№ 311
гр. Варна, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500193 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на П. К. К.,
чрез адв. К. (ВАК), против Решение № 4351 от 03.12.2024 година, постановено
по гр.дело № 8226/2023 година.
В жалбата се съдържат доводи за необоснованост на съдебното решение и
отсъствието на доказателства при което то е било постановено. Излага се, че
процесуалния представител на въззивника е имала медицински проблеми и по
тази причина не е съумяла да се яви в съдебно заседание. Твърди се, че със
заемите са били обслужвани нужди на семейството до фактическата раздяла,
която е настъпила на 31.12.2019 година. В заключение се настоява ВОС да
отмени атакувания съдебен акт и да уважи претенциите.
По делото и в срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на Д.
Д. К.а, чрез адв. А. (ВАК), с които се оспорва въззивната жалба, а по същество
да се иска решението да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се
явява, но чрез адв. К. поддържа въззивната си жалба.
Адв. А., която представлява въззиваемата страна – Д. Д. Ж., моли съдът
да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция производството по делото е образувано
по предявени искове от страна на П. К. К., ЕГН ********** против Д. Д. Ж.,
1
ЕГН **********, да му заплати сумата 4 114.91 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, представляваща припадащата се 1/2 част от заплатени от ищеца
суми по потребителски кредит № PLUS - 17021690/21.05.2019 г. и сумата
3 871.29 лева, представляваща припадащата се 1/2 част от заплатени от ищеца
суми по потребителски кредит № PLUS -17385364/25.10.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 СК.
В молбата са изложени следните твърдения: че сключеният между
страните по спора на 26.10.2013 година брачен съюз е прекратен с Решение №
260693/01.03.2021 г. по гр.д. № 5184/2020 г. по описа на Районен съд – Варна,
като от 31.12.2019 година страните са се намирали във фактическа раздяла.
Сйщо според исковата молба по време на брака, ищецът сключил с „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс СА." клон България договор за потребителски
паричен кредит № PLUS - 17021690/21.05.2019 г. в размер на 6 000 лв.. Сумата
по отпуснатия кредит била преведена по банковата сметка на ищеца -
IBAN:BG68TTBB4001526818835 и BIC:TTBBBG22 при банка „Сосиете
Женерал Ексапресбанк"АД. Кредитът следвало да се погаси на 42 броя
месечни вноски в размер на 226.87 лв, като общия му размер е 9 528.54 лв.
Кредитът бил изплатен от ищеца на 03.02.2023 година. Ищеца е посочил също
така, че е сключил и нов договор за кредит с „БНП Пари Ба“ № PLUS -
17385364/25.10.2019г. за сумата от 12 000 лева, която също била преведена по
банковата сметка на ищеца: IBAN:BG68ttbb4001526818835 и BIC.TTBBBG22
при банка „Сосиете Женерал Ексапресбанк"АД. Втория кредит е следвало да
се погаси на 84 броя месечни вноски в размер на 289.53 лева, а общия му
размер /главница, лихви разходи/ възлизал на 24 980.52 лева. Според ИМ до
датата 29.03.2023 година ищецът изплатил 5177.80 лева. Настоява са се осъди
Ж. да му изплати половината от внесените до момента суми, доколкото с
получените в заем суми са посрещнати разходи на семейството, а бившите
съпрузи носят солидарна отговорност.
Установено е от решаващия съд, а не е спорно между страните, че
сключеният между тях граждански брак на 26.10.2013 година, е бил прекратен
с развод на 01.03.2021 година, по силата на Решение по гр. д. № 5184/2020 г.
по описа на ВРС, ХХ състав. Страните не оспорват и факта, че са във
фактическа раздяла от 31.12.2019 година.
Не е спорно също така, че по време на брачния съюз К. е сключил с „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс СА" клон България договор за потребителски
паричен кредит № PLUS – 17021690 от 21.05.2019 година в размер на 6 000
лв.. Сумата по отпуснатия кредит е следвало да бъде преведена по банковата
сметка на ищеца - IBAN:BG68TTBB4001526818835 и BIC:TTBBBG22 при
банка „Сосиете Женерал Ексапресбанк" АД. В Условията по договора ищецът
е декларирал, че сметката е лично негова и е краен получател на средствата по
нея. Кредитът следвало да се погаси на 42 броя месечни вноски в размер на
226.87 лв.. Общият размер на кредита /главница, лихви, разходи/ възлиза на 9
528.54 лв. Първата погасителна вноска е с падеж 05.06.2019г., а последната с
падеж 05.11.2022г.
2
Със същия заемодател - „БНБ Париба Пърсънъл Файненс СА" клон
България, К. е сключил и втори Договор за потребителски кредит № PLUS -
17385364 от 25.10.2019 година, в размер на 12 000 лв. Въпросната сума е
следвало да бъде преведена по банковата сметка на ищеца:
IBAN:BG68ttbb4001526818835 и BIC.TTBBBG22 при банка „Сосиете Женерал
Ексапресбанк" АД. В Условията по договора ищецът е декларирал, че
сметката е лично негова и е краен получател на средствата по нея. Кредитът
следвало да се погаси на 84 броя месечни вноски в размер на 289.53 лв..
Сключено е и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски /л.30/.
Общият размер на кредита /главница, лихви, разходи/ възлиза на 24 980.52 лв.,
като падежът на първа вноска е 20.11.2019г., а на последна 20.02.2027г.
Пред ВРС е била изслушана и неоспорена ССчЕ от заключението на която
се установява, че съгласно условията на сключения договор № PLUS -
17021690/21.05.2019 г., усвоената главница по кредита е в размер на 6000 лв.,
намалена с такса ангажимент в размер на 210.00 лв.(която е дължима
еднократно и се заплаща при отпускане на кредита), или по сметката на ищеца
са постъпили 5790 лв. Размерът на разходите за лихви и застраховки, съгласно
договора и приложения към него погасителен план са следните: Застраховка –
1411.20 лв.; Лихви по кредита – 2347.34 лв.. Съгласно погасителния план към
договора, общата сума на плащанията е в размер на 9528.54 лв., която включва
погасяване на главницата по кредита в размер на 5790 лв., лихвите в размер на
2327.34 лв. и застраховката в размер на 1411.20 лв. Броят на погасителните
вноски е 42, като месечната погасителна вноска е в размер на 226.87 лв. Към
31.12.2019 г., датата на фактическата раздяла, са направени 7 вноски за
погасяване на кредита в размер на 226.87 лв. или общо 1588.09 лв. От
представената информация от БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон
България, вноските за погасяване на кредита са направени както следва: През
системата „Изипей“ - 19 вноски, общо в размер на 4310.53 лв. От П. К. К. - 5
вноски, общо в размер на 3907.37 лв. От К.П. К. (баща на ищеца) - 8 вноски,
общо в размер на 1600 лв. От БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон
България, не са в състояние да представят информация за физическото лице,
направило вноските през системата „Изипей“. Също според ССчЕ по
сключения договор PLUS - 17385364/25.10.2019 г., усвоената главница по
кредита е в размер на 12 000 лв., намалена с такса ангажимент в размер на
420.00 лв.(която е дължима еднократно и се заплаща при отпускане на
кредита), или по сметката на ищеца са постъпили 11 580 лв. Размерът на
разходите за лихви и застраховки, съгласно договора и приложения към него 2
погасителен план са следните: Застраховка- 3780 лв.; Лихви по кредита –
8960.52 лв. Съгласно погасителния план към договора, общата сума на
плащанията е в размер на 24320.52 лв., която включва погасяване на
главницата по кредита в размер на 11 580 лв., лихвите в размер на 8960.52 лв.
и застраховката в размер на 3780.00 лв. Броят на погасителните вноски е 84,
като месечната погасителна вноска е в размер на 289.53 лв. Към 31.12.2019 г.,
датата на фактическата раздяла, са направени 2 вноски за погасяване на
кредита в размер на 289.53 лв. или общо 579.06 лв. От представената
информация от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, клон България",
3
вноските за погасяване на кредита са правени както следва: През системата
„Изипей“ - 8 вноски, общо в размер на 2647.02 лв.; От П. К. К. - 12 вноски,
общо в размер на 2895.56 лв.; От К.П. К. (баща на ищеца) - 11 вноски, общо в
размер на 2200.00 лв. Към 08.02.2024 г. договорът за кредит не е погасен.
Внесени са погасителни вноски в размер на 7742.58 лв. От „БНП Париба
Пърсънъл Файненс СА, клон България", не са в състояние да представят
информация за физическото лице, направило вноските през системата Изипей.
Представени са Извлечения от банковите сметки на страните.
Била е разпитана в качеството й на свидетел по делото Е. Ж. /майка на
ответника/. В показанията си установява, че е близка с дъщеря си. Знае
обстоятелства относно начина на живот по време на брака на вече бившите
съпрузи. Знае, че са теглили кредит през 2016г. за закупуване на кола. През
2019г. дъщеря й рефинансирала този кредит при по-добри условия. Не знае за
други кредити на семейството. Постоянно им помагали финансово. Купували
им обзавеждане и електроуреди за жилището, в което живеели. В края на
2019г. съпрузите се разделили. Продали автомобила и си разделили парите.
При тези данни ВРС е отхвърлил претенциите, като е приел, че въпреки
наличната презумпция, те са останали недоказани.
Виждането на въззивния съд е следното:
Във връзка с уреждане на отношенията между бившите съпрузи предвид
правилата на чл. 32 СК следва да се приеме, че всичко, закупено от съпрузите
по време на брака с посочената по-горе цел, е за нуждите на семейството; в
тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са
извършени или че удовлетворената нужда не е семейна; ако той не направи
това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди.
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумция за равна задълженост във
вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима, като това
важи и за съпрузите, които съгласно чл. 36, ал. 2 СК отговарят солидарно за
задължения, поети за текущи нужди на семейството. При оборване на
презумцията важно доказателствено значение имат изявленията на страните,
тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за
факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства
по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи и един от тях е получил
заем, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. Същевременно това е
предпоставено и от наличие на конкретизация в исковата молба на
съответните договори за кредит, във връзка с които се твърди, че са били
задоволявани съответно посочените във връзка с всеки кредит от ищеца
семейни нужди. В разглеждания случай такава надлежна индивидуализация
на спорните правоотношения се съдържа, но съдът я определя като лаконична
4
– в исковата молба се излага, че семейството е живеело „нашироко“,
„ответницата е получила скъп телефон“, имали са добър семеен стандарт,
ищеца е управлявал нов л.а. Само тези факти могат да позволят
проследяването назад във времето претенциите на ищеца и отнасянето им към
съответни негови твърдения за задоволяване на конкретни семейни нужди с
дадени договори за кредит.
По подобни случай е постановена задължителна практика Решение №
211/23.07.12 по г. д. № 177/11, ІV ГО, реш. № 293/19.11.13 по г. д. № 3267/13,
ІІІ ГО, реш. № 342/4.01.13 по г. д. № 1358/11, ІV Г0/. Съгласно тази практика,
предвид императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от СК , съпрузите
отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях
за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се
разбират общите потребности на членовете на семейството, които според
практиката главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали,
заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за
оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака
/включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за
нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че
твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е
семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана
и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия
съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата
презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на
семейството.
В случая презумпцията за солидарна отговорност на поетите задължения
е била оспорена от въззиваемата, която е заявила, че придобития л.а. е бил
продаден и постъпилата сума е била разделена от двете страни; че закупения
на нейно име „скъп“ телефон е бил заплатен от нейна страна и за целта се
позовава на налични банкови извлечения – въззиваемата излага, че е внесла по
сметка на К. сумата от 3 000 лева и за целта прилага доказателства – вж.л.163
– налице е банково извлечение, удостоверяващо тази трансакция. Също е
вярно, че ищеца е получил и сумата от 8 500 лева – половината от продажбата
на семейния л.а. Отделно от горното, настоящата съдебна инстанция се
5
позовава и на представената по делото и не оспорена от страните Съдебно
счетоводна експертиза, която показва, че и по двата кредита заплатените от
страна на К. суми са: по първия Договор за кредит 5 вноски, а по втория 12
вноски. Не е ясно, кой , освен бащата на ищеца Красимир К. е заплащал
сумите, още повече, че отсъстват данни това да е ставало от банковата му
сметка.
Следователно при наличието на твърдения от страна на самия ищец за
закупен скъп мобилен телефон и л.а., като доводи за присъждане на
търсените суми и предвид проведеното оспорване от страна на въззиваемата,
ВОС приема, че е оборена презумпцията за влагането на въпросните средства
за нуждите на семейството. Ако и да са вложени, то въззиваемата е
възстановила на ищеца финансовите средства. Отделно от горното необорени
остават и показанията на свидетелката Жлиева – майка на въззиваемата,
според които те са ги подпомагали непрекъснато финансово.
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.
Посочената разпоредба е израз на правилото, че солидарността е уговорена
само в интерес на кредитора, който може да иска изпълнение на цялото
вземане или на всяка негова част от всеки един солидарен длъжник, докато
във вътрешните си отношения последните отговарят разделно. С
прекратяването на брака им с развод е прекратена имуществената общност
между тях и налице е разделност по отношение и на общо поетите
задължения, като съгласно чл. 127, ал. 1 ЗЗД действа презумпцията, че във
вътрешните отношения солидарните длъжници отговарят по равно за това,
което е платено на кредитора. Всички събрани доказателства обосновават
извода, че ищеца не е престирал /с оглед твърденията му/ сумите, получени от
двата Договора за кредит за семейни нужди, а възражението на въззиваемата в
тази насока е основателно. Ето защо, изхождайки именно от наведените в
исковата молба твърдения на ищеца, че постъпилите средства са за закупуване
на л.а. и скъп мобилен телефон, т.е. за семейни нужди, не се доказаха.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата следва да се присъдят
направените съдебно – деловодни разноски в размер на 1 2 64.68 лева. Съдът
приема, че с оглед характера на делото, цената на исковете и степента на
положен труд, възнаграждението не се явява прекомерно.
6
Предвид изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4351 от 03.12.2024 година, постановено
по гр.дело № 8226/2023 година, по описа на ВРС, тридесет и девети състав.
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН **********, да заплати в полза на Д. Д. Ж.,
ЕГН ********** сумата от 1264.68 (хиляда двеста шестдесет и четири и
шестдесет и осем) лева, представляваща съдебно деловодни разноски –
адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7