКА БАНИЦА“ ЕООД,
ЕИК ********* и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган - началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП в кръга на неговите правомощия,
съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на
основание заповед № 3755/20.10.2022 г. и
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена
форма и необходимите реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че
констатираното при извършената проверка неизпълнение на нормативно
установеното задължение за издаване на касова бележка е довело до отрицателни
последици за фиска – неотчитането на приходи и неотразяването на обороти, което
намалява данъчната основа, а оттам води и до отклонение от данъчното облагане.
Изложени са мотиви, че срокът на мярката е обусловен от тежестта на извършеното
нарушение и последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Като
допълнително основание за налагане на ПАМ е посочен размерът на средно-дневния
оборот – 804,49 лева, както и размерът на декларираните финансови резултати от
дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2019 г. – 0,00
лева, за 2020 г. – 0,00 лева и за 2021 г. – 49 051,25 лева. Отбелязано е
наличието на касова разлика в размер на 177,57 лева между наличните парични
средства в касата и тези маркирани във ФУ. Освен това е посочено, че
дружеството има непогасени публични задължения в размер на 97 014,59 лева
към 07.11.2022 г. Продължителността на наложената мярка
е обоснована с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида и
характера на осъществяваната дейност. Изложени са и мотиви, че срокът на
мярката е обусловен от извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция
и преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, а също така и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчетната дейност на
търговеца.
Нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС предвижда,
че принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно,
заповедта като индивидуален административен акт, следва да отговаря на
изискванията по чл. 59 от АПК.
При
издаването на заповедта от административния орган не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и
съдържа задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа,
който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща
правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срока
и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. В същата са посочени фактическите и правни
основания за издаването й, като в случая принудителната административна мярка е
наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. ”а” от ЗДДС - неизпълнение на
задължението за издаване на съответен документ за продажба по установения ред. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед
отговаря изцяло на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира,
че процесната заповед е правилна и законосъобразна като постановена и в
съответствие с материалния закон.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. ”а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В чл. 25, ал. 6 от Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал.1 се издава при
извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В съставения протокол за извършена проверка, който е
подписан без възражение от присъствалите в търговския обект служители на
дружеството - жалбоподател, е посочено, че при заплащане на сумата не е издаден фискален бон от
наличното в обекта фискално устройство. Ето защо, след като в случая за
извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство,
нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото
нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Съдът приема за неоснователни и необосновани
възраженията на жалбоподателя, че за процесното нарушение няма издадено НП и че
оспорената заповед не е мотивирана.
От установената по делото фактическа обстановка се
установява, че нарушението, за което е
издадена оспорената заповед е било действително осъществено.
За налагане на ПАМ е достатъчно установяване на извършено нарушение,
каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова
бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол
за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. По
делото не са ангажирани доказателства опровергаващи констатациите на органите
по приходите и правилно е прието в обжалваната заповед, че са налице
предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. ”а” от ЗДДС, за налагане на ПАМ.
Следва да се има предвид, че за налагане на този вид принудителна
административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен
орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е
налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът, дали за
конкретното нарушение е съставен АУАН и е издадено наказателно постановление,
тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на
ПАМ.
Настоящият съдебен състав счита,
че стойността на контролната покупка, в конкретния случай е без значение, тъй
като същата би могла да бъде както по-малка, така и по-голяма, в зависимост от
това каква стока биха закупили контролите органи. Важен и съществен е именно
фактът на извършеното нарушение, а не цената на закупената стока, тъй като тя е
била предмет не на обичайна, а на контролна покупка.
Относно продължителността на срока, съдът съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то
административният орган е длъжен да обоснове защо е определил посочения срок от
14 дни. В случая са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока
на наложената ПАМ, като административният орган е посочил целите, които иска да
бъдат постигнати с налагането. Продължителността на наложената мярка правилно е
обоснована с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, както и с
вида и характера на осъществяваната от дружеството дейност. Определеният срок е
законосъобразно обусловен от характера на извършеното нарушение и е съобразен с
целената превенция и преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
а също така и с необходимото време за създаване на нормална организация за
отчетната дейност на търговеца. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават
правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от
настоящия съдебен състав. В тази връзка следва да се посочи, че с така
определеният срок на действие на мярката не е нарушен принципа за съразмерност.
След като наложената ПАМ
запечатване на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се
явява и разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл. 187, ал. 1
от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта представляват
две мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи
предпоставки, които в случая са налице.
Наложената ПАМ съответства на
целта на закона. Целта на разпоредбата
на чл. 186 от ЗДДС е с преустановителен и превантивен характер т.е. има
за цел на първо място да попречи на лицето, на което е наложено, да продължава
да извършва нарушение от този вид и на второ да го превъзпита към спазване на
законовите норми, както персонално към наказаното лице, така и по отношение на
останалите търговци.
От наличните данни по делото може да се направи
извод, че в търговския обект е създадена организация на работа, която води до
отклоняване от данъчно облагане. Този извод се потвърждава и от установената от
контролните органи разлика в касовата наличност, която въпреки ранния час на
проверка, е била 177,57 лева т.е. около 25% от среднодневния оборот на
търговеца. Според чл. 19, ал. 2 от Конституцията, законът създава и гарантира
на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска
дейност. Задължението за заплащане на данъци е въздигнато в основен принцип от
нормата на чл. 60 от Конституцията на РБ. Установените факти от търговската
дейност на жалбоподателя – извършване на продажба, без надлежното й отчитане
чрез издаване на фискален бон – показват, че в случая е налице засягане на
важен държавен интерес – задължението на стопанските обекти да отчитат коректно
приходите си, за да заплащат определените данъци, постъпленията от които формират
приходната част от държавния бюджет. С нарушението на това свое задължение
жалбоподателят нарушава и еднаквите правни условия, създадени от
законодателството за всички стопански субекти, като получава предимство пред
тези от тях, които отчитат в пълен обем приходите си. В този смисъл мотивите на
началник
отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна
административна мярка се приемат за основателни и законосъобразни.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се
явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
При този изход на делото и
предвид направеното от пълномощника на ответника своевременно искане за
присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на НАП
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в размер от 100 лева съгласно чл. 37 от Закона
за правната помощ във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУРГАСКА БАНИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Комсомолска“ № 5, представлявано от управителя А.Я.Х., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-195-0089243/08.11.2022 г. издадена от Д.П.Д., началник отдел „Оперативни
дейности“ гр.Бургас в дирекция „Оперативни дейности“ към главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ НАП, упълномощен
със заповед № 3755/20.10.2022 г. и заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на
НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-173/23.11.3022 г. на директор дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП,
с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка
ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – закусвалня „Бургаска баница“, находящ се в гр. Бургас, ж. к. „Изгрев“,
срещу бл. 15, стопанисван от „БУРГАСКА БАНИЦА“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана на
достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 187, ал. 1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА „БУРГАСКА
БАНИЦА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Сарафово, ул. „Комсомолска“ № 5,
представлявано от управителя А.Я.Х., да заплати на НАП направените
по делото разноски в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: