№ 179
гр. Разград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ш. А. Ш. и Б. Р. Щюкрю чрез пълномощник против
Решение № 106/ 26. 05. 2022 г. по гр. д. № 669/ 21 г. по описа на ИРС, с което е отхвърлен
предявения от тях иск с правно основание чл. 108 от ЗС против Н. Ш. М. и Г. А. М. за
признаване за установено по отношение на ответниците – въззиваеми, че въззивниците са
собственици на североизточната част на Поземлен имот с начин на трайно ползване –
дворно място, находящо се в чертите на с. Самуил, обл. Разградска, ул. „Плиска“ № 7, за
което по скица е отреден УПИ VIII – 329 в кв. 29 с площ от 600 кв.м., при граници и съседи:
улица, УПИ –VII – 328, УПИ – VI-330, УПИ - V – 331 и УПИ – IХ от кв. 29 по плана на
селото, както и за осъждане на въззиваемите да предадат на въззивниците владението върху
тази североизточна площ – част от имота, като неоснователен и недоказан.
В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и противоречат на закона. Молят решението да бъде отменено и да бъде
уважен предявения иск.
Въззиваемата страна Н. Ш. М. и Г. А. М. чрез пълномощник е депозирала писмен
отговор на жалбата. Оспорва жалбата като неоснователна по изложени подробни
съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
1
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че по
време на брака на ищците, ищецът придобил с Договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 23.06.2010г., оформен с НА № 69, том ІІ, рег.№ 3270, дело № 380/2010г. по описа на
Нотариус, рег.№ 254, с район на действие РС Исперих процесния имот, представляващ
“Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в чертите на
с.Самуил, обл.Разградска, ул.”Плиска” № 7, за което по скица е отреден УПИ VІІІ-329 в
кв.29, с площ 600 кв.м., при граници и съседи на имота: улица, УПИ VІІ-328, УПИ VІ-330,
УПИ V-331 и УПИ ІХ – за магазин, клуб, пивница от кв.29 по плана на селото, ведно със
застроените в имота: 1.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – жилище на два
етажа, с разгърната застроена площ 132 кв.м., представляващо югозападната част от
построената в този имот двуетажна жилищна сграда „близнак“ със самостоятелен вход от
югозапад, при граници и съседи: изток – ул.“Плиска“, североизток – двуетажна жилищна
сграда „близнак“ със самостоятелен вход от североизток, запад и югозапад – незастроен
терен на УПИ VІІІ-329 и 2.Самостоятелен обект с начин на трайно ползване –
второстепенна сграда със застроена площ 10 кв.м. и подобрения”.
С констативен НА № 36 от 24.07.2017г., том ІІІ, рег.№ 3036, дело № 374/2017г. по
описа на Нотариус, рег.№ 688, с район на действие РС-Исперих, ответникът Н. Ш. М. е
признат за собственик по давностно владение и наследство на останалата част от
двуетажната жилищна сграда “близнак” в процесния имот, отреден за УПИ VІІІ-329 в кв.29
по ПУП на с.Самуил, с административен адрес на жилището в с.Самуил, ул.”Плиска”№ 7Б,
а именно: “Самостоятелен обект с начин на трайно ползване – двуетажна жилищна сграда, с
разгърната застроена площ от 132 кв.м., представляваща североизточната част от двуетажна
жилищна сграда „близнак“, със самостоятелен вход от североизток”.
Според заключението на назначената и изслушана пред районния съд СТЕ,
процесният имот се намира на ул.”Плиска” в с.Самуил и е част от земята на УПИ VІІІ-329 в
кв.29 по ПУП на селото, чиято обща площ (застроена и незастроена) е 600 кв.м., като
ищците са собственици на цялото дворно място от 600 кв.м., заедно с югозападната част от
застроената в УПИ VІІІ-329 в кв.29 двуетажна жилищна сграда ”близнак” с разгъната
застроена площ от 132 кв.м. (съгласно НА № 69, том ІІІ, дело № 380/2010г.), а ответникът е
собственик на североизточната част от същата жилищна сграда, със самостоятелен вход от
североизток и със същата разгъната застроена площ от 132 кв.м. (съгласно НА № 36, том ІІІ,
дело № 374/2017г.). При огледа на имота, експертизата установява, че по продължение на
2
североизточната фасада на жилищната сграда е изградена масивна тухлена стена на бетонни
основи, която започва от северния ъгъл на сградата, на около 3.50 м успоредно на
дворищно-регулационната линия между УПИ VІІІ329 и УПИ VІІ-328 до северозападната
граница с УПИ VІ-330. Масивната ограда разделя дворното място на процесния имот на две
части: Югозападна част, която се владее от ищците и в нея освен жилищната сграда са
изградени гараж, жилищна сграда към него, навес с две оградни стени и паянтова постройка
от подръчни материали, разположена на гърба на масивната ограда и Североизточна част от
дворното място, която се владее от ответниците и в него са само колоните, върху които е
изградена терасата на втория етаж и стълбището към него. Спорната североизточна част от
имота, представлява част от дворното място на УПИ VІІІ-329 в кв.29 по ПУП на с.Самуил с
обща площ (застроена и незастроена) от 600 кв.м и обхваща площ от 80 кв.м. с граници: на
югозапад – североизточната фасада на жилищната сграда и масивната плътна ограда; на
северозапад – северозападната граница с УПИ VІ-330; на североизток -
дворищнорегулационната линия между УПИ VІІІ-329 и УПИ VІІ-328; на югоизток –
уличната регулация (ул.”Плиска”). В спорната североизточна част е изградено открито
външно стълбище към втория етаж и колоните, върху които е изградена тераса към втория
жилищен етаж. Не е установено да е предоставено право на преминаване през спорната
североизточна част от имота в писмен вид. Изготвена е скица, на която със зелен цвят е
изчертана масивната плътна стена, а в зелено е оцветена спорната североизточна част от
имота. Ищците признават, че те са изградили процесната тухлена ограда, разделяща
процесното дворно място на две части.
Според показанията на св. Н. А.ов, на времето в къщата живеели бабата и дядото на
ищеца Ш., респ. майка и баща на ответника Н.. Ш. живеел в имота откакто се е родил, Н. и
Г. също живеели в къщата, откакто е построена. Ш. сложил преди 7-8 години, когато се
сдобил с имота, ограда от дясната страна да разделя двора, за да не се виждат с Н.. От
дясната страна мястото се ползвало от Н., преди имало ограда от мрежа.
Св. М. Ибрямов дава показания, че оградата започвала зад къщата, продължавала
покрай старата къща до дъното на парцела. Отделно от тухлената ограда имало ограда от
мрежа. Тясното място от тухлената ограда до мрежата се ползвало от Н. отдавна. Когато Ш.
купил къщата и дворно място от баща си през 2010 г., построил след 3-4 години ограда, за
да не се дразнят с чичо си Н.. На мястото на тухлената ограда също имало мрежа. Мястото,
за което спорят, се ползвало от Н., ползвал го, за да влезе на втория етаж в къщата в която
живее.
Св. С. Шериф дава показания, че имота винаги бил разделен с ограда - мрежа, която
първоначално била по средата, но Ш. я изместил към страната на Н., а през 2012-2013 г.
издигнал на нейно място тухлена ограда. Оградата започвала от дясната страна на къщата и
продължавала до края на имота. Тясното място било на Н. и сестра й Г., които го ползвали
отдавна – от там минавали, имали градинка, кокошки, а от другата страна мястото било на
Ш..
Св. Х. Х. дава показания, че в процесното дворно място има две къщи „залепени“,
3
които са с два входа. От дясно живеел Н., а от ляво Ш.. От ъгъла на къщата имало ограда,
която преди била тЕ., направена от Ш. през 2010 г., а през 2013 г. Ш. направил на нейното
място тухлена ограда. Тясното място, отдясно се ползвало от Н. и през него минавал, за да
влезе в къщата си.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна. От събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че ищците – въззивници са
придобили собствеността върху цялото дворно място от 600 кв.м. от процесния УПИ VІІІ-
329 в кв.29 по ПУП на с.Самуил, заедно с югозападната част от застроената в имота
двуетажна жилищна сграда ”близнак” през 2010 г. с НА № 69, том ІІІ, дело № 380/2010 г.
чрез покупко-продажба. Страните не спорят, че към този момент ответниците също живеели
в къщата „близнак“. Според гласните доказателства, след като придобил правото на
собственост, ищецът Ш. преградил дворното място, като издигнал ограда от мрежа, а през
2013 г. на нейното място построил тухлена ограда. Категорични са показанията на всички
разпитани по делото свидетели, че ищците са ползвали дворното място, което е към тяхната
югозападна част, а североизточната част от дворното място се ползвала от ответниците,
преминаването през която им осигурявала и достъп до жилищната сграда. Според
заключението на СТЕ, спорната част от дворното място е с площ от 80 кв.м., с граници: на
югозапад – североизточната фасада на жилищната сграда и масивната плътна ограда; на
северозапад – северозападната граница с УПИ VІ-330; на североизток -
дворищнорегулационната линия между УПИ VІІІ-329 и УПИ VІІ-328; на югоизток –
уличната регулация (ул.”Плиска”). Относно така индивидуализираната спорна част от
дворното място страните не спорят.
Според правната доктрина придобивната давност е способ за придобиване на право
на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време. Предвид събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че въззиваемите – ответници осъществяват
фактическа власт върху спорната част от дворното място преди и след 2010 г. , когато
ищците – въззивници са придобили правото на собственост върху дворното място.
Въззивниците не са се противопоставили на намерението на въззиваемите да владеят имота
като свой. От гласните доказателства се установява, че отношенията на страните по делото
са били влошени, но въпреки този факт, въззивникът Ш. поставил първоначално тЕ., а
впоследствие тухлена ограда, от което може да се направи извод, че не се е противопоставил
на манифестираното намерение на въззиваемите да владеят като своя процесната част от
дворното място. Според свидетелските показания, несъмнено въззиваемите са упражнявали,
както и понастоящем за себе си фактическата власт върху имота непрекъснато и
необезпокоявано от собственика в продължение на повече от 10 години. С оглед на това и
жалбоподателите са изгубили правото си на собственост върху имота, поради
придобиването му на основание давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС от
въззиваемите.
Придобиването на чужд имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано
4
и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да
се свои. Когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята
част, придобита по наследство, а по отношение на частите на останалите наследници
упражнява фактическа власт като държател. Когато фактическата власт върху изцяло чужд
имот е придобита при липса на правно основание /т. нар. завладяване/, то според
презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият фактическа власт държи вещта
за себе си, докато не се докаже, че я държи за другиго, т. е. има качеството на владелец. В
такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде демонстрирана
промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на установяване
на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Достатъчно е
упражняваното владение в предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и
непрекъснато, което се установява от събраните по делото гласни доказателства
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателите е довело
районния съд до неправилен извод,че предявения иск е неоснователен, е необосновано,
поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е
извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз
основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението
на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106/ 26. 05. 2022 г. по гр. д. № 669/ 21 г. По описа на РС
Исперих.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5