Р Е
Ш Е Н
И Е № 260117
гр.Враца,
05.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 14.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНАТА МИШОНОВА -
ХАЛЬОВА
ЧЛЕНОВЕ: М. АДЖЕМОВА
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ЦЕКОВА разгледа
докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№36 по описа за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на С.А.Н., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана по
пълномощие от адв.М.Д. ***, срещу Решение №260138/20.10.2020г., постановено от
Районен съд-Враца по гр.д.№4975/2019г., в
частта, с която е отхвърлен предявен срещу Б.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***,
А.Б. М., ЕГН **********, с адрес ***, Д.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** и Е.А.С.,
ЕГН **********, с адрес *** иск за извършване на делба на сграда
12259.1006.379.2, застроена на площ 21 кв.м., брой етажи 1 с предназначение -
друг вид сграда за обитаване, и сграда 12259.1006.379.3 със застроена площ
10кв.м., брой етажи 1 с предназначение - постройка на допълващото застрояване.
В жалбата се
инвокират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради неправилно
приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати при постановяването
му процесуални нарушения. Развиват се съображения, че районният съд неправилно
е приел, че посочените сгради не отговарят на изискванията на чл.40, ал.1,
чл.41 и чл.46, ал.1 от ЗУТ. Според жалбоподателката са спазени всички законови
изисквания, сградите са отразени и нанесени в действащата кадастрална карта и
към датата на тяхното прехвърляне с представения по делото нотариален акт са
били индивидуализирани и налични в патримониума на прехвърлителя, а ищцата е
техен съсобственик по силата на
прехвърлителна сделка, обективирана в нот. акт №168, том 7, н.д.№735/2005г.
съобразно притежаваните от нейните праводатели наследствени права по отношение
на наследодателите им А. С. В. и Н. В. В.. В жалбата се поддържа, че определящ
за застрояването на територията е ПУП, а критерий за разграничение е предназначението
на имота - чл.8, ал.1 от ЗУТ. Излагат се съждения относно сградите на основното
застрояване /жилищни и такива със смесено предназначение/ и се сочи, че
процесните сгради - лятна кухня, отразена като друг вид сграда за обитаване, и
постройка на допълващо застрояване са законни и следва да бъдат допуснати до
делба.
В жалбата се
прави искане в обжалваната част първоинстанционното решение да бъде отменено и
вместо него бъде постановено друго по същество, с което се допусне делба на
процесните две сгради.
Въззиваемите
страни не са подали отговор на въззивната жалба.
Пред настоящата
инстанция жалбоподателката представя удостоверение №4 изх.№460/07.022019г. на
Община Враца за търпимост на строеж "Друг вид сграда за обитаване на един
етаж с ид.12259.1006.379.2, постройка на допълващото застрояване с
ид.12259.1006.379.3 и гаражи с ид.12259.1006.379.4 и 12259.1006.379.5". В
допълващата жалбата молба жалбоподателката не сочи обстоятелства по чл.266 ГПК
за преодоляване на забраната за сочене на нови доказателства във въззивното
производство, поради което представеното удостоверение не е прието.
В проведеното
пред въззивната инстанция открито съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Д.
въззивникът С.Н. поддържа въззивната жалба. Особеният представител на
въззиваемата Б.С. заявява становище, че жалбата е основателна и процесните
сгради следва да бъдат допуснати до делба. Останалите въззиваеми, редовно
призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.
За
произнасянето си по въззивната жалба съдът взе предвид следното:
Производството
пред районния съд е образувано по предявен от С.А.Н. срещу Б.Б.С., А.Б. М., Д.Б.А.
и Е.А.С. иск с право основание чл.34 ЗС и чл.69 ЗН за делба на съсобствени на
основание наследство и прехвърлителни сделки недвижими имоти, а именно: сграда
с идентификатор 12259.1006.379.2 със застроена площ 21кв.м., брой етажи - един,
предназначение - друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор
12259.1006.379.3 със застроена площ 10кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор 12251006.379.4 със
застроена площ 19кв.м., брой етажи -1, предназначение - гараж; сграда с
идентификатор 12269.1006.379.5 със застроена площ 19кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - гараж, находящи се в ПИ с идентификатор 12259.1006.379 по КК
на гр.Враца, с адрес на имота гр.***.
В исковата
молба се твърди, че процесният поземлен имот е бил собственост на
наследодателите А. С. В. и съпругата му Н. В. В., двамата бивши жители на
гр.Враца, които с нот.акт №89, том 2, н.д.№763/1975г. на РС-Враца са дарили на
своя син Е.А.С. първия етаж от построената в имота жилищна сграда, а с нот.акт
№72, том 2, н.д.№581/1997г. са прехвърлили срещу задължение за издръжка и
гледане собствеността върху 1/3 ид.ч. от дворното място и втория етаж от
жилищната сграда и 1/2 ид.ч. от лятна кухня /сграда с идентификатор
12259.1006.379.2/ на дъщеря си Р. С.. Твърди се също, че с нот.акт №168, том
VІІ, н.д.№753/2005г. Р. С. и А. А. са дарили на ищцата - тяхна дъщеря правата
си върху имота, а именно 5/9 ид.ч. от УПИ, ведно с втори жилищен етаж от
построената в имота двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, както и 4/6 ид.ч. от лятна кухня /сграда с
идентификатор 12259.1006.379.2/. Следващото твърдение на ищцата е, че
ответниците Б.С., А. М. и Д.А. са съсобственици на процесните имоти, предвид
качеството им на законни наследници на Б. С. - син на общите наследодатели А. и
Н. В., а ответникът Е.С. е съсобственик като законен наследник - син на същите.
Предвид така наведените твърдения, ищцата сочи какви са правата на страните
върху построените в имота сгради. Като твърди, че с ответниците не могат да
разделят същите доброволно, ищцата заявява петитум да бъде допусната делба при
сочените от нея права.
В отговора на
исковата молба ответникът Е.С. не оспорва иска за делба при посочените от
ищцата права. Моли в делбената маса да се включат и други стопански постройки:
кочина с площ 45кв.м. и навес с площ 12кв.м.
Чрез особения
си представител ответницата Б.С. е подала отговор на исковата молба, в който
заявява искане да се допусне делба на процесните постройки с предложение за
квотите за разпределение.
Останалите
ответници не са подали отговор на исковата молба.
От
представените пред първата инстанция доказателства е установено, че с
нотариален акт за покупко-продажба от 10.10.1970г. А. и Н. В. са придобили
собствеността върху парцел ХVІ, дв.пл.№369 в кв.37 по плана на с.*** с площ
837кв.м. С договор от 08.03.1975г. същите са дарили на сина си Е.С. първия етаж
от построената в имота жилищна сграда, а с договор от 07.03.1997г. са
прехвърлили срещу задължение за издръжка и гледане 1/3 ид.ч. от дворното място,
втория етаж от жилищната сграда и 1/3 ид.ч. от лятна кухня на Р. С..
С договор за
дарение от 23.12.2005г. А. А. и Р. С. са дарили на ищцата - тяхна дъщеря недвижими
имоти, представляващи 5/9 идеални части от УПИ ХVІ-369 в кв.37 по плана на
гр.Враца, кв.***, целия с площ 837кв.м., заедно с втория етаж от жилищната
сграда, 4/6 ид.ч. от построената в имота
лятна кухня с площ 19.80 кв.м. и 1/3 ид.ч. от гаражи и стопански постройки в
имота.
Пред районния
съд е представена скица на поземления имот, от която се установява, че парцел
ХVІ, пл.№369 в кв.37 по плана на кв.***
с площ 842 кв.м. е идентичен с поземлен имот 12259.1006.379 по КК и КР
на гр.Враца, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, като построената в имота двуетажна жилищна
сграда представлява имот с идентификатор 12259.1006.379.1. Представени са скици
на следните сгради: 12259.1006.379.2 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи -
1, предназначение - друга сграда за обитаване; 12259.1006.379.3 със застроена
площ 10кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на допълващото
застрояване; 12259.1006.379.4 със застроена площ 20 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - гараж; 12259.1006.379.5 със застроена площ 19 кв.м., брой
етажи - 1, предназначение - гараж.
В
първоинстанционното производство е прието неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническа експертиза, която е установила, че в поземления имот са
изпълнени постройки да допълващо застрояване навес от 13.27 кв.м. и кочина с площ 42.12 кв.м.
При така
изяснената фактическа обстановка районният съд е изложил правните си изводи,
първият от които е, че предмет на делба могат да бъдат само недвижими имоти и
вещи, които съставляват самостоятелни обекти на правото на собственост, т.е.
такива, които могат да бъдат обект за прехвърлителни сделки. По отношение на
построените в имота четири сгради, предмет на делба, съдът е съобразил приетото
в ТР №44/18.05.1971г. на ОСГК на ВС, че такива сгради не могат да бъдат обект
на отделна самостоятелна собственост от собствеността на мястото, върху което
са построени, тъй като нямат самостоятелно предназначение, а са построени и
предназначени да обслужват недвижимия имот. Тези постройки според първата
инстанция са второстепенни постройки на допълващото застрояване по смисъла на
чл.41 ЗУТ, като нямат самостоятелно предназначение и не представляват отделен
обект на собственост, поради което не могат да бъдат предмет на транслативни
сделки, на придобиване по давност и на делба. Съдът е застанал на становище, че
макар сграда с идентификатор 12259.1006.379.2 /лятна кухня/ да е означена на
скицата като самостоятелна постройка с предназначение - сграда за обитаване, по
делото няма данни същата да отговаря на изискванията на чл.40, ал.1 ЗУТ, т.е.
да може да бъде обособена като самостоятелен обект, отговарящ на изискванията
за жилище, поради което представлява несамостоятелен обект, имащ обслужващо
имота предназначение и представляващ сграда на допълващото застрояване по
смисъла на чл.41 ЗУТ. По тези съображения съдът е достигнал до извод, че
посочените четири сгради не са годни обекти на делба, поради което по отношение
на тях искът следва да бъде отхвърлен.
Нататък в
решението първоинстанцинният съд е изложил съображения си във връзка с делбата
на сградите навес и кочина и 2 броя гаражи, като по отношение на последните е
приел, че представляват самостоятелни обекти на собственост и могат да бъдат
предмет на делба, при съобразяване на правата на страните, които са мотивирани
обстойно.
С обжалваното
решение районният съд е допуснал делба на двата гаража с идентификатори
12259.1006.379.4 и 12259.1006.379.5 и е отхвърлил иска за делба на останалите
сгради с идентификатори 12259.1006.379.2, 12259.1006.379.3 и на постройките
навес и кочина
След
самостоятелен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства и като
взе предвид оплакванията на въззивника, окръжният съд приема, че в обжалваната
част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предмет на
въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен
иска за делба на построени в поземления имот сгради с идентификатор
12259.1006.379.2 със застроена площ 21 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
друг вид сграда за обитаване и сграда с идентификатор 12259.1007.379.3 със
застроена площ 10 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - постройка на
допълващо застрояване.
Първата от
посочените постройки действително е означена в представената скица като
самостоятелна такава с предназначение -
сграда за обитаване и представлява лятна кухня. По делото не са
ангажирани доказателства за това, че тази сграда отговаря на изискванията на
40, ал.1 ЗУТ и представлява самостоятелен обект на основното застрояване.
Същата, както и сградата с идентификатор 12259.1006.379.3 представляват сгради
на допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.1 ЗУТ и второстепенни
постройки по смисъла на чл.46, ал.1 ЗУТ.
Без правно
значение за делбата са обстоятелствата във връзка с търпимостта на процесните
сгради, за която пред настоящата инстанция е представено неприетото
удостоверение, издадено от Община Враца.
В ТР №44 от
18.V.1971г. по гр.д.№29/71г. на ОСГК на ВС е дадено разрешение на въпроса за
статута на постройките, които нямат самостоятелно предназначение и по тази
причина не могат да бъдат обект на самостоятелна собственост. В кръга на тези
постройки изрично са включени кухня, навеси, сгради и други, които нямат
самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да
обслужват съществуваща сграда или недвижим имот. По отношение на тези постройки
важи разпоредбата на чл.92 ЗС и те следват собствеността на мястото, респ.
сградата, която са предназначени да обслужват, като правата във връзка с
тяхното изграждане могат да бъдат търсени по общия ред.
Изложеното дава
основание на този състав на въззивния съд да приеме, че процесните две постройки
са такива на допълващо застрояване, не представляват самостоятелен обект на
собственост и по тази причина не могат да бъдат предмет на разпоредителни
сделки и на делба. Обжалваното решение е постановено при изяснена и правилно
възприета фактическа обстановка, при постановяването му не са допуснати
нарушения на процесуалния и на материалния закон, поради което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран,
Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260138/20.10.2020г., постановено от Районен съд-Враца по
гр.д.№4975/2019г., в частта, с която е отхвърлен предявения от С.А.Н., ЕГН **********,
с адрес *** против Б.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, А.Б. М., ЕГН **********,
с адрес ***, Д.Б.А., ЕГН **********, с адрес *** и Е.А.С., ЕГН **********, с
адрес *** иск за делба на сграда с идентификатор 12259.1006.379.2 и сграда с
идентификатор 12259.1006.379.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Враца.
В останалата
част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: