Присъда по дело №254/2012 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към присъда  по НОХД  № 254 / 2012  НРС

 

       1. Подсъдимият С.Х.С.  ЕГН: **********  е предаден на съд по три обвинения:

І. За това, че На 06.05.2011г., около 01.30 часа, в гр.С.В., общ.Н., в заведение „Ф.”, намиращо се на ул.”Ч.” № ..А, направил опит да извърши действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Т. С.М. на осемнадесет години от гр.С.В., общ.Н., чрез използване на сила посредством нанесени й юмручни удари, вследствие на което й причинил оточни наранявания в областта на главата, кръвонасядания и драскотини по лицето и тялото, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.150, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК;   

ІІ. За това, че на 06.05.2011г., около 01.30 часа, в гр.С.В., общ.Н., в заведение „Ф.”, намиращо се на ул.”Ч.” № ..А, употребил сила – нанесъл побой над Т. С.М., принудил същата, против волята й, да му предостави ключовете от заведение „Ф.”- престъпление по чл.143, ал.1 от НК

ІІІ. За това, че  за времето около 01.30 часа до около 02.00 часа, гр.С.В., общ.Н., в заведение „Ф.”, намиращо се на ул.”Ч.” № ..А, чрез заключване на входната врата на заведението, противозаконно лишил Т. С.М. от свобода – престъпление по по чл.142а, ал.1 от НК.

 

Пострадалата Т. С.М. лично и чрез повереника си адв. Д.П. БАК , е предявила гражданско правни претенции, а именно :

В размер на 10 хил. лева неимуществено обезщетение за престъплението по чл.150, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК,; В размер на 10 хил. лева за  неимуществено обезщетение   за престъплението по чл.143, ал.1 от НК и  В размер на 10 хил. лева за престъплението по чл.142а, ал.1 от НК. или в общ размер на 30 хил. лева, ведно със законната лихва считано от 06.05.2011 година до окончателното изплащане и с направените разноски по делото. Направено е искане освен за конституиране като граждански ищец .

Т. С.М. е лицето непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява и лице имащо право да претендира обезщетение. Искът е предявен своевременно, от повереника и. . Поради което и предявените парични претенции бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, а лицето конституирано като граждански ищец и частен обвинител.

 

 

        От събраните по делото доказателства,  гласните и писмени от доказателства от досъдебното производство, приетите експертизи, съдът приема следната фактическа обстановка:

На 06 май 2011г. през деня, подсъдимият С. пил алкохол. Следобяд бил  в квартирата си. Привечер  излязъл към центъра на града където продължил да пие бира. Това правел докато затворят всички питейни заведения наоколо. При разговори с други лица, разбрал, че в къщата на кмета е отворило питейно заведение „Ф.”. Сградата, подсъдимият познавал добре, тъй като бил извършвал строителни довършителни работи по самия строеж на къщата. Знае, че заведението представлява нещо като преустроен гараж. На подсъдимия било известно, че това заведение работи до по-късен час и за това се насочил към него.

На същата дата, пострадалата М., вечерта била  на работа като барман - сервитьор в кафене „Ф.. В заведението имало хора. Около полунощ, в заведението били св.Я. с негови познати. Клиентите седели на сепаре. М. изчаквала последните клиенти да си тръгнат.В това време влязъл подсъдимия и попитал дали заведението работи. М. му, казала  че приключва и ще затваря. Той излязъл и се насочил към находящо се в близост „Казино”, но след като установил, че и там затварят , се върнал към кафене „Ф.”.Тогава имало още двама-три  клиенти, сред които и св.Я. Изчаквайки ги да си тръгнат, М. отворила входната врата и я оставила леко открехната да се проветрява. Тогава за втори път  видяла подсъдимия. Влязъл в заведението , приближил се към бара и попитал дали може да изпие. М. му дала бира, която подсъдимия заплатил. С. поговорил със свд.Я..Малко след това , заведението се изпразнило и в него останали само подсъдимият и пострадалата. С. поискал нова бира и попитал дали може да седне на сепаре. При този разговор, С. докоснал М. по ръката, при която която последната изпитала страх. Искала подсъдимия да се отдалечи от нея.  За целта му дала бира и се заела  да чисти заведението. По някое време обвиняемият влязъл  в тоалетната.  М. използвала момента и позвънила по мобилния си телефон на св. В.Я., когото помолила да дойде и да я вземе от работа.

Я. успокоил М. ,като и казал,  че ще отиде и ще я прибере. След като излязъл от тоалетната подсъдимият поискал още една бира. Т., притеснена от близкото му физическо присъстие му дала желаната напитка. Не след дълго, С. поискал още веднъж бира.Приближил се достатъчно за да осъществи физически контакт. Този път М. му отказала под предлог, че бирата от марката, която пиел е  свършила в заведението. В този момент, С. започнал да я  дърпа. Издърпал я от към бара, в посока тоалетната.Говорил, че иска определена интимност  с нея, успокоявайки я, че нищо няма да и направи, а само ще удовлетвори половото си желание без съвкупление – чрез орален секс. Подсъдимият желаел да си осигури място, което ще е невидимо от останалата част на заведението.При дърпането и нанесъл няколко удрара с ръце в областта на главата.   Междувременно, М., успяла  да вземе мобилния си телефон който бил на бар-плота. След това подсъдимия я натикал в тоалетната. Запушил и устата с длан за да не вика. В този момент, М. го захапала по ръката. Той избутал телефона от ръцете и. Телефона паднал на земята и се изключил. След това започнал с опитите да и  свали дънките. Удрял я по главата с ръце  и говорил да се успокои и , че няма да и направи нищо. Искал само да я  „излиже”.Повторил го неколкократно.  Не спирал да я  удря. Докато опитвал да сломи съпротивата и , привлечен от шум по улицата, подсъдимият се усетил , че входната врата на заведението е отключена и някой може да влезе.Без да прекъсва намерението си, подсъдимият настоял, Т. да му даде ключовете на заведението за да заключи. С. продължавал с нанасянето на удари . Издърпал пострадала до място на което тя да му даде ключовете. М. извадила ключовете от чантата си, коаято била в близост до бара и под неспиращите му шамари ги дала. Докато С. се заел да заключва, М. успяла да се отдалечи и влязла в тоалетната . Израла това помещение с намерението да си намери телефона и да позвъни за да потърси помощ.  

Телефона и бил останал в тоалетната при първоначалното и придърпване там .Пострадалата , след като успяла да влезе в тоалетната, взела телефона си от пода, включила го , но не успяла да проведе разговор, тъй като през  това време С. настойчиво дърпал вратата.След като се убедил, че тя няма да му отвори, очевидно вбесен, С.  разбил стъклото на прозореца на вратата на тоалетната,Видял изправената с лице към него пострадала да държи телефона в ръката и през отвора на счупеното стъкло на вратата я издърпал навън. М., успяла да натика телефона си в заден джоб на дънките си , взела парче стъкло от стърчащите на вратата, замахвала го за да се отбранява, но не успяла да го пореже. С. афектиран от съпротивата, измъкнал стъклото от ръката и .Мястото на това съприкоснование било в близост до бара. Тъй като действието се развивало върху пода, на който били част от счупените стъкла и двете лица са получили травматични увреждания – прорезни рани.  М. успяла да се докопа до нож, който бил върху бар – плота.С. , я съборил на пода през тоалетната в близост до стълбите и застанал върху нея. Изтръгнал ножа от ръцете и, като продължавал да и нанася удари с ръце.  Опитал да откопчае няколко копчета на дънките и, но Т. неистово се съпротивлявала с удари с ръце и с крака. При опита си да и откопчае дънките за да удовлетвори половото си желание, и нанесъл драскотини с нокти в областта на срамната кост , по коремната стена. Привлечен от уличен шум, С. решил за по-голямо удобство и негова безопасност да загаси и осветлението. Попитал М.,къде са ключовете за осветлението. Тя, прозряла в това му желание възможността да потърси помощ. Посочила му къде са и докато той се опитвал да изгаси лампите, М.,  с една ръка, успяла  да натисне бутон на мобилния си телефон, който набрал последният избиран телефонен номер, а именно този на св. Я.. След това, държала телефона зяд гърба си , по начин, че да не се вижда светлината от дисплея , надявайки се насрещния кореспондент , слухово да възприеме ситуацията и да и се притече на помощ. Успяла да набере телефонния номер на св.Я.. В това време последният вече бил на път да прибере Т..

Като му позвънил телефона, вдигнал, но чувал единствено викове примесени с музика.  М. се страхувала от обезумелия С. , но се бранила. С. спрял осветлението директно от таблото с бушоните и отново съборил пострадалата на пода.

Нанасял  и удари с юмруци. Опитвал да и свали дънките, придружавайки действията си с думите „Кого ще удряш ти ма..”  , но М. се съпротивлявала.

Светели само електрически диоди.

За да си осигури физически конфорт, С. задърпал пострадалата.Хванал я за косата и я повлякъл към сепарето, където имало диван. Т. правела опити да го изблъска. След като я съборил по гръб върху сепарето , С. се надвесил над нея и отново започнал да разкопчава копчетата на дънките и,като многократно опитвал да я успокои с думите „Нищо няма да ти направя, само ще те излижа” .По време на тези опити, осъществявайки съприкосновение с тялото и ,С. и нанесъл серия наранявания , драскотини в областта на тялото, ръцете корема. Въпреки това, тя го блъскала с ръце, непрестанно го ритала и държала краката си в разкрачено състояние за да не може подсъдимия да я съблече. Подсъдимият и нанасял удари с ръце по главата. В момента, в който подсъдимият успял да разкопчае две от копчетата на дънките и,  св. В.Я. пристигнал. През стъклото успял да види, че Т. лежи на дивана в сепарето,а подсъдият бил върху нея. Възприел съпротивата и – виковете и боричкането.  Чул виковете на М. и заблъскал  по вратата . С.  се стреснал. Изправил се. Изправила се и пострадалата.Подсъдимият затърсил ключове за да отключи. Успял да ги намери. Отключил. Св.Я. влязъл в помещението и видял М., която изглеждала неадекватна. Крещяла и била обляна в кръв.От устата и носа и течала кръв . Тя го прегърнала, като не спирала да плаче, успявала да повтаря единствено името му. В това време, подсъдимият се промушил опкрай св.Я., излязъл от заведението и побягнал. Св.Я. тръгнал след него и след около 200 метра успял да го застигне, да го събори на земята и да го върне в заведението. Малко след това се обадил на собственика на заведението св. Н., който пристигнал веднага.  Последния уведомил полицията . На място пристигнал и екип на Бърза помощ.

Приетата фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели – пострадалата Тотина М.,която пълно и детайлно описва цяластната фактическа обстановка  както и от показанията на свидетелите :    

Св. В.В.Я., който  по време на инцидента бил на работа, нощна смяна, когато Т. му позвънила с молба да отиде да я прибере от работа. По-късно вечерта му позвънила втори път , но чувал единствено викове .Това обаждане се сторила странно на свидетеля.  Когато отишъл в заведението, вратата била заключена, а светлините а изгасени. Вътре, на слаба светлина на сепарето видял силуетите на подсъдимия и М., като  мъжът бил надвесен над Т.. Свидетелят възприел виковете на Т. , видял подсъдимия отгоре върху Т.  на сепарето,  видял борба Започнал да блъска вратата, която била заключена.След като вратата била отключена и отворена, Я. влязъл и  видял, че лицето на Т. било обезобразено. Видяното свидетеля определя като „някакъв ужас” Сграбчила го, прегърнала го и единствено повтаряла името му .В това време, подсъдимият побягнал .Я. тръгнал да го гони и след около 200 метра го застигнал . Върнал се в заведението и го огледал. Вратата на тоалетната била счупена. Помещението било изпъстрено с кръв.

Св. И.Н.Н., стопанисвал кафене „Ф.”  обяснява, че свидетелката Т. М., към датата на престъплението е работила при него в заведението.  Спомня си, че св.Я. му позвънил по телефона и го уведомил , че заведението е с разбита врата на тоалетната  и че сервитьорката е пребита от непознато лице . Спомня си времето на деянието и го сочи  между 00.30 часа – 01.00 часа. Отишъл  на място и установил, че входната врата била отворена, и имало много счупени стъкла. Визуално възприел счупени стъкла, чаши.  Заради белия цвят на мебелите, ясно се откроявало , че наоколо има много кръв по тапетите,по мебелите.. При пристигането му, Т.,  била с подуто око, с разцепена устна. При пристигането му, осветлението вече било пуснато. Ключовете били от вътрешната страна на вратата. След като разговарял с М., е  разбрал че подсъдимият е бил клиент на заведението. След това я е поканил да седне при нея, предполага, че я е натиснал , взел е ключовете от нея и е заключил вратата на заведението. След този инцидент напуснала работа. Когато отишъл  на място там били Т., В.  и подсъдимият. Свидетелят Н. излага вероятност , че именно той уведомил полицията.На място пристигнали полицаи, както и медицински екип. 

 Св. Л.А.Я., на пети май 2011г. бил в заведението „Ф.” в гр.С.В. заедно със свой  приятел от София – В.. Около 20.00 часа вечерта бил там и се „черпили”. По някое време, дошла и снаха му с двете си дъщери и почти едновременно си тръгнали. В заведението се влизало по няколко стъпала, където е първият етаж, след това има стъпала за втори етаж . В заведението има три сепарета и две маси. Я. бил седнал в дъното в дясно в сепаре. След това като си тръгнали всички от неговата компания,  останал да си допие. Тогава влязъл подсъдимият . Свидетелят  не си спомня да е имало други хора, освен М. и подсъдимия. Свидетелят обяснява, че  заведението има втори етаж.Стъпалата, които водели към втория етаж на кафето, са централно на входа на първият етаж.

Св. Слави Менчев, Разбрал за случилото се с дъщеря му  от нейна приятелка на другия ден след инцидента.  Казали му, че дъщеря му е била нападната и да отиде да я види.Св. Менчев твърди, че не разпознал собственото си дете. Отишъл в стаята и , а непрестанно плачела. Едното й око било надуто, затворено, устата надута, носа изкривен. Имала белези по ръцете, краката. Тялото й било в синини. Разбрал, че подсъдимият я е нападнал и я набил вечерта. Свидетелят разбрал, , че непознато нему лице я нападнал в кафенето. Искал да я насилва. Тя се е дърпала и той я пребил. Закарали  я на съдебен лекар да я прегледа. На пострадалата и предстоял абитуриентски бал. Споделя, че и към настоящия момент Т. е стресирана. Купил й куче да я пази. Цяла седмица не можела да говори. Не успявала да се храни. Когато започнали да падат отоците, разговаряли. Към настоящия момент още е травмирана. Вечерно време не излиза. През деня излиза само с кучето.

Св.В.К.Ч., си спомня, че посетил местопроизшествието.Спомня си, че Т. М. била в кръв, плачела.  Подсъдимият също бил там и седял на фотьойл. По него също имало кръв. Имало множество пръснати стъкла по земята. Стъклото на вратата на тоалетната било счупено, вратата била изкъртена. Следи от кръв имало по диваните и фотьойлите.При разговорите с присъстващите , разбрал, че момчето - подсъдимия е започнало да преследва, да гони момичето в заведението.  Опитал да удовлетвори полово желание /според него да я изнасили/. М. се съпротивлявала, при което са изпочупени стъклото на тоалетната и чаши.

Дошъл екип на Бърза помощ, който оказал помощ на момичето. С линейката отвели подсъдимия за оказване на помощ и за освидетелствуване.

Св. В.С.Т., В С.В. отишъл заедно  с колегата си св.Ч. по сигнал. В кафето установил счупени стъкла, кръв, много хора сред които и подсъдимия. Момичето плачело.На място разбрал, че С. се е сборичкал с момичето . Т. гледала в една точка и не отговаряла на въпроси – изглеждала неадекватна. С. седял на диван и гледал надолу.

Св. Р.А.С., е  съпроводил подсъдимия до МБАЛ- Бургас в линейката. Провел разговор с него по това време. С. се оправдал за поведението с това, че ,  момичето го било  „предизвикало” . Подсъдимия му обяснил, че е именно той е счупил някаква врата,защото  момичето е влязла вътре и се е заключила. Обяснил му, че си бил поръчал някакво питие, след което пострадалата го  почерпила. Пили са. Той й предложил да я почерпи , тя си е наляла питие, което пожелали и на някакво сепаре са стояли двамата и са се „закачали” . След което М. , станала и побягнала към тоалетната и се е заключила. Подсъдимият и казал да отключи вратата и тъй като тя не го направила подсъдимият  счупил стъклото на вратата при което си нарязал ръцете. Пред св.С., подсъдимият  изглеждал спокоен,дори изразил съжаление за стореното. Дори изразил съжаление за това че бил останал в заведението. Когато се върнали от МБАЛ Бургас,  в полицейското управление подсъдимият бил задържан.

 Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава и  от направеното от подсъдимия С.  частично признание на факти, досежно механизма на извършеното, поредността на действията, личните си намерения, психо-емоционалното си състояние,.Подсъдимият признава, че , пострадалата , при отиването му в кафенето, му казала, че скоро  ще затваря, но може да му даде  една бира.Признава ,че в заведението останали само двамата .Частично обяснява механизма на деянието, като първо отишъл до тоалетната, след това си взел бирата и седнал на стол до барплота. Т. оправяла нещата зад бар-плота. После я попитал дали ще му даде още една бира. Тя му казала, че вече ще затваря.Докато опитвал да намери начин да им потръгне разговора я докоснал по  ръката. Обяснява, че М.  нервно се засмяла /според него се хилела/   и казала, че вече ще затваря. С. и предложил  да я почерпи питие. Тя отново му казала, че ще затваря. Отново се смяла нервно ,и излязла откъм бара и отишла към тоалетната. Той седял с гръб към тоалетната и тя като минала  покрай него я погалил  по ръката.  Тя му казала, че е много груб. След като влязла в тоалетната,, подсъдимият  с лявата си ръка ударил вратата,като сочи причина „ защото тя влезе и затвори „. Стъклото на вратата се счупило.Подсъдимият я видял  вътре в тоалетната ,където  била с телефон в ръка и го гледала шокирана. Подсъдимият влязъл през отвора на разбитото стъкло в тоалетната и я изкарал от там с дърпане. След като я изкарал, тя го бутнала, той паднал и си ударил главата. Станал и  искал да я държи, но тя го ударила един път,  след което той я ударил многократно. По някое време тя, взела парче счупено стъкло /очевидно за да се отбранява/  , подсъдимият я хванал за ръката за да и вземе стъклото . Тя го блъскала и докато го блъскала , той пак я ударил със серия  удари с ръце. Тогава се почукало на врата.

            Съдът кредитира отчасти обясненията на подсъдимия, в частта, в която кореспондират с останалите доказателства по делото, а именно – по отношение на фактите на изразените ласки, чрез които негласно е демонстрирал интимните си намерения, факта на признанието за осъщественото насилие – употребата на сила – множеството нанесени и  юмручни удари,поредността на действията /които приема като част от действителната фактическа обстановка/  „Преди да отида в заведението, не бях на работа, започнах да пия от обяд по една бира на два-три часа, после на супермаркета пих, тоест бях пил разкъсано. Просто ми беше нормално. „ „ Ние не се познавахме с момичето и тя не ми е направила никакви намеци за нещо „ ;  „ Не знам тогава какво съм мислил, като я докоснах. Бях се и почерпил.”  „ Не съм говорил само на сексуална тема „ „ Тя ми каза, че съм много груб и не се сещам още какво. След като ми каза така, влезе в тоалетната ,а аз с лявата ръка ударих вратата, защото тя влезе и затвори. Стъклото на вратата се счупи. Понеже ми е от лявата страна и я виждах, тя стоеше вътре, беше с телефон и ме гледаше шокирана „ ; „…след което аз ударих вратата и стъклото се счупи.”  „ Тогава зърнах, че в ръката си има дж ес ем” ;  „ когато се счупи стъклото тя държеше в ръцете си джи ес ем „  „ Аз влязох в тоалетната и я изкарах от там. След това като я изкарах, тя ме бутна, аз паднах и си ударих главата. Станах и като ставах исках да я държа, но тя ме удари един път,  след което и аз я ударих няколко пъти.”  „ Издърпах я през счупеното стъкло. Не знам дали се е порязала. Аз й взех стъклото от ръката. Тя ме блъскаше и като ме блъскаше , аз пак я ударих със шамари.”  ; „ тя като излезе от тоалетната ме бутна и аз паднах, след което и аз я ударих. С това докосване по ръката й, ви казах, че бях почерпен, тя беше сервитьорката, просто да се сприятеля с нея, да се запознаем.” ; „Повече от един път я ударих. Удрях я в лицето. Само там я удрях в горната част Може и с юмрук да съм я удрял, но не съм я набил както тя казва, че съм й нанасял удари.”

..Аз отключих вратата „ /

Тези показания и част от обясненията на подсъдимия са в унисон и от приложените писмени доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие / л.11-14/, фотоалбуми / л.15- 19, видно от който дори дръжката от външната страна на вратата на тоалетната е изкъртена  /, разпита на обвиняем, разпитите  на свидетели, заключенията на вещите лица, приети в с.з. и приложени по делото , а именно : съдебномедицинската експертиза –на л.67-68, съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства/биологична/ - л. 75-76 и 80-81 л. ;дактилоскопна експертиза – 61-63 л.  Допълнителна съдебно-биологична експертиза – л.84-85; писмени доказателства – медицински документи – 92-94 л.; протоколи за доброволно предаване и вземане на образци за сравнително изследване – л86-91 ;

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимията в частта в която противоречат за останалия събран доказателствен материал и ги приема за част от защитна теза, а именно :

„ Свидетелката М. заключи заведението когато аз бях в тоалетната и преди да се преместя, тя вече беше намалила музиката и вече беше заключила вратата. След като излязох от тоалетната , се преместих на бара. Тогава тя заключи заведението, за да не влизат повече хора. Видях, че тя затвори вратата на заведението и я заключи. Имаше нещо в ръката си. Сигурно са били ключове. Вратата беше леко открехната, за да се проветрява.  Преди да седна на бара,  тя вече беше към вратата, и като седнах на барплота, видях че тя затвори вратата и я заключи. Аз тогава не забелязах, че заключва вратата, докато не дойде момчето, който започна да блъска по вратата. Видях че затваря вратата. Сигурно тогава и заключи вратата. По точно не съм видял ключове в ръцете й. Държеше нещо, но не знам какво. Когато дойде момчето тогава забелязах, че вратата е заключена „ – Видно от така дадените обяснения , същите са от една страна вътрешно противоречиви,/ в един момент подсъдимият изразява знание със категоричност, че М. е заключила вратата, а от друга – че е разбрал за това в много по-късен момент. Хем е видял , седейка на барплота да заключва вратата, хем не е видял ..” и др. Именно поради липсата на такава вътрешна логика и поради противоречие с останалите доказатлества не кредитира обясненията в тази им част.

Подсъдимият заявява следното : „Не ми е казала нещо конкретно, да ме отблъсне, или да ме изгони от заведението.Не съм й държал ръката.Но тя не ме и отблъскваше, не знам как да го обясня. Не съм имал никакви сексуални намерения към момичето, и не съм й казал така  отворено нищо.”

Обясненията в тази част съдът не кредитира, тъй като именно от него произхождат думите, че при докосването по ръката, М. му е казала, че е много груб, след което влязла и се заключила в тоалетната. Видно от съдебно-медицинската експертиза, М. е била със синини по ръката, свидетелстващи за причинени с източник – човешка ръка.Безспорно е , че само двете лица са били в заведението и е логически изключено, това нараняване да е в следствие на самопричиняване.

Твърдението, че не бил отблъснат, и твърдението , че бил наречен „Груб” и с други изрази, не са в логическо единство, че да дават вяра на тези именно твърдения. От една страна, подсъдимият отрича да е имал сексуални намерения към пострадалата, а от друга твърди, че и и бил казал нещо, явно индиректно или завоалирано /дори чрез конклудентни действия/ , но така „отворено” т.е. директно „нищо” …

Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия с които твръди следното : „Не знам как точно, но конкретно да сме ходили и да лежим в това сепаре, не е имало такова нещо. Когато тя ме бутна и аз паднах, тогава тя клекна като се засили да ме бутне. Аз не съм лежал върху нея на сепарето. Където аз паднах и лежах, и после като се дърпахме, и като стъпваш на стъклата, понеже отдолу е теракот, и като се бутахме падахме и бяхме на земята и двамата „ . Видно от показанията на св.М., както и от показанията на св. Я., при пристигането му, същият е станал свидетел именно на тази сцена. Видно и от огледните протоколи и от медицинските /биологични/ експертизи, къвавите следи по дивана са оставени от подсъдимия. А при анализ на мястото и на формата се установява, че позицията на тялото при оставянето на следите е именно тази, за която свидетелстват М. и Я. . 

Подсъдъмият твърди : „ Не съм се опитвал да разкопчавам копчетата на дънките й. Такова намерение или пък да се намирам в това отношение след това сбиване, след като се ударихме, това не е възможно.” ; „нямал съм никакви такива намерения с нея, за сексуални намерения. Не си спомням за такъв момент да съм й дърпал дънките. Нямал съм сексуални намерения към нея. Да имаш намерение означава да искаш да го направиш. Не съм искал да имам интимни неща с нея, нямал съм и намерения. „ „ Чак толкова не е красива сервитьорката, не я обиждам, но не съм я заглеждал. Не съм я гледал с това око. Просто исках да говорим. Исках да си правим компания, защото бяхме останали двамата. „ „  Навсякъде имаше кръв. И аз се изплаших. Без да искам го счупих това стъкло. Не съм удрял по вратата, за да счупя стъклото.” . “Както ви казах и аз бях уплашен след като навсякъде имаше кръв.” , „Бях уплашен от цялата история, която се случи от кръвта, от стъклото, че и с момичето стана така, което разказах преди малко”  „ Не съм проверил дали вратата /на тоалетната/  е заключена или не е, и не съм проверявал”

          Видно от съдебно-медицинската експертиза, в областта на срамната кост на пострадалата са причинени наранявания – драскотини оставени от човеки нокти. Подсъдимата е била облечена с дънков панталон и достъпа до тази област на тялото и е единствено възможен чрез разкопчаването им  . Твърдението, че кръвта е изплашила подсъдимия, също не се подкрепят от останалия доказателствен материал . Освен, че липсват признаци на проявено типично поведение на уплашен човек, са налице доказателства сочещи точно обратното. С интензитета на ударите и разположението им във времето, подсъдимият е придобирвал все по-голяма увереност и спокойствие, довело го до дори това да премести с дърпане за косата пострадалата до удобния диван /въпреки кръвта, въпреки стъклата и ножа / , където да довърши действието си , с поставената специална цел.

Видно от огледния протокол и приложения към него фото-албум, дръжката на вратата на тоалетната от външна страна е изкъртена. Безспорто е и, че вратата се отваря навън.Т.е. отварянето и без дръжка е немислимо, а счупването на дръжката е вследствие на настойчиво дърпане, очевидно с прекомерна сила и желание. С оглед горонот, съдът не кредитира и осябснението на подсъдимият, че бил счупил стъклото на вратата на тоалетната „за майтап” .

Подсъдимият твърди : „ Докато стана всичко това, в заведението имаше ток. Аз не знам и откъде да го спра тока. Музиката свиреше, лампите светеха. Имаше осветление в заведението.”. Съдът не кредитира обясненията в тази им част, тъй като видно от показанията на св.М., подсъдимият е спрял осветлението и именно в този момент , тя успяла да да набере номера на св.Я. . Самия Я. разказва за това „странно” позвъняване, а при отиването му на местопроизшествието,    светлината в заведението е била приглушена /светили само светодиоди, но не и лампите на централното осветление.

Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия досежно ножа :”  Нямам спомен за никакъв нож. Не си спомням въобще за ножа.” . Видно от свидетлските показания на М., тя се добрала до ножа, взела го от бара и опитала да се зашити с него, а подсъдимият го отнел от ръцете и / видно от биологичната експертиза, оставил по повърхността му следи от кръв / . 

       От съдебно медицинската експертиза /преглед на живо лице № 192 / 2012  се установява  какви травматични увреждания има по главата, крайниците и тялото на пострадалата Т. М.. Установени са следните травматични увреждания: По страничната повърхност на главата над лявата ушна мида има тънък разлат, болезен при палпация оток. Лявата ушна мида е синкаво кръвонаседнала в долната си половина. Областта зад ушната мида е червеникаво кръвонаседнала. Лявата половина на челото е оточна. Клепачите на лявото око са червеникаво кръвонаседнали и оточни, затварящи очната цепка до 80 %.

Двете устни са оточни, лигавицата е кръвонаседнала. По горната срединно по вътрешната повърхност има раничка 1 см. По долната в  ляво също такава. И двете са покрити с белезникав налеп.

Под носа има охлузване с диаметър 5 мм. С тънка коричка.

Над лявата вежда има червеникава драскотина 1 см. Другяа такава – на дясната буза, напречно разположена на нивото на устата с дължина 1.5 см. Под лявата ключица има червеникава повърхностна драскотина 2 см. По страничната повърхност на дясната мишница – напречна драскотина 2 см. В областта на десен лакет – три драскотини по 7-10 мм. В областта на дясната гривнена става има петнисти червеникаво морави кръвонасядания по 1 см. По задната повърхност на лявата предлакътница има две коси драскотини по 2.5 см. По дланната повърхност на пръстите на двете ръце има напречни прорезни ранички на кожата по 7-8 до 1-1.5 см. с тънка коричка.

Над срамната кост, по коремната стена има надлъжна драскотина 4 см. на места с тънка коричка над нивото на кожата.

По гърба в областта на дясната лопатка има коса драскотина 2х0.5 см. В дясната поясна област има напречно охлузване на кожата 9х6-7мм.

Пострадалата имала болки в окосмената част на главата, зъбите, лицето и ръцете. Видно от приетото експетно заключение, кръвонасяданията и отоците са в резултат от твърди тъпи предмети и отговарят да са причинени пир удари с юмруци. Кръвонасяданията по ръката – от притискане с пръсти.

Драскотините са от тъпоръбести предмети – нокти.

Порезните рани са от предмети с остър режещ ръб, най-вероятно стъкло. Установените травматични увреждания са причинили на пострадалата М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От съдебно медицинската експертиза за оглед на живо лице № 191/2011 / при освидетелствуването на подсъдимия С.  са установени: две групи драскотини. Едната е от твърди тъпоръбести предмети, каквито са ноктите на човек и са разположение по двете бузи, страничната повърхност на шията, по дясната длан.

Другата група е от остри предмети, стъкла или  и са разположени по тялото и ръката.

          Установени са и охлузвания по лакета, коляното и палеца от тангенциално съприкосновение с твърди тъпи предмети /т.е. от върха на прободен предмет се установяват дразкотини./ Порезна рана в дясната задколянна ямка от предмет с остър режещ ръб, вероятно стъкло и др.Кръвонасядяне по лявата повърхност на главата от или върху твърд тъп предмет. Кръвонасядане по гърба от твърд предмет с ограничена повърхност. 

        От съдебно-медицинските експертизи на веществени доказателства е видно, че по приобщените по делото  веществени доказателства – дамска тениска и дамски вънков пантолан е усатновено наличието на човешка кръв с кръвна група, идентична с тази на пострадалата. По марлена отривка, иззета от бял диван на източната страна на заведението; марлена отричвка, иззета от бял диван в дясно от входа на заведението, по два бр.парчета стъкло и по нож с черна пластмасова дръжка с дължина на острието 12 см. С дължина на дръжката 10 см. Е установено наличие на човешка кръв от кръвна групова принадлежност идентицчна с тази на подсъдимия.

         Анализът на установената фактическа обстановка дава основание за квалифициране деятелността на подсъдимия С.Х. Самил  като съставомерна по следния законов текст :

 

По отношение на деянието по чл. по  чл.150, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК извършено от подсъдимия С.С.  поради следните съображения:

        От обективна страна обектът на престъплението е половата  неприкосновеност на пострадалата, с което се накърнява нейното право на избор на интимен партньор. Изпълнителното деяние не е пряко насочено към съвкупление, полово сношение или удовлетворение. Изпълнителното деяние на блудството е осъществяване на физически контакт с лице, който контакт обаче не е обективно насочен към съвкупление / вагинален контакт /. Субектът на това престъпление може да е лице както от мъжки, така и от женски пол – неговият пол е без значение, като не е нужно той да е различен от пола на пострадалия. В разглеждания казус субекта е от мъжки пол, наказателно отговорно пълнолетно лице. Подсъдимият С.С. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Пострадалия може да бъде всяко лице навършило 14 година възраст. В случая лицето е от женски пол - пострадалата Т. М..Същата, към момента на деянието е била на 18 г.  Престъплението е резултатно. Неговия престъпен резултат би се изчеприл  с осъществен физически контакт с постаралата. В настоящия случай, съдът приема, че деянието е останало във фазата на опита – недовършено и то по независещи от дееца причини. Престъплението има и специална цел – дееца да се възбуди или удовлетвори свое полово желание, нагона си.

Съдът приема за установено, че подсъдимия С.   е предприел извършването на съответните блудствени действия по отношение на пострадалата М. с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание. Съдът приема, че за това си деяние, подсъдимият е  употребил  сила .

На първо място, действието на подсъдимия насочено към възбуждане и удовлетворяване на половото му желание , съдът извежда от анализа на доказателствата , касаещи приетата фактическа обстановка, и по конкретно от това, че С., открито се насочил към флирт с пострадалата, като навлязъл във физическото и интимно пространство. Опитал да проведе по интимен разговор с нея , дори да я почерпи,   след което предприел докосване и галене.Решил да се възползва от възможността, че са останали само двамата в заведението. С. обективирал намерението си към пострадалата като в непосредствена физическа близост, с ръка, опитал да разкопчае дънките и, уверявайки я, че намеренията му са  единствено, да осъществи форма на орален секс с нея. След като пострадалата се съпротивила, първо я издърпал до тоалетната, а след това, нанасяйки и удари с ръце, стремейки се да я обезкуражи , придружавал действията си с думите „Нищо няма да ти направя. Само ще те излижа” опитал да удовлетвори нагона си.. По отношение факта, че през цялото време , подсъдимият е употребявал сила – множество нанасени удари с ръце и то именно с целта да бъде сломена съпротивата на пострадалата за да удовлетвори половото си желание , свидетелстват фактите, че пострадалата, след като успяла да влезе и да се заключи в тоалетната,  подсъдимият  не приел отказа и,  и се насочил с още по-голяма по вид и форма на изразяване агресия,  именно към осъществяване на тази цел. Счупил стъклото на вратата на тоалетната, издърпал пострадалата през този отвор, съборил я на пода, опитал разкопчаване на дънките, придружавайки действията си с юмруци. Въпреки съпротивата и именно заради нея, а и заради осигуряването си на пространствена и времева необезпокоимост, подсъдимият заключил помещението, продължил с опитите, изгасил осветлението и поуспокоен от обезопасяването си, преместил чрез дърпане и влачене пострадалата до диван в сепарето, където продължил с опитите да и разпочае панталона, да и свали дънките,  и да осъществи гласно изказаното си намерение – да удовлетвори половото си жеалние без съвкупление чрез Кунилингус.   Видно от съдебно медицинската експертиза , съдът приема, че подсъдимият причинил на М. драскотини с нокти над срамната кост, по коремната стена – което пряко свидетелстват за намерението на дееца,  а именно чрез действия с ръце да откопчае и свали панталона и, да достигне до открит полов орган и  да осъществи физически контакт с тази част от тялото на пострадалата за да се възбуди и  удовлетвори сексуално. .

Причинените и оточни наранявания в областта на главата,  кръвонасяданията и драскотините по лицето, тялото и ръцете, свидетелстват за интензцитета и настойчивостта на действията на подсъдимият, насочени към осъществяване на престъпното си намерение и към сломяване на съпротивата и .

Всички установени травматични увреждания са свежи, без признаци на репарация и регенерация, с давност до едно денонощиеЕкспертизата е категорична, че да  получени по време и начин съобщени от пострадалата. Установените травматични увреждания са причинили на пострадалата Т. М. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Ето защо  съда приема, че тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с употребената сила, насочена към извършване на действие с цел възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление.

Бяха изложени доводи защо се кредитират показанията на пострадалата, свидетелските показания  и въз основа на тях и посочените по горе доказателства  съда приема, че подсъдимия е осъществил деянието. А, факта, че то е останало във фазата на опита по независещи от дееца причини, съдът приема, че това е така, тъй като самото действие – изпълнително деяние е било прекъснато до степен да се попречи на завършването му, а именно да се осъществи в пълнота физическия интимен контакт с пострадалата . А, за прекъсването на това действие, фактор са се оказали ожесточената съпротива на пострадалата, използваната от нея моментна възможност да потърси помощ и пристигането на място на св.Я..                                

Действително , законодателят е въвел специалната чел -  субективен признак, като е достатъчно , целта да бъде поставена,дори  не е нужно тя да бъде   постигната – т.е. дееца да е успял да възбуди или удовлетвори свое полово желание.  / В т.см. Решение № 568 от 18.08.1973 г. по н. д. № 540/1973 г., ІІ н. о. на ВС и др./, но в настоящия казус , престъпната деятелност на С. е била осуетена във фазата на извършването на изпълнителното деяние, преди да е завършил действието, което обективно би го довело до възможността да възбуди и да удовлетвори половото си желание без съвкупление, т.е. и преди да са настъпили желаните от  него общественоопасни последици.

Съдът приема, че от субективна страна деянието е извършено с внезапно възникнал пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.

Поради което съдът приема, че подсъдимия С.С.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по чл. 150, ал.1  вр.чл.18 ал.1 от НК.

 

 

ІІ. По отношение на обвинението по чл. 143 ,  ал.1 от НК , съдът оправда С., поради следните съображения:

При постановяване на присъдата съдът обсъди въпросите  : има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. На следващо място на оценка подлежат фактите , съставлява ли деянието престъпление , както и правната му квалификация и др.

Принудата по см.на чл.143 ал.1 от НК  е насочена към волята на пострадалия.

Важен компонент от деянието е, че осъществяването и пречи на пострадалия да  изяви своята действителна воля. За да е осъществен състава на това престъпление, нужно е принудата да е осъществена като форма на самостоятеилно действие, чрез един от трите посочени в Закона способи. В настоящия казус се обвинява подсъдимия за това, че на 06.05.2011г. в кафене „Ф.” /по същото време и място по обвинението по чл.150 ал.1 вр.чл.18 от НК/подсъдимият С. употребил сила – нанесъл побой над Т. С.М., принудил същата против волята и , да му предостави ключовете от заведение „Ф.” . 

Престъплението е резултатно и резултата би следвало да е свързан с целените от дееца правни последици.

Действително, както бе описано по-горе, съдът приема, че е осъществена „сила” – въздействие върху тялото на пострадалата за да се пречупи, елиминира нейната воля, само, че настоящият състав счита, че тази сила е употребена със специалната цел по см.на чл.150 ал.1 вр.чл.18 от НК. Доколкото , предаването на ключовете е било част от осъщстевната сила, съдът приема, че е била за да се осъщстви именно деянието по чл.150 от НК. Видно от трайната съдебна практика и от достиженията на доктрината, съставът на това престъпление се поглъща от съставите на другите престъпления, съдържащи принуда /каквито са блудство, изнасилване, принудително всъпване в брак, грабеж, изнудване / Именно за това е прието, че чл.143 от НК намира приложение извън такива престъпления.

От обективна страна в процеса на деянието чл.150 ал.1 вр.чл.18 от НК, съдът приема, че е имало епизод, в който подсъдимият , използвайки сила е взел ключовете за заведението . Същите били му предадени от пострадалата М. . Чрез тях, съдът приема, че именно подсъдимият е заключил входната врата, но това от субективна страна е било в продължение на субективното му отношение осигуряващо му предпоставките за да завърши деянието по чл.150 от НК. В този смисъл, съдът не приема, че умисълът му е обхващал всички признаци на престъпление по чл.143 от НК , поради което не е налице пряк умисъл за извършване на такова престъпление.

Съдебният състав анализира и описаните по-горе признаци с оглед вероятното наличие на евентуален умисъл  . Видно от обясненията на подсъдимия, същият отрича факта той да е взимал ключовете за заведението и да е заключвал. Това му твърдение, съдът възприема за защитно такова и не го кридитира, тъй като видно от покозанията на свидетелите М. „Ключовете ми , мисля, че бяха в чантата зад бара. Но той много настояваше. Дърпаше ме непрекъснато и аз се принудих да му ги дам. Попита ме кой от ключовете е за вратата. Аз му показах и докато той заключваше, аз влязох в тоалетната да си намеря телефона и да се обадя на В..” , „ Когато той ми поиска ключовете за заведението, вратата беше отворена. Когато влезе, той затвори вратата и тя беше затворена през цялото време. Ключовете ми бяха в чантата зад бара. Аз бях зад бара, когато ме издърпа и искаше да му ги дам. Отказах на няколко пъти да му ги дам. Удряше ме през цялото време. Не можах да издържа на болката и му ги дадох. Беше ме хванал за главата, много пъти ме удряше по главата. След като той отиде да заключи вратата, не знам какво се случи. Нещо беше привлякло вниманието му. Бях в тоалетната и видях, че отива да заключва вратата, а аз се заключих в тоалетната. Повече не съм виждала къде са тези ключове” Попита ме къде са /ключовете/ . Казах, че са зад бара. Той продължаваше да ме държи за ръката. Казваше: „по-бързо покажи кой ключ е за вратата” и продължаваше да ме удря. „ „В. дойде и той изпита явно паника в този момент. Явно ключовете са били в джобовете му, защото когато В. дойде той отиде до врата да отключи.” „….Я., „Вратата беше заключена. Ключ на вратата нямаше”.” И двамата станаха. Той явно се уплаши. Търсеха се някакви ключове. „Не си спомням кой точно отключи вратата”   а и от извършения оглед на местопроизшествие,видно от който при огледа ключа вече е бил поставен от вътрешната страна на входната врата . По първото стъпало в подхода към заведението и по входната врата в областта на ключалката са намерени кървави петна /за които съдът приема че са следи от кръв оставени от подсъдимия/,/до делото е безспорно установено, че единстенствено подсъдимият е излязъл от завенеието – местопроизшествие/и то в момент, в който пострадалата била в шок ./, поради това , и от признанието му се приема ,че именно той е отключилият го .  

Въпреки това, съдът не счита, че е осъществен състава на престъпление и при евентуален умисъл, тъй като , видно от показанията на св.М., подсъдимият не е прекъсвал нанасянето на ударите , не е променял целта си , а решението му да заключи е било провокирано от външен фактор, привлякъл вниманието му и целял да си осигури безопасност при извършване на деянието по чл.150 от НК и е била част от това изпълнително деяние.  Дори не е имал намерение физически да се отдалечава от пострадалата, но го е направил за много кратък миг, единствено за да даключи и именно тогава, М. успяла да се заключи  в тоалетната. 

Т.е. настоящият състав намира, че причинно-следствената връзка за извършване на деянието по чл.150 ал.1 от НК, приключило във фазата на опита не е междувременно прекъсвана от друго съставомерно противоправно поведение, което да е осъществявало завършен състав на друго, различно престъпление.  В случая са налице доказателства за привидна идеална съвкупност, поради което съдът оправда подсъдимия С.С. по обвинението в престъпление по чл.143 ал.1 от НК и го призна за невиновен .

 

  ІІІ. По отношение на обвинението по чл. 142А,  ал.1 от НК , съдът опрадва С., поради следните съображения:

 

             От обективна страна обектът на престъплението е свободата на придвижване на човека в пространството, която му дава възможност да избира сам къде да пребивава. По отношение на субектът на това престъпление не са поставени някакви допълнителни изисквания. Достатъчно е лицето да е наказателно отговорно, да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си.  /Решение № 207 от 06.11.1996 год. по н.д. № 219/96 ВКС; Решение № 193 от 27.10.2008 на ВтАС по внохд № 179 / 2008; Решение № 226 от 17.11.2005 на ВтАС по внохд № 232 / 2005/. Съдът намира, че обвинението в тази му част за недоказано.

На първо място , както бе посочено по-горе, съдът приема, че поредицата от действия, извършени от подсъдимия са били насочени към специалната цел на деянието по чл.150 от НК / в т.см. не намира за нужно да ги преповтаря/ . На следващо място , чисто времево дори, не е имало възможност да се обективира намерение за лишаване на постралата от свобода. Действително, подсъдимият е ограничил отчасти възможността за свободно придвижване на пострадалата, чрез заключването на входната врата, но това той извършил, обезпокоен от възможността да влези трето лице, или да бъде по друг начин обезпокоен при осъществяване на намерението си по чл.150 от НК, но не и нито пряко, нито при евентуалонст за я лишава от свобода.

От друга страна, за съставомерността по този текст е безусловно необходимо , пострадалият да е имал формирана воля, намерение да напусне помещението, респ. да не влиза в такова и това вкарване  в помещение,или ограничаване на напускане на помещение , да е осъществено чрез сила или заплаха и да се заключава това искано от дееца поведение. В настоящишя казус, безспорно е , че пострадалата е работила в заведението като барман-сервитьор. Т.е. присъствието и в помещението е доброволно и на правно основание. Безспорно е , прието от съда, че именно дееца С. е заключилият входната врата. Установено е по делото, че при възможността, която пострадалата имала за да се отдалечи от подсъдимия, тя в резултат на внезапното си решение е предприела заключване в тоалетната, за да повика помощ . Т.е. с оглед необходимостта от вземане на бързо решение, пострадалата избрала възможността да не избяга от заведението през алтернативно известният и на двете лица път / а именно стълбите, които водели към втория етаж – частично открита плоча, от където  е могла да се отдалечи от помещението/ , а да повика помощ, като по този начин да не оставя и заведението без надзор / с оглед факта, че същото е питейно заведение в което се намирали парични средства и стоки, за които отговаряла/. Действително, съдът установява, че действията, насочени към изпълнение на състава на престъплението по чл.150 от НК са се извършвали толкова бързо и са били с такава настойчивост /както на приложената сила , непрекъснатия побой, дърпане, влачене, съпротива от страна на М. , опити за откопчаване на копчета на дънков панталон и т.н./, че обективно не е имало възможност да се формира , камо ли да се изрази  намерение за напускане на помещението. Безспорно е за съда, че само в два кратки времеви момента, пострадалата е била оставена без пряко физическо въздействие, а именно : бягството и към тоалетната , преди подсъдимия да счупи стъклото, докато заключвал входната врата (момент в който направила опит да си включи телефона и да потърси помощ / и момента, в който подсъдимият се насочил към таблото за спиране на осветлението ( момент, в който М. успяла зад гърба си да набере телефонния номер на св.Я., когото очаквала и се надявала колкото може по-бързо да се появи за да я спаси / . Близкото почти непрестанно физическо присъствие на подсъдимия до пострадалата, придружено с насилие – нанасяне на удари в областта на главата и тялото, са били част от изпълнителното деяние на престъплението по чл.150 ал.1 , вр.чл.18 ал.1 от НК и създали условия за привидна съвкупност с деяние по см.на  чл. 142А,  ал.1 от НК

Поради което съдът приема, че подсъдимия С.С. не  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по  чл. 142А, ал.1  от НК.      

По доводите на защитата: Съдът не намира доводите на защитата за състоятелни. На първо място защита излага доводи свързани със съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното производство. При внимателния прочит на материалите в досъдебното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения. Направеното от подсъдимия признание на част от фактите се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства. По отношение показанията на пострадалата , съдът ги по аргументи, изложени по горе.  Изготвените експертизи се подкрепят и от показанията на разпитаните производството свидетели, както и от поведението на самата пострадала по време и непосредствено след извършване на деянието и са в такова единствено, че обосновават гореописаните решения на настоящия съдебен състав.  

В обстоятелствена част на обвинителния акт е посочено оказаното насилие конкретните фактически действия , насочени към пострадалата обусловяващи съставомерността . Същите бяха коментирани и от настоящия състав в мотивите към всяко от обвиненията.

Съдът счита експертните заключения ,за компетентни и обосновани. Съдът намира, че те не се намират в противоречие, а че са напълно еднозначни и взаимно допълващи се.

       Ето защо съдът приема, че подсъдимия С.  е осъществил от обектива и субективна страна състава на престъплението по чл.150 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК  и го оправда по останалите обвинения.

 Причините за извършване на престъплението от С. се свеждат до деформацията в съзнанието на подсъдимия, изразяваща се в незачитане на човешките ценности, незачитане половата неприкосновеност на личността и нейния свободен избор на интимен партньор, съчетано със стремежа му за бързо задоволяване на желанието си, в завършека на един спокоен и нормален за него ден .        

         По индивидуализацията на наказанията:

          По  отношение на подсъдимия С. съдът отчете смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Те са следните: Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете особено високата степен на обществена опасност на деянието / касае се за деяния против личността и половата неприкосновеност /. Силата и интензитета на използваната сила. Сравнително ниската възраст на пострадалата – 18 г.

       Като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете семейното и материално положение на подсъдимия. Степента на довършеност на деянието, а именно – във фазата на опита , макар и недовършено по независещи от дееца причини по см. на чл.18 ал.2 от НК  . Взе предвид и обстоятелството, че същият не е осъждан и няма наложени наказания по реда на чл. 78 А от НК.  Отчете и факта, че същият няма други противообществени прояви. Сравнително младата му възраст, към момента на извършването му. Това обуславя и по-ниската степен на обществена опасност на дееца. След престъпленията против личността, тези срещу половата неприкосновеност и здравето на личността са най тежите и сериозно наказуеми. Поради което за това престъпление наложи наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума  на предвиденото в закона наказание при условията на чл. 54 от НК. В същото време съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито че което и да е от тях, има качеството на изключително, което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Освен това намира, че с приложението на предвиденото в закона наказане ще се постигнат целите както на личната, така и на генералната превенция и неговия размер не се явява такъв, че да се окаже несъразмерно тежък с извършеното.

Ето защо и при условията на чл. 54 ал.1  от  НК го осъди на 2 / две/  години лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ  режим на изтърпяване на наказанието, което да изтърпи в Затворническо общежитие  от открит  тип.

       По отношение на гражданския иск:

Пострадалата Т. М.   Т. С.М. лично и чрез повереника си адв. Д.П. БАК , е предявила гражданско правни претенции, а именно :

В размер на 10 хил. лева обезщетение за неимуществени вреди от  престъплението по чл.150, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК,  В размер на 10 хил. лева обезщетение за неимуществени вреди от  престъплението по чл.143, ал.1 от НК и В размер на 10 хил. лева обезщетение за неимуществени вреди от  престъплението по чл.142а, ал.1 от НК. или в общ размер на 30 хил. лева, ведно със законната лихва считано от 06.05.2011 година до окончателното изплащане и с направените разноски по делото  поради което се явява и лице имащо право да претендира обезщетение.

Искът е предявен своевременно съгласно изискванията на чл. 74, ал.1 от НПК и  чл. 28, ал.1 от ГПК. Поради което и предявените парични претенции бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес, а лицето конституирано като граждански ищец .

По доказаността: За извършеното над пострадалата насилие говори обстоятелството за психическото и  физическо и състояние, както към момента непосредствено след извършването му, така и това в един по късен момент. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели.  Същите се подкрепят и от съдебно медицинска  експертиза установяващи, че в резултат на извършеното върху нея посегателство същата е претърпяла телесни повреди. Определено посегателството срещу половата неприкосновеност на личността е едно от най - силните стресогенни фактори. Това обстоятелство е поставило отпечатък за дълго време в психическото здраве на пострадалата. Начина на изчисляване на неимуществените вреди препраща към Постановление № 2 от 1968 година на Пленума на ВС, съответно раздел за неимуществени вреди. Това Постановление е в сила и днес. В раздел ІІІ ВС е указал, че всички елементи, имащи значение за определяне на тези обезщетения  следва да се кредитират. Съдът като прецени понесените от пострадалата физически и психически травми, времето за тяхното отзвучаване, нейната възраст и с оглед и принципа за справедливост намира, че исковете на пострадалата са доказани  до  размер на 3 000 – три хиляди  лева, -  обезщетение за вредите от престъплението по чл.150 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК  , както и законната лихва върху тях, считано от 06.05.2011 година и  разноски по делото в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева. В останалата част до предявения размер до 10 000 лева  съдът отхвърли  гражданския иск като недоказан.

Исковете за обезщетение В размер на 10 хил. лева за  неимуществени вреди от престъплението по чл.143, ал.1 от НК и За  10 хил. лева за – неимуществени вреди от престъплението по чл.142а, ал.1 от НК, съдът отхвърли, и с оглед оправдаването на дееца по тези две обвинения и по аргументи , посочени по-горе, приема за НЕДОКАЗАНИ .

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът постанови подсъдимия С.Х.С.  ЕГН: **********  да заплати по сметка на Държавата сумата от 425.20 лв.(четиристотин двадесет  и пет лева и двадесет стотинки), представляваща разноски по делото.

          На основание чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови веществените доказателства по делото да бъдат пазени до влизане в сила на присъдата, след което както следва: дамски дънков панталон, дамска тениска да се върнат на пострадалата Т. С.М. с ЕГН **********; * /един/ бр.нож. да се върне  на св.И. Николаев Н., ЕГН : **********, На осн.чл.112 ал.1 от НПК, се отнемат в полза да държавата  : 3 /три/ бр. цигари на стр. 13 от материалите по ДП , които на осн. чл.150 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, следва да бъдат унищожени.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                            Председател :