Решение по дело №18623/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2927
Дата: 20 юни 2018 г. (в сила от 3 декември 2018 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20173110118623
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

2927/20.06.2018 г.

гр. В.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Ани Динкова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 18623 по описа на съда за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от ЕТ „Ш.Т.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуалния му представител – адв. Р. Ст., срещу „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 4527.29 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. В., пл. „П. Сл.“ ВПО /временно преместваем обект/, с клиентски № * и абонатен № *, за периода 29.03.2016 г. – 28.03.2017 г., за която сума е издадена фактура № * г.

В исковата си молба ищецът ЕТ „Ш.Т.“ излага, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. В., пл. „П. Сл.“ ВПО /временно преместваем обект/, по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответника „Е.П.” АД, ***. Ползваната ел. енергия се заплаща по партида с клиентски № * и абонатен № *. Твърди, че процесното СТИ е монтирано в шкаф за ограничаване на достъпа в табло. Оспорва да е извършена проверка именно на СТИ, отчитащо електроенергията в обекта. Оспорва съставения констативен протокол по форма и съдържание, като твърди, че не е присъствал на проверката. Оспорва липсата на врата и щит на таблото. Заявява, че не е манипулирал СТИ и съответно не е използвал ел. енергията, която е допълнително начислена за процесния период на стойност 4527.29 лв. Твърди, че липсва справка за начина и основанието за изчисление на корекцията. Посочва, че ответникът не е представил доказателства, от които да е видно, че прочетеното от ежедневния отчет в паметта на електромера има наличие на натрупана ел. енергия по съответните ежемесечни периоди. Поддържа, че проведената корекционна процедура е незаконосъобразна. Посочва, че към датата на извършване на проверката – 28.03.2017 г. липсват валидни ПИКЕЕ, доколкото част от текстовете на нормативния акт са отменени с решение на ВАС, постановено по адм. дело № * г., 5-членен състав. По изложените подробно в исковата молба съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител – адв. Л. М. Потвърждават се обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума 4527.29 лв. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергитиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Е.-ПР. МР.” АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Посочва, че на 28.03.2017 г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ, за което е съставен констативен протокол. При извършените замервания е установено, че в регистър 1.8.4 има показания в размер на 30425 kWh. Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ. На 07.11.2017 г. е извършена метрологична експертиза, като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея. Съставено е становище за начисление на ел. енергия от 20.11.2017 г. и е издадена фактура №  * г. за сумата 4527.29 лв. Твърди, че ищецът е надлежно уведомена за извършената проверка и за издадената фактура. Поддържа, че установеното след разчитане на регистър 1.8.4 количество ел. енергия в размер на 30425 kWh е реално доставено и консумирано от абоната, като процесната фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет. Потребеното количество ел. енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. Счита, че процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. С., която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответната страна се представлява от адв. Л. М., която поддържа становище за неоснователност на иска и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Не е спорно между страните, че ищецът ЕТ „Ш.Т.“ е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. В., пл. „П. Сл.“ ВПО /временно преместваем обект/, по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответника „Е.П.” АД, ***. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща по партида с клиентски * и абонатен № *.

Представен е констативен протокол № * г. за извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта на ищеца, извършена от служители на „ЕН.-ПР. МР.” АД на основание чл. 83 ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕН.-ПР. МР.” АД. Констатирани са показанията на дисплея на електромера /общо пет тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0/. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № *. Посоченият констативен протокол е съставен в присъствие на представител на абоната. Подписан е от актосъставителите и от П.Р.П. – продавач-консултант в обекта на потребление, както и от още един свидетел – П.Д.С.

Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № * г. /повече от 6 м. след извършената проверка/, видно от който при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 030427.3 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Същият не съответства на техническите характеристики.

Съставено е Становище за начисление на електрическа енергия от 20.11.2017 г. в размер на 30425 кWh за периода 29.03.2016 г. – 28.03.2017 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание констативен протокол № * г., извършена техническа проверка и софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Въз основа на цитираното становище е издадена фактура № * г. за сумата 4527.29 лв., представляваща ел. енергия за процесния период 29.03.2016 г. – 28.03.2017  г.

Изготвеното становище е съставено на основание обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 ЗЕ, а именно, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА.

С влязло в сила решение № * г., постановено по административно дело № * г. по описа на ВАС, V-членен състав, І колегия, са отменени горепосочените Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от същите. Предвид отмяната, съдът намира, че към настоящия момент няма разписана процедура, по която да бъде извършена корекция на сметките на потребителите за минал период от време, въпреки запазените текстове от ПИКЕЕ.

При липса на валиден нормативен акт приложими по отношение на правилата за извършване на корекция са Общите условия на дружеството. Относно същите обаче е налице константна съдебна практика, която е извела нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция.

Дори да се приеме, че с оглед периода на корекцията отменените Правила за измерване на количеството електрическа енергия следва да намерят приложение в случая, съдът взе предвид следното:

От заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ на вещото лице инж. Л.Б. от 15.05.2018 г. и от обясненията на вещото лице, дадени в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установява, че към датата на извършване на проверката – 28.03.2017 г. процесният електромер е бил в срок на метрологична годност. Същият е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г. и подлежи на задължителна метрологична проверка на всеки 4 години. При нормална работа на измервателния уред преминалата електроенергия през измервателната му система се визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в регистрите, съответно в регистър 1.8.1 – за нощна енергия, 1.8.2 – за дневна енергия и 1.8.3 – за върхова енергия. Показанието от регистър 1.8.4 не е визуализирано на дисплея на измервателния уред, защото предварително е указано да се визуализират само количествата ел. енергия, натрупани в регистрите на тарифа 1, тарифа 2 и тарифа 3 /електромерът е трифазен/. Според вещото, след като има налични показания в невизуализиран за отчет регистър е налице нарушение на нормалната работа на измервателния уред. Налице е неправомерно манипулиране на програмата за тарифиране на СТИ. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.4 се дължи на неправомерното вмешателство в програмата за параметризация на процесния електромер. Процесното показание не е от редовен отчет, не е изчислено по определена методика за корекция на сметка, не е визуализирано на дисплея.

Вещото лице обяснява, че количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър 1.8.4, се съдържа в сумарния регистър, което означава, че е преминало през измервателната система на електромера, съответно, че е доставено и потребено от абоната. Процесният електромер е бил монтиран нов в обекта, поради което и показанията по регистър 4 също трябва да са били нулеви, както и тези в сумарния регистър. Не е установен момента кога е извършено неправомерното вмешателство. Оттам не може да се установи кога е започнало неправомерното натрупване в тарифа 4 и не може да се определи часовия диапазон, в който това количество е натрупано. Тази невъзможност е обективна и е следствие от самата манипулация.  

В производството е представен протокол за монтаж на електромера от 20.08.2015 г., в който са посочени показанията на видимите регистри /нощна, дневна и върхова енергия/, но не и на процесния скрит регистър /тарифа 4 – за потребена енергия в празнични и почивни дни/, съответно на сборния регистър.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Т.А.О., който е един от актосъставителите. Съгласно показанията, при извършената проверка с лаптоп с лицензирана софтуерна програма било установено, че има натрупано количество ел. енергия по невизуализиран за отчет регистър. Потърсили абоната. Дошла една млада дама, която работела в обекта – пекарна до жп гарата, показали й показанията от лаптопа и разписала протокола. Подменили електромера, поставили го в безшевна торба и го предали за експертиза в БИМ.

За да бъде извършена корекция на сметка за ел. енергия за минал период е необходимо установяването на някоя от хипотезите, посочени в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, а именно: или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая СТИ не липсва, а, както вече се посочи, в представения по делото констативен протокол на БИМ за извършена метрологична експертиза липсва констатация, че процесното СТИ измерва с грешка извън допустимата. В изготвеното становище за начисление на ел. енергия е посочено само, че е извършено софтуерно прочитане на паметта на СТИ. Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ обаче тази тарифа е скрита, което обстоятелство не е спорно по делото. Видни на дисплея са само тарифа 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, отчитащи нощната, дневната и върховата ел. енергия, като има и още една скрита тарифа – 1.8.4 /за потребена ел. енергия в празнични и почивни дни, която в Република България не се използва/. По делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че потребителят е изразил желание за отчитане на тази енергия. Липсват и твърдения от страна на ответното дружество в този смисъл.

При липсата на предпоставките, уредени в чл. 48 ПИКЕЕ, така полученото количество електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура, уредена в ПИКЕЕ. Същевременно не се установи и, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на и потребено от абоната. По делото няма приложени документи, удостоверяващи, че това количество е потребено от абоната именно през процесния период.

В този връзка следва да се посочи, че видно от протокола за монтаж, електромерът е монтиран в обекта на потребление още на 20.08.2015 г., поради което не може да се направи обоснован извод, че процесната ел. енергия е доставена и потребена от абоната за времето на извършената корекция 29.03.2016 г. – 28.03.2017 г.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не е смарт, тоест с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава абоната от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният протокол на БИМ не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

По изложените съображения съдът приема, че сумата 4527.29 лв. по фактура № * г. е недължима от абоната. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на сумата в общ размер от 792 лв., както следва: 192 лв. – държавна такса за образуване на делото и за издаване на съдебно удостоверение и 600 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2018 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото същото е в рамките на минималния размер /надвишава едва с 50 лв. минималният такъв/, дължим съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в значително по-малък размер от този, заплатен в полза на ответното дружество за оказаната правна защита и съдействие по предявения иск /1308 лв. – надвишаващ над 2 пъти този, заплатен от ищеца/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:   

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЕТ „Ш.Т.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, не дължи на „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***7.29 лв. /четири хиляди петстотин двадесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. В., пл. „П. Сл.“ ВПО /временно преместваем обект/, с клиентски № * и абонатен № *, за периода 29.03.2016 г. – 28.03.2017 г., за която сума е издадена фактура № * г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на ЕТ „Ш.Т.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** лв. /седемстотин деветдесет и два лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: