№ 105
гр. гр.Н., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М.М.Б.Г.
при участието на секретаря М.Р.Д.
като разгледа докладваното от М.М.Б.Г. Административно наказателно дело
№ 20232150200232 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Г. П., гражданин на Република Гърция, с
продължително пребиваване в Република България, с ЛНЧ **********, с адрес: гр. С.,
бул. „Х.С.“ № 25, със съдебен адрес: с. К., общ. Н., обл. Бургас, комплекс „.....“, къща
№ 19 /чрез адв. Ц. В. от АК-П./ срещу Наказателно постановление № 23-0304-000174
от 04.04.2023г. на Началник Сектор на ОД на МВР Бургас, РУ Н., с което на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя П. са
наложени административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за административно нарушение по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административно-
производствените правила.
В съдебно заседание, жалбоподателят П. се явява лично и с процесуалния си
представител, и поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства.
За ОД на МВР Бургас, в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
1
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят Г. П. с ЛНЧ ********** е гражданин на Република Гърция и е
с продължително пребиваване в Република България, с адрес: гр. С., бул. „Х.С.“ № 25.
На 25.03.2023г., около 21.17 часа в гр. Н., к.к. Слънчев бряг, до хотел
„Северина“ органите по КАТ спрели за проверка движещия се в посока гр. Свети Влас
лек автомобил „Р.“ с рег. № В .... НК, управляван от жалбоподателя П.. На место
жалбоподателят бил поканен да бъде тестван с техническо средство Дрегер 7510 DRDN
0053. При проверката уредът отчел 1,15 промила алкохол на водача. Данните от
апарата били показани на водача. Били издадени талон за медицинско изследване №
103244 и холограмни стикери, които жалбоподателят отказал да получи. Същият бил
уведомен, че следва да се яви във ФСМП Н., за да бъде изпробван с доказателствен
анализатор, но не сторил това. За така установеното нарушение на жалбоподателя П.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков № 483416
от 25.03.2023г., въз основа на който било издадено обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на акта било иззето свидетелството за управление на
МПС на водача.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя П., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в настоящата
инстанция.
В жалбата се оспорват констатациите, установени в издадените АУАН и НП.
На следващо място се излагат съображения, че било допуснато съществено нарушение
на административно-производствените правила, изразяващо се в липсата на осигурен
преводач от гръцки или английски език на жалбоподателя, тъй като същия не владеел
български език. Твърди, че на жалбоподателя не бил показан отчета на техническото
средство. Навежда, че жалбоподателя сам е поискал изследване на кръвна проба, но не
му е бил предоставен талон за изследване. Изтъква се, че предвид изложеното е
отказал да подпише АУАН. Сочи, че свидетелството за управление на МПС на водача е
било иззето незаконно. Оспорва наказанието, с което е наложено лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца и фактическото отнемане на СУМПС от водача без
съставяне и връчване на ЗППАМ.
Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като
провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
2
респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителят С. К. П. - мл. автоконтрольор при РУ - Н..
От показанията на свид. П. се установява, че на посочените в акта дата и час,
двамата с колегата му О.О. били нощна смяна за времето от 19.30 часа до 07.30 часа на
другия ден, като около 23.30 часа - 00.00 часа работили с колегите си от автопатрул 2
на КПП до хотел „Северина“, кръстовището в посока на гр. Свети Влас. Колегите му
от автопатрул 2 спрели за проверка автомобил марка „Р.“, управляван от
жалбоподателя П.. Водачът бил съпроводен до автомобила на свид. П., за да бъде
тестван за употреба на алкохол. Свид. П. заявява, че жалбоподателя разбирал
изявленията на полицейските служители и говорел развален български език, като това,
което не е разбирал било превеждано от свид. Г.. От страна на жалбоподателя не било
отправено искане да му бъде осигурен преводач. В показанията си пред съда свид. П.
установява, че жалбоподателя бил тестван само веднъж с тест дрегер 7510, който
показал продължителна проба 0,80 или 0,90 промила. Резултата от тестването бил
показан на жалбоподателя. Свид. П. съставил акт за установяване на административно
нарушение на жалбоподателя. Предоставил му талон за медицинско изследване и
холограмни стикери. Заявява, че жалбоподателя П. отказал да подпише акта и всички
документи, което било удостовеР. от колегата му. Свид. П. обяснил на жалбоподателя,
че следва да отиде в ФСМП Н., за да предостави кръвна проба, което не било
направено.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от представената
ежедневна ведомост за 25.03.2023г., от която се установява, че на процесната дата свид.
С. П. и колегата му О.И. са патрулирали в района на к.к. Слънчев бряг.
От списък с рег. № 3286р-65371 от 15.12.2022г. се установява, че алкотест
„Дрегер 7510“ с № ARDN 0053 е преминал успешно проверка на 13.12.2022г. със срок
на валидност от 6 месеца.
По делото е проведен разпит на свид. Десислава Г., която в показанията си
пред съда заявява, че в посочените в акта ден и час, пътувала в автомобила с
жалбоподателя, който управлявал автомобила й, когато били спрени за проверка и
жалбоподателя П. бил повикан, за да бъде тестван за алкохол. Посочва, че била
уведомена от полицейските служители, че тестването установило 1,15 промила
алкохол, но не й били показани данните от апарата. Свид. Г. заявява, че направила опит
да обясни на жалпододателя изявленията на органите на КАТ, но не могли да се
разберат много добре. Посочва, че от страна на полицейските служители нямало опит
за комуникация с жалбоподателя. Според свид. Г. жалбоподателя П. не е разбрал, че
трябва да даде кръв за анализ, като не са му били дадени и документи за медицинско
изследване.
3
Съдът намира за неоснователно възражението, че в случаят е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя П., тъй като при съставянето на АУАН не му е
бил осигурен преводач, който да му разясни съдържанието на акта и нарушените
разпоредбите, посочени в него. В ЗАНН не се предвижда задължително участие на
преводач в административнонаказателното производство във фазата на установяване
на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на
призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски
на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на
преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби
са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред
съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК, с която вече в
българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато
законодателството на държава- членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни
въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При
установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така
и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за
какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език
лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при
предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да
се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на
защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл.48 §2 от
Хартата на основните права на ЕС. При преценката на нарушението, описано в
наказателното постановление/електронния фиш, действията на актосъставителя,
поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и
развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи
извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния
интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде
информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен
4
характер, част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на
правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния
процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива
2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например
пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните
директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в
рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения,
обаче, такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен
преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство. В този смисъл
Решение № 843/12.05.2015 г. на АдмС- Бургас по КНАХД № 367/2015 г. В случаят
свид. П. е категоричен, че през цялото време на проверката, водачът П. е разбирал
какво му се говори, а ако не е разбирал свид. Г. му е превеждала. В тази връзка, съдът
намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за нарушено право на
защита, поради неосигуряване на преводач на водача П. по време на извършване на
проверката. Показанията на свид. П., дадени в съдебно заседание, дават основание на
съда да приеме, че жалбоподателят е разбирал изявленията на контролните органи.
Наред с горното, съдът намира за несъстоятелни дадените от свид.Г. показания, че не
владее английски език, поради което не е превеждала на жалбоподателя по време на
извършваната му проверка. От показанията на същата, както и от обясненията на
жалбоподателя се установява, че преди да потеглят с автомобила на свид.Г., двамата с
жалбоподателя са били на работна среща, което предполага, че двамата са водели
разговор, който е бил на английски, тъй като както се установи по делото,
жалбоподателят не владее български език, съответно не се установи свид.Г. да владее
гръцки език, какъвто е родния на жалбоподателя П..
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя П., че не му е бил
предоставен талон за изследване. В показанията, дадени от свид. П. в съдебно
заседание, които съдът кредитира, както и от представените писмени доказателства,
безспорно се установява, че е издаден талон за изследване № 103244. Видно от
неговото съдържание, жалбоподателят е отказал на получи екземпляр от талона, което
обстоятелство е удостовеР. с подпис на лицето Живко Георгиев Жеков.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя П. административни
наказания, съдът, като взе предвид установената по надлежния ред концентрация на
алкохол в кръвта на водача счита, че същите са определени в предвидените от чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП фиксирани размери, съответстват на характера и степента на
5
обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдействат в
максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции,
залегнали в чл. 36 от НК.
Сядайки зад волана да управлява автомобил, всяко лице, следва да се
съобразява с правилата за движението по пътищата, които важат и за всички участници
в движението. Нещо повече, в съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения, в
които излага, че на процесната дата действително е употребил алкохол, като въпреки
това е взел решение да управлявала автомобила, когато бил помолен от свид. Г..
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателното постановление - изцяло потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед на този резултат, съдът счита, че са налице основанията на чл. 84 от
ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 3 от НПК, съгласно които в тежест на жалбоподателя П.
следва да се възложат направените в хода на съдебното производство пътни разноски
за акт. П. общо в размер на 16 лева /шестнадесет лева/.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Н.ският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0304-000174 от
04.04.2023г. на Началник Сектор на ОД на МВР Бургас, РУ Н., с което на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Г. П., гражданин на
Република Гърция, с продължително пребиваване в Република България, с ЛНЧ
**********, с адрес: гр. С., бул. „Х.С.“ № 25, със съдебен адрес: с. К., общ. Н., обл.
Бургас, комплекс „.....“, къща № 19 /чрез адв. Ц. В. от АК-П./, са наложени
административни наказания - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца за административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. П., гражданин на Република Гърция, с продължително
пребиваване в Република България, с ЛНЧ **********, с адрес: гр. С., бул. „Х.С.“ №
25, със съдебен адрес: с. К., общ. Н., обл. Бургас, комплекс „.....“, къща № 19 /чрез адв.
Ц. В. от АК-П./ да заплати по сметка на Районен съд - Н. сумата общо в размер на 16
лева /шестнадесет лева/, представляващи направени по делото разноски в хода на
съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.
6
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7