Определение по дело №197/2022 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по частна жалба, подадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, срещу Определение от 09.05.2022г. , постановено по АНД № 384/2021г. по описа на Районен съд Видин , с което разноски по делото в размер на 50 лв за юрисконсултско възнаграждение са възложени в полза на ОД на МВР Видин , като Р.Т. е осъдена да заплати същите. Иска се от съда да отмени постановеното определение, като се измени решението в частта относно разноските и същите бъдат увеличени до нормативно установения размер.

От ответната по молбата страна е постъпил писмен отговор , с който се оспорва частната жалба, като се излагат доводи за нейната неоснователност. Прави се възражение за нищожност на определението , тъй като в същото е посочен различен номер на дело . Сочи , че определението е и недопустимо предвид извършеното вече заплащане на разноските за ю.к. възнаграждение.

Съдът като взе предвид частната жалба , становището на ответника и данните по делото намира следното:

С Решение № 425/10.01.2022г. , постановено по АНД №384/2021г. на Районен съд Видин, съдът е потвърдил наказателното постановление , с което на жалбоподателката по делото-ответник по частната жалба, на основание чл.183,ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. С решението съдът не е присъдил на ответника поисканите от същия разноски .

С обжалваното определение районният съд се е произнесъл по молбата на ответника за допълване на решението в частта относно разноските след отмяна на постановеното предходно такова с Решение № 76 от 276.04.2022г. на Административен съд Видин. С процесното определение съдът е присъдил на ответника съобразно изхода от делото разноски в размер на 50 лв , позовавайки се на нормата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Видно от посочената разпоредба обаче-чл.27е от НЗПП,  възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв, поради което посоченият размер от съда не съответства на посочените размери , на които съдът се е позовал. Съобразно чл.63д,ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като съобразно ал.5 размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответникът по делото е бил представляван в проведените съдебни заседания, поради което съобразно чл.63д,ал.4 на същия /ЮЛ , към което  е органът , издал акта/ се дължи възнаграждение в размер , определен от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото , проведените съдебни заседания , вида и обема на всички извършени процесуални действия . Разпоредбата на чл.63д,ал.4 от ЗАНН задължава съда да се съобрази единствено с нормативно определения максимум – 150 лв. В случая предвид посочените законови разпоредби , обстоятелството , че е осъществено процесуално представителство и в открито съдебно заседание, липсата на фактическа и правна сложност на делото и неговия предмет , обстоятелството , че извършените процесуални действия са типични за подобен вид дела ,  адекватният размер за ю.к възнаграждение е минималният , предвиден такъв и в наредбата, а именно 80 лв, макар и незадължителен за съда съобразно посоченото законово разрешение.

Предвид горното жалбата е основателна. Като е определил размер от 50 лв , позовавайки се на разпоредбата на чл.27е от НЗПП , съдът е определил същия в несъответствие с посочената от него разпоредба. От своя страна, липсват обстоятелства , отличаващи се с необичайност, които да налагат определяне на възнаграждение в размер по-нисък от обичайния такъв минимален  размер, съобразен в наредбата , за подобен род дела, поради което съобразно изложените по-горе съображения възнаграждението следва да бъде определено именно на 80 лв.

Предвид гореизложеното следва да бъде отменено постановеното определение , с което е определено възнаграждение в размер на 50 лв , като на частния жалбоподател следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв.

Наведените доводи за нищожност на определението са неоснователни. Действително съдът е посочил друг номер на делото в титулната част на определението , но същото представлява явна фактическа грешка , която следва да бъде отстранена от съда по съответния процесуален ред след връщане на делото . Видно е , че е депозирана и такава молба–неподписана , от самата жалбоподателка , макар и с неясно съдържание и искане.

Не се касае и за недопустимост на съдебното определение по съображения , че вече са заплатени посочените разноски. Определението е изпълнителното основание за заплащане на посочените разноски , като обезсилването му би довело до заплащане на заплатените такива на отпаднало основание , т.е до недължимост на същите, поради което и развитие доводи и отправени искания от жалбоподателката–ответник по частната жалба , са изцяло неоснователни. 

С оглед на горното и на основание чл.248,ал.3 ГПК във вр. с чл.144 АПК и чл.63д от ЗАНН Съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение от 09.05.2022г. , постановено по АНД № 384/2022г. по описа на Районен съд Видин , с което разноски по делото в размер на 50 лв ю.к възнаграждение в полза на ОД на МВР-Видин се възлагат на Р.С.Т. и с което Р.С.Т. е осъдена да заплати на ОД на МВР-Видин сумата от 50 лв разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Р.С.Т. *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Видин сумата от 80/осемдесет/ лв, представляваща  разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 384/2021г. по описа на Районен съд Видин.  

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ : 1. 

 

                                                                                               2.