№ 114
гр. Елхово, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20222310100235 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 178,
ал.1, т. 3 във вр.чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., в сила от
24.02.2015г., действала по време на процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Х. Д. Т., ЕГН **********, с адрес в гр.Ямбол, обл. Ямбол, действащ
чрез процесуален пълномощник адв. М. Д. от АК – Хасково, в исковата си молба твърди, че
в периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. е полагал труд като ст.полицай в 04 ГОДГ от
Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция "Гранична полиция" -
Елхово към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София и съгласно Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.
Излага, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, като допълнително възнаграждение е и възнаграждението за
извънреден труд. Сочи се, че съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност
на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 - или 24 - часови смени -
сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 на същата законова разпоредба работата
извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период.
Ищецът сочи, че съгласно нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са
действали последователно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., Наредба №8121з-
36/07.01.2020г., Наредба № 8174з-1174/21.10.2020г., и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, в които липсва изрично правило за
преизчисляване при сумарно отчитане на работното време на положените часове труд
между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143 каквото правило е съществувало в чл.31,
1
ал.2 от по - рано действалата Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищецът липсата на
изрично правило в действащите през процесния период наредби не означава, че не следва да
бъде извършвано такова преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен. Счита, че при сумирано изчисляване на работното време на
работещите на смени служители на МВР следва да намери приложение общо уредения в
трудовото законодателство принцип за превръщането на нощните часове в дневни с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време - чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата.
Твърди се още, че в периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е работил на
смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В
посочения период е положил 604 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
възлиза на 690 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд
от 86 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване
на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР,
ответникът дължи на ищеца за целия период допълнително възнаграждение в размер на
сумата 827,32 лв.
Ищецът твърди, че предвид допуснатата забава за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд ответникът му дължи и сумата 55,85 лв. - законна лихва
върху незаплатените падежирали допълнителни възнаграждения за периода от 25.05.2019г.
до 09.07.2020г., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на
подаване на исковата молба – 25.05.2022 г. Във връзка с горното се сочи, че ответникът е
изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от последното число на месеца
следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено и заплатено
допълнителното възнаграждение на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.
С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата 827,32 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 86 часа за периода от 25.05.2019г.
до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляването на положения извънреден труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване
на исковата молба – 25.05.2022 г. до окончателното й изплащане; и сумата от 55,85 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г. до
09.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 25.05.2022 година -
датата на подаване на иска.
С молбата са заявени доказателствени искания, претендират се и направени в
производството разноски.
Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител
юрисконсулт Я.Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер.
В отговора на исковата молба се излага, че за процесния период ищеца е
изпълнявала служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване,
чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за
процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове
е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд. Сочи се и че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на
държавните служители като цяло, така и в частност на тези от тях работещи в МВР, поради
това, че нито в ЗДС, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ.
Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
2
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13
Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август
2018г.)
В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база,
която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда
(съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и
служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), каквато ищеца не е била през
процесния период.
С отговора изрично е заявено, че не се оспорва обстоятелството, че ищеца е
заемал длъжността посочена в исковата молба. В днешното съдебно заседание процесуалния
пълномощник на ответника заявява и че не оспорва, че ищецът е работил на 12 – часови
работни смени.
Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и
недоказани и присъди в полза на ответника направените от него разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуалния си пълномощник адв. М. Д. от АК – Хасково, който поддържа предявените
искове по основание, по отношение размера има процесуалния представител на ищеца на
основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК прави изменение в размера на исковете, а именно
намаляване размера на главния иск от 827,32 лв. на 682.57 лева и увеличение в размера на
акцесорния иск от 55,85 лева на 156.21 лева, допуснато от съда с протоколно определение от
07.09.2022 година. С оглед изменението в размера на главната искова претенция е направен
и частично оттегляне главния иск. Във връзка с което съдът с определение от 07.09.2022
година на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по настоящото гр.д. в
частта на главния иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /в
редакцията действала по време на процесния период/ за разликата от първоначално
заявената с исковата молба сума от 827,32 лв. до претендираната сума от 682.57 лв.
Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.
Представят се писмени бележки. Претендират се и направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован изпраща представител
юрисконсулт Т.. Исковете се оспорват, иска се тяхното отхвърляне като неоснователни и
недоказани, претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулт Т. депозира и
писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на исковете, с довод, че
не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143. В случай, че съдът уважи предявените искове се прави възражение по чл. 78, ал.5 от
ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско
възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
3
По делото не се спори от страните, че ищецът Х. Д. Т., през процесния период от
25.05.2019г. до 09.07.2020г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил
със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР –
„ст.полицай“ в 04 ГОДГ от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална
Дирекция "Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция „Гранична полиция"- София,
като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.
По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от
заключението на вещото лице А. Т., основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени
на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е
полагал труд на 12 – часови смени – дневни и нощни, по график, включително и през
времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 567 часа /подробно описани в
колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението
по ССЕ се установява и че положеният от ищеца нощен труд от общо 567 часа, преизчислен
в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 648.08 часа /колона 7 на Таблица 1,
съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд
в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на
81,08 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на
извършването на справките от в.л. при ответника през м. март 2022г. След извършени
изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 682.57 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г. Съответно, установеният от вещото лице
общ размер на обезщетението за забава до датата на подаване на исковата молба -
25.05.2022 година, изчислен върху падежиралите вземания за положен извънреден труд по
тримесечия за процесния период, с натрупване, считано от съответния падеж на всяко
отделно задължение, е 156.21 лева.
Така изготвеното заключение по назначената експертиза, поддържано от вещото
лице в с.з., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са в условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с
чл.187, ал. 5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./ действала
към момента на процесния период/ - за сумата от 682.57 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 25.05.2019г.
до 09.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба /25.05.2022 г./ до окончателното й изплащане и акцесорен
иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 156.21 лева, представляваща
законна лихва върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г.,
считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми до датата на
подаване на исковата молба – 25.05.2022 г.
Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги
предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото
се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.
Разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения:
По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2
от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г / действала по време на процесния период/:
4
В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се
регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на
предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на
работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на
чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. на
ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира вземането на
ищеца.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е
полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа - дневни и нощни,
като е полагал труд и през нощта (между 22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187, ал.5 от ЗМВР //редакция ДВ бр. 14 от 2015 г., действала по време на
процесния период/, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време
с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020г., от
07.07.2020г./, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период
от време по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред.
преди изм. ДВ бр.60/2020г./, са действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. /за периода
от 25.05.2019г. до 10.01.2020 г./ и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г./ за периода от
10.01.2020 г. до 09.07.2020г../, издадени от Министъра на вътрешните работи, които уреждат
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г.
респ. на чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. /идентични по съдържание/, за
държавните служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през
нощта между 22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа на всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2,
изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой
часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а
5
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с
коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като
последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от
2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащите през процесен период наредби - Наредба №
8174з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. няма норма, аналогична на
цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков период за времето от 25.05.2019г.
до 09.07.2020г., през който са действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-36 от 07.01.2020 г. при липсата на специално правило, въвеждащо метод за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна
празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на положения
нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в
дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва
да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната
разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143,
който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното
време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия
резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими
по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният Закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период – 09.07.2020г.
приложение намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО), като съгласно чл.9а (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ,
бр. 58 от 2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по
чл.142, ал.2 от КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за
който е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните
часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на
6
работното време, определена по чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41/2017г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по
труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от
17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ са заличени,
считано от 17.07.2018г. От това изменение е видно, че волята на законодателя е да признае
за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира,
че с промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния
труд пред различните институции. По отношение на периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г.
при липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за законност,
съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато
те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като при липса на закон,
съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. През целия
процесен период от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. е действало правилото на чл.18, ал.3 от
НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се
установява като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в
дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва, че винаги
часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за съответния
период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В подкрепа на това
е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж правило на
пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове по графика за
периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от
4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното
работно време. Въз основа на тези разпоредби, вкл. и с оглед на цитираният по–горе чл. 5 от
ГПК, съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд.
В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО. В подкрепа на гореизложеното е и
факта, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите, които
полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за субсидиарното прилагане
на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Не случайно и с изменение на ЗМВР
/публ. в ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена разпоредбата на чл. 187 като е приета нова ал.4
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта
по ал. 1, т.е. вече законово е уреден въпроса с преизчисляването на нощните часове в дневни
7
със сочения коефициент.
Ето защо с оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на
законово определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се
вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд. В този смисъл е
и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-2152/20 г.
/до приключването на което производството по настоящото дело бе спряно/ - че не се налага
приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В горепосоченото решение /т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел /решение от
06.10.2021г., Sumal, C 882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика/. Предвид
изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки, именно
уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава
тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по
несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от
данните от експертното заключение налице е положен от ищеца Х. Д. Т. извънреден труд за
процесния период от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. общо 81,08 часа като неизплатеното
възнаграждение за този труд е в размер на 682.57 лева, в какъвто размер е и заявената
претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Положеният от ищеца извънреден труд за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г.
вкл., е следвало да бъде изплатен до 31.10.2020г.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца
на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период извънреден
труд в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР
/редакция ДВ бр. 14 от 2015 г./ за заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 25.05.2019г. до 09.07.2020г., получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, е основателна и
следва да се уважи в предявения размер от 682.57 лева.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, а исковата молба има характер на
покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото се
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г. в
размер на 682.57 лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на исковата
молба - 25.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата от 682.57 лева.
8
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед
уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за
присъждане на мораторна лихва- обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок- при тримесечно сумарно отчитане на
работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца дължимото се
допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи
го в забава. Размерът на мораторната лихва, със съответното натрупване, според
заключението по експертизата възлиза на общата сума от 156.21 лв. върху дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
25.05.2019г. до 09.07.2020г., считано от последно число на месеца следващ последния месец
на тримесечието, за което се дължи заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на
иска – 25.05.2022 г. Искът се явява основателен и доказан в предявения му размер и
съгласно направеното изменение.
По отношение на разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените пред първата инстанция разноски. Процесуалният представител на ответника е
направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на
приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на
заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
Институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и
недопускане на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно цената на
предявените и уважени по делото искове, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г., възлиза на 300
лв. Ищецът доказва и претендира направени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв. Разноските в посочения размер са в размер на минимума установен
в Наредбата, поради което направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно и в полза на ищеца
следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 и 4 от ГПК ответникът има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото. В полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК.
Ответникът също своевременно е заявил искане за присъждане на разноски.
Такива му се дължат на основание чл.78, ал.4 във вр.ал.8 от ГПК, с оглед частичното
прекратяване на главния иск, определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във
вр. чл.23, т.1 Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство възнаграждението на юрисконсулта се
определя в размер на минимума, а именно в размер на 100 лв. По отношение частта, в която
производството е прекратено /за сумата от 144,75 лева/ ищеца дължи на ответника разноски
в производството в размер на 16,39 лева.
И двете страни в процеса са направили изявления за извършване на прихващане
/компенсация/ на присъдените съдебни разноски, поради което с оглед изхода на процеса,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на
283,61 лв.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
9
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 50.00 лева, както и
направените по делото разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 200.00
лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -гр.София,
със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, да заплати на Х. Д. Т., ЕГН ********** , с
адрес: гр.Ямбол, ул. „Петко Р. Славейков“ № 6, общ. Ямбол, обл. Ямбол на основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 14 от 2015 г. / сумата от
682.57 лева /шестстотин осемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 25.05.2019г. до 09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 25.05.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза”
46, представлявана от Директора Гл.комисар Д М, да заплати на Х. Д. Т., ЕГН **********,
с адрес в гр.Ямбол, ул. „Петко Р. Славейков“ № 6, общ. Ямбол, обл. Ямбол , на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 156.21 лева /сто петдесет и шест лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата /дължима за периода от
25.05.2019г. до 09.07.2020г. вкл./, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на
всяко плащане до датата на подаване на исковата молба – 25.05.2022г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза”
46, представлявана от Директора Гл.комисар Д М, да заплати на Х. Д. Т., ЕГН ********** ,
на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от ГПК разноски по компенсация за съдебното
производство в размер на 283,61 лева /двеста осемдесет и три лева и шейсет и една
стотинки/.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР-
гр.София, със седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза”
46, представлявана от Директора Гл.комисар Д М, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово 50.00 лева
/петдесет лева / - държавна такса върху уважените искове и 200.00 /двеста/ лева - разноски
по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист - 5.00 /пет/ лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
10