Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд XI гр. състав, в публично заседание, проведено на дванадесети март
през две хиляди двадесет и първо година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретар Петя
Иванова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 5924 по описа на
съда за 2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” ***представлявано от изпълнителния директор ***, против В.Х.Х.
с ЕГН ********** и Т.В.Х. с ЕГН **********,*** с искане да се признае за установено,
че двамата ответника дължат сумата от 234,95 лв. главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия за периода 01.02.2018г.
– 30.04.2019г. и 32,85 лв. – лихва за забава за периода 03.04.2018г. – 07.08.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 4217/2020г. по описа на
ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 4217/2020г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал
заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срока по чл.414 от ГПК длъжникът е
подал възражение. РС Плевен е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл.415
от ГПК, което поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че на основание чл.153 от ЗЕ ответникът е собственик / ползвател
на топлинна енергия, която не е заплатена. Публикувани са Общите условия на
договора за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на Закона за
енергетиката. Претендират се юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото
и в заповедното производство.
Двамата ответника се
представляват от назначен особен представител, който моли съда да постанови
решение съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 4217/2020г.
по описа на ПлРС, се установява, че ищецът е депозирал на 25.08.2020г. пред
ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу двамата ответника В.Х.Х. и Т.В.Х. за следните суми – на 234,95 лв. –
главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.02.2018г. – 30.04.2019г. и 32,85 лв. - лихва върху главницата за периода
от 03.04.2018г. – 07.08.2020г. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 2292/25.08.2020г., връчена на
двамата длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, получено от
заявителя на 07.10.2020г., е указано на
заявителя да предяви иск за установяване
на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок – на 09.11.2020г. (08.11.2020г е почивен
ден), поради което съдът го приема за допустим.
Установява се от
представеното копие на договор за продажба на общинско жилище, че на
25.05.2006г. двамата ответника, по време на брака си, са закупили процесния
недвижим имот, находящ се в гр.***Установява се от представения нотариален акт
на лист 20, че на 08.05.2019г., което следва периода на претенцията,
ответниците са дарили имота на свой племенник, която сделка е обективирана в
нотариален акт № 92 том II рег.№2767
дело 202 от 2019г. на нотариус ***, вписана с рег.№ 67 на НК, с район на
действие Плевенски районен съд. До прехвърлянето на имота с дарение, двамата
ответници са били негови собственици в режим на СИО.
По делото е
представен договор от 13.09.2002г., от който се установява, че ЕС, където се
намира имота на ответниците е имал сключен договор за дялово разпределение с „***, като на същата дата страните са
подписали споразумителен протокол за фактуриране на изразходваната от абоната
топлинна енергия от Топлофикация на база предоставени данни за разпределение на
отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия от „***.
Жилището е с абонатен
№ при ищеца 22008, и всички доказателства –подробни месечни справки, фактури,
издавани от ищеца за имота за процесния период, договор от 13.09.2002г. и
споразумителен протокол от същата дата, сочат безпротиворечиво, че жилището е
топлоснабдено. По делото е представено
препис-извлечение от сметките на ищеца с потребител – ответника, съгласно който
за периода 01.02.2018г. – 30.04.2019г. главницата е в размер на 234,95лв., а
лихвата за периода 03.04.2018г. – 07.08.2020г., изчислена с електронен
калкулатор, е в размер на 32,85лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От събраните
доказателства по делото следва извод, че двамата ответника през процесния
период са били клиенти на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот в гр***,
в качеството им на собственици на имота. Не е било необходимо сключването на
договор между страните и представянето на такова доказателство по делото, т.к.
отношенията между ищеца и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката
/ЗЕ/. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140,
ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36,
ал.3. По делото не е спорно, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден по
смисъла на ЗЕ, а ответниците, като физически лица, собственици на топлоснабден
имот, ползват ТЕ за битови нужди в процесното жилище и имат качеството на клиент
на ТЕ.
Съгласно
чл.32 ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения поети за задоволяване
на нуждите на семейството.
При така изложеното, съдът
приема за доказано, че за двамата ответника, в качеството им на собственици на
недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало
задължение да заплати месечните дължими суми за периода 01.02.2018г. – 30.04.2010г.
за топлинна енергия в размер на 234,95 лв., и именно в този размер претенцията
на ищеца за главница следва да бъде уважен. Неизпълнението на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок за плащане на задължения, мотивира съда да
приеме за безспорно доказано, че двамата ответника дължат и суми за лихва.
Изчислена с електронен калкулатор, лихвата за забава върху главницата от 234,95
лева за периода 03.04.2018г. до 07.08.2020г. е в размер на 32,85 лева, в
какъвто размер е и претенцията на ищеца.
При този изход на делото,
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да се произнесе по въпроса за
разноските и в двете производства, като съобрази пълното съвпадение между
предмета на исковото и заповедно производство и уважаването на претенциите на
ищеца /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство/.
Съдът намира, че с оглед изменението на чл.78, ал.8 от ГПК, и липсата на
сложност на исковото производство, размерът на претендираното възнаграждение за
юрисконсулт следва да се намали на 100.00 лв., а в заповедното той е определен
в минимален размер – 50.00лв. При това положение, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 325.00 лева в исковото
производство / 100 лева – юрк. възнаграждение, 150 лева депозит за назначен
особен представител и 75.00 лева държавна такса/, и разноски в заповедното
производство в размер на 75.00 лева / 50.00
лева – юрк. възнаграждение и 25.00 лева държавна такса/.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415
от ГПК, във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че В.Х.Х. с ЕГН **********
и Т.В.Х. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 234,95
лева – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2018г. – 30.04.2019г.; 32,85 лева - лихва върху главницата за
периода от 03.04.2018г. – 07.08.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.08.2020г. - датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 4217/2020г.
по описа на ПлРС, до окончателното изплащане на вземането, ца които суме е
издадена заповед за изпълнение № 2292/22.08.2020г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, В.Х.Х. с ЕГН ********** и Т.В.Х. с ЕГН **********,***
да заплатят СОЛИДАРНО на *** със седалище и адрес на управление ***,
разноски в исковото производство в размер на 325.00 лева и разноски по ч.гр.д.
№ 4217/2020г. на ПлРС в размер на 75.00лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: