МОТИВИ към НОХД 469/09Г.
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен
акт.
Обвинението е против Д.Д.М. ***,
за това, че на 24.12.2008г. в гр. Пазарджик чрез
разрушаване на преграда – счупено стъкло на входната врата, здраво направена за
защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 брой музикална уредба „LG” с една
тонколона 40W, 1 брой мъжка блуза спортна, 1 брой суитчър черен на цвят с
надпис „ВТНЕ” и 10 броя дамско бельо /бикини/ всичко на обща стойност 138.00лв.от
владението на Д И. И.от
с.Ляхово, обл. Пазарджик, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив - Престъпление по чл.196 ал.І
т.2 пред.І, във връзка с чл.195 ал.І т.3, във връзка с чл.194 ал.І и във връзка
с чл.29 б.”А” и „Б” от НК
Производството по делото се проведе по реда
на гл. 27 от НПК.
Представителят на РП Пазарджик дава становище
за доказаност на обвинението, като настоява за приложение на чл. 55,ал.1, т.1 от НК налагане на предвиденото наказание лишаване от свобода под установения
минимум от закона.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние като
настоява определяне на наказание при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК с отчитане на явен превес на смекчаващите
обстоятелства.
Подсъдимият се признава за виновен.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния
процесуален ред доказателства , потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия ,
при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по
вътрешно убеждение, прие за установено следното:
На 24.12.2008г.
подсъдимият М. счупил стъклото на входната страна на магазин за дамска и мъжка
конфекция, намиращ се в гр.Пазарджик, бул”България”№18 и взел
от там 10 броя бикини, 1 брой черен суитчър, 1 брой
стерео уредба, марка „LG” и 1 брой
тонколона за уредба, чиято обща стойност била 138 лв. Подсъдимият сложил дрехите в
лилава чанта, а стереоуредбата в кашон, след което напуснал магазина, пресякъл
бул.”България”, минал един тунел, свил надясно и под едно стълбище оставил
вещите. След това си тръгнал, като облякъл само суитчера. На другият ден се
върнал , но не намерил скритите от него откраднати вещи.
С протокол за доброволно предаване от
29.12.2008г. 1 брой суитчър черен на цвят с надпис „ВТНЕ” е иззет от обв.М. и с
разписка от 23.02.2009г. е върнат на св.Д.Иванова.
Горните обстоятелства са несъмнено установени
въз основа на направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 372, т.2
от НПК, които се подкрепят напълно от събраните в хода на ДП и по надлежен процесуален ред гласни и писмени
доказателства.
Установено е, че на инкриминираната дата подсъдимият
с цел да проникне в магазина, който е стопанисван от ощетеното юридическо лице
счупил стъклото на входната врата, проникнал вътре и взел от там описаните по
горе вещи, които изнесъл в чанта облякъл само суитчъра, като останалите ги
скрил. Авторството на подсъдимия е установено и от показанията на св.
Костадинов, пред когото като полицейски служител подсъдимият е направил
самопризнания относно деянието и неговият механизъм.
Впоследствие и по повод отпочналото
разследване подсъдимият бил разкрит и на 29.12.08г. предал доброволно суитчера,
който е върнат на св. Иванова .
Общата стойност на отнетите вещи според
експертната оценка е 138 лв.
Към датата на престъпното си деяние подсъдимият
е многократно осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за
срокове и над и под една година.
Налице
е и субективна съставомерност, тъй като подсъдимият е съзнавал противоправността
на деянието си, предвиждал е и е целял последиците от него. Съзнателно и
целенасочено е счупил стъклото, за да проникне в помещението, от което е взел
вещите. Съзнавал е също, че към датата на деянието е осъждан на престъпление от
общ характер на лишаване от свобода.
С оглед горното съдът призна подсъдимият за
виновен по повдигнатото обвинение.
С оглед императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК при определяне на наказанието се приложи разпоредбата на чл. 55
ал.1 т.1 от НК , с оглед на която се определи наказание под предвидения минимум
от една година лишаване от свобода. За отмерване на конкретния размер съдът
отчете високата обществена опасност на деянието и на дееца, формирана предвид
многократните осъждания и установените престъпни нагласи въпреки изтърпените
наказания, които очевидно не са постигнали целените превъзпитателни и
предупредителни показатели. Като се има предвид обаче и стойността на
инкриминираните вещи, която е почти ½ от установената за страната МРЗ
съдът прие, че за да може да се приеме, че наказанието лишаване от свобода ще
постигне промени в съзнанието му към бъдещо
поведение съобразено със закона и морала , както и възпиращо въздействие
, а и целения общопревантивен ефект, следва наказанието да е за срок от четири
месеца.
Доколкото настоящото престъпно деяние се
намира в реална съвкупност с наложеното по НОХД 278/09г. на ПРС и на основание
чл. 25 ал.1 вр. Чл. 23, ал.1 от НК съдът определи общо най-тежко наказание за
срок от една година и три месеца.
Съобразявайки многократните осъждания, както
и факта, че приложението на чл. 25, ал.1 вр. Чл. 23, ал.1 от НК, при което се
„поглъща” по тежкото наказание от по-лекото, което пък противоречи на принципа
че за всяко престъпление следва да има наказание съдът прие, че за да се окаже
наказанието съответно на извършеното престъпление ( в случая за две престъпни
деяния) следва то да бъде увеличено по правилата на чл. 24 от НК с още два
месеца лишаване от свобода.
Доколкото деянията са извършени при условията
на опасен рецидив съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на
определеното общо и увеличено наказание.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
присъди в тежест на подсъдимия и сторените по делото съдебно-деловодни разноски
в размер на 45 лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………….