Решение по дело №20006/2011 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 802
Дата: 28 февруари 2012 г. (в сила от 12 юни 2012 г.)
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20115330120006
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Пловдив, 28.02.2012 година

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и дванадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Илияна Куцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 20006 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.128 КТ, вр.чл.177, ал.1 КТ и чл.221, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

Производство е образувано по искова молба на Р.Б. М.  ЕГН ******от гр. П., чрез пълномощника адв Д. със съд адрес П., Д. Л., *****, срещу “Транс Сити” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 21В.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжността “к.” в периода 15.09.2010г. – 20.09.2011г. Трудовото правоотношение било прекратено по негово заявление и със Заповед №****/20.09.2011г. на работодателя на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от същата дата. Ответникът не му заплатил частично ТВ за положения труд за месец септември 2011г. в размери на 56лв. както и възнаграждението за ползван отпуск в размери на 55лв. Освен това работодателят следвало да заплати и  обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на 185,0 лв. Иска се осъждане на ответника да заплати тези суми, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2011г. – дата на завеждане на искова молба до окончателното плащане.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представителя му по закон, в който намира исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер. По същество счита исковете за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетение за неоснователни, като заявява че е изплатил на ищеца всички дължими му суми.

В о.с.з. на 09.03.2011г. ищецът, чрез пълномощника си адв.Д., подържа исковете.

В о.с.з. ответникът, не изпраща представител, с писмена молба подържа възраженията.

Страните не спорят, а и от представените Копие от Трудово книжка на Р.М. и Заповед № ...../20.09.2011г., се установява между страните да е възникнало трудово правоотношение за неопределено време, като Р. М. е заел длъжността “кондуктор” на пълен работен ден от 8 часа, с ОТВ от 317лв., което е прекратено  със Заповед № ..... на работодателя, считано от 20.09.2011г. и на основание чл.327, т.2 КТ - поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. В самата Заповед № 199 е направено записване на М.да се изплати обезщетение на осн.чл.221, ал.1 КТ – от едно БТВ  От направените записвания в ТК на М. (л.5), на която законът придава удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства, се установява, да са направени записвания от работодателя “Транс Сити” АД, като в периода 15.09.10г.-19.09.11г. ищецът е работил в ответното дружество с ОТВ от 317лв., а ТД е прекратен на 20.09.11г. и на осн. чл.327, т.2 КТ.

Видно от представения от ищеца фиш за заплати за м.септември 2011г. от работодателя е начислено на М. трудово възнаграждение за 7 раб.дни -110,95лв.; за заработка -29,08лв.; възнаграждение за 6 раб.дни платен отпуск – 138,05лв., както и обезщетение по чл.221 КТ – 460,18лв., на база ОРЗ от 317лв.

Видно от представеното от ищеца писмо изх.№ 456/23.11.2011г.(л.21), с него ответното дружество е поканило Р.М. да се яви за да получи трудовите си възнаграждения. Веспорно същото, след като е с дата 23.11.11г., т.е. след завеждане на искова молба на 09.11.11г., материализира признание на ответника, че има неполучени от ищеца суми за тр. възнаграждение към дата на това писмо, което по същността си представлява покана за плащане.

По делото е приета ССЕ изготвена от в.л.Б. В., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на проверени счетоводни документи в ответното дружество – ведомости за заплати за процесния месец септември 2011г. Видно от таблица от констативно-съобразителна част от ССЕ и т.1 от заключението за м.09.2011г. по ведомост за заплати от ответника е начислено на М. трудово възнаграждение за 7 р.дни и 6 дни пл.отпуск на база БТВ от 300лв. месечно, върху което са начислени и нормативно определени удръжки, като е останала за получаване сумата от 217,99лв. По същата ведомост за заплати на М. е начислено и обезщетение по чл.221 КТ в брутен размер от 460,18лв. В резултат след направени отчисления за удръжки е останала за получаване сума от общо 632,15лв. От тази сума е изплатена сумата от общо 442,96лв., представляваща 60% от общото начисление за получаване. Останала е неизплатена сума от общо 189,44лв., в това число: част от ТВ за м.септември 2011г. и част от обезщетение по чл.221 КТ. От обясненията дадени от в.л. В. в о.с.з. на 30.01.2012г. се установява, че е останала неизплатена част от ТВ за м.септември 2011г.  – 65,0лв., а е останала неизплатена част от обезщетението по чл.221 КТ в размер на 124,19лв., които суми формират общата такава от 189,44лв. – останала неизплатена част от ТВ и обезщетение по чл.221 КТ. Съгласно т.4 и 5 от констативно-съобразителна част на заключение по ССЕ БТВ на М. за пълен работен месец 08.2011г. е в размер на 460,18лв., а и брутния размерът на обезщетението по чл.221 КТ за един месец е 460,18лв., точно толкова колкото ответникът е начислил по ведомост за заплати.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи: Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати за м.септември 2011г. на ищеца трудовото възнаграждение в това число и възнаграждение за ползван платен отпуск за този месец, но е изпълнил частично задължението си за заплащане на така начисленото ТВ до размера от 152,59лв. , като е останала неизплатена част в размер на 65лв. Изпълнил е задължението си да начисли на ищеца обезщетение по чл.221 КТ за неспазено предизвестие от 30дни в размер на едно БТВ обезщетение, но е изпълнил частично задължението си за заплащане на така начисленото ТВ до размера от 289,97лв. , като е останала неизплатена част в размер на 124,19лв. Не се установява тези суми да са изплатени преди завеждане на искова молба, а и до момента не се установява това да е направено. Този извод се налага, предвид липсата на каквито и да било доказателства за извършено плащане на тези части от ТВ и обезщетение по чл.221 КТ на М..

По иска по чл.128, ал.1 КТ за заплащане на сумата от общо 111лв., съдът намира следното: по същество разлика между трудово възнаграждение за времето в което работника полага труд и възнаграждението за времето през което ползва платен годишен отпуск няма, а все за вземане за трудово възнаграждение се касае. Безспорно се установи от ССЕ, че е останала неизплатена част от ТВ за м.09.2011г. в размер на 65лв. При което иска по чл.128, ал.1 КТ е доказан по основание и частично по размер до размера от 65,0лв., представляващ неизплатена част от трудово възнаграждение за м.септември 2011г., която и сума ще се осъди ответникът да заплати на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на искова молба- 09.11.2011г. до окончателното плащане, а над този размер и до пълния претендиран такъв от 111,0лв. искът е неоснователен поради плащане и като такъв ще се отхвърли.

 

По иска по чл.221, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 185лв., съдът намира следното:  Безспорно е установено по делото, че ответникът е бил в забава за изплащане на трудови възнаграждения на М., като е издал Заповед №....., в която е отразил прекратяване на трудовия договор на работника именно на осн.чл.327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, считано от 20.09.2011г., с издаването на която заповед е признато и  от работодателя негово задължение за заплащане  на обезщетение именно на основание чл.221, ал.1 КТ в размер на едно БТВ. При което иска по чл.221, ал.1 КТ е доказан по основание и частично по размер до размера на 124,19лв. , представляващ неизплатена част от обезщетение при прекратяване на ТД на осн. чл.221 КТ,вр. чл. 327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, която и сума ще се осъди ответникът да заплати на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на искова молба- 09.11.2011г. до окончателното плащане а над този размер и до пълния претендиран такъв от 185,0лв. искът е неоснователен поради плащане и като такъв ще се отхвърли..

При този изход на делото и  на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право на разноски, и ще се осъди ответникът да му заплати направените по делото разноски в размер на 287,62лв. по съразмерност с уважената част от исковете,  за адвокатско възнаграждение, при представени доказателства за направени такива от 450лв. Ответникът не е претендирал разноски, и такива не следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции, в това число и за разноски.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет -държавна такса в размер на 100лв. от по 50лв. -минималната по наредбата за всеки от уважените обективно съединените общо 2 иска, както и 19,17лв. разноски за ССЕ по съразмерност при изплатени такива от 30лв. от БС.

По изложените съображения ПРС, ХVгр. с.,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Транс Сити” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 21В, да заплати на Р.Б. М.  ЕГН ******от гр. П., със съд адрес П., Д. Л., ......, чрез адв Д., Сумата от  65,0лв. (шестдесет и пет), представляваща незаплатено трудово възнаграждение и възнаграждение за платен годишен отпуск за м.септември 2011г., в сума за получаване, ведно със законната лихва от 09.11.2011г. до окончателното плащане, като отхвърля иска по чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД  над този размер и до пълния претендиран такъв от 111лв. за същия период и за законната лихва от 09.11.2011г., като неоснователни.

ОСЪЖДА “Транс Сити” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 21В, да заплати на Р.Б. М.  ЕГН ******от гр. П., със съд адрес П., Д. Л., ....., чрез адв Д.,  Сумата от 124,19лв. (сто двадесет и четири лева и 19ст.), представляваща неизплатена част в сума за получаване от обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от 09.11.2011г. до окончателното плащане, като отхвърля иска по чл.221 КТ и чл.86 ЗЗД  над този размер и до пълния претендиран такъв от 185лв. за законната лихва от 09.11.2011г., като неоснователни.

ОСЪЖДА “Транс Сити” АД, ЕИК *********, адрес: гр.Пловдив, ул.„Кукленско шосе” № 21В, да заплати на Р.Б. М.  ЕГН ******от гр. П., със съд адрес П., Д. Л., ....... чрез адв Д., Сумата от 287,62лева (двеста осемдесет и седем лева и 62ст.) разноски за производството за адвокатско възнаграждение, А на ПРС сумата от 100,00 лева (сто лева) - държавна такса, както и Сумата от 19,17лв. (деветнадесет лева и 17ст.) разноски за ССЕ по съразмерност, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението, а копие от същото да им се изпрати.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ