РАЗПОРЕЖДАНЕ
№......... 07.12.2020г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ДЕСЕТИ граждански състав
На 7 декември 2020г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 4362 по описа за 2020 година:
Съдът,
като взе предвид, че исковата молба на С.А.С. против А.Ж.С. е редовна и
предявеният иск е допустим, намира, че следва да внесе делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представените с
исковата молба и с отговора на исковата молба писмени документи, тъй като
същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело гр.д. № 6440/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, гр.д. № 1365/2016г.
по описа на Районен съд – Стара Загора и гр.д. № 687/2020г. по описа на Районен
съд – Стара Загора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде възможност
на ищцата да води в съдебно заседание двама свидетели.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се даде
възможност на ответника да води в съдебно заседание един свидетел.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Ищцата С.А.С. твърди в исковата си
молба, че видно от Удостоверение за раждане Серия ВГ-0, №105871 от
04.01.2002г., издадено от Община Стара Загора въз основа на акт за раждане № 14
от 04.01.2002г., съставен в гр. Стара Загора, е родена от брака на майка й
Елена Неделчева Неделчева с ответника А.Ж.С.. От същия брак бил роден и братът
на ищцата А. Антонов С., с ЕГН: **********, видно от Удостоверение за раждане
Серия ВГ-0, №105871 от 08.02.2006г., издадено от Община Стара Загора въз основа
на акт за раждане №215 от 08.02.2006г., съставен в гр. Стара Загора. С решение,
постановено по гр. д. №5324/2009г. по описа на PC - Стара
Загора, бракът между родителите на ищцата бил прекратен, като бащата А.Ж.С. бил
осъден да заплаща, чрез Елена Неделчева, като майка и законен представител на
децата С.А.С. и А. Антонов С., ежемесечна издръжка в размер на 120 лева за
детето С.С. и ежемесечна издръжка в размер на 90 лева за детето А.С., до
настъпването на основания за нейното изменяване или прекратяване. През 2011г.
майката на ищцата Елена Неделчева депозирала в PC - Стара Загора
искова молба за увеличаване на издръжката за двете деца. По подадения иск било
образувано гр. д. №5951/2011г. по описа на PC - Стара
Загора. С влязло в сила съдебно решение по посоченото дело съдът изменил
дължимата от ответника издръжка за детето С.А.С. от 120 лева месечно на 150
лева месечно, като отхвърлил иска за промяна на дотогавашната издръжка за детето
А. Антонов С. и я оставил в размер на 90 лева месечно. В края на 2012г. Елена
Неделчева отново депозирала искова молба в PC - Стара
Загора, с която претендирала да бъде увеличена издръжката за детето А. Антонов С..
По подадения иск било образувано гр. д. №6904/2012г. по описа на PC - Стара
Загора, като с влязло в сила съдебно решение по посоченото дело съдът изменил
дължимата от ответника издръжка за детето А. Антонов С. от 90 лева месечно на
120 лева месечно. През 2016г. майката на ищцата подала нова искова молба в PC - Стара Загора
за увеличаване издръжката на двете деца, като било образувано гр. д.
№1365/2016г. по описа на PC - Стара Загора. С Определение по
посоченото дело, постановено в о.с.з., проведено на 25.05.2016г., съдът одобрил
постигнатата между страните спогодба, съгласно която изменил размера на
присъдената издръжка по гр. д. №5951/2011г. по описа на PC - Стара
Загора, като ответникът А.Ж.С. се задължил да заплаща на непълнолетното си дете
С.А.С., действаща със съгласието на своята майка Елена Неделчева Неделчева,
ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 21.03.2016г. до настъпване
на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й: и изменил и
размера на присъдената издръжка по гр. д. №6904/2012г. по описа на PC - Стара
Загора, като ответникът А.Ж.С. се задължил да заплаща на малолетното си дете А.
Антонов С., чрез неговата майка и законен представител Елена Неделчева
Неделчева, ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 21.03.2016г. до
настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.
С Решение от 27.05.2020г., постановено
по гр. д. №6440/2019г. по описа на PC - Стара
Загора, съдът изменил размерите на дължимите на децата издръжки, като осъдил
бащата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250 лева за детето А. Антонов
С., считано от датата на подаване на исковата молба - 05.12.2019г., до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, както и ежемесечна
издръжка в размер на 300 лева за детето С.А.С., считано от датата на подаване
на исковата молба - 05.12.2019г., до навършване на пълнолетие на лицето -
02.01.2020г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Към
настоящия момент ищцата С.С. вече завършила обучението си в средно учебно
заведение и започнала обучение във висше учебно заведение. От Уверение № **********
от 24.09.2020г., издадено от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“,
Факултет Икономически и социални науки, се установявало, че ищцата започнала
редовното си обучение в университета месец октомври 2020г., като била записана
за учебната 2020/2021г. в специалност Бизнес мениджмънт, курс I, редовно обучение,
държавна поръчка. Същото било видно и от Уверение № ********** от 29.09.2020г.,
издадено от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Факултет Икономически
и социални науки - ищцата била студентка в I курс, специалност Бизнес
мениджмънт, редовно обучение, през учебната 2020/2021г. за придобиване на ОКС
„Бакалавър“. Във връзка с приемането й като студент във висше учебно заведение
и подготовката за това се увеличили значително потребностите на ищцата. От
Фактура № ********** от 11.03.2020г. и Фискален бон от същата дата, издадени от
„БГШУС“ ЕООД, било видно, че ищцата заплатила сумата от 79 лева за закупуване
на дамска чанта. От Фактура № ********** от 25.03.2020г. и Фискален бон от същата
дата, издадени от „БГШУС“ ЕООД, се установявало, че ищцата С.С. заплатила
сумата от 83 лева за дамски обувки. От Фактура № ********** от 10.07.2020г. и
Фискален бон от същата дата, издадени от „БГШУС“ ЕООД, било видно, че ищцата
заплатила сумата от 62 лева за дамски обувки. От Фактура № ********** от
02.10.2020г. и Фискален бон от същата дата, издадени от „ЛЕДЪР СТАР“ ЕООД, се
установявало, че ищцата заплатила сумата от 40 лева за чанта. От Квитанция № 203216
от 29.07.2020г. и Фискален бон от същата дата, издадени от Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“, било видно, че ищцата С.С. заплатила от 250 лева -
семестриална такса за обучение в университета. От Фискален бон № 0028664 от
29.07.2020г., издаден от Университетско издателство „Паисий Хилендарски“ ЕООД,
се установявало, че ищцата заплатила сумата от 10 лева за комплект за
записване. От Уверение за подадени документи за общежитие в ПУ „Паисий
Хилендарски“ от 14.09.2020г., било видно, че ищцата подала документи за
настаняване в общежитията на висшето учебно заведение. Видно от Настанително
писмо с изх. № 956 от 24.09.2020г., издадено от Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, на основание Заповед № р33-4636 от 21.09.2020г. на Ректора на ПУ
„Паисий Хилендарски“, ищцата С.С. била настанена в общежитията на университета.
Във връзка с това, от Фактура №********** от 24.09.2020г. и Фискален бон от
същата дата, издадени от Община Пловдив, Район „Тракия“, ищцата заплатила
сумата от 6,50 лева за издаване на адресна карта за настоящ адрес и за издаване
на 2 бр. удостоверения за настоящ адрес, като за доказване на промяната в
настоящия й адрес, приложено било представено и Удостоверение за настоящ адрес
с изх. № АК-2915 от 24.09.2020г., издадено от Община Пловдив, район „Тракия“, в
което като настоящ адрес на ищцата бил посочен: гр. Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ №34, ет.З, ап.312. Несъмнено за ищцата възникнали и разходи за
обитаваното от нея общежитие, като от Квитанция № 32125 от 24.09.2020г.,
издадена от „Студентски столове и общежития“ ЕАД, било видно, че ищцата С.С.
заплатила общо сумата от 185,17 лева, включваща субсидиран наем за месец
септември 2020г. 7/30; субсидиран наем за месец октомври 2020г.; гаранция
договор; семестриален депозит за I и II семестър. Отново във връзка с
настаняването си в общежитията на университета, ищцата трябвало да се снабди с
медицинско свидетелство за психично здраве, което същата направила, видно от
представеното Медицинско свидетелство № 5716 от 25.03.2020г., издадено от
„ЦЕНТЪР ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - Стара Загора“ ЕООД. За издаването на горния
документ, ищцата заплатила и сумата от 25 лева, видно от Фискален бон № 0016622
от 25.09.2020г., издаден от „ЦЕНТЪР ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ - Стара Загора“ ЕООД. От
Фискален бон № 0033060 от 30.09.2020г., издаден от Университетско издателство
„Паисий Хилендарски“ ЕООД, се установявало, че ищцата заплатила сумата от 15
лева за закупуване на учебна литература, което свидетелствало за увеличени
потребности на ищцата и в тази насока - налице били по-големи разходи за
специализирана учебна литература и за учебни пособия. Започването на обучение
във висше учебно заведение в гр. Пловдив довело и до нови разходи за ищцата за
пътуване между гр. Стара Загора и гр. Пловдив и обратно, което било видно от
представените 8 бр. билета за пътуване с „БДЖ - ПП“ ЕООД за периода от
14.09.2020г. до 20.10.2020г.
Предвид
горното, правният интерес на ищцата да предяви настоящия иск бил безспорно
настъпилата промяна в обстоятелствата - започване на обучение във висше учебно
заведение, редовна форма на обучение, като следването на ищцата започнало през
месец октомври 2020г. Същевременно, ищцата С.С. не получавала доходи и не
разполагала с имущество, от които да можела да се издържа сама. Майка й с
получаваното от нея трудово възнаграждение, грижите по братчето на ищцата,
изплащането на кредит за жилище, не можела да поеме всички разходи на ищцата.
От изложените по-горе обстоятелства по несъмнен начин се установявало, че
нуждите и потребностите на ищцата значително се увеличили с оглед на нейното
обучение във висше учебно заведение - Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“.
Ответникът
имал възможност да подпомогне финансово ищцата, чрез заплащане на ежемесечна
издръжка, тъй като упражнявал търговска дейност, от която получавал добри
доходи и можел без особени затруднения да давал издръжката на вече навършилата
пълнолетие и започнала обучение във висше учебно заведение своя дъщеря. Търговската
дейност на ответника била многогодишна и същият успешно управлявал автокъща „С.“***.
Вярно било, че ответникът А.Ж.С. имал още едно дете, на което изплащал издръжка
(А. Антонов С. - брат на ищцата), но смята, че това не се отразявало на
възможностите му да заплащал издръжка и на пълнолетната си дъщеря.
Свидетелство
за доброто материално положение на ответника било и обстоятелството, че видно
от направена Справка по лице (за А.Ж.С., с ЕГН: **********) в Служба по
вписванията - Пловдив за периода от 01.01.1992г. до 24.10.2019г. след
последното изменение на дължимата на децата издръжка същият придобил право на
строеж на: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 56784.540.382.2.25,
представляващ ап. Б-13, ет.4, секция „Б“, вх. В, с площ от 63.12 кв.м., ведно с
изба Б-5, секция „Б“, вх. Б, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Шипка“ №5,
„Олимпия“ 1, както и на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
56784.540.382.2.26, представляващ ап. Б-14, ет.4, секция „Б“, вх. В, с площ от
96.72 кв.м., ведно с изба Б-25, секция „Б“, вх. Б и гараж Б-1, ет.1, секция
„Б“, вх. Б, с площ от 30.87 кв.м., ведно с 2.218% ид.ч. от подземен паркинг 2,
секция „Б“, вх. Б, находящи се в гр. Пловдив, ул. „Шипка“ №5, „Олимпия“ 1.
Ответникът притежавал и жилище, находящо се в к.к Слънчев бряг, община Несебър,
притежавал и още едно жилище в гр. Стара Загора. Всички придобити с доходите от
търговската дейност на ответника. Ответникът притежавал имущество, от което
можел да се издържа и било безспорно, че имал възможност да подпомогне детето
си в образованието. За ищцата образованието било много важно, тъй като щяло да
й даде възможност да се реализира в професионалната сфера. Ответникът освен нея
и детето А. нямал други непълнолетни деца, за които да полага грижи.
Така,
счита, че били налице всички предвидени в чл.144 от СК предпоставки ответникът А.Ж.С.
да бъдел осъден да заплаща издръжка на ищцата С.А.С. - негова дъщеря, която
макар и да била навършила пълнолетие, към настоящия момент продължавала да се
обучава редовно във висше учебно заведение и същевременно не разполагала с
доходи или с имущество, от които да можела да се издържа. Счита, че
претендираният от ищцата размер на издръжката от 400 лева месечно бил напълно
адекватен, както на нуждите и потребностите на ищцата, на възможността на
майката (при която ищцата живеела по постоянен адрес,***) да давал издръжка, на
социално-икономическата обстановка в страната към момента, така и на
възможностите на ответника да давал издръжка без особени затруднения.
Към
датата на подаване на исковата молба, ответникът доброволно и извънсъдебно приел
за основателна претенцията на ищцата, като определил и заплатил на ищцата
ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, за периода от 02.01.2020г. - датата
на навършване на пълнолетие до 30.06.2020г. - датата на завършване на средно
образование. След тази дата ответникът не заплащал на ищцата издръжка, нито й предоставил
други суми, с които да подпомогнел ищцата за кандидатстването и записването й в
университет. Видно от гореописаните извършени от ищцата разходи, същата се
наложило да заплати не малка сума, а била без доходи. Ищцата за времето от
провеждането на кандидатстудентската кампания, до записването си в редовна
форма на обучение в университета нямала възможност, въпреки желанието си да
започне работа в желаната от нея професионална сфера, тъй като работодателите
имали изисквания за стаж или образование, нещо което ищцата не притежавала.
Никой работодател не желаел да обучава работник, който след един месец щял да
напусне работа.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника А.Ж.С., с ЕГН: **********,
с
адрес: ***, Автосалон „С.“, да заплаща на С.А.С., с ЕГН: **********,
пълнолетна,
учаща редовно във висше учебно заведение, с постоянен адрес:***, издръжка в
размер на 400 лева (четиристотин
лева) месечно, считано от 02.01.2020г. - навършване на пълнолетие до настъпване
на обстоятелства, водещи до изменяване или прекратяване на издръжката, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Моли
съда да им бъдат присъдени разноските по делото, както и възнаграждението за
един адвокат.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който
заявява, че Относно подаденият иск по чл. 144 СК бил недопустим. Ако съдът
приеме, че е допустим, то счита, че бил неоснователен. Основанията му за това
били следните:
Счита,
че иска бил недопустим, защото вече имало такова заведено дело под номер
687/2020 година по описа на PC - Стара
Загора. И това дело приключило със съдебна спогодба, която прилага.
Твърденията, че доброволно и извънсъдебно плащал по 300 лева на пълнолетната му
дъщеря от м. януари до м. юни 2020г. докато ходи на училище, не било така. Той
й плащал по 200 лева доброволно и извънсъдебно. От приложената спогодба по
посоченото дело било видно, че се споразумели за това сумата от 200 лева да
бъдела увеличена на 300 лева. Той като баща тогава преценил, че била
абитуриентка, може би щяло да има балове, макар че били в извънредно положение.
Спогодбата имала сила на влязло в сила съдебно решение и не подлежала на
обжалване. Още повече съдът очертал параметрите на съдебния спор - издръжка на пълнолетно
учащо се дете в среден курс на обучение. Процесуалния представител на ищцата не
направил възражение по доклада по гр.д. № 687/20г. относно тези параметри и
уточнили, че щели да заплащат издръжка докато свършила училище в средния курс
на обучение - юни 2020г. В този смисъл подписали спогодбата.
Недопустимо
било, ищцата пак да искала издържа с настоящия иск и вече за 400 лева и пак
считано от 01.01.2020 година, /навършване на пълнолетие/ при условие, че вече
било водено такова дело за това и е приключило със спогодба.Ето защо счита, че
иска бил недопустим.
Ако
съдът преценил, че иска все пак бил допустим, то счита, че така подаден иска
бил неоснователен.
Действително
ищцата била негова дъщеря. Бракът му с майка й бил прекратен с решение по гр.д.
№ 5324/2010г. по описа на СтРС. По силата на същото решение за дъщеря им С.С.
бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лева /сто и двадесет
лева/. За синът му А.С. бил осъден да заплаща 90 лева/девет десет лева/.
По
силата на решение по гр.д. № 5951/2011г. PC Стара Загора
изменил само издръжката на дъщеря му С.С. от 120 лева/сто и двадесет лева/ на
150 лева/сто и петдесет лева/. За синът му А.С. съдът отхвърлил иска.
По
силата на съдебно решение по гр.д. № 6904/2012г. PC Стара Загора
измени издръжката само за синът му А.С. от 90 лева /деветдесет лева/ на 120
лева/сто и двадесет лева/ месечно.
По
силата на Определение по гр. д. № 1365/2016 година имало спогодба с която се
задължавал да заплаща увеличението за С.С. - от 150 лева на 180 лева месечно, а
за синът му А.С. от 120 лева на 150 лева месечно.
И
така с тези последни изменения съобразно последния акт на съда той заплащал
общо за двете деца 330 лева.
Към
края на 2017 година след разговор с майката на децата се разбрали да не водят
дела за увеличаване на издръжката и той доброволно започнал за изплаща общо за
двете деца сумата от 380 лева, като за С. били 200 лева определи, а за А. 180
лева.
И
така той споразумявайки се с майката на ищцата от януари 2018: за период до
години и половина той заплащал за С. - ищцата сумата от 200 лева.
Съгласно
последното решение по гр.д. № 6440/ 2019г. за синът му А. плащал 250 лева
месечно, а за ищцата С. 300 лева до настъпване на законни основания за
изменяване или прекратяване.
През
януари 2020г. ищцата - дъщеря му навършила пълнолетие, но въпреки това той
продължавал да й заплаща 200 лева доброволно. По силата на решение на съда по
гр.д. № 6440/2019г. той заплатил само веднъж на С. - ищцата сумата от 300 лева
за периода от 15.12.2019г. до 03.01.2020г. навършване на пълнолетие. След това
за месеците януари, февруари, март, април, май 2020 година заплащал - 200 лева.
По
силата на съдебна спогодба по гр. дело № 687/2020г. той като баща се съгласил
издръжката й до завършване до месец юни да бъде по 300 лева. И така подписали
спогодбата.
И
така до м. юни 2020г. той изплатил всички суми на дъщеря му С. по гр. д.
687/2020г.
Той
бил управител на фирма, която се занимавала с продажба на автомобили втора
употреба. Поради извънредното положение в страната, бил принуден да затвори
обекта. Започнал да работи тази година след 13 май 2020 година. Но икономиката
на страната се съвземала много трудно и нямал никакви продажби.
Ако
имало нормална комуникация между тях, може би щели да изберат задочна форма на
обучение. Многократно предлагал на дъщеря му да започне някаква работа. Дори
ако искала да отиде при него да работи. Повечето деца сега работели и учели
задочно според възможностите си и тези на родителите си. Предложил й да живее в
жилище, което притежавал в Пловдив. Да не ходила по общежития и да не давала
излишна пари. Тя категорично отказала да се среща с него, отказала да живее в
жилище, което й предлагал, а сега искала да я издържа докато учила. Още повече,
че ищцата сега била в Стара Загора. Всички студенти минали вече онлайн
обучение, което се говорило, че ще продължи до март. Просто не било необходимо
да давали излишни пари, които те не можели да си позволят.
Той
сега заплащал издръжка за непълнолетния си син А.С., на когото остават още 4
години до завършване на средното
образование. Той не можел да се издържа и да работи и те като родители
били длъжни да го издържат.
Дъщеря
му била пълнолетна. Можела поне лятото да се опита да си намери временна
работа. Можела да се консултира с него дали имал възможности да я издържа при
редовно обучение.
При
редовното обучение във висше учебно заведение, се вземало в предвид и
възможностите му, които възможности били доста ограничени към настоящия момент.
Не
можел да си позволи да заплаща исканата издръжка.
Мисли,
че след като сега търсила издръжка от него, дъщеря му можела предварително да
се посъветва най-малкото, да го обсъдили. Дали щял да има възможностите, парите
и да преценили всеки родител възможностите си и да вземели заедно решение. А не
решенията да се вземали от майка й и от дъщеря му и после да търсели средства
за изпълнението му от него. При условие, че предложил помощта относно жилищния
престой по време на обучението в Пловдив. Отделно поради липсата на всякаква
комуникация между тях, опасявал се, че той даже не би могъл да знае дали С.
продължавала с обучението си, дали прекъснала, и дали въобще продължила да учи.
Даже нямал представа дали въобще била в гр. Пловдив. Няколко пъти сега през
ноември я видял тука на улицата през автомобила. Не му отговаряли на
обажданията от години. Само го търсели пари да искат от него.
Брутната
му заплата била 610 лева месечно. С удръжките вземал около 500 лева. Плащал 250
лева за издръжка на непълнолетния му син - А.С..
Видно
от справката представляваното от него дружество
реализирало печалба за миналата година в размер на 1982 лева. Реално
нямал възможност да плаща исканата издръжка за пълнолетен студент. В предвид на
задълбочената икономическа криза се свивал пазара и на леки автомобили. Дори
обмислял при тази икономическа криза дали да не преустановял дейност. Работел
на загуба тази календарна година. Парите, които вложил в автомобили не можел да
си върне въобще, поради факта, че нямало продажби. Нямал тези средства, които
искала ищцата. Нямал други доходи. Твърденията, че закупил два имота в гр.
Пловдив, видно от справката закупил съм право на строеж, а не завършени
апартаменти. Не били завършени, тъй като нямал средства да ги завърши и не
получавал доходи от тях.
Не
счита, че с поведението си е станал причина за завеждане на настоящото дело.
Доброволно изплащал по 200 лева от януари до май месец включително. Съгласно
сключената спогодба издръжката на ищцата станала 300 лева от януари до юни вкл.
Не дал повод за завеждане настоящото дело. Твърди се в исковата молба, че
всички предпоставки за осъждането му били налице, но смята, че това не
отговаряло на истината. В момента изплащал издръжка за непълнолетния му син А.
- сумата от 250 лева месечно.
Счита,
че иска в размера 400 лева месечно бил неоснователен и недоказан.
Моли
съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В
производството по иска по чл.144 от СК в тежест на ищеца е да докаже, че учи
редовно във висше учебно заведение, ответникът има възможност да заплаща
издръжка в размера, в който претендира, както и че се нуждае от заплащането на
такава.
Ответникът, от
своя страна, следва да докаже факта, че заплащането на издръжка съставлява
особени затруднения за него.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото следните документи: Удостоверение за раждане № 14 от 04.01.2002г.;
Удостоверение за раждане № 215 от 08.02.2006г.; Решение № 540 от 27.05.2020г.;
Уверение № ********** от 24.09.2020г.; Уверение № ********** от 29.09.2020г.;
Уверение № 956 от 14.09.2020г.; Настанително писмо с изх. № 956 от
24.09.2020г.; Удостоверение за настоящ адрес изх. № АК-2915 от 24.09.2020г.;
Медицинско свидетелство № 5716 от 25.09.2020г.; Фактура № ********** от
11.03.2020г.; Фактура № ********** от 25.03.2020г.; Фактура № ********** от
10.07.2020г.; Фактура № ********** от
02.10.2020г.; Фактура № ********** от 24.09.2020г.; Квитанция № 203216 от
29.07.2020г.; Квитанция № 32125 от 24.09.2020г.; Фискален бон – 3 бр.; Билет за
БДЖ – 8 бр.; Справка по лице за периода от 01.01.1992г. до 24.10.2019г.;
Декларация за СИС от 24.10.2020г.; Декларация
за СИС от 21.10.2020г.; Погасителен план по Договор № РК11-04859 от 12.10.2011г.; Удостоверение с изх. № 52 от
15.10.2019г.; Протокол от 21.07.2020г. по гр. дело 687/2020г. по описа на
Районен съд – Стара Загора; Удостоверение с изх. № 36 от 06.11.2020г.;
Удостоверение с изх. № 37 от 06.11.2020г.; Декларация за СИС от А.Ж.С..
ПРИЛАГА
по делото б.б за платена държавна такса и пълномощни на адв. Ж.З. и адв. Йовка
Петкова.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело гр.д. № 6440/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, гр.д.
№ 1365/2016г. по описа на Районен съд – Стара Загора и гр.д. № 687/2020г. по
описа на Районен съд – Стара Загора.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води в съдебно
заседание двама свидетели.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да води в съдебно
заседание един свидетел.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
направят своевременно исканията си във връзка с това, като ги предупреждава, че
при неизпълнение на указанията ще приложи чл.313 ГПК.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по
делото, като им РАЗЯСНЯВА, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по
благоприятно за тях, тъй като ще постигнат взаимно удовлетворяване на
претенциите по собствена воля, а не по волята на съда, като освен това ще се
намалили наполовина размера на дължимите държавни такси.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат
спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО за открито съдебно заседание
на 15.12.2020г. от 09.30 часа, за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от
настоящото разпореждане да се връчи на страните. Препис от отговора на
ответника и приложенията да се връчи на ищеца.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: