РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900108 по описа за 2024 година
П. Н. Н. от гр. Б., жк „Васил Левски“, бл.150, вх.Д, ет.5, ап.13, с ЕГН **********, е
предявила срещу ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД ,ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лева за причинени на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания – мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб и
контузия на торакални прешлени, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2022
год. около 11.45 часа по път III-358, с посока на движение от с. Г. към гр. Я., по вина на
М.Й.Й. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“, с ДК № Р
0617 ВТ, със застрахователна полица № BG/30/122000318846 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 26.01.2022 год. до
25.01.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2024 год. до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 168.50 лева за причинени й имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за заплатени медикаменти и шийна яка за лечение на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 24.02.2024 год. до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото, предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
1
С исковата молба се твърди, че на 24.12.2022 год. ищцата пътувала по път III-358, с
посока на движение от с. Г. към гр. Я., на предна дясна седалка на лек автомобил марка
„Мазда“, модел „3“, с ДК № Р 0617 ВТ, управляван от М.Й.Й.. Около 11.45 часа водачът
предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган“, с ДК № ЕН 7590 ВС, управляван от Тодор Иванов Йончев, като при
извършване на маневрата и поради наличието на автомобил в лентата за насрещно
движение, не осигурил достатъчно странично разстояние между него и изпреварвания
автомобил и при завръщане в собствената си пътна лента блъснал странично лекия
автомобил „Рено“. След удара лекият автомобил „Мазда“ се завъртял, напуснал пътното
платно вдясно и се блъснал в бетонна ограда на стопанска сграда. Вследствие на удара на
място починала пътуващата на задна дясна седалка в автомобила „Мазда“ В.Г.Н.., а на
водача М.Й.Й. и на ищцата били причинени телесни увреждания. Йосифов бил
транспортиран в МБАЛ „Плевен“, където поради множеството получени от него при ПТП
тежки, несъвместими с живота травми, починал на 31.12.2022 год.
Сочи се, че за така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на
местопроизшествието пристигнал екип на РУ – Т.. Полицейските служители съставили
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 38/30.12.2022 год., като било образувано
досъдебно производство № 284/2022 год. по описа на РУ – Т., пр.пр. № 2/2023 год. по описа
на ОП – Л.. Тъй като водачът на лекия автомобил „Мазда“ бил военнослужещ, ДП било
изпратено по компетентност на ВОП – София и образувана пр.пр. № 1876/2023 год. С
постановление от 06.12.2023 год. ВОП – София прекратила досъдебното производство на
осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
Твърди се, че в резултат на ПТП П. Н. Н. получила следните травматични
увреждания – мозъчно сътресение, контузия на шийния отдел на гръбначния стълб и
контузия на торакални прешлени. Веднага след настъпване на ПТП била прегледана в
ЦСМП – Л., филиал Т., била във видимо отпаднало състояние, с оплаквания от замаяност,
нестабилност в походката и силна болка на ниво торакални прешлени. Извършени са й били
параклинични изследвания, компютърна томография на глава и рентгенография на
торакални прешлени, след което са й били предписани за прием медикаменти.
Сочи се, че на 04.01.2023 год. ищцата посетила за преглед невролог, тъй като се
оплаквала от силна болка в главата, лява ключица, както и болка и ограничени движения в
шийния отдел. Отново й били извършени редица прегледи и изследвания, в резултат на
които било установено налично мозъчно сътресение и контузия на шийния отдел на
гръбначния стълб. По повод травмата на шийния отдел й били дадени препоръки за носене
на стабилизираща шийна яка и са й били предписани за прием медикаменти.
Твърди се, че вследствие на получените травматични увреждания ищцата продължава
да търпи силни по интензитет физически болки и страдания. Месеци наред изпитвала силна
болка в главата, която с течение на времето станала хронична, имала позиви за повръщане,
дезориентация, дразнене от нормална дневна и изкуствена светлина. Чувствала физическа
слабост и нестабилност в походката си, изпитвала затруднения да се концентрира и задържи
2
вниманието си, поради което и се намирала се в невъзможност да извършва обичайните си и
ежедневни дейности. Изпитвала скованост и силна болка във врата си, която ирадирала към
раменете й. Изпитвала и силна болка на ниво гръбначни торакални прешлени, а движенията
й били силно ограничени и болезнени. Поради получените травматични увреждания ищцата
била във временна нетрудоспособност, за което са й били издадени болничен лист №
Е20222564736/03.01.2023 год. и болничен лист № Е20223632370/17.01.2023 год.
Твърди се, че към настоящия момент ищцата все още не е напълно възстановена от
получените травматични увреждания. С цел овладяване на болковия синдром и към момента
приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.
Твърди се, че освен гореописаните неимуществени вреди вследствие на ПТП ищцата
търпи и имуществени такива, представляващи сторени от нея разходи за закупуване на
медицински медикаменти и консумативи в общ размер на 168.50 лева, за които представя
следните разходни документи –
- фактура № **********/04.01.2023 год. – за закупени медикаменти на обща стойност
47 лева;
- фискален бон № 044678/04.01.2023 год. – за закупени медикаменти на обща
стойност 6.40 лева;
- фактура № **********/05.01.2023 год. – за закупена мека яка „Комфорт 30202“ на
стойност 38 лева;
- фискален бон № 01296950064/12.01.2023 год. – за закупени медикаменти на обща
стойност 19.10 лева;
- фактура № **********/16.10.2023 год. – за закупени медикаменти на обща стойност
43.80 лева и
- фактура № **********/13.02.2023 год. – за закупени медикаменти на обща стойност
14.20 лева.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Мазда“, модел „3“, с ДК № Р 0617 ВТ,
управляван при ПТП от деликвента М.Й.Й., е била сключена със ЗЗАД "Д.Б.Ж.З." АД
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/122000318846, валидна от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 год., което ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието
неимуществени и имуществени вреди.
Твърди се, че ищцата депозирала по пощата писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ до ЗЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, получена от застрахователя на 24.11.2023 год., по
която е била образувана преписка по щета № 0801-000181/2023-06 и по която ответникът
изискал с писмо изх. № 6310/14.12.2023 год. представяне на допълнителни документи, с
каквито ищцата не разполагала. До изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ
ответникът не се е произнесъл по претенцията, като определи и изплати застрахователно
обезщетение или откаже плащане.
3
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищцата застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „Мазда“, модел „3“, с ДК № Р 0617 ВТ, със застрахователна полица №
BG/30/122000318846, сключена със ЗЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, валидна от 26.01.2022 год. до
25.01.2023 год.
С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при
ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по
отношение на ищцата. Твърди се, че водачът на лекия автомобил „Мазда“ М.Й.Й. не е
нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП,
така както е описано в исковата молба, поради което липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта – противоправно поведение. Оспорват се всички твърдения,
изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията –
че ищцата е търпяла твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а ако такива са
настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да обосноват
претендирания в исковата молба размер на обезщетението. Оспорват се всички твърдения на
ищцата за вида, характера и степента на уврежданията, като при условие на евентуалност се
твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето
на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и
предхождащи ПТП заболявания.
Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на
понесените от нея болки и страдания в резултат на причинените й телесни наранявания,
както и че не е съобразено и с приноса на пострадалата за настъпване на ПТП. Твърди се, че
ищцата е съпричинила вредоносния резултат, което съпричиняване се изразява в
неизползване на обезопасителен колан като пътуваща в лек автомобил; сочи се, че
противоправното поведение на ищцата е в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпването на урежданията й, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на
тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Оспорва се и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, като се сочи, че
разходите, чието репариране се претендира с исковата молба, не касаят травми, получени от
процесното ПТП, нито са необходим разход по смисъла на КЗ. Сочи се, че липсват каквито и
да било данни да са били предписани на ищцата медикаментите, които тя поддържа, че е
закупила за лечението си.
Оспорва се предявения акцесорен иск за законна лихва за забава, по аргумент от
неоснователността на главния иск. Оспорва се и началния момент на претендираната
законна лихва, като се сочи, че най-ранният момент, от който би могъл да се начислява
4
такава, е от датата на представянето на банкова сметка, който съвпада с датата на подаване
на исковата молба.
Независимо от пълното оспорване на предявените искове по основание и размер, с
отговора се сочи, че ответникът счита застрахователната претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за основателна до размер от 2 000 лева, който размер
бил определил, но не могъл да изплати до момента поради непредставяне на данни за
банковата сметка на ищцата.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с и.м. констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
38/30.12.2022 год. на ОД МВР – Л., РУ – Т., в същия е отразено настъпило ПТП на
24.12.2022 год. около 11.45 часа на път № 358, км 65.760, с участници – МПС № 1 – лек
автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с ДК № Р 0617 ВТ, управляван от М.Й.Й. и МПС № 2 –
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с ДК № ЕН 7590 ВС, управляван от Тодор
Иванов Йончев. Посочено е, че ПТП е настъпило след като водачът на МПС № 1 при
маневра изпреварване не е осигурил достатъчно странично разстояние при завръщане в
собствената си лента за движение и блъснал странично изпреварвания участник № 2,
вследствие на което e настъпило ПТП.
От показанията на свидетеля Б. В. Н., пътен полицай при РУ – Т., се установява, че
24.12.2022 год. бил на работа и обслужвал района на община Т.. Малко преди обед им
звъннал дежурният, че е настъпило ПТП на път 358, на отсечката от с. Г. към гр. Я.. За около
15 минути се придвижили с колегите до мястото на ПТП и установили, че един от двата
участвали в катастрофата автомобили бил минал през метална порта и се намирал в двора на
стопанска сграда, а другият се бил блъснал под ъгъл с лявата си част в бетонната стена, на
която е закрепена портата. Двата автомобила били на около 20-30 метра един от друг, но
реално ги деляла стена. Самият стопански двор бил отдясно на движението, имало лек
наклон надолу с черен земен път и метална порта, имало и бетонна ограда, което е била на
около 4 – 5 метра от банкета на пътното платно.
От съпругата на починалия водач на единия автомобил свидетелят узнал, че мъжът й
предприел изпреварване на този автомобил, който бил влязъл вътре в двора на сградата, но
по време на маневрата срещу тях се е появил друг автомобил, който се е движил в обратната
посока. За да избегне челен удар с него, съпругът й направил рязка маневра с волана вдясно,
там закачил другия автомобил и са се блъснали. Пътят представлявал хоризонтална права
без отбивки, но нямало видимост напред, тъй като бил неравен.
Изложеното се потвърждава от заключението на назначената по делото комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която сочи
следния механизъм на ПТП, базиран на изготвения в хода на досъдебното производство по
5
делото протокол за оглед на местопроизшествие :
На 24.12.2022 год. около 11.45 часа лек автомобил „Мазда 3“ с ДК № Р 0617 ВТ се
движил по път III-358 в посока от с. Г. към гр. Я., като скоростта му в района на
произшествието е била около 98 км/ч. По същото време в същата посока пред него се е
движил лек автомобил „Рено“ с ДК № ЕН 7590 ВС. В даден момент водачът на лекия
автомобил „Мазда“ предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил, като при
прибирането си в лентата за движение не е осигурил достатъчно странично разстояние, при
което е настъпил приплъзващ удар между задната му дясна част и предна лява част на лек
автомобил „Рено“. След удара лекият автомобил „Мазда 3” е продължил движението си в
посока напред и леко вдясно, като в същото време е започнал и ротационно движение около
вертикалната си ос в посока на посоката на въртене на часовниковата стрелка и след като се
е придвижил на около 23 метра, с лявата си странична габаритна част, в областта на
средната колонка, се е ударил в ъгъла на бетонова ограда на имот, намиращ се вдясно на
платното за движение по отношение посоката на движение на лекия автомобил „Мазда 3”.
КСМАТЕ сочи, че вследствие на ПТП на пътника на предна дясна седалка П. Н. Н. са
били причинени следните телесни увреждания – контузия на главата, на шията и на гърба.
От обсъдената от експертизата медицинска документация се установява, че видно от
фиш за спешна медицинска помощ № 29686/24.12.2022 год., издаден от ФСП – Т., в същия е
отразена следната работна диагноза за ищцата: Черепномозъчна травма. Шок. Обективно е
записано: Стабилна хемодинамика, объркана за време и място. ПТП с оплаквания от болки в
гърба на ниво гръдни прешлени.
Видно от фиш за спешна медицинска помощ от същата дата, издаден от ФСП Т., в
същия е отразена следната работна диагноза: Контузия на главата и лицето. Обективно е
записано: Добро общо състояние....контактна..., възстановен спомен за време, място и
събития.... Анамнестично е записано: Пострадала при ПТП. Болка на ниво гръдни прешлени.
На лист 40 от делото фигурира искане за образно изследване – КТ на глава, гръден
кош – торакални прешлени с изпращаща диагноза : Съмнение за фрактура на торакални
прлешлени. На гърба е отразено разчитане: КТ на глава – черепни кости – без фрактурни
промени. Мозъчен паренхим без огнищни лезии. Арахноидни пространства –
неразиширени. Вентрикулна система – без деформации и дислокации. КТ на торакални
прешлени – не се наблюдават травматични промени. Остеохондрози изменения. Дата на
изследването – 24.12.2022 год.
На лист 41 от делото фигурира амбулаторен лист от дата 04.01.2023 год. с отразена
основна диагноза по МКБ : Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.
Придружаващи заболявания и усложнения – увреждания на шийните коренчета
некласифицирани другаде. Други неуточнени увреждания на шийния отдел на гръбначния
мозък. Анамнестично е записано, че в момента на прегледа е с оплаквания от болка и
ограничени движения в шиен отдел повече вдясно и болка под лявата ключица. С усещане
за замаяност и нестабилност в походката при промяна на позицията на главата. Обективно –
6
болезнени и ограничени движения в шиен отдел и в ляво рамо. Принудително положение за
главата. Отслабени сухожилни рефлекси за лява ръка.
На лист 42 от делото фигурира амбулаторен лист от дата 16.01.2023 год. с отразена
основна диагноза по МКБ : Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.
Придружаващи заболявания и усложнения – увреждания на шийните коренчета
некласифицирани другаде. Други неуточнени увреждания на шийния отдел на гръбначния
мозък. Анамнестично е записано, че в момента на прегледа е с оплаквания от болка и
ограничени движения в шиен отдел повече вдясно и болка под лявата ключица. С усещане
за замаяност и нестабилност в походката при промяна на позицията на главата. След
започнатото лечение с подобрение по отношение на болката в шийния отдел, но персистира
замайването и нестабилността при събуждане сутрин. Обективно – болезнени и ограничени
движения в шиен отдел и в ляво рамо.
При извършения на 24.02.2025 год. преглед на пострадалата от в.л. д-р Т. ищцата
съобщава за продължителни болки в областта на шията, световъртеж и нарушения в
стабилността.
КСМАТЕ сочи, че по повод травматичните увреждания пострадалата е била лекувана
амбулаторно с медикаменти за 20 дни. Предписана е и стабилизираща шийна яка. Към
момента на прегледа не са установени остатъчни прояви, свързани с преживяното
травматично увреждане, налице е пълно възстановяване на пострадалата от причинените и
отразени в медицинската документация по делото травматични увреждания.
КСМАТЕ сочи, че в приложената по делото медицинска документация на
пострадалата П. Н. Н. няма отразени травматични увреждания с контактен характер – рани,
кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците, които да могат да бъдат
причинени в резултат на контакт на тялото с части от купето на автомобила като предно
стъкло, скоростен лост, арматурно табло и др. Контузиите на шията на пострадалата са в
резултат на инерционното действие на главата, а на гърба са в резултат на удари в
облегалката на седалката. С оглед механизма на ПТП и този на причиняване на
травматичните увреждания уврежданията биха се получили и при наличие на поставен
обезопасителен колан.
Видно от изисканото и приложено към настоящото дело образувано във връзка с
процесното ПТП досъдебно производство № 105-СЛ/2023 год., пр.пр. № 1876/2023 год. по
описа на ВОП – София /предходно досъдебно производство № 284/2022 год. по описа на РУ
– Т., пр.пр. № 2/2023 год. по описа на ОП – Л./, наказателното производство е било
прекратено с постановление от 06.12.2023 год. на ВОП – София на осн. чл.24, ал.1, т.4 от
НПК – поради смъртта на дееца М.Й.Й., водачът на лекия автомобил марка „Мазда“, модел
„3“, с ДК № Р 0617 ВТ.
От показанията на свидетелката Лилия Г.а Механджийска, приятелка на ищцата и
кръстница на малкия й син, се установява, че П. Н. работила като начален учител и имала
две деца, момче и момиче, които по време на инцидента били на 10 и на 14 години. При
7
катастрофата загинали мъжът й, който управлявал колата и майка й, която също пътувала в
автомобила. От ищцата разбрала, че след катастрофата изпаднала в безсъзнание, а когато за
пръв път след това я видяла, имала замайване и й се гадело, имала болки в тила, ходенето й
било трудно, изпитвала и болки в кръста. Носела месец и половина яка на шията, а два
месеца и половина не можела да ходи на работа и да се грижи за себе си и децата си и й
помагала майката на починалия й съпруг. Знае от ищцата, че болките във врата и главата
били много силни, продължили повече от шест месеца и приемала медикаменти.
С и.м. са представени следните документи, удостоверяващи закупени от ищцата
медицински медикаменти и консумативи в общ размер на 168.50 лева във връзка с лечението
на травмите й, причинени при горното ПТП –
- фактура № **********/04.01.2023 год. – за закупени медикаменти на обща стойност
47 лева;
- фискален бон № 044678/04.01.2023 год. – за закупени медикаменти на обща
стойност 6.40 лева;
- фактура № **********/05.01.2023 год. – за закупена мека яка „Комфорт 30202“ на
стойност 38 лева;
- фискален бон № 01296950064/12.01.2023 год. – за закупени медикаменти на обща
стойност 19.10 лева;
- фактура № **********/16.10.2023 год. – за закупени медикаменти на обща стойност
43.80 лева и
- фактура № **********/13.02.2023 год. – за закупени медикаменти на обща стойност
14.20 лева.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника в
отговора на и.м. е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се
от доказване между страните твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка
„Мазда“, модел „3“, с ДК № Р 0617 ВТ, със застрахователна полица № BG/30/122000318846,
сключена със ЗЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, валидна от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на П. Н. Н. до ЗЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, изпратена по пощата и получена от застрахователя
на 24.11.2023 год., по същата е била образувана преписка по щета № 0801-000181/2023-06,
по която ответникът изискал с писмо изх. № 6310/14.12.2023 год. представяне на
допълнителни документи. Не се установява до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1
от КЗ ответникът да се е произнесъл по претенцията, като определи и изплати
застрахователно обезщетение или откаже плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
8
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
9
В настоящия случай допустимостта на предявените искове съгл. разпоредбата на
чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция
по чл.380, ал.1 от КЗ на П. Н. Н. до ЗЗАД "Д.Б.Ж.З." АД, получена от застрахователя на
24.11.2023 год., по която е била образувана преписка по щета № 0801-000181/2023-06 и по
която до изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл,
като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на процесното ПТП са били субективните действия на водача на лекия
автомобил марка „Мазда“, модел „3“, с ДК № Р 0617 ВТ – М.Й.Й., който е предприел
изпреварване на движещия се пред него автомобил при наличие на автомобил в насрещната
лента, опитал се е да избегне челен удар, като рязко се е върнал в своята лента, не е осигурил
достатъчно странично разстояние с изпреварвания автомобил, при което е настъпил
приплъзващ удар между двата автомобила. В резултата на удара л.а. „Мазда“ се е отклонил
надясно и се ударил в ъгъла на бетонова ограда на имот, намиращ се вдясно на платното за
движение, където се е установил в покой.
От приложената по делото медицинска документация и заключението на КСМАТЕ бе
установено, че вследствие на удара на пътника на предна дясна седалка – ищцата П. Н. Н., са
били причинени сочените в и.м. мозъчно сътресение и контузия на шийния отдел на
гръбначния стълб, но не и контузия на торакални прешлени. Мозъчното сътресение без
открита вътречерепна травма е отразено в представените амбулаторни листове от 04.01.2023
год. и 16.01.2023 год., но от разчитането на резултатите от назначеното в деня на ПТП
образно изследване – КТ на торакални прешлени, е видно, че не са установени травматични
промени в същите.
Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и търпените от нея физически болки и страдания.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Мазда“, модел „3“, с ДК № Р 0617 ВТ,
10
управляван при ПТП от деликвента М.Й.Й., е била сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/30/122000318846, валидна от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 год., т.е. към датата на ПТП –
24.12.2022 год.
Доказан по основание, предявеният първи обективно съединен иск по чл.432, ал.1 от
КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти
по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и
страдания, търпени от ищцата като пряка и непосредствена последица от получените при
ПТП травматични увреждания. Към момента на инцидента същата е била на 43 години –
жена с две деца в работоспособна възраст, като от показанията на свидетелката Лилия
Механджийска се установява, че след катастрофата два месеца и половина не е можела да
ходи на работа и да се грижи за себе си и децата си, като била обездвижена и поради
болките във врата и шийната яка. След ПТП ищцата е била лекувана амбулаторно с
медикаменти за 20 дни, като е носила стабилизираща шийна яка; за лечението на травмите
не е била необходима оперативна интервенция, а към момента на прегледа от в.л. от
КСМАТЕ не са установени остатъчни прояви, свързани с преживяното травматично
увреждане, като е налице пълно възстановяване на пострадалата – въпреки че при прегледа
ищцата съобщава за продължителни болки в областта на шията, световъртеж и нарушения в
стабилността.
В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни
проявления от причинените на ищцата увреждания – физически болки и страдания, които не
са били нито продължителни, нито интензивни, налагат определяне на обичайния определян
в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
11
увреждащото събитие в патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на
15 000 лева, която сума следва да осъди ответника да заплати на ищцата, ведно със законната
лихва, считано от 24.02.2024 год. до окончателното й заплащане – съобразно заявения
петитум, независимо, че лихвата е дължима от датата, на която е била входирана
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на П. Н. Н. до ЗЗАД "Д.Б.Ж.З." АД,
24.11.2023 год. Първият от предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК
следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен
размер от 30 000 лева.
Съдът намира за неоснователни и двете въведени с отговора на и.м. от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, което да налага
намаляване на размера на дължимото застрахователно обезщетение:
- че по време на превоза ищцата е пътувала без поставен обезопасителен колан в
нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване
на телесните травми в конкретната им тежест;
- че настъпването на уврежданията и/или забавянето на оздравителния процес е в
резултат на неспазване от ищцата на лекарските предписания и предхождащи ПТП
заболявания.
КСМАТЕ по категоричен начин установи, че в случая с оглед механизма на ПТП и
този на причиняване на травматичните увреждания уврежданията биха се получили и при
наличие на поставен обезопасителен колан, а от друга страна, в приложената по делото
медицинска документация на пострадалата няма отразени травматични увреждания с
контактен характер – рани, кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците,
които да могат да бъдат причинени в резултат на контакт на тялото с части от купето на
автомобила като предно стъкло, скоростен лост, арматурно табло и др., т.е. да са в резултат
на свободно движение на тялото в купето в резултат на непоставен колан. Контузиите на
шията на пострадалата са в резултат на инерционното действие на главата, а на гърба са в
резултат на удари в облегалката на седалката.
Второто от двете възражения съдът намира за бланкетно и напълно неконкретизирано
– не е посочено в какво се е изразило забавянето на оздравителния процес, какви са били
лекарските предписания, които не са били спазени и какви предхождащи ПТП заболявания е
имала ищцата.
Предявеният втори обективно съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ –
за заплащане на обезщетение в размер на 168.50 лева за причинени на ищцата имуществени
вреди – направени разходи за заплатени медикаменти и шийна яка за лечение на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП, бе доказан изцяло по основание и
размер. Обстоятелството, че ищцата се е лекувала медикаментозно, както и че е носила
предписана й шийна яка, се установи както от представената медицинска документация и
заключението на КСМАТЕ, така и от показанията на свидетелката Лилия Механджийска;
размерът на разходите бе установен с представените фактури и фискални бонове, обсъдени
12
горе. С оглед на горното ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца тази сума,
ведно със законната лихва, считано от 24.02.2024 год. до окончателното й заплащане.
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение от 04.06.2024 год. ищцата на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е била
освободена от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство, то с
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
по сметка на съда дължимата държавна такса от 650 лева върху уважения размер на
исковете, както и направените разноски от бюджета на съда в размер на 400 лева –
изплатени възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила разноски.
Тъй като, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие №
000458/28.11.2024 год. /л.113 от делото/, сключен между ищцата и адв. И. Ж. от САК,
същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата и осъди
ответника да заплати така определената сума на адвоката.
Съгласно възприетото с ТР № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС основанието по чл.78, ал.5 от ГПК /приложимо по аналогия и при
определянето на възнаграждението на осн. чл.38, ал.2 от ЗА/ се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след което, при
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното
възнаграждение.
В настоящия случай делото е с невисока фактическа и правна сложност, обусловено и
от извършването на значително по-малко процесуални действия по събиране на
доказателства – разпити на двама свидетели и изслушани заключения по една експертиза.
След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 съдът не е
обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /сега – Наредба № 1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа/. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение
подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и
правна сложност на делото /определение № 50021/05.03.2024 год. по т.д. № 1944/2022 год.
на ВКС, II т.о./. Съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.3 и т.2 от Наредбата
с оглед уважения размер на исковете /15 000 лева и 168.50 лева/ възнаграждението би
възлизала на 1750 лева и 400 лева или общо на 2 150 лева, което е съответно на
фактическата и правна сложност на делото. С оглед на горното ответникът следва да се
13
осъди да заплати на пълномощника горната сума, като върху така определеното
възнаграждение не следва да се начислява ДДС, доколкото не е удостоверено, че
пълномощникът е регистриран по ЗДДС. Така определеното от съда възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗА не подлежи на редукция съразмерно на отхвърлената част на исковете с
оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК /определение № 7/17.01.2022 год. по т.д. №
339/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о./.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 700
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по КСМАТЕ в размер на 600 лева и за
призоваване на свидетел в размер на 100 лева. Ответникът, независимо, че е бил
представляван по делото от адвокат, не е представил договор за правна помощ и не е
удостоверил договорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство. С
оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на
ответника сумата от 348.05 лева, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД ,ЕИК да
заплати на П. Н. Н. от гр. Б., жк „Васил Левски“, бл.150, вх.Д, ет.5, ап.13, с ЕГН **********,
сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени й
телесни увреждания – мозъчно сътресение и контузия на шийния отдел на гръбначния стълб,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2022 год. около 11.45 часа по път III-358,
с посока на движение от с. Г. към гр. Я., по вина на М.Й.Й. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Мазда“, модел „3“, с ДК № Р 0617 ВТ, със застрахователна полица №
BG/30/122000318846 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 26.01.2022 год. до 25.01.2023 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.02.2024 год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен
размер от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД ,ЕИК да
заплати на П. Н. Н. от гр. Б., жк „Васил Левски“, бл.150, вх.Д, ет.5, ап.13, с ЕГН **********,
сумата от 168.50 лева /сто шестдесет и осем лв. и петдесет ст./, съставляваща обезщетение
за причинени на ищцата имуществени вреди – направени разходи за заплатени медикаменти
и шийна яка за лечение на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.02.2024 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД ,ЕИК да заплати по сметка
на Софийски окръжен съд сумата от 1 050 лева /хиляда и петдесет лв./, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на
14
съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД ,ЕИК да заплати на адвокат
И. Н. Ж. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес гр. С., бул. „Княз А. Дондуков –
Корсаков“ № 5, вх. В, ап.25, сумата от 2 150 лева /две хиляди сто и петдесет лв./,
съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК П. Н. Н. от гр. Б., жк „Васил Левски“, бл.150,
вх.Д, ет.5, ап.13, с ЕГН **********, да заплати на ГПК ЗАД "Д.Б.Ж.З." АД ,ЕИК сумата от
348.05 лева /триста четиридесет и осем лв. и пет ст./, съставляваща направени по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15