№ 11540
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110103428 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъдат дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовности на
исковата молба.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно – счетоводна експертиза по задачи
на ищеца и поставени от съда.
На ответника следва да се дадат указания да прецизира възраженията си относно
истинността на представените от ищеца документи, като посочи точно кои и в коя част
оспорва, след което съдът ще прецени дали са налице предпоставките за откриване на
производство по чл. 193 ГПК, като ответникът следва да съобрази, че частните документи
нямат обвързваща материална доказателствена сила, като при оспорването на верността им
не следва да се открива производство по чл. 193 ГПК, а доказателствената им стойност
следва да бъде ценена, ведно с всички останали доказателства по делото. Производство по
чл. 193 ГПК следва да се открие единствено при оспорване на положения в съответния
документ подпис.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда, с
препис за ответника, да изложи фактически твърдения за правен интерес от предявяване на
иск за неустойка за забава за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г. в размер на 13,34 лева,
като съобрази, че със заявлението е претендирал обезщетение за забава от 13,34 лева, в
размер на законната лихва, за същия период, за което вземане има издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок, исковата молба подлежи на връщане, досежно тази
претенция.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото
1
съобщение, с писмена молба до съда, с препис за насрещната страна да прецизира
възраженията си относно истинността на представените от ищеца документи, като посочи
точно кои и в коя част оспорва, след което съдът ще прецени дали са налице предпоставките
за откриване на производство по чл. 193 ГПК.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок, съдът ще приеме, че не е направено надлежно
оспорване на документ.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза, която след проверка в счетоводството на „Банка ДСК“ АД, да даде отговор на
въпросите, поставени от ищеца в исковата молба, както и на следните въпроси, поставени от
съда: 1./ какъв е размерът на възнаградителната лихва, разсрочена на погасителни вноски с
падежни дати, настъпили в периода от 01.03.2020 г. до 15.01.2021 г.; 2./ какъв е размерът на
обезщетението за забава върху просрочената главница по месечни вноски за период от деня,
следващ падежа на всяка месечна вноска, или считано от 02.10.2020 г. до 14.01.2021 г.
включително, както и размерът на обезщетението за забава върху просрочената главница
(върху целия й непогасен остатък по кредита) за периода от 15.01.2021 г. до 05.04.2021 г.
включително.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400,00 лева, вносим
от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б., гр. София, ул. „Марко Балабанов“, № 2 А, тел
9880061, **********.
УКАЗВА на вещото лице да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит, както и, че при нужда съдът ще му предостави съдебно удостоверение за
снабдяване с информация относно кредитната сметка на ответника в „Банка ДСК“ АД.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.04.2025 г. от 14:50 ч., за когато да се
призоват страните и вещото лице Бонев, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО – ДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 17, ал. 2 ЗКСД, и чл. 86 ЗЗД с искане да
се признае за установено между страните, че ответникът М. С. Н. дължи на ищеца „Банка
ДСК“ АД следните суми: сумата 12234,19 лева, представляваща главница по Договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от
03.09.2013 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането; сумата 851,46 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.03.2020 г. до 28.02.2021 г.; сумата 13,34 лева, представляваща обезщетение за забава /в
размер на законната лихва/ за периода от 01.10.2020 г. до 28.02.2021 г., начислена върху
просрочената главница, както и сумата 122,35 лева – обезщетение забава /в размер на
законната лихва/ за периода от 01.03.2021 г. до 05.04.2021 г., начислена върху просрочената
главница, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 19.04.2021 г. по ч.гр.д. № 19799/ 2021 г. по описа на СРС, 138
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 03.09.2013 г. между страните е
сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти
по реда на ЗКСД, по силата на който банката е отпуснала сума в размер на 18000 лева с цел
заплащане на такси за обучение във Висше училище Международен колеж Албена по
професионално направление „Икономика“, специалност „Маркетинг и мениджмънт“, със
срок на издължаване 120 месеца, считано от дата на изтичане на гратисния период. Ищецът
сочи, че съгласно т. 3 от Договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото
усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен
2
изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на
докторантурата. Поддържа, че при сключване на договора, кредитополучателят – ответник в
настоящото производство, е представил уверение, издадено от колежа, с което учебното
заведение е удостоверило, че М. Н. е студент в първа година на обучение, към датата на
издаване на удостоверението, а като срок за завършване бил посочен месец юни 2016 г. С
оглед на изложеното, ищецът аргументира, че срокът за издължаване на главницата и
лихвата е започнал да тече след изтичане на предоставения от банката гратисен период, или
най – рано след месец юни 2016 г. Кредитът е следвало да се погасява 120 месеца на равни
месечни вноски, съгласно погасителен план, изготвен от банката след изтичане на гратисния
период, като падежната дата на месечните вноски била 1-во число на месеца. Посочва, че
кредитът е усвояван от ответника на части, чрез преводи по банковата сметка на висшето
училище в началото на всеки семестър, както следва: 3 000 лева на 04.09.2013г., 3 000 лева
на 22.01.2014 г., 3 000 лева на 04.08.2014 г. и 3 000 лева на 24.01.2015 г., като изключение е
налице за първото усвояване, извършено по сметката на ответника при условията на чл. 21,
ал. 4 от ЗКСД и чл. 4, ал. 2 от Договора – за възстановяване на таксата, дължима за първия
семестър на първата година от обучението. Излага твърдения, че кредитът е олихвяван с
фиксирана лихва в размер на 7 % на годишна база, като съгласно т. 10.2 от ОУ, лихвата се е
начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в
последния случай се е капитализирала годишно. Поддържа, че съгласно чл. 17.1. от ОУ при
забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва,
увеличена с надбавка в размер на 10 процентни пункта, а съгласно чл. 17.2 от ОУ, при
допусната забава над 90 дни, остатъкът от кредита става предсрочно изискуем. Ищецът
сочи, че поради неизпълнение от страна на ответника на задълженията в периода от
01.10.2020 г. до 01.03.2021 г., банката обявила предсрочна изискуемост на кредита, за която
ответникът е уведомен лично на 15.01.2021 г. с уведомление с изх. № 01-20-00166/
11.01.2021 г., изпратено по поща. Посочва, че кредитът е осчетоводен като предсрочно
изискуем на 01.03.2021 г. Сочи, че кредитът е обезпечен с държавна банкова гаранция по
ЗКСД. С уточняваща молба от 07.06.2024 г. признава, че процесните вземания са изцяло
удовлетворени от Държавата на основание чл. 14, ал. 2 ЗКСД, след като на основание чл. 36
от Типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти, сключен на 21.06.2010 г.
между банката и Министъра на образованието, младежта и науката, банката е отправила
искане до министъра за заплащане на дължимата сума и същата е платена на 20.09.2022 г. –
13262,12 лева и на 15.05.2023 г. – 264,43 лева. Сочи, че задължението на ответника към
Държавата не е погасено. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
Направено е искане сторените от ищеца разноски в настоящото и в заповедното
производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат
Кавазова, оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на
облигационна връзка между страните. Сочи, че в полза на банката не съществува изискуемо
вземане, доколкото не е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита,
респ. не е настъпил крайният падеж на кредита – 01.12.2027 г. Поддържа, че доколкото
исковата претенция се основава на твърдения за изискуемост на цялото вземане за главница,
искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо в исковото производство, тъй
като вземането няма да е възникнало на предявеното основание. Излага твърдения, че
условията по процесния кредит били изначално определени от банката, като в договора
липсвала уговорка за размера на базовия лихвен процент, както и условията и методиката за
3
начина на формирането му. Посочва, че в договора и в ОУ към него са налице нищожни
клаузи, които позволяват на ищеца да накърнява договорното равноправие и едностранно да
променя лихвения процент по кредита, както и да налага такси, договорни и наказателни
лихви, без те да са уговорени между страните. Счита, че Договорът и Общите условия към
него съдържат неравноправни клаузи, а именно т. 3 и т. 7 от Договора за кредит и раздел V
от ОУ към Договора. Поддържа, че вземането за възнаградителна лихва след датата на
настъпване на предсрочната изискуемост е недължимо, а вземането за главница е дължимо в
по – малък размер. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност,
доколкото от месец юни 2016 г., когато обучението е приключило, до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК – на 06.04.2021
г., са изминали повече от 5 години. Моли за отхвърляне на исковете. Релевира възражение за
прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, по
докладваните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл.17, ал. 2 ЗКСД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СЪДЪТ
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 03.09.2013 г.; че преди
сключване на договора банката е уведомила кредитополучателя за всички условия на
кредита; размера на предоставения и усвоен от ответника кредит; че за ответника е
възникнало задължение да върне кредита на 120 месечни вноски, считано от датата на
изтичане на гратисния период; че длъжникът не е изпълнил договорното си задължение да
погасява дължимите месечни вноски в срок, поради което е възникнало правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и че е упражнила това свое право, като
волеизявлението е достигнало до длъжника; размера на неплатената главница; че е
уговорена и дължима възнаградителна лихва, както и размера на същата; изпадането в
забава на ответника за главното задължение, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. С оглед направеното възражение за давност, в тежест на ищеца е да
докаже, че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три,
съответно пет години от настъпването й, са се осъществили факти, довели до
спиране/прекъсване течението на давностния срок.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства, в негова
тежест е да докаже по делото погасяване на вземането, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните е сключен
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда
на ЗКСД от 03.09.2013 г. със соченото в исковата молба съдържание, след като банката е
уведомила кредитополучателя за всички условия на кредита.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
4
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5